ОПРЕДЕЛЕНИЕ№337
Гр.Варна, …25.06. 2020г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет
и трети юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 164 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на К.И.К. от
гр.Добрич, малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка И.С.И.,
срещу определение № 59 от 31.01.2020г. по търг.дело № 260/19г. по описа на
Окръжен съд – Добрич, с което молбата му за освобождаване от държавна такса и
разноски е оставена без уважение.
В
частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно, необосновано
и противоречащо на съдопроизводствените правила и практиката на ВКС и
незаконосъобразно. Твърди че в подкрепа на искането за освобождаване от държавни такси и
разноски е приложена декларации за материално и гражданско състояние, както от
негово име чрез законната му представителка, така и от законната
представителка. Сочи че единственият доход на семейството е заплатата в размер
на 1 200лв. на неговия баща. Притежаваното от майка му жилище от 35 кв.м.
и лек автомобил „Ситроен“, произведен през 1994г. са недостатъчни за осигуряване
на средства за живот и издръжка на семейството. Сочи че към края на м.юни
2019г. според данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ
за нормален живот на един човек са необходими 612.15лв., а доходите на член на
семейството на ищеца са 400лв. Твърди че при преценка на имотното състояние на
ищеца и родителите му следва да се има предвид че притежавания имот и автомобил
сами по себе си не обосновават извод за наличието на достатъчно средства за
заплащане на дължимата държавна такса, доколкото те не носят доходи на
семейството.
Моли съда
да отмени обжалваното определение.
С оглед
на обстоятелството, че се касае за молба от ищец за освобождаване от държавна
такса и производството по делото е още на фаза проверка на редовността на
исковата молба и на ответника още не е връчен препис от исковата молба, размяна
на книжа по частната жалба не следва да се извършва.
Частната жалба е подадена от надлежни страни
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 260/19г. по
описа на ДОС е образувано по осъдителен иск на К.И.К., малолетен,
действаща чрез своята майка и законна представителка И.С.И. *** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД със
седалище гр.София за сумата 50 000лв., претендира като обезщетение за
претъпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му Боряна И. Димитрова,
причинена виновно при пътно-транспортно произшествие на 03.11.2018г. от водача
на лек автомобил „Мазда“ с ДК № ТХ 4975 ХР, със сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва.
С исковата молба е направено искане до
първоинстанционния съд за освобождаване от държавна такса и разноски по делото
на основание чл.83 ал.2 от ГПК поради липса на средства за внасянето и. С
обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата като неоснователна.
Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира
съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за
това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за
всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за
заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка
налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна
такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по
делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите
относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на
иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на
държавната такса. Ищецът е малолетен и преценката за възможността за изпълнение
на законоустановеното задължение следва да бъде направена след анализ на
доходите и имущественото състояние както на детето, така и на неговите родители,
които по закон имат задължение за неговата издръжка.
В настоящия случай дължимата държавна такса е в размер на 2 000лв.
При съвкупен анализ на трите декларации, включително и представената
пред въззивния съд, въззивният съд приема, че малолетният ищец е на 11г. към момента и живее с майка и баща си.
Семейството притежава едно жилище – апартамент с площ 35 кв.м. в гр.Добрич, в
което живее, и лек автомобил марка „Ситроен“ година на производство 1994г.
Доходите на бащата са в размер на 1 200лв. на месец от заплата. Други
доходи семейството няма. Здравословното състояние на членовете на семейството е
добро. Майката не работи.
С оглед на така събраните данни за имущественото
състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова
заетост, въззивният съд намира, че за ищеца К.И.К. е налице невъзможност за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на
дължимата по делото държавна такса. Посочените в декларацията единствени доходи
на семейството са 1 200лв., получавани от бащата. Семейството е тричленно.
Притежаваният от семейството имот и лек автомобил служат за задоволяване на
лични нужди на семейството и не могат да бъдат източник на доходи. Посочените в
декларацията доходи на семейството за значително под размера на обявените от
НСИ данни за общите разходи средно на лице от домакинството през първото
тримесечие на 2020г., поради което и съдът намира, че тези доходи, са
недостатъчни да покрият и задоволяват всички нужди на семейството и от тях да
остане достатъчна сума за заплащане на дължимата по делото държавна такса.
Предвид на така изложеното, обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
молбата на ищеца за освобождаването и от държавна такса и разноски по делото на
основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде уважена.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 59 от 31.01.2020г. по търг.дело № 260/19г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което
е оставена без уважение молбата на К.И.К., малолетен, действащ чрез своята
майка и законна представителка И.С.И. за освобождаване от внасяне на дължима по
делото държавна такса и разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
ищеца К.И.К., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка И.С.
Колева, от внасяне на дължима по делото за първа инстанция държавна такса в
размер на 2 000лв. и на разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: