Р Е
Ш Е Н И Е
260051/02.10.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното
от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №346 по описа на съда за 2020 година,и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 135 постановено на
24.02.2020 по гр.дело № 1007г. по описа
на Пещерския районен съд за 2019г. е прието за установено по отношение на
дирекция „Социално подпомагане“, гр.Б.,ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул. “Освобождение“ № 5, представлявано от К.Х., че Н.Г.Г. *** не дължи
сумата от 496.73 лева- неолихвяема, произтичаща от предоставена социална помощ на наследодателката му с.г.;
сумата от 84.90лева разноски по изпълнително дело, както и такси по чл. 53 от
Тарифа за ДТ по ГПК и в полза на Районен съд гр. Пещера сума в
размер на 59.60 лева по изпълнително дело № 20195240400105 по описа на ДСИС при
Районен съд гр.Пещера.
С въззивна жалба, въззивникът „Социално
подпомагане“, гр.Б. обжалва решението ,като твърди,че е неправилно и
необосновано.Въззивникът твърди,че наследодателката на ответника е признала
задължението в размер на 496,73 лева на 14.03.2011г., поради което и на основание
чл. 116 от ЗЗД следва да се приеме,че давността е прекъсната с признание на
задължението, сторени писмено на 14.03.2011г. и към момента на издаването на
изп.лист-24.06.3013г. петгодишната погасителна
давност не е изтекла.В подкрепа на
твърдението си, въззивникът излага пространни съображения.
С отговора на въззивната
жалба въззиваемата страна излага съображения за нейната неоснователност.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда
на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред районния съд доказателства, намира, че решението е правилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са
неоснователни.
Безспорно се установява по делото,че въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 24.06.2013г. е издаден
изпълнителен лист по ч. гр.д. №
584/2013г. по описа на ПРС , срещу С.А.Г. –наследодател на ищеца и в полза на Социално
поодпомагане, общ.Б. за сумата в размер на 382,50 лева-представляваща недобросъвестно
получена целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009г. и сумата в
размер на 114,23 лева-лихви.
От приложеното Споразумение за възстановяване
на недобросъвестно получена социална помощ от 14.03.2011г. с.г. се е задължила
да изплати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Б. недобросъвестно
получената социална помощ,ведно със
законната лихва,дължима до датата на възстановяването й на каса с приходен касов ордер в Дирекция „Социално
подпомагане“ съгласно одобрения от страните погасителен план. Размера на
задължението е както следва : 282,50 лева ,ведно с лихва върху тази сума за
периода 18.08.2008г.- 14.03.2011г. в размер на 87,12 лева или общо в размер на
369,62 лева ; 100,00 лева –компенсация, ведно с лихва за периода
14.11.2008г.-14.03.2011г. в размер на 27,11 лева ,или общо 127,11 лева, общо в
размер на 496,73 лева.
Няма спор ,че на 14.06.2019г. е образувано
изп.дело № 105/2019г. срещу Н.Г.-наследник на с.г. починала на 25.05.2015г., и
му е връчена покана за доброволно изпълнение на 15.07.2019г.
При така установеното, от правна страна
настоящият въззивен състав съобрази
следното:
Решението на първоинстанционния съд е
валидно,допустимо и правилно,като при постановяването му е спазен материалния
закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съдът е сезиран с отрицателния установителен
иск с правно основание чл.439 от ГПК. Искът е основателен.
Предпоставки за допустимостта на този иск са
наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и изпълнителен процес,
предвид което и с оглед твърденията в исковата молба, предявеният иск е
допустим. За уважаване на иска е необходимо да се установи наличие на настъпил
след издаването на решението факт, който да опровергава установената със
съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване,но имащи правно
значение за неговото съществуване - изключват, унищожават или погасяват
спорното право.
В конкретният казус ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност .
Съгласно т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 ГПК предявяването на този
иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал.1 ГПК. Ако
иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.
В случая ,заповедта
за изпълнение не подлежи на връчване на заявителя. Съгласно разпоредбата на
чл.416 ГПК същата влиза в сила когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено
в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за
установяване на вземането.Издаването на
изпълнителен лист в хипотезата на чл.418 ГПК не засяга влизането в сила на
заповедта по чл.417 ГПК.Доколкото по делото е установено,че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на 15.07.2019г. и по делото липсват данни,че в
срока по чл.419,ал.1 от ГПК-в редакцията от 2007г. длъжникът е подал възражение
срещу заповедта и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение,
следва да се приеме,че заповедта за изпълнение след изтичане на двуседмичния
срок е влязла в законна сила на 29.07.2019г. и от този момент е започнала да
тече давността по чл.117,ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по
т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължения лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва
давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от приложеното изп. дело №105/2019г. на
ДСИ при Районен съд Пещера давността е прекъсната с молбата за образуването му
от 10.06.2019г.,с която е посочен и способ на принудително изпълнение. С молба
от 10.06.2019г. взискателят е поискал да бъдат приложени изпълнителни способи:
запор върху вземания,опис и продажба на движими и недвижими вещи, с което
давностният срок следва да се приеме,че е прекъснат.
Но, настоящият съдебен състав изцяло споделя
съображенията на първоинстанционният съд,че вземането на взискателя по
изпълнителния лист е погасено. И това е така, тъй като са налице предпоставките
на чл.116,б.“а“ от ЗЗД . С подписаното от страните споразумение от 14.03.2011г.
е налице потвърждение на съществуването на дълга. Със споразумението давността
за погасяване на вземането е прекъсната, и от този момент е започнала да тече
нова давност,която е изтекла към момента на предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането-14.06.2019г., както и към момента на
влизане в законна сила на заповедта за изпълнение.Ето защо ,следва да се
приеме,че предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено,че вземането в размер на 641,23 лева не се дължи като погасено по
давност ,е основателен.
Решението като правилно следва да се потвърди.
Разноски не се присъждат, тъй като такива не са
претендирани.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 135 постановено на
24.02.2020 по гр.дело № 1007г. по описа
на Пещерския районен съд за 2019г.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.
Председател:
членове: