Р Е Ш Е Н И Е
260174/12.4.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2306/2019 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Агенция събиране на вземания“ ЕАД, против Ц.Б.С. ***, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са
предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение,
положителни, установителни искове, за признаване, като установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № CARU-14173751/30.11.2016 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С А“, клон България – небанкова финансова
институция и ответника, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
17.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С А“ клон България и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 686/2019 г., по описа на ШPC, като има издадена Заповед №
414/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно
основание, както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал.
4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 15 804.31 (петнадесет хиляди осемстотин и
четири лева и тридесет и една стотинки) лева – част от непогасена главница,
ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г. до окончателно
плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 1 066.67 (хиляда и шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки) лева – част от неплатена възнаградителна лихва, дължима за периода от
05.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.12.2018 г.
(падеж на последната вноска); по чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 2 756.74 /две хиляди
седемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасените части от главница
и възнаградителна лихва, за периода от 06.05.2017 г. до подаване на заявлението
- 05.03.2019 г.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 30.11.2016 г. бил сключен Договор № CARU-14173751 между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с който на ответника бил отпуснат потребителски
кредит в размер на 18 000 лв., за срок до 05.12.2018 г., срещу възнаградителна лихва от 3 306.24 лв. при фиксиран
лихвен процент. Ищецът твърди, че с подписване на Договора длъжникът се
съгласил да плати такса ангажимент, срещу която лихвеният процент за срока на
договора бил фиксиран, която сума в размер на 360 лв., кредиторът удържал при
усвояване, от общия размер на кредита. Страните постигали съгласие в полза на
кредитора да бъде сключена застраховка на плащанията, със застрахователна
премия в размер на 1 620 лв., която да бъде платена директно на
застрахователния aгент
„Директ Сървисис“ ЕАД, разделена за погасяване от застрахования на равни вноски
всяка в размер на 67.5 лева, като част от месечната погасителна вноска и
включена, съгласно погасителния план на договора за заем, в размера на
договорната лихва. Твърди се, че така стойността на кредита била договорена на
21 306.24 лв., платима на 24 броя равни, месечни, погасителни вноски, всяка oт по 887,76
лв., при първа погасителна вноска - 05.01.2017 г. и последна
погасителна вноска - 05.12.2018 г..
Длъжникът погасил част от заема, като платил общо сумата 3 557,76
лв., с която били погасени: главница - 2 195.69 лв. и договорна лихва - 1 362.07
лв.. Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради забава на
плащанията на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 6.05.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер 2 756,74 лева -
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена, погасителна вноска.
На
17.11.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., с което вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № CARU-14173751/30.11.2016 г., между „ПНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, било продадено на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, изцяло с всички привилегии и обезпечения,
включително и всички лихви. В Договора за кредит се съдържала изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Твърди се, че длъжникът бил редовно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
за извършената продажба на вземането с Уведомително писмо, изх. № УПЦ-С-БПИ/CARU-14173751
от 15.07.2019 г., получено лично.
Поради
неплащане на дължимите суми, ищецът подал Заявление по реда на чл. 410 ГПК, по
което било образувано ЧГД № 686/2019 г., по описа на РС Шумен. Съдът уважил
претенция и е издал Заповед за изпълнение срещу длъжника. Ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи, както следва: 15 804,31 лева – част от главница по договор
за потребителски кредит № CARU-14173751/30.11.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението; 1 066,67 лв. – част от договорна лихва дължима за периода от
05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.12.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 2 756,74 лв. – обезщетение за забава,
считано 06.05.2017 г. до датата на постъпване на заявлението в съда –
05.03.2019 г. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
Ответникът не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и
заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца
е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, подава отговор на исковата молба, като намира
исковете за допустими, но неоснователни. Моли съдът да се произнесе по неравноправност
на клаузи.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът не се явява. Подава становище, с което поддържа исковата
молба. Ответникът, чрез назначения му особен представител поддържа отговора. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски кредит CARU 14173751/30.11.2016 г. /л. 3/ се установява, че от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на ответника е заем в размер на 18 000 лв., при договорен
лихвен процент – 8.63 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 11.15 %. или размерът на договорената възнаградителна лихва възлиза
на 1 686.24 лева.
От
приложения Сертификат № CARU-14173751
/л. 73/ се установява, че след попълнен Медицински въпросник от 30.11.2016 г.
/л. 73/ между ответника и „Кардиф Животозастраховане клон България“, в полза на
БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, за срока на договора за
кредит, е сключена Застраховка „Защита на плащанията“, при Общи условия на
застрахователя /л. 74/ и застрахователна премия от 0.375 % от фиксираната сума
по кредита, умножена по продължителността на кредита в месеци, или общо 1
620 лв., дължима месечно, която
съгласно чл. 2 от Договор за
потребителски кредит CARU
14173751/30.11.2016 г., следва да бъде платена директно на
застрахователния aгент
„Директ Сървисис“ ЕАД, а застрахованият се е задължил да погаси на равен брой вноски,
всяка в размер на 67.5 лева, като част от месечната погасителна вноска.
В
този смисъл, съгласно Договора, общият
размер на така доворените плащания по кредита възлизащи на 21 306.24 лв., от
които 18 000 лева – главница и 3 306.24 лв., в това число договорената възнаградителна лихва от 1 686.24 лева и застрахователна премия от 1 620 лв., заемателят е следвало да върне на 24 месечни вноски, всяка
в размер на 887.76 лв., като падежът на първата погасителна вноска е
05.01.2017 г., а на последната - 05.12.2018 г.
Според чл. 3 от Договора с подписването
му заемателят удостоверил, че е получил заемната сума, за което договорът има
силата на разписка.
Съгласно т. 2, изр. 3 от раздел Условия
по договора, с подписването му заемателят се съгласил да плати „такса
ангажимент”, която сума, съгласно т. 5 от раздел „Парамерти и условия” възлиза
на 360 лв., за което кредиторът фиксира
лихвеният процент за срока на договора, при съдържащите в него условия, размери
и срокове и която сума кредиторът удържа при усвояване от общия размер на кредита.
Съгласно Извлечение от информационната
система на „Кардиф Животозастраховане клон България“ /л. 137/, предоставени
реда на чл. 192, ал. 2 ГПК, застрахователната премия, по застраховка с издаден Сертификат
№ CARU-14173751/30.11.2016 г. и застраховано лице Ц.Б.С., платена на 05.01.2017 г., е плащана от
застрахователния посредник „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД ежемесечно като
покрива периода от 01.11.2017 г. до 01.01.2017 г. и възлиза на 742.50 лева, а не в договорения размер от
1
620 лв.
Съгласно чл. 5 от Договора при забава на
една или повече месечни погасителни вноски длъжникът дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането /за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия/ извършени
по преценка на кредитора.
С клаузата на чл. 13 от Договора за кредит
кредиторът си запазил възможността да прехвърли правата си по договора на трето
лице.
От приетия по делото Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. /л. 10/ и
Приложение № 1 /л. 18/ се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството на цедент, прехвърля възмездно на цесионера - „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, вземания произтичащи от договори за заем. Договорено е същите
да се индивидуализират в Приложение № 1, съставяно във вид на ел. документ по
ЗЕДЕП, което да бъде неразделна част от Договора за цесия, считано от датата на
неговото съставяне. Договорено е, че с Приложение № 1 ще се прехвърлят и нови
вземания, които ще се индивидуализират от страните в ново Приложения № 1 със
съответната нова дата, което с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване
става неразделна част от договора. Съгласно т. 2.3 от Договора всяко от
прехвърлените вземания включва всички непогасени задължения, ведно с
привилегиите, обезпеченията, вкл. и с изтеклите лихви.
Съгласно Извлечение от Приложение № 1/17.11.2017
г. към Рамковия договора за цесия /л. 18/ кредиторът е цедирал в полза на ищеца
вземането си към ответника, което е индивидуализирано с номер на договора /CARU -14173751/, като е посочено, че общо дължима сума по
кредита към 17.11.2017 г. възлиза на 17589.43, от която: 15804,31 лева – остатък
по главница; 1066,67 лв. – остатък по договорна лихва и 718.435 лева - остатък
лихва за просрочие.
С Потвърждение /л. 17/ цедентът е заявил,
че индивидуализираните в Приложение № 1/17.11.2017 г. вземания са прехвърлени
на ищеца по делото.
С Пълномощни № 3196/2017 г. /л. 18/ и №
3230/25.01.2018 г. /л. 19/, цесионерът е упълномощен с права по смисъла на чл.
99, ал. 3 ЗЗД
Съгласно Уведомително писмо от 15.07.2019
г. /л. 25/ получено лично на 15.07.2019
г. /съгласно Обратна разписка към товарителница № 68461891 - л. 26/, длъжникът е
известен за извършеното прехвърляне на
вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца.
От приложеното ЧГД № 686/2019 г., по
описа на ШРС, се установява, че в полза на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е
издадена Заповед № 414/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение, срещу
Ц.Б.С., за следните суми: 15804,31 лева – главница; 1066,67 лв. – договорна
лихва, за периода от 05.05.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 05.12.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 2756,74 лв. –
обезщетение за забава, считано от 06.05.2017 г. до постъпване на заявлението в
съда – 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху задължението от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г., до окончателното плащане, както
и 442,55 лева – разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, съобщението за което му е връчено на
01.07.2019 г., като на 02.08.2019 г. е подадена настоящата искова молба.
От Заключение на допуснатата ССчЕ се
установява, че плащанията са преустановени на 05.05.2017 г., като ответникът е
направил вноски в общ размер на 3 557.76 лв., с които са погасявани главница и
лихви по кредита както и вноски за застраховката, както следва: 2 600.69 лв. –
по главницата; 619.57 лв. – по договорната лихва и 337.50 лв. – по
застраховката. Съгласно заключението общо дължимата сума е в размер на 16
870.98 лв., от която: 15 399.31 – главница; 1066.67 лв. - договорна лихва; 405
лв. - вноски за застраховка; 2 818.93 лв. - лихви за просрочени вноски за
периода от 06.05.2017 г. до 05.03.2019 г. Размерът на лихвата за забава,
изчислен върху размера на просрочените месечни вноски, за периода от 05.04.2017
г. до 05.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението, без включената в тях
лихва, която ответникът дължи вследствие на забавеното плащане по договора за
кредит, е в размер на 1 588.77 лева.
От ответника не са ангажирани
доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в
посочения смисъл.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството по
реда на чл. 422 ГПК.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу
длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по
чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск,
е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК, е
абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални, положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск
по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен
срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът
обосновава с приложени по ЧГД № 686/2019 г., по описа на РС Шумен, документи,
от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца -
Заявление рег. № 3906/05.03.2019 г.,
по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК,
е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 414/07.03.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в претендирания общ
размер 19
627.72 лева. Съдът констатира, че по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес и заповедният съд не е успял да му връчи книжата,
поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз
основа на така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда
на чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Предвид че претендираното право е
основано на договор за цесия, следва да се прецени материалноправната
легитимация на ищеца, като негов носител. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в
което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/, но съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Съобразно съдебната практика
обаче изходящо от цедент уведомление, действащ чрез пълномощник и достигнало до
длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД №
12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. №
3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о./. От Рамков договора за прехвърляне
на вземания /цесия/ се установява, че на 27.07.2017 г. кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като цедент, е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от Договори за
потребителски кредит, сключени от цедента с физически лица, които не изпълняват
задълженията си. С Приложение № 1/17.11.2017 г. вземането на цедента по Договора
за потребителски паричен кредит CARU 14173751/30.11.2016 г., е включено в
предмета на договора за цесия. С Пълномощно № 3196/2017 г. и Пълномощно №
3230/25.01.2018 г., цесионерът е упълномощен с права по смисъла на чл. 99, ал.
3 ЗЗД. С Уведомително писмо получено лично на 15.07.2019 г., съгласно Обратна разписка
към товарителница № 68461891, на длъжника е връчено съобщение за извършеното прехвърляне на вземането в полза на
ищеца. Установеното налага извода, че законовите изисквания, залегнали в
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът - настоящ ответник е
уведомен редовно за цесията след подаване по реда на чл. 410 ГПК на заявление рег. №
3906/05.03.2019 г., по описа на ШРС и преди
завеждане на исковата молба - 02.08.2019 г., което следва да бъде съобразено
при решаване на делото по същество, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Следователно ищецът като носител на претендираното право е
легитимиран кредитор, поради което предявените искове подлежат на разглеждане
по същество.
При анализа на правоотношението става ясно, че исковите претенции произтичат от правоотношение с потребител. В тази хипотеза, приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите /с оглед характеристиката на длъжника като „потребител”/, нормите на Закон за потребителския кредит /при установените елементи на заемното правоотношение/, както и разпоредбите на ЗЗД, съответно като общи и субсидиарно приложими. По арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, приложима считано от влизане в сила /ДВ, бр. 100/2019 г./, клаузите в договор с потребител подлежат за служебна преценка за равноправност. С оглед характера на процесуалната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В този смисъл в Р. № 23/07.07.2016 г., ТД № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС и Р. № 232/05.01.2017 г. ТД № 2416/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, както и задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване с Р. по дело С-243/08 г. и Р. от 21.02. 2013 г, по дело C-472/11, на СЕС, е постановено че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
При съобразяване с горните критерии съдът
намира, че клаузата за дължима „такса ангажимент”, в размер на 360
лв., срещу която лихвения процент да бъде фиксиран за срока на договора,
удържана от кредитора при усвояване на кредита, не отговаря на въведените законови критерии за равноправност. От една
страна в случая не е ясно сумата за какво се удържа, поради което е налице
противоречие с правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно което видът, размерът
и действието, за което ще се събират сумите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. От друга страна за потребителския договор важи режимът
на ЗПК, поради което промяна на лихвения процент не е възможно – от
систематичното тълкуване разпоредбата на чл. 58, ал. 7 ЗКИ се налага извода, че
промяна на лихвения процент, която води до увеличаване на погасителните вноски
по кредита се позволява освен ако не се касае за кредит по ЗПК и ЗКНИП. При
тази неопределеност, както и поради изричната законова забрана за промяна на
лихвения процент в посока на увеличение размера на погасителните вноски по
потребителски договор, се налага извода, че поетото задължение е неясно, клаузата
за „такса
ангажимент”, като имаща за резултат
заобикаляне изискванията на закона е нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК, а
удържането на сумата от 360 лева при отпускане на кредита противоречи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение. Понеже клаузата е свързана с усвояването на кредита, при
установяване на нищожност, съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, се дължи
връщане само на чистата стойност по кредита. В тази връзка доколкото заемателят
реално е усвоил сумата 17 640 лева, то следва да се приеме, че дължи главница в
този размер.
Основателността на иска за непогасена
главница по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 15 804.31 лв. е предпоставено от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на Договор за заем са се
намирали във валидни, облигационни правоотношения с ответника; че действително
е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на
насрещната страна е изтекъл. От приетия по делото Договор за потребителски
паричен кредит СARU-14173751/30.11.2016 г. се установи, че на посочената дата –
30.11.2016 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника са постигнали
съглашение, по силата на което дружеството се е задължило да предостави на
ответника паричен заем в размер на 18 000.00 лева, както и сумата от 1 620 лв.,
която съгласно чл. 2 от Договора, е следва
да бъде плащана
ежемесечно директно на застрахователния aгент „Директ
Сървисис“ ЕАД, по договора за Застраховка
„Защита на плащанията“, при насрещното задължение сумата да бъде върната на 24
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 887.76 лева, част от която
в размер на 750 лева, е за погасяване на главницата, а част в размер на 67.5
лева за погасяване на застрахователната премия, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 05.01.2017 г., а падежа на последната погасителна
вноска бил на 05.12.2018 г.. С подписването на Договора - по арг. от чл. 3,
заемателят е удостоверил, че е получил сумата по заема, като е декларирал, че
самият договор има характер на разписка за предаване на средствата и други
доказателства не са необходими, поради което следва да се приеме, че ищецът е
установил предаване на заема в размер на реално получената сума от 17 640 лева,
а исковата претенция в частта относно договора за Застраховка следва да се приеме, че е в размер на
742.50 лева, колкото реално са приведени на застрахователя „Кардиф
Животозастраховане клон България“, а не в договорения размер от 1 620 лв. В този смисъл постигането на съгласие между страните
относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както
и предаването на част от сумата в държане на ответника по делото и привеждане
на друга част на трето лице, се установяват по несъмнен начин. Ответната страна
не е представила доказателства за изпълнение на задължението в пълен размер. От
приетото по делото и неоспорено Заключение по допуснатата ССчЕ се установява,
че длъжникът е извършил плащания по заема в общ размер на 3 557.76 лв., с част
от които са погасявани главницата и вноски за застраховка, както следва: 2
600.69 лв. – по главницата и 337.50 лв. – по застраховката. Следователно
остатъчното задължение в частта за
главницата възлиза на 15 039.31 лева, а за по вноските за застраховката – 405
лева или общо 15 444.31 лева, поради което искът следва да бъде уважен за тази
сума и отхвърлен до пълно предявения размер от 15 804.31 лв., като
неоснователен.
Основателността на иска по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1 066.67
лв. за периода от 05.05.2017 г. /датата на първата неплатена вноска/ до 05.12.2018
г. /дата на последна погасителна вноска/, е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което
произтича вземането за възнаградителна лихва /наличие на валиден договор
/клауза от договор/ за възнаградителна лихва/; размера на претенцията за
претендираната възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане
на възнаградителна лихва. По своята правна същност лихвата по паричен заем представлява,
цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на заемодетеля
за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала,
който се отчуждава за временно ползване. В процесния случай, с Договор за потребителски
паричен кредит № CARU 14173751/30.11.2016 г., длъжникът се съгласил да плати
фиксиран годишен лихвен процент от 8.63 % и годишен процент на разходите /ГПР/
от 11.15 %., върху сумата 18 000 лева, който не надвишава размера на законната
лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така определения общ размер на
договорената лихва от 1 686.24 лева, е разпределен за плащане като част от
всяка 24 месечна вноска. Предвид установеното по делото, че реално усвоената от
длъжника сумата възлиза на 17 640 лева, то следва, че дължимият размер на
претенцията за възнаградителна лихва е 1 652.51 лева. От приетото по делото и
неоспорено Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че част от извършените
плащания по заема в размер на 619.57 лв. са отнесени за погасяване на договорната
лихва. Следователно
остатъчното задължение в частта за
договорната лихва възлиза на 1032.94 лева, поради което искът следва да бъде
уважен за тази сума и отхвърлен до пълно предявения размер от 1066.67 лв., като
неоснователен.
Относно основателността на иска по чл. 99, ал. 4, вр. чл. 92, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 2 756.74 /две хиляди
седемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасените части от
главница и възнаградителна лихва, за периода от 06.05.2017 г. до подаване на
заявлението - 05.03.2019 г..
Съгласно клаузата на чл. 5, изр. 1 от
Договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски длъжникът
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането /за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други
действия/ извършени по преценка на кредитора. Така формулирана по своя характер
тази исковата претенция е неустойка с компенсаторен характер. По общо правило „Компенсаторна“
е неустойка, която се претендира вместо изпълнение. В този смисъл когато
договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора е
да иска или реално изпълнение в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на
длъжника компенсаторна неустойка. В този смисъл е Р. № 123/17.11.2010 г., ТД №
698/09 г., т. 2, II т. о.. Доколкото в процесния случай ищецът претендира
искове за реално изпълнение по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр.
99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва че е няма право на компенсаторна неустойка,
тъй като компенсаторната неустойка служи като основа и при частичното
неизпълнение, поради което искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен.
Относно разноските:
Прeдвид изхода на спора ищецът, който се
представлява от юрисконсулт, има право на разноски. Възражението за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца, съдът намира за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален
интерес, но се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на
ищцовото дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско възнаграждение
в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство
и 100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 250.20 лева и 150 лв.
възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважената част от исковете, от ответната
страна е дължима сумата 289.40 (двеста осемдесет и девет лева и четиридесет
стотинки) лева, от които 44.62 лв. - разноски в заповедното производство и
244.78 лв. - разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Шуменския районен
съд
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Ц.Б.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи
по
Договор за потребителски паричен кредит CARU 14173751 от 30.11.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлен с Договор за
цесия от 27.07.2017 г., Приложение № 1/17.11.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата
15 444.31 (петнадесет хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет
и една стотинки) лева – остатък от непогасена главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019 г. до окончателно плащане, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC:
***, банка: Обединена Българска Банка АД, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 686/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 414/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, като за разликата до
претендирания размер от 15 804.31 лева отхвърля, като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че ответникът Ц.Б.С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
дължи по
Договор за потребителски паричен кредит CARU 14173751 от 30.11.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, прехвърлен с Договор за
цесия от 27.07.2017 г., Приложение № 1/17.11.2017 г. от заемодателя на ищеца, сумата
1 032.94 (хиляда и тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) лева –
остатък от неплатена договорна (възнаградителна) лихва
върху главницата за периода от 05.05.2017 г. до 05.12.2018 г., платима по
банкова сметка: ***: ***, BIC: ***,
Обединена Българска Банка АД, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 686/2019 г., по
описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 414/07.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като за разликата до претендирания размер от 1 066.67
лева отхвърля, като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Ц.Б.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск, с правно
основание чл.
99, ал. 4, вр. чл. 92, вр. чл. 86 ЗЗД, за
признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата
2 756.74 /две хиляди седемстотин петдесет и шест лева и седемдесет и четири
стотинки/ лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасените
части от главница и възнаградителна лихва, за периода от 06.05.2017 г. до
подаване на заявлението - 05.03.2019 г., за което има образувано заповедно производство
- ЧГД № 686/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 414/07.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като неоснователен.
Осъжда Ц.Б.С., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 1856.43 (хиляда оосемстотин петдесет и шест
лева и четиридесет и три стотинки) лева, разноски в заповедното и исковото
производства, от които 442.55 лв. - в заповедното производство и 1413.88 лв. -
в исковото производство, платима по банкова сметка: ***: ***,
BIC: ***, Обединена Българска Банка АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 686/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава,
ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: