Определение по дело №96/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на Д. Г. П. от Г. против Определение № 32/27.01.2015 год., постановено в закрито съдебно заседание по Ч.н..дело № 797/2013 год. по описа на К. районен съд, с което на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в производство по чл. 306 ал.1 т.4 от НПК е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ - гр.С. направените разноски за възнаграждение на служебно назначения й защитник, в размер на 120 лв. В жалбата се твърди, че в посоченото производство не била ползвала правна помощ от служебен защитник, а защитата й била осъществена от упълномощен защитник – адв.М. Г. от АК – П., поради което моли да бъде отменено обжалваното определение.

Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството по Ч.н.дело № 797 по описа на К. районен съд е било образувано по предложение на прокурор от РП – К. за определяне на общо наказание на осъдената Д. П., най-тежкото измежду наложените й такива с осъжданията й с влезли в сила присъди/споразумения по Н.о.х.дело № 281/2012 год., Н.о.х.дело № 1116/2012 год. и Н.о.х.дело № 1054/2012 год., всички по описа на К. районен съд. След образуване на делото, същото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2013 год., на което осъдената Д. П. не се е явила, редовно призована, нито е била представлявана от упълномощен защитник. Делото е било отложено за друга дата – за 10.10.2013 год., като с оглед осигуряване на разглеждането му, вкл. и в отсъствие на осъдената П., съдът е постановил да се изпрати искане до Съвета на АК - К. за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ по отношение на П.. На проведеното открито съдебно заседание по делото на 10.10.2013 год. осъдената П. отново не се е явила, редовно призована, като на 03.10.2013 год. е депозирала молба по делото, с която е поискала отлагането му, с оглед насрочена операция на окото й. В същото съдебно заседание съдът е назначил за служебен защитник на осъдената П. определения от САК – К. адвокат за осъществяване на правна помощ на П. – адв.Д.В., която е изразила становище за недаване ход на делото и отлагането му за друга дата, поради отсъствието на осъдената П. по уважителни причини. Делото е било отложено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.10.2013 год., на което осъдената П. се е явила лично и с упълномощен защитник – адв.М.Г. от АК – П., надлежно преупълномощена на 24.10.2013 год. от адв.С.А. от АК – П. /който съответно е бил упълномощен от осъдената П. на 24.10.2013 год./.

След спиране на производството по делото с протоколно определение от 21.11.2013 год., поради влошеното здравословно състояние на осъдената П., респ. след възобновяването му, с протоколно Определение от 24.04.2014 год., първоинстанционният съд е извършил групиране на наложените на П. наказания по осъжданията й с влезли в сила присъди/споразумения по Н.о.х.дело № 281/2012 год., Н.о.х.дело № 1116/2012 год., Н.о.х.дело № 1054/2012 год. и Н.о.х.дело № 328/2013 год., всички по описа на К.районен съд, като на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК й е определил едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединил и наложеното й кумулативно наказание „Лишаване от право да заема длъжността директор на училище” за срок от 1 година. С определението съдът е приложил и разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.68 ал.1 от НК.

С Решение № 29/30.06.2014 год., постановено по В.ч.н.дело № 87/2014 год. по описа на Окръжен съд – К., образувано по въззивна частна жалба на осъдената П. против посоченото по-горе определение, последното е отменено и делото е върнато на РС – К. за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Въз основа на решението е било образувано Ч.н.дело № 717/2014 год. по описа на РС – К., завършило с постановяване на Определение № 60/25.07.2014 год., с което е извършено кумулиране на наказанията на осъдената П. по посочените по-горе осъждания, аналогично на това, извършено при първоначалното разглеждане на делото. Определение № 60/25.07.2014 год. не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 09.08.2014 год.

За оказаната на осъдената П. правна помощ в първоинстанционното съдебно производство по Ч.н.дело № 797/2013 год. по описа на К.районен съд, с решение № КЖ-217-9802/2014 от 18.12.2014 год. на НБПП, на адв.Д.В., назначена от първоинстанционния съд за служебен защитник на осъдената П., е определено и изплатено възнаграждение в размер на 120 лв., като посоченото решение е изпратено на РС – К. с искане за присъждане в полза на НБПП на така направените разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ.

Въз основа на същото, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.189 ал.3 от НПК следва разноските за служебна защита да бъдат възложени на осъденото лице, поради което е осъдил Д. П. да заплати сумата от 120 лв. по сметка на НБПП.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че на осъдената П. в хода на първоинстанционното съдебно производство, проведено по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК е била предоставена правна помощ – бил й е служебно назначен защитник по реда на чл. 94 ал.1 т.8 от НПК, с оглед неявяването й на насрочените открити съдебни заседания, проведени на 12.09.2013 год. и на 10.10.2013 год., за които е била редовно призована. Именно посоченото й процесуално поведение е станало повод за служебно назначаване на защитник на осъдената П., тъй като при разглеждане на делото в нейно отсъствие защитата й би била задължителна. Още повече, че и за двете посочени по-горе съдебни заседания осъдената П. не е уведомила съда, че е упълномощила защитник, или че възнамерява да упълномощи такъв, като това е сторила едва на датата на насроченото за 24.10.2013 год. съдебно заседание. С други думи, оказването й по реда на ЗПП на правна помощ е било необходимо с оглед обезпечаване на разглеждането на делото, вкл. и в нейно отсъствие, като на служебно назначеният й защитник е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 120 лв. от НБПП. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. Същото се отнася не само до производствата, при които се решават въпросите за вината и отговорността на подсъдим, но и до всички други наказателни производства, при които защитата е задължителна и на подсъдимият/осъденият е назначен служебен защитник. От друга страна, направените разноски за служебно назначеният защитник не са били определени и възложени за заплащане от осъдената П. с определението, с което е извършена кумулация на наказанията по осъжданията й, тъй като възнаграждението на защитника е определено по реда на ЗПП в по-късен момент, в случая с решение на НБПП от 18.12.2014 год., като тези разноски следва да бъдат възложени на осъдената с определение по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК, както правилно е сторил и първоинстанционния съд с обжалваното определение. С други думи, осъдената П. дължи заплащането на направените по делото разноски, вкл. и тези за възнаграждение на служебно назначения й защитник, съгласно принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 год. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита. Следва да се посочи, че в случая без значение е обстоятелството, че в по-късен момент, следващ назначаването на служебен защитник, осъдената П. е упълномощила защитник с договор за правна защита и съдействие от 24.10.2013 год.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.5, във вр. с ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 32/27.01.2015 год., постановено в закрито съдебно заседание по Ч.н.дело № 747/2013 год. по описа на К.районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/