Решение по дело №2430/2015 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 113
Дата: 20 февруари 2017 г. (в сила от 27 март 2018 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20155220102430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2015 г.

Съдържание на акта

 

                            РЕШЕНИЕ  

 

                           20.02.2017г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  осемнадесети януари  две хиляди и  седемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:Р.Д. 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело 2430 по описа за   2015  година.

 

 Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.55 от ЗЗД.

Предявен е иск от "СУАНИ 2009" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Кърджали бул.“Христо Ботев“ №74 ет.3 ап.8 представлявано от управителя Т.Ю.М.И., срещу  П.Г.С. с ЕГН ********** ***,в който се твърди,че е имали сключен трудов договор от 20.09.2013г. с ответника П.Г.С., но със Заповед № 354/2014г. трудовият договор бил прекратен.Ищецът твърди, че трудовите възнаграждения за периода, през който бил работник на „СУАНИ 2009" ЕООД били превеждани по банков път по посочена от ответника банкова сметка.***,че след прекратяването на трудовия договор с П.Г.С. по банковата му сметка BG82STSA93000020723343  в банка ДСК АД,по грешка били преведени следните суми:на 15.04.2014 г. – сумата от 2313.32 лв., на 15.05.2014 г.- сумата  от 2 421,11 лв., на 17.06.2014 г.- сумата от 1945,37 лв., на 21.07.2014 г.- сумата от 2 232,94 лв., на 20.08.2014 г. сумата от 2346,78 лв.и на 26.09.2014 г. сумата от 2179,52 лева.Твърди се,че посочените суми били преведени като дължими трудови възнаграждения на лицето Ю. К. Ю., с ЕГН**********,с адрес ***, община Кърджали /работник в „СУАНИ 2009" ЕООД по трудов договор                                №351/10.09.201 3г./,с неговото име,но поради техническа грешка вместо по банковата сметка на работника Ю. К. сумите  били преведени по банковата сметка на П.Г.С.. Твърди се, че след установяване на грешката поканили  П.Г.С. да възстанови сумата,но същият не сторил тока,поради което било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до РС- Пазарджик и образувано ч.гр.д. №2008/2015г. по описа на PC  Пазарджик, във връзка с което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.07.2015г.,но  в срока по чл.414 от ГПК от длъжника било постъпило възражение което обусловило правния интерес от настоящото производство.

          Във връзка с изложеното се моли съдът да приеме за установено,че П.С.Г., с ЕГН **********, дължи на „СУАНИ 2009" ЕООД сумата от 13 439 лв., представляващи недължимо платени трудови възнаграждения за период от шест месеца април - септември 2014г., и обща сума от 1347.02 лева представляваща сбор от лихва за забава, изчислена за съответните периоди /от датата на изплащане на сумата за трудово възнаграждение за съответния месец до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение/,както следва: мораторна лихва 280.74лв. за периода от 15.04.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 273.60лв за периода от 15.05.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 201.97лв за периода от 17.06.2014г. до 24.06.2015г.,  мораторна лихва от 211.13лв за периода от 20.08.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 201.80лв за периода от 20.08.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 177.61лв за периода от 26.09.2014г. до 24.06.2015г., законна лихва върху главницата считано от 24.06.2014г..

          Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор е изразил становище, че исковете са процесуално допустими, но по същество същите са неоснователни.Изложил е доводи в тази насока.Възразява  срещу процесните искове и обстоятелствата, на които същите се основават.По отношение на главния иск за установяване на дължимост на „погрешно" платени от ищеца и респективно „погрешно" получени от него суми за трудово възнаграждение, дължащи се на друг работник  е заявил, че в действителност процесните  суми по главния иск не се дължат от него на ищеца, тъй като те били платени от ищеца и респективно получени от него на годно правно основание  /съществуващо преди това между тях трудово правоотношение/, а при евентуално установяване на твърдяната от ищеца грешка при плащането, то тези суми отново не подлежали на връщане от негова страна, тъй като същите се явявали получени от него напълно добросъвестно, със съзнанието, че същите са му изплатени от ищеца не по грешка, а като изпълнение на задължението на ищеца да му заплати, макар и със закъснение  пълния размер на възнаграждението за положения от него редовен и извънреден труд, както и обезщетенията, произтичащи от работа му като полевъд в РФранция през периода от 20.09.2013 година до 17.02.2014 година, където бил изпратен именно от работодателя на временна работа при условията на чл. 107 б.“р“ и сл. от КТ.Твърди, че в периода от 20.09.2013 година  до 17. 02. 2014 година, през който работил във Франция, възнаграждението за извършваната работа била до 15  евро на час при ненормиран работен ден който продължавал над 10 работни часа при седемдневна работна седмица /включително почивни и празнични дни/, като това възнаграждение не му се изплащало директно и в пълен размер, а същото първо се превеждало от Френски работодател ползвател на Българския работодател/ищеца/ в неизвестен за него размер, от който ищецът първо си удържал за себе си комисионна, възнаграждение за осъщественото от него посредничеството за намиране на работа в чужбина, а така също и различни по размер суми за спане, консумативи и осигуровки, и едва след това превеждал остатъка от възнаграждението му в лева в посочената от него банкова сметка, ***зчисляване и заплащане на труда, често се извършвали допълнителни  последващи корекции в размера и сроковете на изплащане на дължащите му се от ищеца суми, което пък впоследствие  дало основание на ответника да счита,че извършените след прекратяване на трудовите им отношения плащания от работодателя са извършени от него напълно съзнателно в изпълнение на основното му договорно задължение да му заплаща съответното на положения от него труд - трудово възнаграждение и свързаните с него обезщетения.

Ответника твърди още, че претендираните суми по главните искове,които според ищеца били предназначени за друг работник Юмер Касим Юмер съобр. трудов договор №351/10.09.2013г., обективно не кореспондирали на съдържанието на чл. 7 от същия договор в който ясно било уговорено, че месечното трудово възнаграждение на този работник е в размер на 310. 00 лева. Изложени са доводи във връзка с неоснователността на акцесорните претенции,във връзка с тома,че главните искове са неоснователни.Възразява се и срещу размера на мораторната лихва и срока на изчисляване,заявява, че същите не би могло да бъдат присъждани от момента на извършване на плащането на процесните главни суми до момента на издаване на процесната заповед за изпълнение, както претендирал ищецът, тъй като тези суми били редовно изискани от него за плащане едва чрез връчването на съобщението, с което бил уведомен за издаването на процесната заповед за изпълнение  относно тези суми, поради което същите са станали изискуеми именно от тази дата и респективно именно от нея, а не от момента на тяхното плащане, би следвало да се дължи съответното обезщетение под формата на мораторна лихва и то само при доказана основателност на главното искане.Оспорва се като неистинско съдържанието на трудов договор №370/20.09.2013 година, чл. 7 според който месечното му трудово възнаграждение по време на работата му в чужбина е било в размер на 310. 00 лева с коефициент на добавка за прослужено време в размера на            0.6 %.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

         От приложеното ч.гр.д.№2008/15 по описа на ПРС,се установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 4.07.2015 година/съобразно п.кл./и е била издадена Заповед за изпълнение №1110/8.07.2015 година,с разпореждане, длъжникът  П.Г.С.  да заплати на ищцовото дружество „СУАНИ 2009“ ЕООД сумата от  2 313.32 лева - главница, 2 421.11 лева -главница, 1945.37лева – главница, 2232.94лева –главница, 2 346.78 лева – главница, 2 179.52 лева – главница, мораторна лихва 280.74лв. за периода от 15.04.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 273.60лв за периода от 15.05.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 201.97лв за периода от 17.06.2014г. до 24.06.2015г.,  мораторна лихва от 211.13лв за периода от 20.08.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 201.80лв за периода от 20.08.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 177.61лв за периода от 26.09.2014г. до 24.06.2015г., законна лихва върху главницата считано от 24.06.2014г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 780 лева.В заповедта е вписано,че вземането произтича от неправомерно превеждане на трудови възнаграждения.

По делото е представен трудов договор № 3090 от 20.09.2013 г. сключен между страните по силата  на който ищецът Суани 2009 ЕООД е възложил на ответника да изпълнява длъжността „полевъд“ при условията на трета категория труд , като ответникът ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под ръководството и контрола на работодателя при условията на чл.107 б“р“ ал.1 от КТ.В този договор е уговорено, че характера на работата е селскостопанска.Конкретните описания на длъжностните задължения се съдържали в длъжностна характеристика екземпляр, от която се връчва на служителя при сключване на договора.С този трудов договор страните са уговорили, че ответникът ще постъпи на работа на 23.09.2013г., след получаване на необходими документи,място на работа е уговорено при условията на чл.107 б“р“ от КТ.Страните са уговорили още осем часов работен ден.Договорът е определен като срочен – до завършване на определената работа.В чл.7 страните са договорили, че работодателят ще заплаща на ответникът основно месечно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лв., като същото ще се заплаща от десето до двадесето число на всеки следващ месец, за който се дължи възнаграждение.В чл.12 страните са уговорили, че срокът за предизвестие и прекратяване на трудовия договор е тридесет дни и за двете страни.

Представена е по делото  и Заповед № 354/17.02.2014 г., от която се установява, че е прекратено трудовото правоотношение с ответника П.Г.С., като причина е посочено, поради завършване на определената работа.В Заповедта е вписано, че на служителя се дължи обезщетение  единствено по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за два дни.

По делото е представен трудов договор № 351  сключен на 10.09.2013 г. между ищеца „Суани 2009“ ЕООД  и  Ю. К. Ю.  от с.Пловка, Община Кирково отново сключен при условията на чл.107 б“р“  ал.4 т.1 от КТ.В този договор страните са уговорили,че Ю. К. ще изпълнява длъжността „полевъд“ при условията на трета категория труд, и ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател под ръководството и контрола на работодателя при условията на чл.107 б“р“ ал.1 от КТ.В този договор е уговорено, че характера на работата е селскостопанска.Конкретните описания на длъжностните задължения се съдържали в длъжностна характеристика екземпляр , от която се връчва на служителя при сключване на договора.Този трудов договор страните са уговорили, че Юмер Касим ще постъпи на работа на 10.09.2013 г., след получаване на необходими документи.Място на работа уговорено при условията на чл.107 б“р“ от КТ . Съобразно чл.7 от така сключения трудов договор № 351 страните са уговорили, че Юмер ще получава основно трудово възнаграждение в размер на 310 лв.

Представена е Заповед № 640/12.11.2014 г. , с  която ищецът е прекратил трудово правоотношение с Юмер Касим Юмер, считано от 12.11.2014 г. В заповедта е вписано, че на същия се дължи на основание чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни.

Представено е банково удостоверение от Банка ДСК,/издадено на 25.06.2015 година/ от което се установява, че от сметката на ищеца са превеждани суми за работни заплати, с посочено различие между име на получател и титуляр на сметката, както следва: на 15.04.2014 г. – сумата от 2313.32 лв., на 15.05.2014 г.-сумата  от 2 421,11 лв., на 17.06.2014 г.-сумата от 1945,37 лв., на 21.07.2014 г.- сумата от 2 232,94 лв., на 20.08.2014 г. сумата от 2346,78 лв.и на 26.09.2014 г. сумата от 2179,52 лв.

От удостоверението се установява, че общата сума на преведените работни заплати на Юмер Касим е станало по сметка с титуляр П.Г.С. и е в размер общо на 13 439,04 лв.

В открито съдебно заседание проведено на 19.10.2016 г. при условията на чл.176 от ГПК ответникът П.С. е дал обяснения, че първоначално работил във фирма „Интерим“ и Сунай бил управител във Франция.По-късно той открил фирма под името „Суани“, в която започнал ответникът работа.Твърди, че трудовите си възнаграждения получавал по банкова сметка, ***и пари на ръка.Твърди, че в „Интерим“ им плащали за 180 часа труд, които ги превеждали по сметка, а остатъка над 180 часа след преизчисляване им ги давали на ръка.Било им казано,че  в „Суани 2009“, ще са същите условия, но във Франция не бил получавал нищо на ръка.Твърди, че работили по 10-12 часа и по 6-7 дни в седмицата.Твърди, че не бил получавал разчет за изработените часове , за извънреден труд и за преведени суми, затова считал, че превода, който получил допълнително, бил за допълнително изработени часове.

По делото е представено решение  произнесено по административно дело №80 по описа на Административен съд град Кърджали за 2015г. постановено на 30.07.2015 г. , от което се установява, че ищецът в качеството си на жалбоподател  е оспорвал задължителни предписания на Инспекцията по труда град Кърджали и на същия е била извършвана проверка през 2015 г. касаеща спазване на трудовото законодателство за периода 07.05.2015г. до 29.05.2015 г. във връзка с трудови договори , сключени на осн.чл.68 ал.1 т.2 от КТ и чл.107 б“р“ ал.4 т.1 от КТ, тъй като решението касае различен период от периода, в който ответникът и лицето Юмер Касим са полагали труд при ищеца, съдът няма да изследва приложеното административно дело № 80 /2015 г.

По делото е представено писмо от НАП гр.Кърджали с което е удостоверено,че в информационните масиви нямало трудов договор №351/20.09.2013 година сключен между ищеца и ответника.

По делото е допусната,изслушана и приета СИЕ,от която се установява,че по банковата сметка на ответника от банкова сметка ***о 13 439.04 лв., а мораторната лихва:при главница 2 313.32 лв., за периода 15.04.2014-24.06.2015 = 280.74 лв.,при главница 2 421.11 лв., за периода 15.05.2014-24.06.2015 = 273.60 лв., при главница 1 945.37 лв., за периода 17.06.2014-24.06.2015 = 201.97 лв.,при главница 2 232.94 лв., за периода 21.07.2014-24.06.2015 = 210.68 лв.,при главница 2 346.78 лв., за периода 20.08.2014-24.06.2015 = 201.80 лв.,при главница 2 179.52 лв., за периода 26.09.2014-24.06.2015 = 164.95 лв. или общо - 1333.74 лева.

 

Вещото лице е установило,че съгласно трудовия договор, възнаграждението за отработения месец се дължи до 20-то число на следващия месец, съответно изплатените трудовото възнаграждение на Юмер Касим Юмер, което би следвало да му бъде изплатено от ищеца през периода 15.04.2014-26.09.2014 г. се отнася за труда положен през 03.2014-08.2014 г.

От предоставените от ищеца разчетно платежни ведомости за Ю. К. Ю. през периода 03.2014-08.2014 са начислени :

 

за месец

Основна РЗ

клас

надбавки

осиг. и ДОД

сума за получаване

 

 

 

 

 

 

3.2014

340

2.04

2537.92

-566.64

2313.32

4.2014

340

2.04

2657.68

-578.61

2421.11

5.2014

340

2.04

2129.08

-525.75

1945.37

6.2014

340

2.04

2448.62

-557.71

2232.95

7.2014

340

2.04

2575.09

-570.35

2346.78

8.2014

340

2.04

2389.25

-551.77

2179.52

 

 

 

 

 

 

общо :

2040

12.24

14737.64

-3350.83

13439.05

Вещото лице е изложило в заключението си,че ищецът не е представил присъствени форми, отчитащи отработеното време и размера на полагащото се възнаграждение за него, които съгласно чл.33 т.4 и 5 от договора за предоставяне на временна заетост, ползвателя трябва да изготвя и уведомява Агенцията срещу подпис.В предоставените за проверка разчетно-платежни ведомости били  налични само данни за броя отработени дни, които съответстват на определените такива за съответния месец в РБългария.

Във ведомостите била отбелязана като начислени добавки една сума, като това дали в нея са включени извънреден, нощен, празничен труд или добавката за минимален размер на часовата ставка в страната на полагане на труда, данни не са били предоставени.

Ищецът не е  предоставил  данни за получените от тях суми за положения от ответника труд.

Съгласно чл.43 от предоставените договори за предоставяне на временна заетост между Суани 2009 ЕООД и Е. Л Г.-ползвател от 22.09.2013 и 01.01.2014,Ползвателя дължал  на Агенцията - 13.86 евро на изработен час от работник,.По отношение на действащите в ЕС, конкретно Франция, за формирането на трудово възнаграждение, съгласно Източник на информация www.travail-emploi.gouv.fr, сайт на френското посолство на труда: От 1 януари 2014 г., почасовата минимална ставка за положен труд във Франция е 9,53 евро/бруто, т. е. -1 445,36 евро на месец, въз основа на законоустановеното работно време във Франция от 35 часа/седмично. Максималната продължителност на ефективна работа, ако не е предвидено друго, не може да надвишава: - 10 часа в денонощието  - 48 часа на седмица /44 часа средно за период от 12 последователни седмици/.

                За 2013 г. почасовата минимална ставка била в размер на 9.43 евро/час.

От счетоводството на ищеца, по повод на изисканите данни, заявили, че ответника не е полагал извънреден труд.

А записванията на ищеца в  разчетно платежни ведомости за П.Г.С. през периода 09.2013-02.2014г. са следните:

 

 

От заключението във връзка с поставените въпроси,се установява още,че съгласно трудовия договор между страните, определеното дневно работно време е 8 часа. При отработени 6 дни или 48 часа за м.09.2013 г., при минимална почасова ставка от 9.43 евро или 18.44 лв., следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 885.12 лв. бруто. Начисленото такова от ищеца във ведомостта за м.09.2013 г. е 476.03 лв.

При 7 часов работен ден /съгласно нормативите на Франция/, при отработени 6 дни или 42 часа за м.09.2013 г., при минимална почасова ставка от 9.43 евро или 18.44 лв., следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 774.48 лв. бруто. Начисленото такова от ищеца във ведомостта за м.09.2013 г. е 476.03 лв.

От заключението се установява още,че съгласно чл.43 от предоставените договори за предоставяне на временна заетост между Суани 2009 ЕООД и Е. Л. Г.-ползвател от 22.09.2013 и 01.01.2014, ползвателя дължал на Агенцията  - 13.86 евро на изработен час от работник или за 48 отработени часа от ответника през м.09.2013 г. дължимата сума следвало да е 665.28 евро или 1301.17 лв., а при отработени 42 часа съответно 582.12 евро или 1138.53 лева.Вещото лице е отразило,че ищцовото  дружество не е представило данни за получените суми от работодателя ползвател.

По поставения въпрос от ответната страна за максималната продължителност на ефективна работа, във Франция,вещото лице е дало отговор,че не може да надвишава: - 10 часа в денонощието: 48 часа на седмица /44 часа средно за период от 12 последователни седмици/.

          При почасовата минимална ставка в размер на 9.43 евро/час за 2013 година и при полагане на труд в максимално допустимото по закон  време за Франция – 44 часа седмично за период от 12 последователни седмици /или по 8.8 часа дневно при 5 дневна работна седмица/, следвало да му бъде начислявано трудово възнаграждение:за месец септември 2013г., за отработени 52.8 часа, при минимална почасова ставка от 9.43 евро/час, следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 497.90 евро или 983.81 лв.

За месец октомври 2013 г., за отработени 202.4 часа, при минимална почасова ставка от 9.43 евро/час, следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 1 908.63 евро или 3 732.96 лв.

За месец ноември 2013 г., за отработени 184.8 часа, при минимална почасова ставка от 9.43 евро/час, следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 1 742.66 евро или 3 408.35 лв.

За месец декември 2013 г., за отработени 193.6 часа, при минимална почасова ставка от 9.43 евро/час, следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 1 825.65 евро или 3 570.66 лв.

За месец януари 2014 г., за отработени 202.4 часа, при минимална почасова ставка от 9.53 евро/час, следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 1 928.87 евро или 3 772.54 лв.

За месец февруари 2014 г., за отработени 79.2 часа, при минимална почасова ставка от 9.53 евро/час, следвало да бъде начислено трудово възнаграждение в размер на 754.78 евро или 1 476.22 лв.

Вещото лице е установило,че  за периода 09.2013-02.2014година, в разчетно-платежните ведомости  са начислени на ответника общо бруто 11 831.23 лв., при положен труд в максимално допустимо законоустановено време следва да бъдат начислени бруто 16 944.54 лв. или с 5 113.31 лв. по-малко.

От заключението се установява,че в случай,че ответника е работил при 10 часа часов работен ден и 14 евро/час, за посочените брой отработени дни /в разчетно платежните ведомости/, вместо заплатените 11 831.23 лв., следвало да получи 27 381.63 лева или с 15 550.40 лева по-малко.

При така приетата фактическа обстановка съдът  от правна страна приема следното:

 Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК,във вр. с чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

            Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок. Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Затова в тежест на ищеца е да установи, съществуването на вземането чрез ангажиране на съответните доказателства. Новата уредба на ГПК предвиди този иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея да бъде установено със сила на присъдено нещо, че вземането, относно което е подадено заявление по реда на заповедното производство, съществува.

Предявеният иск е неоснователен.

Не се спори между страните,че ответникът е имал трудово правоотношение с ищеца,което е приключило,съобразно Заповед № 354/17.02.2014 г. на 17.02.2014 година.Не се спори и че считано от април 2014 година до септември 2014 година ответникът е получавал суми в следните размери:на 15.04.2014 г. – сумата от 2313.32 лв., на 15.05.2014 г.-сумата  от 2 421,11 лв., на 17.06.2014 г.-сумата от 1945,37 лв., на 21.07.2014 г.- сумата от 2 232,94 лв., на 20.08.2014 г. сумата от 2346,78 лв.и на 26.09.2014 г. сумата от 2179,52 лв. или общо 13 439 лева.

Съгласно ППВС № 1/28.05.1979 г. за някои въпроси на неоснователното обогатяване – не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание само когато законът не допуска да се искат обратно дадените суми, каквато в случая е разпоредбата на чл. 271 ал.1 от КТ. Съгласно същата разпоредба, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудови възнаграждения и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. В този смисъл е константната практика на ВКС още от 1965г. съгласно ТР № 79 на ОСГК на ВС на РБ, съобразно което добросъвестността по посочената разпоредба е основание за освобождаване от задължението за връщане на неправилно получени суми не само в случая, когато се отнася за неправилна преценка относно положения труд, но и в случая, когато се отнася до приложения нормативен акт. ВКС се е произнесъл с решение № 791/ 17.01.2011 г. по гр.д. № 271/2010 г. на ІІІ ГО,произнесено по реда на чл. 290 от ГПК като е приел, че при преценката дали работникът или служителят следва да върне сумите определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите.За да отпадне задължението му за връщане на сумите достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. За преценката за това дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. Относно разпределението на доказателствената тежест важи общият принцип, че всеки доказва твърденията си. Плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание.Следваше ищецът да проведе пълно обратно доказване на обстоятелството,че сумите са получени от ответника,със съзнанието,че за него съществува право да ги получи.

В настоящото производство се установи, че няма данни какви точно суми е следвало да получи ответникът.От една страна в сключеният трудов договор №370 е записано,че ответникът ще получава трудово възнаграждение в размер на 310 лева,но от друга по съставените от ищеца разчетно-платежни ведомости са начислени други различни суми,както е установила и СИЕ,без да е ясно колко часа труд е положен от ответника във Франция и при какво възнаграждение.В тежест на ищеца бе да установи,тези обстоятелства,във връзка с направеното възражение от ответника,че се касае за добросъвестно получени суми за допълнително изработено във Франция- извънреден труд и по висока ставка в почивните дни.

Ищецът не само не обори твърдението за добросъвестно получаване на сумите,но и не представи никакви данни за това,какви договори са сключени с предприятието ползвател във Франция.Няма доказателства и данни предприятието ползвател каква информация е изпратило до ищеца относно положения труд от ответника като часове,дни и т.н. и не на последно място каква точно сума е преведена от Франция на ищеца във връзка със сключения договор  с ответника,което се установи и от СИЕ.Липсва представяне на сключеният договор между ищеца и предприятието ползвател  Е. Л. Г. в РФранция за условията на труд-продължителността на работното време,размера на основното и допълнителното трудово възнаграждение,начина на отчитане и разменените документи между ищеца и работодателя –ползвател.

 Два месеца след прекратяване на трудовия договор ответникът е започнал да получава преводи и към момента на превеждане на сумата, не е знаел  за липсата на правно основание за получаването им в този размер,тъй като както сам обясни по реда на чл.176 от ГПК,случвало се е и при предходен работодател да получават една сума по банкова сметка ***уга сума на ръка. Именно с такова съзнание ответникът е получавал сумите.Няма доказателства ищецът да е уведомявал писмено ответникът,че по банковата му сума са преведени неправомерно суми,нито отправяне на покани,каквито твърдения са изложени в исковата молба.

Липсват каквито и да било доказателства представени от ищеца, опровергаващи твърденията на ответникът или установяващи собствените му твърдения, че сумите преведени по сметката на П.С. са били предназначени за трудово възнаграждение на Ю. К.,респ.,че са получени недобросъвестно от ответника.

С оглед изложеното съдът счита, че ищцовата претенция за връщане на сума получена без основание след прекратяване на трудовия договор е неоснователна. Ето защо, предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен,като неоснователен.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответникът направените по делото разноски списък не е представен,направени са разноски единствено за вещо лице в размер на 80 лева.

Процесуално представителство е осъществено при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо от другата страна.В пълномощното на адв.Узунов е вписан т.2 материално затруднено лице.Съдът счита,че не са налице предпоставките на

чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв за присъждане на адв.възнаграждение.На първо място за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение е необходимо да е посочено при коя хипотеза се осъществява правната помощ, и на второ място да са представени надлежни доказателства за това. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК – р. № 220/ 07.01.2013 г. по т.д. № 1106/ 2011 г. на II т. о.; р. № 97/ 06.07.2009 г. по т.д. № 745/ 2008г. на II т. о.; р. № 111/ 01.07.2011 г. По т.д. № 676/ 2010 г. на II т. о., Опр. № 152/ 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 650/2012 г., II т. о., ТК и др.По настоящото дело е прието и от Районен съд и от Окръжен съд,че ответникът С. не е материално затруднено лице.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

              ОТХВЪРЛЯ  иска на "СУАНИ 2009" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Кърджали бул.“Христо Ботев“ №74 ет.3 ап.8 представлявано от управителя Т.Ю.М.И., срещу  П.Г.С. с ЕГН ********** ***, с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответника П.Г.С. с ЕГН **********, че съществува вземане на "СУАНИ 2009" ЕООД, в размер на сумата от 13 439 лева, представляващи недължимо платени трудови възнаграждения за период от шест месеца април - септември 2014 година, и обща сума от 1347.02 лева представляваща сбор от лихва за забава, изчислена за съответните периоди /от датата на изплащане на сумата за трудово възнаграждение за съответния месец до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение/,както следва: мораторна лихва 280.74лв. за периода от 15.04.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 273.60лв за периода от 15.05.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 201.97лв за периода от 17.06.2014г. до 24.06.2015г.,  мораторна лихва от 211.13лв за периода от 20.08.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 201.80лв за периода от 20.08.2014г. до 24.06.2015г., мораторна лихва от 177.61лв за периода от 26.09.2014г. до 24.06.2015г., законна лихва върху главницата считано от 24.06.2014г.,както и разноски в размер на в размер на 780 лева,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „СУАНИ 2009" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Кърджали бул.“Христо Ботев“ №74 ет.3 ап.8 представлявано от управителя Т.Ю.М.И., да заплати на  П.Г.С. с ЕГН ********** *** ,разноски в размер на  80 лева.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.            

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: