№ 26
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100605085 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 22.02.2022г. по нохд №8656/2019г. на СРС, НО, 98 състав е
признал подсъдимия Д. А. Д. за невиновен и го е оправдал на основание чл.304 от НПК
по обвинението за извършено на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, затова, че
на 06.01.2019 г. около 08:50 часа в гр. Нови Искър, ул. „******* в казино „Фламинго“
отнел чужди движими вещи - чанта на стойност 15,00 лева и пари в брой на стойност
830,00 лева, всичко на обща стойност 845,00 лева, от владението на И.Р.А. - крупие в
казиното, собственост на „Ф.**“ ЕООД, представлявано от Т.Г.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал чантата от
рамото на И.А., ведно с вещите в нея, в резултат на което дръжката на чантата се
скъсала.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП с искане за
отмяна й като незаконосъобразна и неправилна и постановяване на нова от въззивната
инстанция, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. След запознаване с
мотивите към присъдата е постъпило допълнение към протеста, в който прокурорът
твърди, че установената фактическа обстановка от съда не кореспондира със събраните
1
по делото доказателства, като неправилно не са кредитирани показанията на
свидетелите А. и Х..
В открито съдебно заседание на 19.12.2022 г. въззивният съд по реда на
чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи.
В открито съдебно заседание подсъдимият Д. А. Д. – се явява лично, за него
се явява адв. В. – упълномощен защитник.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция
представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го
оттегля. Посочва, че СРС правилно е анализирал събраните по делото доказателства и
обосновано е достигнал до извода, че не е доказано по безспорен и категоричен начин
авторството на деянието, в резултат на което е оправдал подсъдимия Д. Д. по
повдигнатото обвинение. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
обоснована.
Процесуалният представител на подсъдимия оспорва протеста, като намира
присъдата за правилна и законосъобразна. Твърди, че напълно обосновано районният
съд е приел, че не са събрани в хода на съдебното производство категорични
доказателства досежно авторството на престъпното деяние по отношение на
подсъдимия. Заявява, че в протеста самият прокурор не е мотивирал така както го
изисква наказателния закон своите аргументи по отношение на неправилност на
постановената присъда. Моли въззивната съдебна инстанция да постанови решение, с
което да потвърди изцяло оправдателната присъда на първата инстанция.
Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитника му.
В правото си на последна дума подс. Д. моли съда да потвърди
оправдателната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела
прецизно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният
съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето
на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно,
което позволява проверка на изведените фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от
контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Д. към 06.01.2019г. бил диагностициран с биполярно афективно
2
разстройство, но се намирал в ремисия и е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Към 06.01.2019г. свидетелката И.Р.А. работила като крупие в казино „Ф.**“
ЕООД, находящо се в гр. Нови Искър, ул. „******* Около 06.00 часа на посочената
дата отишла на работа, където заварила подсъдимия, когото познавала по физиономия
и знаела, че живее в квартала, в който е израснала в гр. Нови Искър. Свидетелката не
познавала подсъдимия по име, но знаела, че е известен с прякора „Я.“ и била
забелязала отличителни татуировки по ръцете му, включително изображение на зарче
между палеца и показалеца на едната ръка.
Подсъдимият Д. играел на един от автоматите в игралната зала,
употребявайки алкохол. Първоначално подс. Д. печелил, но в последствие започнал да
губи пари. След като загубил сума от близо 500 лв., подсъдимият Д. се ядосал и
поискал от св. А. да му върне парите. Заканил се, че ще се върне с маска и ще направи
обир, но ще си върне парите обратно, след което напуснал казиното. По това време в
игралната зала бил св. И.Й. Х., който също познавал лицето под прякора „Я.“. Св. Х.
видял как подсъдимият напуснал казиното, но не чул да отправя закани към св. А..
Св. А. се притеснила от думите на подс. Д. и позвънила на св. Т.Г.,
упълномощен представител на управителя на фирма „Ф.**“ ЕООД. Той я посъветвал
да се обади на телефон 112 и да подаде сигнал за случилото се, което св. А. направила.
Малко след като подала сигнала на тел. 112 в казиното дошли на проверка
полицейските служители – св. К.И. и св. Т. Х., на които св. А. разказала за случилото се
и дала описание на подс. Д..
Малко след като полицаите си тръгнали от казиното около 8:50 часа в
игралната зала влязъл неустановен по делото мъж, облечен в тъмни дрехи, маска на
лицето и с бинтове на китките на двете му ръце. По това време в игралната зала се
намирали само св. А. и св. И.. Маскираното лице се насочило към св. А. и казало, че
това е обир и поискал от нея да му даде парите. След това мъжът сам дръпнал силно от
рамото на св. А. чантата, в която тя съхранявала служебни пари в размер на 830,00
лева. Дръжката се скъсала и мъжът бързо напуснал казиното с чантата.
Свидетелката А. незабавно сигнализирала органите на полицията за случилото
се.
Въззивната съдебна инстанция намира, че районният съд е провел прецизно
съдебно следствие и спазвайки всички процесуални предпоставки за това е достигнал
до правилни и законосъобразни правни изводи въз основа на приетите по делото
писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства по реда на чл. 283
от НПК, а именно: обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите И.А., И.
Х., Д. И., С.Д., К.И. и Т. Х., дадени в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК, протокол за
3
освидетелстване и албум, протокол за разпознаване на лица, справка за съдимост, и
способите на доказване – заключение на СОЕ, СППЕ и ВТЕ.
При преценката на събраните доказателства районният съд е обсъдил същите
детайлно и обстойно както поотделно, така и в тяхната съвкупност в съгласие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради което е достигнал до логични и
релевантни изводи към предмета на доказване по делото.
При проверка на доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира,
че районният съд правилно е дал вяра на показанията на св. И.А. и на приобщените от
досъдебното производство показания на св. И. Х., поради липса на спомени, относно
съществени обстоятелства от предмета на доказване. От показанията на свидетелите,
съпоставени с останалите доказателства по делото, категорично се установи, че
подсъдимият Д. на инкриминираната дата и интервал от време е загубил пари в казино
„Фламинго“, при което си тръгнал разстроен от игралната зала. От показанията на
двамата свидетели безспорно се установява начинът на отнемане на инкриминираните
вещи - издърпване на чантата от рамото на пострадалата чрез сила от мъж, който
влязъл в игралната зала с качулка, маска на лицето и бинтовани китки на ръцете.
Св. А. и св. Х. по идентичен начин описват нападателя, като посочват, че
ръстът и стойката на извършителя били като на „Я.“, както и че също като него,
похитителят бил облечен в тъмно яке и тъмен панталон без отличителни белези.
Мотивирано първата инстанция е приела, че в показанията си свидетелите очевидци са
изложили предположение, че подсъдимият Д. и мъжът отнел чантата от св. А. са едно и
също лице, което е основано на сходството между двамата, краткия интервал от време
между заканването от страна на Д. и извършеното посегателство. В същото време
описаните от св. А. отличителни белези от външността на подсъдимия Д. не могат да се
свържат по категоричен начин с извършителя на инкриминираното деяние, още
повече, че свидетелката не е успяла да разпознае и гласа на нападателя.
Основателно районният съд е приел протоколът за разпознаване, приобщен по
делото, за годно доказателствено средство, който в съвкупност с показанията на св. А.
води единствено до извода, че лицето с прякор „Я.“, който същата вечер е бил в
казиното, е именно подсъдимият Д.. Правилно проверяваният съд е приел, че
останалите доказателствени материали, включително заключението на ВТЕ не
допринасят за разкрИ.е на авторството на деянието.
Заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия Д., е пълно, обективно и безпристрастно, с
оглед на което изводите на съда за заболяването на подсъдимия и възможността му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си са
изградени въз основа на същото.
Законосъобразно контролираната инстанция е извела извод, че макар безспорно
4
да е установено по делото, че подсъдимият Д. на инкриминираната дата и интервал от
време е играл в казиното и е заплашил с обир св. А., в конкретния случай анализът на
доказателствените източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да
се направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че именно той е
отнел със сила чантата със служебните пари от владението на св. А. в последствие.
Така обсъдените писмени и гласни доказателствени средства и писмени
доказателства изцяло кореспондират с фактическата обстановка възприета от двете
съдебни инстанции и чрез същите не се установява подсъдимият Д. да е автор на
деянието, за което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление, както от
обективна така и от субективна страна.
Законосъобразно и правилно районният съд е установил, че от
доказателствената съвкупност по делото може да се заключи, че спрямо свидетелката
И.А. е осъществено деяние, отговарящо на обективните признаци на престъпление по
чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, като чрез използване на сила са й отнети движими вещи – чанта
на стойност 15 лв и пари в брой на стойност 830 лв, на обща стойност 845,00 лева.
Пострадалата пряко е упражнявала фактическата си власт върху тях, като е носела
чантата на рамото си. Издърпвайки чантата от тази част на тялото, нападателят е
въздействал със сила върху вещите, а индиректно чрез тях върху пострадалата. По този
начин е отнел инкриминиранита сума от владението на пострадалата посредством сила,
без нейно съгласие. Последователността на действията разкриват, че упражненото
насилие е било с цел да се отнемат вещите, т.е. послужило е като средство за
осигуряване собствено владение върху тях, поради което настоящият състав приема, че
са осъществени обективните признаци на грабеж, като деянието е довършено.
Въпреки положените усилия от страна на първостепенния съд, в хода на
съдебното следствие не са събрани доказателства, установяващи по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е отнел инкриминираните вещи чрез използване на
принуда спрямо владелеца и така е прекъснал фактическата власт, упражнявана върху
тях от страна на св. А. и е установил своя такава. Първоинстанционният съд е основал
своето вътрешно убеждение при постановяване на своя съдебен акт въз основа на
всички приети и обсъдени мотивирано и задълбочено доказателства по делото, като по
този начин е достигнал и до едни законосъобразни и правилни изводи.
По изложените съображения и предвид съвпадението в изводите на двете
съдебни инстанции за наличие на предпоставките, съгласно разпоредбата на чл. 303 от
НПК, то единствено възможен извод е признаването на подсъдимия за невинен и
оправдаването му изцяло в извършване на престъплението, в което е обвинен по чл.
198, ал. 1, пр. 1 от НК.
При служебната проверка на обжалваната присъда въззивната инстанция не
констатира нарушение на материалния закон или на процесуалните правила, както и
5
друго основание за нейната отмяна или изменение, поради което СГС, НО, ХII
въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.02.2022 г., постановена по НОХД № 8656/2019
г., по описа на СРС, НО, 98 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6