№ 676
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212200 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л.
Г. Д. срещу НП № 21-4332-015644 от 27.07.2021 г., издадено от ДДД, началник-сектор към
ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. От страна на жалбоподателя се
прави искане за отмяна на постановлението, като се твърди, че същият не е карал с
посочената скорост и вероятно някой е прехвърлил снимката на автомобила на Д., както и
че не той е управлявал на съответната дата. Възиваемата страна излага подробна
аргументация за процесуална и материална законосъобразност на постановлението,
претендирайки потвърждаването му и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали, както и от снимковия материал по преписката
(ангажирането - изобщо - и на гласни доказателствени материали по арг. от чл. 14, ал. 2 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на
обективната истина) - освен това, че срещу въззивника (роден през 1972 г.) към процесната
дата (03.09.2020 г.) не е имало влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението
по пътищата - се установява по несъмнен начин и безпротиворечиво (липсват причини за
съмнение досежно достоверността на който и да било от конкретните източници на
доказателствена информация) още изложеното от фактическа страна в обжалваното НП (с
уточнението, че се касае за управление на автомобил в населено място и съобразно
съответните табели за начало и край на населено място, като е общоизвестно /на достатъчно
широк кръг от лица/, че с. Долни Богров е реално застроена територия), към която
фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за
1
излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната
нормативна уредба), както и (се установява още) оправомощаването на актосъставителя и
на наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи
съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП. На съответните снимки се
вижда само един автомобил (т. е. изначално липсва логика в това отчетената скорост да е
била на друго превозно средство, като отделен е въпросът, че при съобразяване на уредбата
по чл. 746, ал. 1 и ал. 2 и чл. 752, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, доколкото се касае за средство за измерване от одобрен
тип и с валидна като резултат към съответната дата метрологична проверка по ЗИ, не би
имало основания за съмнение на което МПС е измерената скорост и при наличие на повече
от едно заснети МПС), като въззивникът сам е декларирал, че го е управлявал тогава именно
той и се касае за негов личен автомобил, поради което съдът достига еднозначно до извода,
че именно г-н Д. е осъществил процесното управление на МПС. Никакви логически
мотивирани основания не открива съдът в доказателствената съвкупност за съмнение по
отношение на коректността на измерването на скоростта.
При това положение законът е приложен правилно (виж по-горе!), освен що се отнася до
размера на глобата, който е следвало да бъде по-голям съобразно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
предвид това, че се касае за превишаване на максималната разрешена скорост с още 5 км./ч.
над съответното ограничение, но съдът няма законово правомощие да коригира този
пропуск. Нарушението е осъществено виновно, при форма на вина най-малкото
непредпазливост (съобрази уредбата по чл. 11 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН!).
Отличната дисциплина на г-н Л. Д. по отношение спазване на правилата за движението по
пътищата не се явява дотолкова значимо обстоятелство, че да оправдае прилагането на чл.
28 от ЗАНН (с оглед уредбата по чл. 3 от ЗАНН разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
приложима и за административни нарушения по ЗДвП, извършени към процесната в случая
дата). При всяко положение липсват допуснати в предсъдебната фаза на производството
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
При извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение
на НП, поради което и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, постановлението следва да се потвърди, както и следва да се присъди минималният
допустим от закона (с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото) размер на
разноски (в тежест на жалбоподателя и в полза на СДВР) - съобразно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-015644 от 27.07.2021 г., издадено от ДДД, началник-сектор
2
към ОПП – СДВР.
Осъжда жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, а
именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3