МОТИВИ
към присъда № 16/11.06.2019 г. по НОХД № 156/2019 г. по описа на ВОС
Подсъдимият Н.А.Н. е предаден на съд по обвинение в извършване
на престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр.чл.128, ал.2 от НК за това, че на 20/21.07.2018г.
в гр.Мездра, в стая на къща, находища се на ул."***" №4, причинил
смърт по непредпазливост на Е. Т.И.,***, вследствие на умишлено нанесена тежка
телесна повреда, отговаряща на медико-биологичен признак „постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота", като нанесъл удар с дървена дръжка от секира
в областта на главата вляво теменно и слепоочно, при което му е причинил
открита черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност
вследствие компресия и парализа на мозъчни центрове - дихателен и сърдечносъдов,
довели до смъртта на И. на 21.07.2018г. в 21.15 часа, МБАЛ „Христо
Ботев" ЕООД гр.Мездра.
Съдебното производство е
разгледано и решено по диференцираната процедура, уредена в Глава 27, чл.371,
т.2 от НПК. В съдебно заседание на 11.06.2019 г. е допуснато предварително
изслушване на страните, в хода на което подсъдимият Н.А.Н. признава изцяло
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие
да не се събират доказателства за тях. Като констатира, че така направеното
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателствени материали, на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът го одобри, като обяви, че
при постановяване на присъдата си ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено с
обвинителния акт, като излага доводи за неговата доказателствена обезпеченост.
Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3.
Защитникът на
подсъдимия-адв.С.К., моли за преквалификация на деянието в такова по чл.124,
ал.2, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.128, ал.2 от НК, като твърди, че подсъдимият Н.Н. е
действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Е. И. с
тежка обида, каквато е псувнята на майка. При условията на алтернативност, в
случай, че съдът не приеме посочената преквалификация на престъплението,
претендира за определяне на наказанието на подсъдимия Н. при условията на чл.55,
ал.1, т.1, вр.чл.58а, ал.4 от НК под най-ниския предел на предвиденото
наказание лишаване от свобода, като твърди наличието на едно изключително
обстоятелство-нанесената псувня от пострадалия на подсъдимия непосредствено
преди деянието, и на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно предприетите от него последващи действия за оказване
помощ на пострадалия, оказаната впоследствие финансова подкрепа на неговите
роднини, направеното самопризнание още от самото начало на наказателното производство
и искреното съжаление, а така също тежкото здравословно състояние и
напредналата възраст на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият Н.Н. изказва съжаление за станалото и изразява искрено
разкаяние за причинената смърт по непредпазливост на най-добрия си приятел,
като отново заявява, че е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, тъй
като пострадалият го псувал на майка.
Врачанският окръжен съд,
след като взе предвид направеното в хода на предварителното изслушване
самопризнание на подсъдимия Н.Н., доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, тези от съдебното производство относно здравословното
състояние на подсъдимия, на основание чл.373, ал.3 от НПК, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.А.Н.
***, като от дълги години поддържал близки приятелски
отношения със св.Т.И. и пострадалия Е. Т.И..
Подсъдимият
е осъждан с одобрено споразумение от 26.07.2011 г. по НОХД № 258/2011 г. по
описа на МРС за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК за това, че на
23.03.2011 г. е причинил средна телесна повреда на същия пострадал-Е. Т.И.,
изразяваща се в открито хлътващо счупване на лява слепоочна и челна кост,
проникващо в черепната кухина, причинило мозъчно сътресение с изпадане в
безсъзнание и представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Наложено му е наказание за срок от една година лишаване от свобода,
като изпълнението е отложено за изпитателен срок от три години.
На 20.07.2018 г.
към 9.30ч.-10.00ч. подсъдимият Н. и св.И. пазарували хранителни продукти и алкохол
в магазин „Ариел“ в гр.Мездра, върнали се в дома на подсъдимия около 13.00 ч. и
св.И., след като подготвил храна за животните на св.Пл.М. - зет на подсъдимия,
я занесъл и се прибрал.
Към 17.30 ч. св.И.
отново отишъл в дома на подсъдимия, където установил, че той заедно с пострадалия
Е. И., по прякор „М.“, пият вино от голяма пластмасова бутилка - „Мераклийско
вино“ 2,5 л., която пострадалият бил донесъл.
Жилището на подсъдимия
се състои от две стаи и коридор, но той живеел в една от стаите, където
съхранявал всички вещи, нужни за употреба в бита му - печка на твърдо гориво,
легло, маса с телевизор, шкаф с продукти, маса за хранене, около която винаги
имало бутилки с алкохол и множество инструменти - секири, клещи, дръжки за
секири, дървета за огрев и др.вещи.
Подсъдимият Н., пострадалият И. и св.И., който се присъединил
към тях, употребявали алкохол цялата вечер - изпили бутилката с вино, около
половин литър ракия и друго вино, което подсъдимият предоставил.
Към 22.15ч. - 22.30ч., когато по тв канал „Диема“ започнал филма
„Годзила“, между подсъдимия и пострадалия започнал разговор на цигански, на
„висок глас“, който св.И. не разбирал и той си тръгнал, като ги оставил да
спорят „нещо за роднини“, а пострадалият И. бил видимо „най-напилия се от
тримата“.
През нощта на 20/21.07.2018 г. спорът между подсъдимия и
пострадалия, касаещ роднинските взаимоотношения на И., продължил, в резултат на
който пострадалият го препсувал на майка. Това силно ядосало подсъдимия, и той
взел един „кръпел“ - дървена дръжка за секира (без острие),
намираща се на пода, в непосредствена близост до него и ударил И. един път в
областта на главата, като ударът попаднал в лявото му слепоочие. Пострадалият
паднал на дясната си страна, удряйки се в намиращата се до него печка и останал
да лежи на пода. Подсъдимият го изправил на крака и като го придържал, го извел
на площадка пред входната врата, където го оставил. Подсъдимият попитал
пострадалия може ли да си ходи, но той само издал някакъв звук „като мрънкане“.
Към 5.30 ч. подсъдимият излязъл в двора и видял, че пострадалият
все още лежи пред стъпалата, поради което решил, че е много пиян и още спи. На
следващата сутрин св.И. се върнал в дома на подсъдимия, за да вземе хранителни
отпадъци и ги занесе до дома на дъщеря му - св.М.М.а, за храна на животните. Когато
влязъл в двора на къщата, св.И. видял на тревата пред стълбите за входната
врата пострадалия И., който бил полегнал на лявата си страна, почти по очи, без
видими кървави следи по себе си, което създало убеждение у свидетеля, че
пострадалият спи. Попитал подсъдимия Н.: „М.“ няма ли да става, толкова ли е
пиян?“.
Подсъдимият Н. бил буден, седял на леглото си и пиел ракия. Той
обяснил на св.И., че ще повика роднини на пострадалия за да го приберат. Именно
те - свидетелите В.И., М.К. и Д.У., след като установили безпомощното състояние
на пострадалия и наличие на засъхнала кръв по главата му, извикали медицинска
помощ и полиция.
След пристигане на лекарския екип на ФСМП гр.Мездра, пострадалият
бил транспортиран в МБАЛ „Христо Ботев” - гр.Мездра, където бил опериран, но въпреки
хирургическата интервенция, към 21.15 ч. починал.
По делото са приложени оглед на местопроизшествие и протокол за
проведен следствен експеримент ведно със снимков материал, който подробно онагледява
описаната по-горе фактическа обстановка.
От
заключението на съдебно-биологичната експертиза (л.160–167, т.2
от ДП), в рамките на която са изследвани обекти със следи
от кръв, иззети при огледа на местопроизшествие-дървена дръжка, дървена макара,
зеблен чувал и стъклен пепелник, се установява, че по част от тях е възможно
кръвта да произхожда от пострадалия Е. И., чиято кръвна група е определена като
нула (алфа, бета).
Заключението на съдебно-химическата експертиза (л.121-125, т.2
от ДП) на кръвта на пострадалия Е. И., сочи наличие на
етилов алкохол 0,25 промила към момента на настъпване на смъртта му. Този
резултат допълнително е интерпретиран в СМЕ, като е съобразен коефициентът на
елиминация на алкохол и е направен извод, че към инкриминирания момент,
концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е била над 2
промила
- средна степен на алкохолно опиване.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия Е. Т.И.
№ 68/2018 г. (л.114-117, т.2 от ДП) се установява,
че е налице съчетана травма, изразяваща се в: открита черепно-мозъчна травма с
подлежащо депресионно счупване на люспата на лявата слепоочна и теменна кости с
подлежащи кръвоизливи; кръвонасядания на клепачи на дясно око, дясна мишница,
дясно седалищно, дясна китка и длан, чело, рамо, лакътна става. Причина за
смъртта на пострадалия е така установената открита черепно-мозъчна травма,
довела до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност вследствие компресия
и парализа на мозъчни центрове - дихателен и сърдечносъдов. Смъртта е в пряка
причинна връзка с установените травматични увреждания, които са прижизнени. По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени по начин и време, посочени в
досъдебното производство, т.е. откритата черепно-мозъчна травма, довела до
смъртта на И., може да бъде получена при нанасяне на един силен директен и
перпендикулярен удар с твърд, тъп, продълговат предмет в областта на главата вляво,
а останалите увреждания по лицето вдясно, дясно рамо, десен лакът са последващи
и отговарят да бъдат получени в резултат на свличане от стола с последващо
падане на дясно.
Допълнителната съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 54/2019 г. (л.118-120, т.2
от ДП) е определила медико-биологичната квалификация на
уврежданията на пострадалия И., както и кое от тях е довело до настъпването на
смъртта. В заключение се сочи, че описаната по-горе съчетана черепно-мозъчна
травма
отговаря на самостоятелния медикобиологичен признак „постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота“ и е в пряка причинна връзка със
смъртоносния изход.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по реда на чл.371,
т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя по категоричен начин
от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите Т.И., Н. А., К. М., Х. М., Н. М., Я.
В., Н.И., К.И., М. М., П. М., В. И., М. К., Д. У.; протокол
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на труп и фотоалбум към него, протокол
за следствен експеримент и фотоалбум към него, декларация за семейно и
материално положеиние и имотно състояние на подсъдимия Н.А.Н., протокол за
доброволно предаване, медицинска документация от МБАЛ-Мездра ЕООД за проведеното лечение на
пострадалия Е. Т.И., етапна епикриза на името на подсъдимия Н.Н., фиш за имунохематологично
изследване на подсъдимия, характеристични данни за подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия, копие от протокол от съдебно
заседание на 26.07.2011 г., в което е одобрено споразумение за решаване на
делото по НОХД № 258/2011 г. по описа на МРС, удостоверение за родствени връзки
на Е. Т.И., удостоверение за наследници на Е. Т.И., препис-извлечение от акт за
смърт на Е. Т.И., писмо от Дирекция
„Национална система 112“, РЦ 112-Монтана; заключенията на съдебно-медицинска
експертиза на труп №68/2018 г.,
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №54/2019 г., съдебно-химическа
експертиза, съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства, и
писмените доказателства, събрани в съдебната фаза, касаещи здравословното
състояние на подсъдимия: експертно решение №4080/16.09.2013 г. на ТЕЛК-Враца,
епикриза на Н.Н., издадена от Хирургично отделение при МБАЛ-Мездра ЕООД и 14
бр.амбулаторни листове.
Самопризнанието на
подсъдимия Н. по категоричен начин се подкрепя от всички събрани на досъдебното
производство доказателства. От собствените му обяснения и от показанията на
разпитаните свидетели по несъмнен начин се установява нанасянето на един силен удар
с дървена дръжка от секира, без острие от страна на подсъдимия в областта на
главата на пострадалия вляво теменно и слепоочно и последващото му падане.
Доказва се и предхождащото им поведение - употребата на значително количество
алкохол и от двамата, възникналия спор между тях, причината за нанесения внезапен
удар от страна на подсъдимия-починалият го псувал на майка, което провокативно
поведение силно го засегнало и ядосало.
Начинът на причиняване на
смъртта и нейното настъпване по несъмнен начин се установява от заключенията на
изготвените СМЕ на труп № 68/2018г. и извършената аутопсия и СМЕ по писмени
данни и № 54/2019г. Според тези заключения смъртта на жертвата Е. Т.И. е
настъпила именно по посочения в обвинителния акт и признат от подсъдимия начин.
В хода на досъдебното
производство не са събрани никакви доказателства, които да опровергават
направеното от подсъдимия самопризнание. Предвид липсата на подобно
противоречие, съдът прие, че не е наложително отделното обсъждане на всички
събрани доказателства - по аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Съдът изцяло кредитира
коментираните експертни заключения като пълни, обективни и компетентно
изготвени. Същите не се оспорват от страните и не пораждат никакви съмнения за
тяхната достоверност.
Съдът изцяло се доверява
и на изброените по-горе свидетелски показания като непротиворечиви в основната
им част, логични, базиращи се на личните им възприятия относно изнесените факти
и кореспондиращи на писмените доказателства и доказателствени средства и
заключенията на приетите по делото съдебни експертизи.
Съдът кредитира изцяло и
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като
прие, че те са относими към основния предмет на доказване, непротиворечиви са,
а доказателствените средства са съставени при спазване на процедурата в НПК.
При така установената фактическа обстановка,
могат да се направят следните правни
изводи:
С гореописаното деяние
подсъдимият Н.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.124, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.128, ал.2 от НК –
непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на
пострадалия, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с тежка обида.
В принципен план
престъплението по чл.124 от НК се характеризира с причиняване на различни
последици, породени от едни и същи действия, към които деецът има нееднакво
психическо отношение-наред с близките последици-телесното увреждане, настъпват
и по-тежки-смъртта на пострадалия, които не се обхващат от умисъла на дееца и
по отношение на които той действа непредпазливо. Изпълнителното деяние
обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като това деяние
поражда в случая два резултата-по-близък (телесната повреда)и по-отдалечен (смъртта). При всички случаи обаче, за да е налице
престъпление по чл.124 от НК, телесното увреждане трябва да е елемент от
закономерно протичащия причинно-следствен процес, довел до смъртта на
пострадалия и чието начало е било поставено със съответните действия на
подсъдимия. Квалификацията на деянието като причиняване на смърт по
непредпазливост по чл.124 от НК, зависи от вида на умишлено причинената телесна
повреда, и дали тя е по чл.128, чл.129 или чл.130 от НК. За да се установи
какво е било психическото отношение на дееца към резултата, е необходимо да
бъде изследвана обективната страна на поведението му, а именно характера,
насоката и силата на действията, използваните средства, областите от човешкото
тяло, които са засегнати, причинените преки наранявания, а така също
предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимоотношения и
пр.
В случая, от обективна страна подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие, което по
своето естество разкрива обективните признаци на умишлено причиняване на
телесна повреда на жертвата. Чрез нанесения удар с дървена дръжка на секира,
без острие в областта на главата на пострадалия подсъдимият му е причинил открита
черепно-мозъчна травма, съставляваща непосредствена причина за смъртта му,
довела до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, вследствие компресия
и парализа на мозъчни
центрове-дихателен и сърдечносъдов. Наличието на причинно-следствена връзка
между нанесената тежка телесна повреда и причинения съставомерен резултат е
установена категорично посредством експертните заключения на СМЕ. Посредством
същите експертни заключения се установява и медикобиологичната характеристика
на причинената на пострадалия тежка открита черепно-мозъчна травма, в частност
това, че представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
т.е. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Именно тези увреждания
на здравето са поставили началото на негативния процес на усложнения в
здравословното състояние на жертвата, който процес малко по-късно обективно е
довел и до смъртта.
От субективна страна подсъдимият е действал
с умисъл за причиняване на нараняването на пострадалия, но не е имал за цел
настъпването на смъртта му. По отношение на този по-тежък резултат е действал
по непредпазливост под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал
настъпването на смъртта, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди. Той е нанесъл
един директен удар в жизнено важна част на човешкото тяло, каквато е главата, като
е знаел, че мястото е допълнително уязвимо, с оглед причиненото от него на И. през
2011 г. открито хлътващо счупване на лява слепоочна и челна кост, проникващо в
черепната кухина, т.е. с локализация в същата част на главата. Ударът е бил
нанесен с немалка кинетична енергия-причинил пряко открита черепна травма със
счупване на лявата слепоочна и теменна кости, с дървена дръжка от секира, без
острие. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият съзнателно (умишлено) е причинил тежката
телесна повреда. Не е искал и целял обаче, да причини смъртта на И., с оглед
факта, че се касае до единичен удар, нанесен със средство, което принципно не е
годно да доведе до летален изход. Освен това, взаимоотношенията им преди
деянието са били много близки, като пострадалият е бил един от най-добрите му приятели,
а конкретната причина за нанесения удар е единствено провокативното поведение
на пострадалия и изречената от него тежка обида-псувал подсъдимия на майка. За
липсата на представа в съзнанието на подсъдимия за възможното настъпване на
този по-тежък резултат-смъртта на Е. И., свидетелства и последващото му
поведение-след удара, проявил известна загриженост към пострадалия, като го изправил на крака и придържайки го, го извел на външната площадка, питал го може ли сам да се движи;
през нощта, като видял, че все още лежи на стъпалата, решил, че е много пиян и още спи, а на
сутринта повикал роднините му, за да го приберат. Очевидно е, че подсъдимият не е съзнавал
опасността за живота на пострадалия, а това означава, че не е предвиждал и
възможността от настъпването на неговата смърт. Наслагването на посочените
по-горе фактори обаче-силата и посоката на удара, макар и единствен, в уязвима
част на главата, възприятието, което е имал за наличието на стара черепна травма на И. ***-ляво
слепоочие, дават основание на съда да приеме, че подсъдимият, доколкото не е
лишен от ментален капацитет и социален опит, е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че нанасяйки удар в тази част на главата на пострадалия, е напълно
реална възможността той да получи тежки увреждания, в резултат на които да
настъпи и смъртта му.
Настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимият Н. е осъществил инкриминираните действия в състояние на силно
раздразнение по смисъла на чл.124, ал.2 от НК, което е предизвикано от
пострадалия И. с тежка обида, а именно псуване на майка. За приложението на
посочената привилегирована разпоредба е необходимо да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки: състояние на силно
раздразнение, възникнало спонтанно, като непосредствена реакция на един току-що
извършен от пострадалия акт, обективиран като насилие, тежка обида,
клевета или друго тежко противозаконно действие, от което са настъпили или е
било възможно да настъпят тежки последици за дееца или за негови ближни. Следва
да се посочи и това, че в съдебната практика е безспорно, че състоянието на
„силно раздразнение” не е медицински критерий, а е фактически и правен въпрос,
който се изяснява с всички доказателства по делото. Произнасянето на псувня, насочена
към починал родител, е от категорията действия, които безспорно съставляват
тежка обида, както от наказателноправна гледна точка, така и от гледището на
обществения морал и ценности, и поначало могат да предизвикат гневно състояние,
за каквото съобщава самият подсъдим и непротиворечиво, макар и косвено,
потвърждават и всички останали свидетели. По делото е установено и това, че подсъдимият
е личност, която силно се засяга от подобен род вулгарни изрази, изречени по
адрес на покойната му майка, т.е. същите са с потенциала да предизвикват изключително
силно отражение в съзнанието му и в емоционалното му състояние. Предвид изложеното
дотук, съдът намира, че в случая възприемането на изречената от пострадалия
псувня на майка към подсъдимия, който при това бил употребил значително
количество алкохол, неминуемо са предизвикали у него силно раздразнение, внезапно
възникнало силно душевно вълнение и неконтролируема ответна реакция-спонтанно нанесъл
силен удар с попаднала му пред
погледа дървена дръжка от секира, без острие в областта на главата на
пострадалия, който бил един от най-близките му приятели. Налице са характерните
за физиологичния афект фази-силна провокация от страна на пострадалия и
неконтролируема, непосредствена поведенческа реакция на подсъдимия в отговор.
При горните
съображения, съдът призна подсъдимия Н.А.Н.
за виновен в извършено престъпление по чл.124, ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.128,
ал.2 от НК. Същевременно и на основание чл.304 от НПК съдът го оправда по
първоначалното обвинение по чл.124, ал.1, пр.1, вр.чл.128, ал.2 от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.124, ал.2, вр.ал.1, пр.1,
вр.чл.128, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до пет години. Тъй като пред настоящия съд бе
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на
основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието му за това престъпление следва да бъде
определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК (обн.ДВ, бр.26/06.04.10г.),
съгласно който определеното в съответствие с разпоредбите на Общата част
наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с една трета.
Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да налагат
обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а,
ал.4 от НК.
В рамките на приложението
на чл.54 от НК и при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от
свобода, който съдът наложи на подсъдимия Н., отчете като смекчаващи
обстоятелства направените самопризнания още в досъдебното производство и оказаното
от него съдействие на разследващите органи, с което реално е допринесъл за
разкриване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и искрено
разкаяние, оказаната впоследствие финансова помощ на роднините на починалия, тежкото
му здравословно състояние-със сърдечносъдово заболяване и хипертония,
напредналата му възраст. Като отегчаващи бяха отчетени негативните
характеристични данни за подсъдимия, фактът, че е извършил деянието след
употреба на алкохол, и след като през 2011г. е бил осъждан за причиняване на идентична
черепно-мозъчна травма на същия пострадал, съставляваща средна телесна повреда,
като този факт е със значителна тежест и значение при индивидуализацията на
наказателната санкция.
С оглед на изложеното по-горе и предвид
степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца (сравнително високи на
фона на предходно причинената средна телесна повреда на същото пострадало лице,
за което подсъдимият е осъден и негативните данни за личността му), съдът прие, че следва
да му бъде наложено наказание при лек превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, малко над средния размер от три години лишаване от свобода,
което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, т.е. с една година,
определяйки му наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Съдът намира, че така
определеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи ефективно от
подсъдимия, при първоначален общ режим, при предпоставките на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Наличието на предходно осъждане (това по НОХД № 258/2011 г. по описа на МРС) за извършено от него
умишлено престъпление по чл.129 от НК на една година лишаване от свобода с три
годишен изпитателен срок, за което не е настъпила реабилитация по чл.87 от НК
или чл.88а от НК, препятства приложението на чл.66, ал.1 от НК и прави
безпредметно обсъждането на хипотеза, в която би могло
да се приложи института на условното осъждане.
Тъй като в досъдебната
фаза подсъдимият Н. е бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 22.07.2018г. до 20.03.2019г.,
съдът на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК приспадна това време при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.53, ал.1,
б.“а“ от НК съдът отне в полза на държавата дървена дръжка от секира,
принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на деянието.
Съдът постанови веществените доказателства: косми, поднокътно
вещество и сравнителна кръв, иззети от трупа на Е. Т.И. да бъдат унищожени;
дървена макара, зеблен чувал, стъклен
пепелник, долнище на анцуг, сива тениска с яка и къси ръкави, мъжка черна
грейка-да бъдат върнати на подсъдимия Н.А.Н., а мъжко яке с червено-черен цвят
да бъде върнато на наследниците на жертвата Е. Т.И..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Н.Н. направените
в досъдебното производство разноски в размер на 782.34 лева, които следва да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Враца.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: