№………./...... 05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
частно търговско
дело № 632 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №1878/08.03.2019г. по описа на ДРС на П.К.Д., ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощник адвокат С.Г., ВАК.
Предмет на обжалване е определение
№521/22.02.2019г. на Девненски районен съд, постановено по гр.д.
№1185/2018г. по описа на ДРС, с което по реда на чл.248 от ГПК е допълнено постановеното по делото прекратително
определение като ищецът – жалбоподател П.Д. е осъден да заплати на ответника ЕТ
„ИЙСТ АГРО – ГРИГОР ГРИГОРОВ”, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата 650
лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство по
делото.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение като се иска от въззивния съд отмяна на същото. Твърди
се, че предвид цялостното процесуално
поведение на ищеца, в т.ч. и
своевременно заявеното (още на 21.12.2018г. ) оттегляне на всички допълнения по
исковата молба, направени по реда на чл.129, ал.2 ГПК, а впоследствие (на
03.01.2019г. веднага след коледните и новогодишните празници) и изрично
оттегляне на иска, липсва основание за
ангажиране на отговорността му за разноски.
В подадения в срока по чл.276 от ГПК отговор насрещната страна –
ответника „ИЙСТ АГРО - ГРИГОР ГРИГОРОВ”, ЕИК *********, гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат М.Ц., ВАК, оспорва частната жалба
като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди,
че не му е било известно какви процесуални действия възнамерява да предприеме
ищеца, поради което и след като на 09.01.2019г. е получил препис от исковата молба, е ангажирал адвокат
за защита на правата и законните му интереси във връзка с предявения иск, за
което заплатил и уговореното адвокатско възнаграждение. Поради това и на
основание чл.78, ал.4 ГПК последващото прекратяване на производството поради
оттеглянето на иска не представлява основание за освобождаване на ищеца от
отговорността за заплащане на разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и отговаря на
изискванията за редовност. Същата е подадена от надлежна страна, имаща интерес
от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт– чл.274, ал.1, т.2, във
вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, и е процесуално допустима.
За да се произнесе по
същество на частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна
страна:
Производството по гр.д. №1185/2018г. по описа на Районен съд – Девня е
образувано по исковата молба на П.К.Д., ЕГН **********,***, с която са заявени
искания за осъждане на ответника ЕТ „ИЙСТ АГРО – ГРИГОР ГРИГОРОВ”, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна да заплати ищеца сумата 8 637,72 лева,
представляваща общия размер на дължимите рентни вноски за стопанските
2014/2015, 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018, дължимото обезщетение за забава до
окончателното плащане на сумата, с претендиран до датата на подаване на
исковата молба общ размер 1 586,52 лева,
общ размер на дължимото обезщетение за забава до датата на подаване на
исковата молба, съответно за прекратяване на договора за аренда, сключен между
„ГРИ ИНВЕСТ” ООД - арендодател и ЕТ „ИЙСТ АГРО – ГРИГОР ГРИГОРОВ” – арендатор
по отношение на конкретно посочен в молбата поземлен имот.
Сезираният исков съд е преценил, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, както поради
непълнота на фактическите твърдения, така и поради неяснотата относно
исканията, които ищецът отправя до съда. Поради това с няколко поредни
разпореждания (№2305/18.10.2018г., №2432/02.11.2018г., №2547/15.11.2018г.,
№2733/10.12.2018г.) съдът е изисквал от ищеца нейното поправяне по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК.
След последното изпълнение (уточняваща молба №6933/12.12.2018г.) и преди
произнасянето на съда, с молба от 21.12.2018г. ищецът е заявил, че оттегля
всички направени допълнения по исковата молба като поддържа иска така, както
първоначално е бил предявен.
Независимо от това изявление (по същество заличаващо изисканото
поправяне на исковата молба) съдът е разпоредил начало на размяна на книжа
между страните. За настоящия съдебен състав остава необяснимо как исковата
молба, преценена като нередовна от сезирания съд и оставяна четири пъти без
движение с указания за поправяне, впоследствие, въпреки заявеното оттегляне
на всички уточняващи я молби, е приета за редовна и е разпоредено препис от нея
да се връчи на ответника. В този смисъл би могло да се приемат твърденията на
ищеца – жалбоподател, че връчването на книжата на ответника по реда на чл.131
от ГПК е разпоредено преждевременно от съда. Независимо от това, и като
съобразява, че изричното оттегляне на исковете е заявено в последващ
разпореждането на съда момент, въззивният съд приема, че отговорността на ищеца
по чл.78, ал.4 от ГПК за разноските на насрещната страна не може да бъде
изключена изцяло.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 09.01.2019г.
Междувременно, на 03.01.2019г. ищецът е депозирал молба, с която е
заявил, че оттегля предявените искове, с оглед на което моли съда да му върне
всички представени с исковата и уточняващите молби писмени документи, съответно
да не се произнася по предходно подадената молба от 21.12.2018г.
Отново съдът не се е произнесъл своевременно и надлежно по тази молба,
независимо от ясно изразената в нея воля, като е изискал по реда на чл.101 ГПК
уточняване на предприетото процесуално действие. Това ищецът е сторил на
18.01.2019г., позовавайки се изрично на разпоредбата на чл.232 ГПК, позволяваща
му да оттегли изцяло исковата си претенция без съгласието на ответника.
С определение №57/18.01.2019г.
съдът е прекратил образуваното производство по гр.д. №1185/2018г. на основание
чл.232 ГПК поради оттегляне на исковите претенции.
Междувременно, на 16.01.2019г.
адвокат М.Ц. като пълномощник на ответника ЕТ „ИЙСТ АГРО – ГРИГОР ГРИГОРОВ” (за което е представено пълномощно) е
поискала и получила незаверени копия от конкретно посочени документи от делото,
сред които и молбата на ищеца от 03.01.2019г. за оттегляне на предявените
искове.
При тези фактически констатации обосновано следва да се приеме, че
липсва основание за присъждане на ответника на претендираната от него сума от
650 лева като сторен разход за адвокатско възнаграждение за представителство по
делото. При положение, че още на 16.01.2019г.
ответникът е узнал за оттеглянето на исковите претенции, уговарянето и
плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
делото е лишено от основание и съставлява отявлена проява на злоупотреба с
процесуални права в контекста на чл.78, ал.4 от ГПК. Без значение е чия е в
случая недобросъвестността – на самата страна или на упълномощения от нея
адвокат. Без значение е и факта, че ответникът, чрез упълномощения от него в
предходен момент адвокат, на 25.01.2019г. по пощата е подал отговор на исковата
молба, към която именно е приложил нарочен списък по чл.80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 24.01.2019г.
Към момента на сключване на този договор - 24.01.2019г.,
ако не ответникът, то несъмнено неговият пълномощник – адвокат е бил наясно, че
исковото производство подлежи на прекратяване предвид заявеното от ищеца
оттегляне на предявените искове. Безспорно е, че ответникът може да ангажира
услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие при защитата му по
предявени срещу него искове. Естествено
и законово оправдано (чл.36 от Закона за адвокатурата) е да се предположи, че
при това същият би сторил разход за заплащане на адвокатско възнаграждение. В
случая, обаче, обосновано следва да се приеме, че същото следва да бъде
определено в хипотезата на чл.6, т.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като до прекратяването
на исковото производство в хипотезата на чл.232 ГПК поради оттегляне на
исковите претенции (сторено с определението на съда от 18.01.2019г.) възложената и изпълнена от адвоката работа е по
проучване на делото и даване на мнение по него. Към момента, когато
упълномощения от ответника адвокат се е запознал с делото и се е снабдил с
копия от съдържащите се в него документи - 16.01.2019г.,
ищецът вече е заявил оттегляне на исковете (с молба от 03.01.2019г., копие от
която също е получено), поради което е разумно, логично и нормално да се
приеме, че адвоката – пълномощник е наясно с предстоящото прекратяване на
делото. В този смисъл съдът приема
направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното като
сторен разход адвокатско възнаграждение, каквото в условие на евентуалност
спрямо основното оспорване на претенцията ищецът е развил в подадения отговор
на молбата по чл.248 от ГПК, макар и непрецизно формулирано, за основателно.
Адвокатското възнаграждение, което ищецът следва да бъде осъден да
възстанови на ответника като сторен разход, следва да се определи по реда на чл.6, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. в размер на 60
лева. Прекратителното определение на исковия съд следва да се допълни в
посочения смисъл.
С оглед горното частната жалба се преценява като частично основателна.
За присъдените разноски над посочения размер от 60 лева обжалваното определение
на първоинстанционния Девненски районен съд следва да бъде отменено като
молбата на ответника по чл.248 от ГПК за присъждане на пълния размер на
претендираните разноски се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №521/22.02.2019г. на Девненски районен
съд, постановено по гр.д. №1185/2018г. по описа на ДРС, в частта му, с която ищецът П.К.Д.,
ЕГН **********,***, е осъден да заплати на ответника ЕТ „ИЙСТ АГРО – ГРИГОР
ГРИГОРОВ”, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сума над 60 лева до присъдените
650 лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство по
делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЕТ „ИЙСТ АГРО – ГРИГОР ГРИГОРОВ”, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, за допълване на основание чл.248 от ГПК на определение №57/18.01.2019г., постановено по гр.д.
№1185/2018г. по описа на Районен съд – Девня, чрез присъждане на разноски –
заплатено адвокатско възнаграждение за сума над 60 лева до претендирания размер
от 650 лева, заявено с молба вх. №1029/06.02.2019г., подадена чрез пълномощник
адвокат М.Ц..
ПОТВЪРЖДАВА определение №521/22.02.2019г. на Девненски районен
съд, постановено по гр.д. №1185/2018г. по описа на ДРС, в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република
България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.