Р
Е Ш Е Н И Е
№
18.09.2019г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№865
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на
21.07.2017г., между „***“ЕАД и ответника М.Л.Б. бил сключен Договор за стоков
кредит №2819728. Съгласно този договор, кредиторът отпуснал кредит за цената на
стоката, закупена от потребителя в търговски обект, като сумата по кредита се
превеждала директно към съответния търговец, от който кредитополучателя
закупувал стоката. Кредитът се считал усвоен от потребителя на датата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия
кредит. Във връзка с така сключения договор, на ответника бил отпуснат заем в
размер на 299 лева, като сумата била преведена по банковата сметка на търговеца
на 21.07.2017г., съгласно фактура №**********. От своя страна ответникът се
задължила да го върне в размер на общо 312,49 лева, представляваща сбор от
чистата стойност на заема, ведно със застрахователна премия от 13,49 лева.
Заемът трябвало да бъде върнат на 12 равни месечни вноски, съгласно Погасителен
план. Според клаузите на договора, усвоената парична сума се олихвявала с
възнаградителна лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на
договора. Общият размер на тази възнаградителна лихва бил 40,31 лева. Общата
сума, която ответника се задължила да върне на кредитора била 352,80 лева, като
всяка погасителна вноска била в размер на 29,40 лева. Първата от тези вноски се
дължала на 01.09.2017г., а последната на 01.08.2018г. Тъй като М.Б. не
изпълнявала в срок задълженията си по договора, тя дължала и обезщетение за
забава върху дължимите суми в общ размер на 38,30 лева за периода от
01.11.2017г. до 01.03.2019г. Ищецът твърди, че ответника не заплатила изцяло
дължимия паричен заем, като сумата платена до момента била в размер на 58,96
лева, с които била погасена главница- 47,27 лева, договорна лихва- 11,53 лева,
и лихва за забава- 0,16 лева.
Същевременно, на 21.05.2018г. бил
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между „***“ЕАД и
„АСВ“ООД /с правоприемник ищеца „АСВ“ЕАД/, съгласно което вземанията на първото
дружество по отношение на ответника били прехвърлени в полза на второто
дружество. „***“ЕАД упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за извършената
цесия. С оглед на това, до ответника, на посочения от нея адрес в Договора,
било изпратено уведомление за извършената цесия. Писмото обаче не било получено
от адресата, като в обратната разписка към него е отбелязано, че получателя се
е преместила на друг адрес.
На 01.03.2019г. ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника, за дължимите от нея по горепосочения договор суми. В тази
връзка, в съда било образувано ч.гр.д.№420/2019г., по което на 08.03.2019г.
била издадена Заповед №249 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
против длъжника. Последната възразила против задължението да заплати посочените
в нея суми, поради което за заявителя възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Л.Б. ,че
дължи на „АСВ“ЕАД сумата от 265,22 лева главница – задължение по Договор
за стоков кредит №2819728 от 21.07.2017г., сключен между „***“ЕАД и длъжника,
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г. до 01.08.2018г. в размер на
26,55 лева , лихва за забава за периода от 01.11.2017г. до 01.03.2019г. в
размер на 38,14 лева , законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението за които суми е издадена Заповед №249 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№420/2019г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по
заповедното и настоящото производство.
В проведеното на 12.09.2019г. съдебно
заседание по делото, чрез пълномощника си, ищецът иска съдът да постанови
неприсъствено решение, с което да уважи предявения по отношение на ответника
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ответникът М.Л.Б. не
депозира отговор на исковата молба. Редовно призована не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки
– ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на същото в
негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане съдът да
се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си по
същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства-
заверени преписи от Договор за потребителски паричен кредит №2819728, Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., пълномощни за
уведомяване от името на „***“ЕАД, Приложение №1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2018г., Потвърждение за извършена
цесия на парични вземания по чл.99 от ЗЗД, Уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-УКФ/2819728 от 28.05.2018г. и обратна разписка, фактура
№**********/21.07.2017г., както и материалите съдържащи се в ч.гр.д.№420/2019г.
по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 125 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът определи
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който взе участие в проведеното по делото едно
съдебно заседание. Наред с това, против ответника са предявени общо 3
установителни иска, всеки от които за сума по малко от 1000 лева, всички на
стойност 329,91 лева. Производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност, като ответника не оспори предявените искове и не взе участие в
съдебното производство. С оглед на това, съдът прие, че за така предявените
искове на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
150 лева.
Предвид изхода на делото, ответника
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него разноски по
заповедното производство, които са в размер на общо 75 лева, така както е посочено
в издадената Заповед №249/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№420/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Л.Б., с ЕГН **********,***, и
настоящ адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул**4, представлявано
от **- изпълнителни директори, 265,22 лева /двеста шестдесет и пет лева и
двадесет и две стотинки/ главница – задължение по Договор за стоков кредит
№2819728 от 21.07.2017г., сключен между „***“ЕАД и длъжника, възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2017г. до 01.08.2018г. в размер на 26,55 лева
/двадесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, лихва за забава за периода от
01.11.2017г. до 01.03.2019г. в размер на 38,14 лева /тридесет и осем лева и
четиринадесет стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от
01.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед №249/08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№420/2019г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА
М.Л.Б., с ЕГН **********,***, и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул**4, представлявано от **- изпълнителни директори,
направените по настоящото дело разноски в размер на 275 лева /двеста седемдесет
и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№420/2019г. по описа на
РС-Димитровград в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: