№ 3396
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100505817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №345547/22.02.2018г. по гр.д. № 37188 по описа за 2015г.
Софийски районен съд, 73 – ти състав „И.” ООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление : гр. София, ж.к. *******” ул. *******, партер е
осъдено да заплати на С. З. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. Пазарджик, ул.
„******* и съдебен адрес: адв. С.С., гр. София, ул. „******* сумите, както
следва: на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ
сумата от 1840 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 30.06.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане
без работа за периода от 30.04.2015г. до 14.05.2015г. и получаване на по-
ниско възнаграждение при новия му работодател „В.”ЕООД за периода от
15.05.2015г. до 01.06.2015г. поради незаконното му уволнение, извършено със
Заповед № 010/19.03.2015г.; на основание на чл. 128, т.2 от КТ сумата от
1220,02лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
30.06.2015г. до изплащането й, представляващи неплатено трудово
възнаграждение за периода от февруари 2015г. до април 2015г., на основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 81,02лв.; И.”ООД е осъдено да
1
заплати по сметка на СРС разноски по делото в размер на 122,33лв.
разноски за държавна такса и 73,92лв. разноски за възнаграждение за вещо
лице, като неоснователни са отхвърлени исковете, предявени с искова
молба вх. № 11693/30.06.2015г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
26.06.2015г. депозирана от С. З. Ч., ЕГН ********** срещу „И.” ООД, ЕИК
******* с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
010/19.03.2015г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „ работник, строителство”; с правно основание чл. 344, ал.1,т. 3
вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за горница над 1840лв. до предявен размер от
13 000лв. и за периода от 02.06.2015г. до 30.10.2015г.; с правно основание
по чл. 128, т.2 от КТ за горница над 1220,02лв. до предявения размер,
като С. З. Ч., ЕГН ********** е осъден да заплати на „И.” ООД, ЕИК
******* с ново наименование и правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД
съдебни разноски от 1102,86лв, допуснато е предварително изпълнение на
решението в частта по уважените искове по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ и по чл.
128 от КТ.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
5049766/23.03.2018г. по регистъра на СРС от ищеца С. З. Ч., ЕГН **********
в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и по
чл. 128 от КТ. Изложил е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно районният съд
приел, че исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 са погасени по давност..
Заповедта му била връчена на 30.04.2015г., преди това не му била връчена,
включително и при условията на отказ. Така с подаването на исковата молба
на 26.06.2015г. бил спазен срока по чл. 358, ал.1т.2 от КТ . Неправилен бил
извода на съда и за размер на неплатени трудови възнаграждения.
Доказателства, които по несъмнен начин доказвали, че същите са платени не
били ангажирани. Ответникът препятствал събирането на доказателства , като
не представил необходими документи на вещото лице и приложима била
разпоредба на чл. 161 от ГПК. Вещото лице работило по документи,
представени от ищеца, но достоверността и автентичността на фишовете не
била проверена. Нямало безспорни доказателства, че сумата от 1950лв. е
платена като трудово възнаграждение. С отговора се сочело, че работодател
2
поел задължение за плати обезщетение за неспазено предизвестие и това била
платената сума от 994,90 евро с левова равностойност от 1950лв. Ответникът
сочел, че трудовите задължения се изпълнявали в Кралство Белгия, което
предполагало плащане на командировъчни и такова в действителност се е
извършвало. Претендирал е разноски.
Въззиваемият ответник по делото „И.” ООД, ЕИК ******* с ново
наименование и правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД не е изразил
становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба № вх. №
11693/30.06.2015г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 26.06.2015г.
на С. З. Ч., ЕГН ********** срещу „И.” ООД, ЕИК ******* с която е
посикал от съда на основание чл. 344, ал.1, т. 1 , т. 2 от КТ да признае за
незаконно и да отмени уволнението, извършено със Заповед №
010/19.03.2015г. , да го възстанови на възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „ работник, строителство”; да осъди ответника да
му заплати сумите, както следва: на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл.
225 от КТ сумата от 13200лв. , ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за период от
април 2015г. до октомври 2015г. включително от уволнението за оставане без
работа поради незаконното уволнение; на основание на чл. 128 от КТ сумата
от 6600лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.02.2015г. до 30.04.2015г. Навел е твърдения че работел при
ответника на длъжността „общ работник , строителство” по трудов договор
№ 102.12.2014г. , местоработата му била в Белгия, на 30.04.2015г. с куриер му
била връчена уволнителната заповед № 010/19.03.2015г. за прекратяване на
правоотношението по ради намаляване на обема на работа по чл. 328, ал.1,т.3
от КТ. Тази заповед, сочела че е разпечатана на 28.04.2015г., а същевременно
сочела, че му е връчена на 19.04.2015г. , което било несъстоятелно.
Документите били изпратени на 29.04.2015г. и получени на 30.04.2015г. –
уволнителна заповед и трудова книжка. Уволнението било незаконно. Не му
3
било връчено предизвестие за прекратяване на правоотношението, срок на
което било 30 дни. Не бил извършен подбор по чл. 329 от КТ а същия в
случая бил задължителен. За да се приемело, че има намаляване на обем на
работа, следвало да се отчете в конкретния случай сериозността на
затрудненията, изпитвани от работодателя. Последното платено
възнаграждение било за януари 2015г., неплатени останали тези за февруари,
март, април 2015г. Дължало се и обезщетение за оставане без работа за 6
месеца поради незаконното уволнение при съобразяване на започната работа
при друг работодател. Претендирал е разноски.
Ответникът И.” ООД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочил е, че уволнителната заповед била връчена на ищеца на
19.04.2015г., това че не било положен подпис от него за същото не
означавало, че ищецът не е запознат с основанието за прекратяване на
договора. По същият начин и трудовия договор от 01.04.2015г. не бил
подписан от ищеца, който се явил на работа с един месец закъснение.
Пратката , получена на 30.04.2015г. съдържала не само уволнителната
заповед, но и други документи, искани от ищеца във връзка с регистрацията
му в Бюрото по труда. Така исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ били
погасени по давност. Неизпращането на предизвестие за прекратяване на
договора не се отразявала на законността на уволнението, с уволнителната
заповед се сочело че се поема ангажимент да се плати обезщетение за
неспазено предизвестие и същото било направено по банков път. В случая
ищецът изпълнявал задълженията си като общ работник на строителен обект
в Белгия, строително-монтажните работи приключвали в определен момент и
след това се извършвали довършителни работи от квалифицирани работници,
затова и не било нужно да се определя кой е по-квалифициран и изпълнява
по-добре работата си с оглед на подбор между няколко работника с една и
съща квалификация. Трудовите възнаграждение за февруари, март, април
2015г. били платени по банков път и получени от ищеца. Ищецът получил
обезщетението за неспазено предизвестие, не се дължало обезщетение за май-
октомври 2015г., ищецът се регистрирал в Бюро по труда. Ищецът бил на
работа в Белгия с друг работодател – В.”ЕООД. Претендирал е разноски.
По делото са приети трудова книжка на ищеца № ******* – стр. 1,6,7 и
страница 22, 23 от предходна трудова книжка на ищеца , съгласно която
ищецът е сключил на 02.12.2014г. с ответника трудов договор за длъжността
4
„ работник, строителство” при основно месечно възнаграждение от 2200лв.,
правоотношението е прекратено на 19.04.2015г. , на 15.05.2015г. е сключил
трудов договор с В. „ЕООД при месечно основно възнаграждение от 360лв. за
длъжността „общ работник строител сгради”, като 01.06.2015г. е преназначен
при този работодател при месечно възнаграждение от 2600лв., това трудово
правоотношение е прекратено на 21.09.2015г., след това няма записвания за
трудови правоотношения на ищеца.
Приета е Заповед № 010/19.03.2015г. носеща подпис за управителя на
ответника, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните
на основание на чл. 328, ал.1,т.3 от КТ поради намаляване обема на работа,
като е посочено да се изплати обезщетение за недадено или неспазено
предизвестие. В заповедта е посочено, че е отправено едномесечно
предизвестие. На гърба на документа има изписан текст сочещ, че е
разпечатан на 29.04.2015г.
Прието е писмо от Е.Е.” ООД от 12.08.2015г., съгласно което пратка по
товарителница от 29.04.2015г. с описание „ трудова книжка и заповед за
прекратяване на договор” е връчена на 30.04.2015г. на С. Ч. , със съгласие на
подателя И.”ООД предали документите без да се положи подпис за
получаването им срещу обещание на Ч. да разгледа документи извън офис и
след това да се върне за да се подпише, че ги е получил, но това не било
направено и до момента.
Прието е уведомление от 23.04.2015г. от ответника до НОИ за
прекратяване на трудовия договор между страните.
Прието е извлечение от сметка на ответника, съгласно които на
19.05.2015г. ответникът наредил по сметка на ищеца 1950лв. с посочено
основание „доплащане заплата”.
Прието е извлечение от сметка на ищеца за февруари 2015г. и за април
2015г.,, съгласно което през февруари 2015г е получил от ответника 2535лв.
с основание „аванс февруари 2015г.“ , на 19.05.2015г. е получил 1950лв. с
основание „доплащане заплата“.
Приета е разчетна ведомост за април 2015г. съставена от ответника,
съгласно която на ищеца са начислени 660лв. като обезщетение по КТ,
посочени са „0“ отработени дни, посочени са 11 дни през април 2015г., които
са отпуск поради болест. В същата са посочени още седем работника при
5
ответника на длъжност „общ работник, строителство на сгради”.
Прието е основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, с което вещото лице след запознаване с документи по делото и
разплащателни фишове на ищеца при ответника, проверка в счетоводството
на ответника, е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при
ответника е февруари 2015г., защото през март 2015т. имал 13 дни отпуск
поради болест, отработени дни били 8. За февруари 2015г. на ищеца било
начислено брутно трудово възнаграждение от 2200лв. за пълен отработен
месец. Вещото лице е посочило , че бившия счетоводител на ответника му
предоставил разплащателни фишове за начислена на ищеца заплата, като за
януари 2015г. не било начислен възнаграждение поради липса на отработени
дни, ползван неплатен отпуск; за февруари 2015г. пълен отработен месец
било начислено 22000лв. и сума за получаване 1724,58лв.; за март 2015г. при
8 отработени дни било начислено 838,10лв. , отделно начислено било за три
болнични дни за сметка на работодателя и сума от 220лв., сума за получаване
851,44лв., както и допълнително 10 болнични дни за сметка на НОИ; за април
2015г. нямало отработени дни, имало отразени 11 дни болнични за сметка на
НОИ, като начислена била 660лв. за отпуск по чл. 224 от КТ за 6 дни и сума
за получаване 594лв. Така за този период общата начислена сума за
получаване била 3170,02лв. Не му били предоставени банкови бордера,
командировъчни заповеди и прочие. Нямало данни за начислено и платено
обезщетение за неспазено предизвестие. Пратени от ответника суми били
4485лв. с посочени основания „ аванс февруари” в размер на 2535лв. и
„доплащане заплата” в размер на 1950лв. С доклад от 02.11.2017г. вещото
лице е посочило, че не открива ответника на адреса му и не са му
предоставени други документи.
С определение от 20.02.2017г. СРС е задължил ответника да представи
ведомости за заплати и трудово досие на ищеца, отразяващи плащания на
трудови възнаграждения на ищеца.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
6
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната му част:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Разпоредбите на чл.328, ал.1 от КТ уреждат редица изчерпателно
изброени отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол
подлежат обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска
власт към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били
налице онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл. 328,
ал.1 от КТ . В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и само за тяхното наличие е проверката му.
Уволнителната заповед следва да е мотивирана, като посочената от
работодателя правна квалификация на уволнителното основание следва да
съответства на изложените фактически основания за уволнението. Обратното
би нарушило равнопоставеността между страните, защото
работникът/служителят няма да знае как да организира защитата си срещу
уволнението. Достатъчно е работодателят да е посочил правна квалификация
на конкретното основание като цифрово обозначение на разпоредбата,
независимо, че съответната разпоредба на чл.328, ал.1 от КТ съдържа няколко
отделни основания, ако в хода на производството се установи, че
работодателят е провел сериозна подготовка, за да извърши уволнението,
като е уведомил работника за конкретните причини, поради които прекратява
правоотношението с него. И в тези случаи следва да е дадена правна
квалификация на уволнителното основание, съответстваща на фактическите
основания за уволнение, изложени в прекратителния акт.
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно от
работодателя, съдът преди да премине към изследване на въпроса дали
работодателят е бил длъжен и ако е бил - дали е извършил подбор, следва да
прецени, дали към момента на прекратяване на правоотношението е било
налице използваното от работодателя основание за уволнение, тоест дали е
7
било реално извършено по решение на компетентно лице и дали уволнението
е извършено от лице с работодателска компетентност.
В конкретния случай по делото се установи от приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, че между страните е
съществувало валидно трудовото правоотношение , като не се спори по
делото че същото е било за неопределен срок, съгласно което ищецът е
назначен да изпълнява длъжността „ работник, строителство”
правоотношението е прекратено едностранно от работодателя на основание
на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ –намаляване на обем на работа.
Доколкото уволнителната заповед е подписана управител на
ответника то съдът приема, че уволнителна заповед е издадена от лице със
съответна работодателска компетентност.
Приетата заповед за прекратяване на правоотношението сочи
конкретно уволнително основание , като посочената правна норма
съответстваща на това посочено уволнително основание.
Същевременно съдът приема че по делото не е установено
осъществяване на уволнително основание, доказателствена тежест за което
носи ответника. За да е налице това уволнително основание следва по делото
да се установи, че обемът на конкретната дейност, която е осъществявана от
ищеца на длъжността „работник строителство“, е намаляла трайно до степен,
която не е пренебрежима. За да е налице това уволнително основание не е
достатъчно да се установи, че обем на дейност на работодателя като цяло е
намалял. За установяване на намаления обем на работа са допустими всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Не е нужно
да има нарочен акт на работодателя, който да установява намалелия обем на
работа. Следва обаче да се установи, че е намаляла работата, която се
изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна
връзка между намалението и необходимостта работодателят за реорганизира
работния процес, като преустанови дейността, която е намаляла или съкрати
щата или разпредели работа между други работници в предприятието. (В този
смисъл Решение № 57/25.03.2019г. по гр.д. № 2157/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 143/29.05.2017г. по гр.д. № 4338/2016г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 270/02.06.2011г. по гр.д. № 1661/2010г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК). В случая по делото не са ангажирани
8
доказателства за осъществяване на уволнителното основание, поради което и
уволнението е незаконно дори само на това основание.
Следва да се посочи, че в случая представената от работодателя
разчетно-платежна ведомост сочи, че при ответника към април 2015г. са
работели освен ищеца още седем работника на длъжността „ общ работник,
строителство на сгради“. Не е установено техните задължения да са различни
от тези на ищеца, а наименованието на длъжностите им обосновават вероятен
извод за сходство в трудовите им функции в голямата си част. При така
възпирето съдът пирема че твърденията на ответника че е бил длъжен да
извършва подбор по делото не са установени. Подбор по чл. 329 от КТ е
следвало да се извърши. Доказателства, че същото е направено от
работодателя по реда и при условията на чл. 329 от КТ по делото не са
ангажирани, поради което и на това допълнително основание съдът приема,
че уволнението е незаконно.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на иска
по давност. В случая исковата молба е подадена по пощата на 26.06.2015г. По
делото е установено, че ищецът е получил уволнителната заповед по куриер
на 30.04.2015г. Това обстоятелство е безспорно между страните, установява
се и от приетото писмо от „Е.Е.”ЕООД. Недоказани са твърденията на
ответника по отговора на исковата молба, че ищецът бил запознат с
основанието за прекратяването на договора на 19.04.2015г. , когато му била и
връчена заповедта, независимо, че на същата нямало положен подпис от
ищеца, удостоверяващ получаването й. Доказателства, че на ищеца е сведена
до знанието уволнителната заповед като му е връчена същата на 19.04.2015г.,
не са ангажирани по делото, а в тежест на ответника е било да го направи. Не
се твърди и не се установява по делото на ищеца да е връчено предизвестие за
прекратяване на договора, поради което и независимо от изявленията в тази
насока в уволнителната заповед и че срок на предизвестие няма да бъде
спазен, съдът приема, че правоотношението между страните е прекратено на
30.04.2015г., когато на ищеца е връчена уволнителната заповед. От този
момент е започнал да тече двумесечния срок по чл. 358 от КТ и към подаване
на исковата молба на 26.06.2015г. този срок не е бил изтекъл, неправилно е
прието обратното от СРС.
При така възприето решението на СРС в тази част следва да се отмени и да
9
се постанови друго, с което иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да се
уважи.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 , т. 2 от КТ :
С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, неоспорено
по делото обстоятелство, че трудово правоотношение между страните е било
за неопределен срок, то основателен е иска за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност. Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на иска по давност. Уволнителната заповед е връчена на ищеца на
30.04.2015г. , исковата молба е подадена на 26.06.2015г., тоест преди да
изтече двумесечния срок по чл. 358 от КТ и подробни съображения за този
извод съдът изложи по-горе.
При така възприето решението на СРС в тази част следва да се отмени и да
се постанови друго, с което иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ следва да се
уважи.
По иска по чл. 128 от КТ за периода от 01.02.2015г. д 30.04.2015г. :
По делото е установено от приетата трудова книжка, заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца при ответника по договор е 2200лв. месечно. Установява се от
неоспореното от страните основно заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, че ищецът е отработил 20 работни дни през февруари и 8 работни
дни през март 2015г. , 13 работни дни през март 2015г. е бил в отпуск поради
болест. Съдът кредитира това заключение като вярно и неопровергано от
събраните по делото доказателство, обосновано с проверки на вещото лице в
счетоводство на ответника, включително и по разплащателните фишове за
заплати на ищеца. Ищецът е оспорил само допълнителното заключение, но е
приел без забележки основното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза. При така установеното съдът приема за доказано по делото, че за
ищеца е възникнало валидно вземане към ответника за заплащане на трудово
възнаграждение за февруари 2015г. в пълен размер и за 8 работни дни през
март 2015г. С оглед гореизложеното и като съобрази допълнителното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, определило само размер на
тези вземания, за което по делото няма оспорване, и което в тази част съдът
кредитира като вярно, то съдът приема че за тези дни за ищеца е възникнало
валидно вземане към ответника за плащане на нетна сума съответно на
10
1724,58лв. за февруари 2015г. и 838,10лв. за март 2015г. От същите
доказателства се установява и че за март 2015г. ответникът е дължал за своя
сметка на ищеца и обезщетение за отпуск поради болест за 3 дни в размер на
220лв. По делото не е установено ищецът да е престирал труд през април
2015г., а в негова тежест е било да го докаже по делото. Вещото лице с
допълнителното заключение е посочило, че по записванията по фишовете за
ищеца за този месец няма отработени дни, ответникът е начислил
обезщетение за отпуск поради болест в размер на 11 дни за сметка на НОИ,
както и обезщетение по чл. 224 от КТ за 6 дни - брутна сума от 660лв., нетно
594лв. Тези документи не ползват ищеца и не доказват той да е престирал
труд през този период, поради което и задължението да докаже, че е работил
повече дни от отразеното от ответника във фишовете за заплати не е
изпълнено по делото от ищеца.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че непредставянето по
делото от ответника на разплащателни ведомости, командировъчни заповеди,
банкови бордера, разплащателни ведомости следвало да се цени по реда на
чл. 161 от ГПК. В случая вещото лице е работило по разплащателни фишове
за начислена на ищеца заплата и това е посочено изрично в основното
заключение. Това заключение не е било оспорено от ищеца в производство
пред СРС в нито една негова част. Ответникът не е бил задължен да представя
командировъчни заповеди. Следва да се посочи, че ищецът не е навел
конкретни твърдения за фактите кога е бил в командировка, какви суми са му
били начислени и платени като командировъчни, поради което и
непредставянето на документи от ответника не може да послужи за
прилагането на чл. 161 от ГПК – не са наведени твърдения за конкретни
факти от ищеца и такива не могат да се приемат за установени, като се
приложи чл. 161 от ГПК. Ищецът не е оспорил констатации на вещото лице,
че са му начислени суми за обезщетение поради отпуск поради болест,
съответно че е ползвал такъв, поради което и съдът приема, че следва да
кредитира заключението в тази част. Следва да се посочи, че реално и
допълнителното заключение по счетоводната експертиза не е оспорено
поради невярност, непълнота или неяснота на документите , по които е
работило вещото лице. В о.с.з. от 10.11.2017г. ищецът е посочил, че това били
документи извън счетоводство на ответника. Вещото лице е посочило, че тези
документи са му предоставени от счетоводителя на работодателя, поради
11
което и съдът приема че така направеното оспорване от ищеца не е свързано
с вярност/автентичност на документи по които е работило вещото лице и
вярност на констатациите и изводите му, изградени върху тези документи.
Следва да се посочи, че с решението си СРС е приел, че само сумата от
1950лв. е плащане на трудови възнаграждения, но не и сумата от 2535лв. с
посочено основание „аванс февруари” банков превод от 26.02.2015г.
Неоснователни са оплакванията на въззивника , че сумата от 1950лв. не
било установено да е плащане на трудово възнаграждение. Извлеченията от
сметки и на ищеца и на ответника сочат, че тази сума е постъпила по
банковата му сметка на 19.05.2015г. с превод от ответника с посочено
основание ”доплащане заплата”. Не се твърди и не се установява ищецът да
не е приел тази сума като плащане на посоченото основание, да я е върнал
или да я е задържал поради наличие на друго вземане към ответника, за което
да е направил конкретно изявление до него. При така установеното съдът
приема, че сумата от 1950лв. е плащане на трудово възнаграждение на ищеца.
С исковата молба ищецът е посочил, че е получил плащане на трудовите си
възнаграждения до януари 2015г. включително, когато било и последното
плащане, поради което и съдът приема, че плащането на 1950лв. на
19.05.2015г. е било за погасяване на трудови възнаграждения, дължими за
процесния период.
При така възприето съдът приема, че по делото не е установено на ищеца
да се дължи от ответника трудово възнаграждение за периода февруари-
април 2015г. в размер над 1220,02лв. и решението на СРС в частта, с която е
отхвърлил иска за горницата над 1220,02лв. до предявения размер следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се разпределят между страните съобразно уважената част от исковете, при
съобразяване неоспорените изводи на СРС за начина на разпределяне на
разноските по отделните искове. Така решението на СРС в частта, с която е
осъдил ищеца да плати на ответника съдебни разноски от 600лв. за адвокат по
неоценяемите искове следва да се отмени. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца 500лв. разноски за възнаграждение за адвокат по
неоценяемите искове за производство пред СРС.
12
За производство пред СРС ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС държавна такса от 160лв. за двата неоценяеми искове. За
тези искове по сметка на СГС ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса от 80лв.
Ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща по сметка на СРС
допълнителни разноски за възнаграждение за вещо лице, защото същото е
работило по исковете по чл. 225 от КТ и чл. 128 от КТ, по които въззивния
съд не променя резултата.
За производство пред СГС ответникът не е направил разноски и такива
не му се следват.
Ищецът има право на разноски за производство пред СГС в размер на
666,67 лв. за възнаграждение за адвокат. Представения договор е за 1000лв.,
не сочи по кой иск какво е уговореното възнаграждение и доколкото не са
оспорени изводите на СРС за начина, по който да се разпределят разноските
по отделните искове, същите се възприемат от въззивния съд.
Ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса за
производство пред СГС независимо, че осъдителния му иск е отхвърлен,
защото е освободен от това задължение съгласно чл. 83 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №345547/22.02.2018г. по гр.д. № 37188 по описа за
2015г. Софийски районен съд, 73 – ти състав в частта, с която са отхвърлени
исковете, предявени с искова молба вх. № 11693/30.06.2015г. по регистъра на
СРС изпратена по пощата на 26.06.2015г. депозирана от С. З. Ч., ЕГН
********** срещу „И.” ООД, ЕИК ******* /с ново наименование и
правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД/ с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 010/19.03.2015г. и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ работник,
строителство”, както и в частта, с която С. З. Ч., ЕГН ********** е осъден
да заплати на „И.” ООД, ЕИК ******* /с ново наименование и
правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД/ съдебни разноски от 600лв. и
13
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на С. З. Ч., ЕГН ********** извършено със
Заповед № 010/19.03.2015г. на управителя на И.” ООД, ЕИК ******* с ново
наименование и правноорганизационна форма „И.-**”ЕООД .
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание на чл. 344, ал.1, т.2 от КТ С. З. Ч. ,
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението със заповед №
010/19.03.2015г. длъжност „работник строителство” при „И.-**”ЕООД
ЕИК *******.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №345547/22.02.2018г. по гр.д. № 37188 по
описа за 2015г. Софийски районен съд, 73 – ти състав в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен иска на С. З. Ч., ЕГН **********
срещу „И.-**” ЕООД, ЕИК ******* по чл. 128 от КТ за плащане на трудово
възнаграждение за периода от февруари 2015г. до април 2015г.
включително за горницата над 1202,02лв. до предявен и за лихва за забава
върху тази горница от подаване на исковата молба до плащането й.
ОСЪЖДА „И.-**” ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. *******” ул. *******, партер да заплати на С. З.
Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. Пазарджик, ул. „******* и съдебен адрес:
адв. С. К., гр. София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от общо 1166,67 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева и 0,67лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА „И.-**” ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. *******” ул. *******, партер да заплати на
Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата
от 80 лв. / осемдесет лева/ разноски за държавна такса за производство пред
СГС.
ОСЪЖДА „И.-**” ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. *******” ул. *******, партер да заплати на
Софийски районен съд на основани на чл. 78, ал.1 вр. с ал. 6 от ГПК сумата
от 160 лв. / сто и шестдесет лева/ разноски за държавна такса за производство
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
14
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15