Решение по дело №428/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по подадена от адв. С. К., в качеството му на процесуален представител на [фирма] частна жалба с вх. №3368/17.07.2014г. против Определение №3774/26.05.2014г., постановено по гр.д. №2793/2013г. по описа на РС-Благоевград. Изложени са доводи за материалноправна незаконосъобразност на съдебния акт и е направено искане за отмяната му и за постановяване на нов, с който да бъде уважено искането за изменение на решението по делото в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъденото на ищеца Р. Д. адвокатско възнаграждение.

Депозиран е обстоен отговор на частната жалба от пълномощника на ответника, в който се съдържат контрааргументи на изложените в нея.

При проверката на допустимостта на жалбата съдът констатира, че е подадена в срок, от дружество имащо правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Преценена по същество тя е неоснователна, поради следното :

Производството пред Б. е било инициирано от ответника [фирма], чрез адвокат С. К. с молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК и съдържа искане за допускане на изменение на решението в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК вр. т.16 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, съобразно текста на Наредба № 1/09.07.2004 г., действащ към момента на сключването на договора. Същата е била отхвърлена от първоинстанционния съд с довода, че минималният размер на възнаграждението, което ищецът по трудов спор може да договаря със своя адвокат е 340лв.\минималната работна заплата за страната\, за защита по единия от исковете, а именно оценяемия. Съдът е съобразил и обстоятелството, че са предявени (и уважени) и двете претенции, по неоценяемите искове и по оценяемия иск за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ. Според първоинстанционния съд делото е с правна и фактическа сложност и са извършени редица процесуални действия от адвоката на ищеца, поради което не може да сподели противната теза на адвокат К..

Решаващият въззивен състав споделя изцяло перефразираните мотиви на Б.. Действително предмет на първоинстанционното производство са три обективно съединени иска, от които исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 са неоценяеми, а искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с ч. 225 от ГПК е оценяем. И тъй като размерът на възнаграждението следва да се определи според действаща към момента на сключване на договора за правна помощ тарифа за възнагражденията на адвокатите\09.04.2014г.\, следва, че минималното възнаграждение за това по делото е в размер на 832, 57лв. Същото е определено по правилата на чл. 7, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В казуса присъденото такова е значително по - малко. Поради това не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекумерност по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК.

Не намира опора в закона възражението на частния жалбоподател, че възнаграждението на адвоката следва да бъде определено към момента на депозиране на исковата молба и образуване на делото. Това е така, защото възнаграждението по договор е дължимо тогава, когато той е сключен. Преди това възнаграждението не е ликвидно, т.е. установено по размер и не е изискуемо, т.е. дължимо.

На следващо място решаващият състав приема, че без значение в случая е дали делото е с фактическа и правна сложност, след като присъденото възнаграждение на ищеца, като платено на пълномощника му, е под минималния размер по чл. 7, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възражението в частната жалба в тази насока не следва да бъде обсъждано.

Не кореспондира с фактите по делото и с мотивите на атакувания съдебен акт оплакването, че съдът не се е съобразÞл с постулатите на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК. Напротив, същият е преценил минималния размер на адвокатското възнаграждение, което е присъдил на ищеца Р. Д. с т.16 от същото.

С оглед на изложените мотиви, Б. счита, че следва да остави без уважение частната жалба на [фирма] с вх. №3368/17.07.2014г. против Определение №3774/26.05.2014г., постановено по гр.д. №2793/2013г. по описа на РС-Благоевград като потвърди последното.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3774/26.05.2014г., постановено по гр.д. №2793/2013г. по описа на РС-Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1 - седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :