Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № .... от 11.10.2010 година, постановена по НОХД № ...../2010 година Г. районен съд е признал подсъдимия Г. Т. Т. за виновен за това, че на 25.06.2009 година в с.К., община Г. О. чрез използване на документ с невярно съдържание получил без правно основание чрез Ц. Т. Ц. от гр. Т. чуждо движимо имущество на обща стойност 6171.64 лв., собственост на „М.”О. В. с намерение противозаконно да го присвои и на основание чл.212 ал.1, вр.чл.58а НК(ДВ бр.27/2009 г.), вр.чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и чл.36 НК му наложил наказание пробация чрез налагане на пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години и периодичност на явяване и подписване на осъдения – два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години, ограничаване в свободното придвижване изразяващо се в забрана за напускане на жилището което обитава за времето от 22 до 6 часа за срок от една години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една години. На основание чл.59 ал.1 т.1 НК приспаднал времето през което подсъдимият Т. е бил задържан от 14.09.2010 година до 11.20.2010 година, като един ден задържане се счита за три дни пробация. Осъдил Т. да заплати на „М.” О. В. сумата 5182.80 лв. имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от дата на увредата до окончателното й изплащане. Осъдил Т. да заплати съответните ДТ и разноски по делото. Недоволен от присъдата останал Г. Т., който като я обжалва твърди, че определението му наказание е несправедливо. Моли въззивния съд да намали срока на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител на една година и да отмени пробационните мерки ограничения в свободното придвижване и безвъзмезден труд в полза на обществото. Окръжният прокурор счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, определеното наказание за справедливо и предлага на съда да я потвърди. Въззиваемият граждански ищец заявява, че е доволен от присъдата и моли съда да я потвърди. Жалбоподателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата така както е заведена и моли съда да намали размера на наложените му наказания. В. окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството пред районния съд е протекло по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият жалбоподателя е признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Въз основа на това районният съд е приел за безспорно установена фактическа обстановка. Пред настоящата инстанция не се правят възражения и липсват основания за промяна в приетата фактическа обстановка, поради което и въззивния съд я приема за безспорно установена, а именно: „М.”О. В. Т., с управител и представляващ Р. Т. и с предмет на дейност търговия със строителни материали притежавало склад в града на ул.”Н. Г.” № Като продавач консултант в склада работел св. Т. А. На 24.06.2009 година жалбоподателят, заедно със свидетелите Т. и Т. Т. отишли в склада. На място жалбоподателят поръчал строителни материали за 6171,69 лв. Материалите били описани по вид и количество в складови разписки, въз основа на които била съставена фактура № 4547/24.06.2009 година с получател и задължено лице „К. С.” ЕООД С. с управител и едноличен собственик на капитала жалбоподателя Т. Било уговорено, че плащането ще се извърши по банков път. Около 14 часа в „М.” ОДД бил пол,учен факс, който съдържал документ за касова операция и удостоверяващ, че от клон на „Р.” ЕАД Т. по сметка на „М.” О. е внесена сумата 6200 лв. Управителката Т. поискала телефонна справка от обслужващата я банка „Д.” дали е постъпила по сметката на дружеството горната сума, но тава й били отказана по телефона. Заблудена от получения факс Т. разрешила на св.Т. рано на другия ден стоката да бъде изписана, натоварена и доставена на клиента. На 25.06.2009 година два камиона на дружеството разтоварили стоката на центъра на с. К. като същата била приета от свидетелите Ц. и Т. Т. С обаждане по телефона жалбоподателят уведомил свидетелите, че изплаща камион, на който следва да бъдат натоварени материалите и превозени в гр. Т. Св. П., с камион собственост на свидетеля Б., заедно със свидетеля Ш. взели стоката от с. К., откарали я в гр.Т. и я разтоварили в дома на жалбоподателя. По-късно част от стоката била продадена от жалбоподателя на „М.” О. гр. Т., като получил от свидетеля П. П. сумата от 500 лв. Поради неполучаване на потвърждение на плащането Т. проверила факса и установила, че той е на пощата гр. Т. Разбрала, че е измамена. На 26.06.2009 година изпратила служители на фирмата да приберат стоката, но не намерили нито нея, нито жалбоподателя Т. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и не се спори от страните по делото. На основание така приетата за установена фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е приел, че на 24.06.2009 година в гр. В. Т. чрез използване на документ с невярно съдържание – документ за касова операция 00016 на „Р.” ЕАД офис Т., отразяващ несъществуващ паричен превод на сумата от 6200 лв. по сметка на „М.”О. В. Т. е получил без правно основание строителни материали на обща стойност 6171.64 лв., собственост на „М.”О. Жалбоподателят е действал при условията на пряк умисъл и правилно и обосновано съдът го е признал за виновен да е извършил престъпление по чл.212 ал.1 НК. При определяне на наказанието съдът е отчел изменението в НК, касаещо определяне на наказание при разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК и правилно и обосновано е приел, че по отношение на жалбоподателя разпоредбата на закона в редакция ДВ бр.27/2009 година е по-благоприятна и на основание чл.2 ал.2 НК приложил същата. Определеното наказание е законосъобразно и справедливо. То е съобразено както със закона, така и с обществената опасност на деянието и дееца. В този смисъл оплакването на жалбоподателя за несправедливост на наказанието е неоснователно. При извършената пълна проверка на присъдата въззивният съд не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.338 НПК В. окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 540 от 11.10.2010 година, постановена по НОХД № ..../2010 година от Г. районен съд като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |