Решение по дело №10559/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2954
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110210559
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2954
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110210559 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от СВ. СТ. АНГ., ЕГН **********, с
адрес в гр.Т, кв.“З“ №, вх., ет., чрез адв.АН. ИВ. от САК, против Електронен
фиш, Серия К, №4647105, издаден от СДВР-МВР, с който на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като незаконосъобразен,
поради допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка навежда
твърдения за липса на данни за извършителя на нарушението, доколкото е
посочен собственика и ползвателя на МПС, но не и лицето, управлявало
процесния автомобил; твърдения за наличие на основания за спиране на
водача на място за установяване на неговата самоличност; твърдения за липса
на безспорна доказаност на вмененото нарушение, поради неизпълнение на
1
изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи и по специално на разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.1 от
Наредбата, а именно: не е наличен съставен протокол и същият не е
съпроводен със снимка на разположение на АТСС, което е от съществено
значение за установяване режима на работа на уреда; твърдения за липса на
фактическо описание на нарушението, доколкото направеното описание е
изключително лаконично и не дава възможност да се установят неговия автор
и точната му правна квалификация; твърдения за неправилна правна
квалификация на вмененото нарушение; твърдения за липса на приложена
обратна разписка относно датата на връчване на процесния ел.фиш, срещу
подпис на адресата, което от съществено значение за упражняване на правата
на санкционираното лице по чл.189, ал.5, във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП;
твърдения за липса на данни за автора на волеизявлението, съответно
длъжност или друг индивидуализиращ белег, положен печат или друг знак.
Навежда доводи, че утвърдената бланка-образец на ел.фиш е с
липсващи реквизити /данни за издател и компетентност на издателя, дата на
издаване на документа, във връзка с изчисляване на релевантни срокове,
което ведно с липсата на пълно описание на нарушението, е довело до
незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш, тъй като е накърнило правото на
защита на санкционираното лице да разбере в какво се изразява вмененото му
нарушение.
Моли съда на посочените в жалбата основания за отмени процесния
ел.фиш, като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, надлежно призовани, не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по наведените
възражения в нея. В писмото, придружаващо изисканата преписка, взема
становище, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по
безспорен и несъмнен начин от представените писмени доказателства, както и
за липса на допуснати процесуални нарушение при издаване на ел.фиш, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се от съда да
го потвърди, като правилно и законосъобразно издаден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
2
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 29.06.2021 г., съгласно данните от справката АИС-АНД, а жалбата е
изпратена по пощата на 06.07.2021 г., т.е. в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по
същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№4647105, за това, че на 25.03.2021 г., в 19:36 часа, в гр.София, в населено
място – ул.“Даскал Стоян Попандреев“, спирка Гробищен парк-Бояна, с
посока на движение от ул.“Кумата“ към Околовръстен път, при ограничение
на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за
скорост с МПС – лек автомобил „Ф П“, с рег.№, установено и заснето с АТСС
„АRH CAM S1“, като разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч,
установената стойност на скоростта е 63 км/ч, а превишената стойност на
скоростта е 13 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя СВ. СТ. АНГ., в качеството
на регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
електронен фиш, Серия К, №4647105; клип със снимков материал
№11743F0/0012822, ведно с два броя снимков материал към него; схема за
организация на движението на процесния пътен участък; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ; Протокол от
последваща проверка №10-С--ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; справка АИС
„Първоначална регистрация на МПС“ за лек автомобил „Ф П“, с рег.№, с
3
данни за регистриран собственик на превозното средство; справка АИС-АНД;
Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/
и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити в ел.фиш, като например: имена и длъжност на лицето, което го е
издало, дата на издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34
от ЗАНН и др.
В случая е налице нарушение, установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип ARH CAM S1, за която е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 07.09.2027
г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №5126, е преминала успешно на 08.03.2021 г. последваща
проверка, удостоверено в представения Протокол от проверка на БИМ с №10-
С-ИСИС/08.03.2021 г., със срок на валидност до 08.03.2022 г. Следователно,
към датата на заснемане на нарушението – 25.03.2021 г., използваното АТСС
е било годно техническо средство за регистриране на пътни нарушения за
скорост.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 25.03.2021 г., часа – 19:36 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.С, локацията – ул.“Д С П“, Гробищен парк Бояна, посоката
на задействане на измерването – приближаващи се МПС, разстояние и радиус
4
на измерване – 90 м - 27 см, заснетото превозно средство – лек автомобил и
регистрационния му номер /рег.№Т 3195 КК/, измерената скорост на
движение – 66 км/ч, ограничението на скоростта на движение в този пътен
участък – 50 км/ч, географските координати на пътния участък, номер на
снимка, съдържащ данните за фабричния номер на използваното АТСС.
Приложен е снимков материал на поставения пътен знак В-26, с който е
въведено ограничение на скоростта на движение в населеното място 50 км/ч,
както и снимков материал на поставеното АТСС на пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 25.03.2021 г. е било използвано АТСС с фабричен №11743F0, монтирано
на пътното платно от дл.лица при ОПП-СДВР със служебен автомобил с рег.
№, в интервал от време от 19:00 часа до 21:00 часа на посочената дата, при
стационарен режим на измерване и с място на контрол – гр.София, ул.“Даскал
Стоян Попандреев“, до спирка Гробищен парк – Бояна, с посока на движение
- от ул.“Кумата“ към ул.“Околовръстен път“, с посока на заснемане -
приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола, ограничението на
скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в населено място, въведено с
пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с приложен
снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното
ограничение на скоростта за населено място. От представената схема за
организация на движението на процесния пътен участък е видно, че е налично
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 – 50 км/ч за населено място. Тези
данни от своя страна съответстват изцяло на всички данни от приложения
снимков материал, поради което коментираните по-горе писмени
доказателства не внасят никакво съмнение и относно вида на поставения
пътен знак, въведеното с него ограничение на скоростта на движение в
населеното място, месторазположението му, мястото на извършване на
нарушението, и по-конкретно, че същото е извършено именно в обсега на
действие на описания в ел.фиш пътен знак. По изложените съображения,
съдът намира направеното възражение в жалбата, че към датата на
нарушението не е имало поставен пътен знак от групата В-26 в процесния
пътен участък, за неоснователно.
В обжалвания ел.фиш е посочен регистрационния номер на заснетото
превозно средство, който съвпада със заснетия регистрационен номер в
5
снимковия материал-клип. Следва да се отбележи, че заснетото превозно
средство се индивидуализира чрез неговия регистрационен номер, така както
е разпознат и генериран от използваното АТСС. Нарушението е извършено
през тъмната част на денонощието, но снимковия материал, изобразяващ
регистрационния номер на заснетото МПС, не оставя никакво съмнение, че се
касае именно за описаното в ел.фиш МПС, с рег.№Т 3195 КК. Данните от
снимковия материал, относно засечената скорост на движение на процесното
МПС, изцяло съответстват и на отразените стойности на скоростта в ел.фиш.
Не е допуснато процесуално нарушение и относно субекта на
нарушението, в какъвто смисъл направеното възражение от жалбоподателя,
че не е установен действителния водач на процесното МПС, се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС. От приложената справка АИС-КАТ
„Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран собственик на
процесния лек автомобил е физическо лице – СВ. СТ. АНГ.. Няма данни по
делото последният да е посочил лице, на което е предоставил собственото си
МПС на посочените дата, час и място. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в подкрепа на наведените възражения в жалбата, че не е
управлявал МПС. Следователно и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден на физическото
лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
Неоснователно се явява и направеното възражение в жалбата относно
липса на приложена обратна разписка, удостоверяваща връчването на ел.фиш.
Горното има значение за спазване на законоустановения срок за подаване на
жалба, а в случая жалбоподателят очевидно е упражнил своевременно
правото си на защита срещу издадения санкционен акт, доколкото е подал
жалбата си в срок. В същия срок, считано от датата на връчване на ел.фиш,
жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесното МПС,
очевидно не се е възползвал от предоставената възможност с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно: да предостави в съответната структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие от СУМПС, поради което правилно и законосъобразно процесният
6
ел.фиш е издаден именно против лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП
регистрираният собственик на процесното МПС, а не на друго лице, в
качеството му на водач на лекия автомобил.
Неоснователно се явява и направеното възражение в жалбата, че за
безспорното установяване на авторството на нарушението, доколкото
автомобилът не е бил спрян от контролните органи, е следвало да бъде
установена на място самоличността на водача. Фактът на заснемане и
установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство, при
наличие на контролен орган, не води на извод, че жалбоподателят е следвало
да се санкционира по реда на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП. С разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по издаване на
електронен фиш е различна от установената в ЗАНН, като началото на
производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение в
присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством техническо
средство, което от своя страна може да бъде стационарно или мобилно.
Специалният начин за установяване на административно нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид,
каквито са представени по делото. Тук следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда на лицето по чл.188, ал.1 от
ЗДвП да се връчи единствено издадения ел.фиш, но не и изготвените
веществени доказателства, в какъвто смисъл релевираното възражение в
жалбата, че от ел.фиш не се установява изготвяне на такива, също се явява
неоснователно. От друга страна, с Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи са регламентирани реда и условията за
използване на АТСС, като по този начин се отстранява празнотата в закона,
довела да липса на такава уредба. Санкционираното превишаване на
скоростта е осъществено, след приемане на Наредбата и към този момент не е
съществувала законова празнота, а и не е установено използването на
7
системата да е в нарушение на уредените с Наредбата правила. Следователно,
процесният ел.фиш не е незаконосъобразен, поради установяване на
нарушението с АТСС. При наличната нормативна уредба, няма основания за
приложение на правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА, съгласно което, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, следва да се приложи акта от по-висока
степен, доколкото наредбата допълва закона, а не му противоречи.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. В случая е налице поставен пътен знак В-
26 за ограничаване на скоростта, която не трябва да се превишава, която
скорост, макар и да съвпада с посочената стойност в ал.1 по смисъла на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, не променя правната квалификация на вмененото нарушение.
Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
правен субект, който е посочен в изричните разпоредби на закона - чл.188,
ал.1 от ЗДвП, а именно: за извършеното нарушение с МПС, собственост на
физическо лице, е ангажирана отговорността на съсобственика -
жалбоподателят СВ. СТ. АНГ.. Освен това, жалбоподателят не е посочил
друго лице като действителен водач на процесното МПС на датата на
деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съдът намира, че и приложената санкционна норма е правилно
определена. На основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата
на извършване на нарушението/, на жалбоподателят е наложена глоба в
размер на 50 лева, за установеното превишение на скоростта над 50 км/ч, /в
случая превишението е 13 км/ч, след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от заснетата скорост/, на разрешената скорост в населено място от
50 км/ч, въведена с пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
Никоя от страните в настоящото производство не претендира
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
8
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с чл.58д, т.4 от
ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К, №4647105, издаден от СДВР-МВР,
с който на СВ. СТ. АНГ., ЕГН **********, с адрес в гр.Т, кв.“З“ №, вх., ет.,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от СВ. СТ. АНГ., ЕГН **********, с
адрес в гр.Т, кв.“З“ №, вх., ет., чрез адв.АН. ИВ. от САК, против Електронен
фиш, Серия К, №4647105, издаден от СДВР-МВР, с който на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство.
Жалбоподателят оспорва процесния ел.фиш като незаконосъобразен,
поради допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка навежда
твърдения за липса на данни за извършителя на нарушението, доколкото е
посочен собственика и ползвателя на МПС, но не и лицето, управлявало
процесния автомобил; твърдения за наличие на основания за спиране на
водача на място за установяване на неговата самоличност; твърдения за липса
на безспорна доказаност на вмененото нарушение, поради неизпълнение на
изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи и по специално на разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.1 от
Наредбата, а именно: не е наличен съставен протокол и същият не е
съпроводен със снимка на разположение на АТСС, което е от съществено
значение за установяване режима на работа на уреда; твърдения за липса на
фактическо описание на нарушението, доколкото направеното описание е
изключително лаконично и не дава възможност да се установят неговия автор
и точната му правна квалификация; твърдения за неправилна правна
квалификация на вмененото нарушение; твърдения за липса на приложена
обратна разписка относно датата на връчване на процесния ел.фиш, срещу
подпис на адресата, което от съществено значение за упражняване на правата
на санкционираното лице по чл.189, ал.5, във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП;
твърдения за липса на данни за автора на волеизявлението, съответно
длъжност или друг индивидуализиращ белег, положен печат или друг знак.
Навежда доводи, че утвърдената бланка-образец на ел.фиш е с
липсващи реквизити /данни за издател и компетентност на издателя, дата на
издаване на документа, във връзка с изчисляване на релевантни срокове,
което ведно с липсата на пълно описание на нарушението, е довело до
незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш, тъй като е накърнило правото на
защита на санкционираното лице да разбере в какво се изразява вмененото му
нарушение.
Моли съда на посочените в жалбата основания за отмени процесния
ел.фиш, като неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Не взема допълнително становище по същество на делото.
1
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, надлежно призовани, не се
представлява в съдебно заседание и не изразява становище по наведените
възражения в нея. В писмото, придружаващо изисканата преписка, взема
становище, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по
безспорен и несъмнен начин от представените писмени доказателства, както и
за липса на допуснати процесуални нарушение при издаване на ел.фиш, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се от съда да
го потвърди, като правилно и законосъобразно издаден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 29.06.2021 г., съгласно данните от справката АИС-АНД, а жалбата е
изпратена по пощата на 06.07.2021 г., т.е. в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по
същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К,
№4647105, за това, че на 25.03.2021 г., в 19:36 часа, в гр.София, в населено
място – ул.“Даскал Стоян Попандреев“, спирка Гробищен парк-Бояна, с
посока на движение от ул.“Кумата“ към Околовръстен път, при ограничение
на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е извършено нарушение за
скорост с МПС – лек автомобил „Фолксфаген Поло“, с рег.№Т 3195 КК,
установено и заснето с АТСС „АRH CAM S1“, като разрешената стойност на
скоростта е 50 км/ч, установената стойност на скоростта е 63 км/ч, а
превишената стойност на скоростта е 13 км/ч.
За посоченото нарушение на жалбоподателя СВ. СТ. АНГ., в качеството
на регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
електронен фиш, Серия К, №4647105; клип със снимков материал
№11743F0/0012822, ведно с два броя снимков материал към него; схема за
организация на движението на процесния пътен участък; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 на БИМ; Протокол от
последваща проверка №10-С--ИСИС/08.03.2021 г. на БИМ; Заповед №8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; справка АИС
2
„Първоначална регистрация на МПС“ за лек автомобил „Ф П“, с рег.№, с
данни за регистриран собственик на превозното средство; справка АИС-АНД;
Протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/
и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити в ел.фиш, като например: имена и длъжност на лицето, което го е
издало, дата на издаване на същия, приложение на давностни срокове по чл.34
от ЗАНН и др.
В случая е налице нарушение, установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации – тип ARH CAM S1, за която е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от
07.09.2017 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 07.09.2027
г. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №5126, е преминала успешно на 08.03.2021 г. последваща
проверка, удостоверено в представения Протокол от проверка на БИМ с №10-
С-ИСИС/08.03.2021 г., със срок на валидност до 08.03.2022 г. Следователно,
към датата на заснемане на нарушението – 25.03.2021 г., използваното АТСС
е било годно техническо средство за регистриране на пътни нарушения за
скорост.
По делото е приложен снимков материал – заснетия клип, от който се
установява датата – 25.03.2021 г., часа – 19:36 часа, мястото на извършване на
нарушението – гр.София, локацията – ул.“Даскал Стоян Попандреев“,
Гробищен парк Бояна, посоката на задействане на измерването –
приближаващи се МПС, разстояние и радиус на измерване – 90 м - 27 см,
заснетото превозно средство – лек автомобил и регистрационния му номер
/рег.№/, измерената скорост на движение – 66 км/ч, ограничението на
скоростта на движение в този пътен участък – 50 км/ч, географските
координати на пътния участък, номер на снимка, съдържащ данните за
фабричния номер на използваното АТСС. Приложен е снимков материал на
поставения пътен знак В-26, с който е въведено ограничение на скоростта на
движение в населеното място 50 км/ч, както и снимков материал на
3
поставеното АТСС на пътното платно.
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 25.03.2021 г. е било използвано АТСС с фабричен №11743F0, монтирано
на пътното платно от дл.лица при ОПП-СДВР със служебен автомобил с рег.
№, в интервал от време от 19:00 часа до 21:00 часа на посочената дата, при
стационарен режим на измерване и с място на контрол – гр.София, ул.“Даскал
Стоян Попандреев“, до спирка Гробищен парк – Бояна, с посока на движение
- от ул.“Кумата“ към ул.“Околовръстен път“, с посока на заснемане -
приближаващи МПС. Съгласно отразеното в протокола, ограничението на
скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч в населено място, въведено с
пътен знак за ограничение В-26, последното удостоверено с приложен
снимков материал на поставения пътен знак, въвеждащ отразеното
ограничение на скоростта за населено място. От представената схема за
организация на движението на процесния пътен участък е видно, че е налично
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 – 50 км/ч за населено място. Тези
данни от своя страна съответстват изцяло на всички данни от приложения
снимков материал, поради което коментираните по-горе писмени
доказателства не внасят никакво съмнение и относно вида на поставения
пътен знак, въведеното с него ограничение на скоростта на движение в
населеното място, месторазположението му, мястото на извършване на
нарушението, и по-конкретно, че същото е извършено именно в обсега на
действие на описания в ел.фиш пътен знак. По изложените съображения,
съдът намира направеното възражение в жалбата, че към датата на
нарушението не е имало поставен пътен знак от групата В-26 в процесния
пътен участък, за неоснователно.
В обжалвания ел.фиш е посочен регистрационния номер на заснетото
превозно средство, който съвпада със заснетия регистрационен номер в
снимковия материал-клип. Следва да се отбележи, че заснетото превозно
средство се индивидуализира чрез неговия регистрационен номер, така както
е разпознат и генериран от използваното АТСС. Нарушението е извършено
през тъмната част на денонощието, но снимковия материал, изобразяващ
регистрационния номер на заснетото МПС, не оставя никакво съмнение, че се
касае именно за описаното в ел.фиш МПС, с рег.№Т 3195 КК. Данните от
снимковия материал, относно засечената скорост на движение на процесното
МПС, изцяло съответстват и на отразените стойности на скоростта в ел.фиш.
Не е допуснато процесуално нарушение и относно субекта на
нарушението, в какъвто смисъл направеното възражение от жалбоподателя,
че не е установен действителния водач на процесното МПС, се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП указва, че собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил МПС. От приложената справка АИС-КАТ
„Първоначална регистрация на МПС“ е видно, че регистриран собственик на
процесния лек автомобил е физическо лице – СВ. СТ. АНГ.. Няма данни по
4
делото последният да е посочил лице, на което е предоставил собственото си
МПС на посочените дата, час и място. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в подкрепа на наведените възражения в жалбата, че не е
управлявал МПС. Следователно и от гледна точка на субекта на
нарушението, ел.фиш е правилно и законосъобразно издаден на физическото
лице, което в качеството си на собственик на МПС към датата на
нарушението, дължи заплащане на глобата.
Неоснователно се явява и направеното възражение в жалбата относно
липса на приложена обратна разписка, удостоверяваща връчването на ел.фиш.
Горното има значение за спазване на законоустановения срок за подаване на
жалба, а в случая жалбоподателят очевидно е упражнил своевременно
правото си на защита срещу издадения санкционен акт, доколкото е подал
жалбата си в срок. В същия срок, считано от датата на връчване на ел.фиш,
жалбоподателят, в качеството си на собственик на процесното МПС,
очевидно не се е възползвал от предоставената възможност с разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно: да предостави в съответната структура на
МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие от СУМПС, поради което правилно и законосъобразно процесният
ел.фиш е издаден именно против лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП
регистрираният собственик на процесното МПС, а не на друго лице, в
качеството му на водач на лекия автомобил.
Неоснователно се явява и направеното възражение в жалбата, че за
безспорното установяване на авторството на нарушението, доколкото
автомобилът не е бил спрян от контролните органи, е следвало да бъде
установена на място самоличността на водача. Фактът на заснемане и
установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство, при
наличие на контролен орган, не води на извод, че жалбоподателят е следвало
да се санкционира по реда на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на
НП. С разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за
съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по издаване на
електронен фиш е различна от установената в ЗАНН, като началото на
производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение в
присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством техническо
средство, което от своя страна може да бъде стационарно или мобилно.
Специалният начин за установяване на административно нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид,
каквито са представени по делото. Тук следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда на лицето по чл.188, ал.1 от
5
ЗДвП да се връчи единствено издадения ел.фиш, но не и изготвените
веществени доказателства, в какъвто смисъл релевираното възражение в
жалбата, че от ел.фиш не се установява изготвяне на такива, също се явява
неоснователно. От друга страна, с Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи са регламентирани реда и условията за
използване на АТСС, като по този начин се отстранява празнотата в закона,
довела да липса на такава уредба. Санкционираното превишаване на
скоростта е осъществено, след приемане на Наредбата и към този момент не е
съществувала законова празнота, а и не е установено използването на
системата да е в нарушение на уредените с Наредбата правила. Следователно,
процесният ел.фиш не е незаконосъобразен, поради установяване на
нарушението с АТСС. При наличната нормативна уредба, няма основания за
приложение на правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА, съгласно което, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, следва да се приложи акта от по-висока
степен, доколкото наредбата допълва закона, а не му противоречи.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП. В случая е налице поставен пътен знак В-
26 за ограничаване на скоростта, която не трябва да се превишава, която
скорост, макар и да съвпада с посочената стойност в ал.1 по смисъла на чл.21,
ал.2 от ЗДвП, не променя правната квалификация на вмененото нарушение.
Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
правен субект, който е посочен в изричните разпоредби на закона - чл.188,
ал.1 от ЗДвП, а именно: за извършеното нарушение с МПС, собственост на
физическо лице, е ангажирана отговорността на съсобственика -
жалбоподателят СВ. СТ. АНГ.. Освен това, жалбоподателят не е посочил
друго лице като действителен водач на процесното МПС на датата на
деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съдът намира, че и приложената санкционна норма е правилно
определена. На основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП /в редакцията й към датата
на извършване на нарушението/, на жалбоподателят е наложена глоба в
размер на 50 лева, за установеното превишение на скоростта над 50 км/ч, /в
случая превишението е 13 км/ч, след приспадане на толеранст от 3% в полза
на водача от заснетата скорост/, на разрешената скорост в населено място от
50 км/ч, въведена с пътен знак В-26, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер.
По изложените по-горе съображения, обжалваният ел.фиш следва да
бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
Никоя от страните в настоящото производство не претендира
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
6
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
7