№ 39
гр. Шумен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500393 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №468/9.06.2022г. по гр.д.№3180/2021г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил „Микро Кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ”Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от управителите В.М.В. и
Г.А.А., заедно и поотделно, да заплати на С. С. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.
Мараш, обл. Шумен, ул. “.....“ № 14, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. “......“ № 81, ет. 3,
ап. Б, чрез адв. М. М., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сума в размер на 589.90
лева /петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ , като получена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, осъдил е „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК *********, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, на адвокат М. М. от ПАК, с адрес: гр. Пловдив, бул. „......“ № 81, ет. 3, ап. Б,
сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска, осъдил е „Микро
Кредит“ АД, с ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Шумен, сума в размер на 200.00 лева /двеста лева/, представляваща
държавна такса за водене на делото.
Решението е обжалвано от ответника „Микро Кредит“ АД в осъдителната му част
за разликата над 363.14лв. до присъдените 589.90лв. като незаконосъобразно и неправилно
1
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
в обжалваната част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска за
разликата над 363.14лв. до присъдените 589.90лв. и да присъдят на жалбоподателя
разноските му по делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна С. С. А., действаща, чрез пълномощника си адвокат М. М. от
ПАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли съдът да потвърди решението в обжалбаната му част,както и да й се присъдият
разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е квалифицирал искът по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД , но съобразно
изложените в исковата молба фактически и правни твърдения съдът счита ,че правилната
квалификация на иска е по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Основното и при двата иска е че почиват
на принципа на неоснователното обогатяване и регламентиран неоснователното
имуществено разместване , като текста на чл.55 ал.1 пр.1 касае неоснователното получаване
при липса на основание , а чл.55 ал.1 пр.3 при отпаднало основание . В доклада по делото
ШРС правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и съответно на
тази квалификация е разпределил и доказателствената тежест в доклада си е относно
подлежащите на доказване факти по делото. ШРС е обсъдил и се е произнесъл по всички
правно релевантни факти наведени от ищеца с исковата му молба и обстоятелства по делото
и решението му не страда от пороци на това основание и не е недопустимо.
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,
тъй като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от
589.80лв. ,която сума била платена от ищеца на ответника без правно основание .
Ищцата твърди, че била страна по Договор за заем № 9012-00028770, подписан с
ответното дружество „МИКРО КРЕДИТ“ АД, на 15.07.2020г. Съгласно раздел от цитирания
договор за заем, именуван „Удостоверяване получаването на одобрения заеми задължението
за изплащането му“, последната трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала
рефинансирана сума от 685.96 лева, при сума на получаване 814.04 лева или общо в размер
на 1 500 лева, при ГПР 48,90%, годишен лихвен процент 40.47 % при срок на кредита от 12
месеца, или общо договорната лихва по погасителния план за срока на договора 1 848.72
лева върху главницата от 1500 лева. Излага, че била постигната договореност с ответното
дружество „МИКРО КРЕДИТ“ АД за заплащане на допълнителни услуги, регламентирани в
2
Договор за допълнителни услуги към договор за заем № 9012-00028770 в размер на 1 415.76
лева, като общото задължение по кредита и по допълнително договореното между страните
заплащане на допълнителни услуги бил в размер на 3 264.48 лева. В исковата молба сочи, че
с Решение № 260229 от 17.05.202l г., постановено по гр. дело № 54/2021г., по описа на
Районен съд - Шумен, съдът признал за установено по предявения от ищцата срещу
„МИКРО КРЕДИТ“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите ЗЗД/, във вр. чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във вр. чл.
21, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПК, че Договора за допълнителни услуги към
Договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен между страните, е нищожен,
поради неравноправност на клаузите му. Цитираното решение било обжалвано от ответника
„МИКРО КРЕДИТ“ АД пред Окръжен съд - Шумен, като с Решение № 108 от 09.11.2021г.,
постановено по в. гр. дело № 353/2021 г. по описа на ШОС, Окръжен съд – Шумен
потвърдил обжалваното решение, като постановеното от ШОС решението било окончателно
и влязло в сила. Ищцата сочи, че по Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит
№ 9012- 00028770 от 15.07.2020 г., сключен с „МИКРО КРЕДИТ“ АД, била заплатила
сумата от 589.80 лева, като с оглед нищожността му, съобразно постановените по гр. дело №
54/2021г. по описа на Районен съд - Шумен и в. гр. дело № 353/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Шумен решения, и с оглед на факта, че не е следвало да заплаща така претендиралата й
сума в размер на 589.80 лева и след като е заплатила посочената сума, то същата следва да й
бъде върната, като получена без правно основание на основание чл. 55 ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
В отговора ответникът излага, че счита предявеният иск за допустим и основателен,
като заявява, че признава изцяло предявеният иск. Въпреки това счита, че с поведението си
не е дал повод по никакъв начин за завеждане на делото, като счита, че същото е заведено
единствено с цел облагодетелстване на процесуалния представител на ищцата. В първото по
делото съдебно заседание представителят на ответника оттегля изразеното признание на
иска, обективирано в депозирания отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за
неоснователен и моли съда същият да бъде отхвърлен.
На 15.07.2020 г. в гр. Шумен между ищцата С. С. А. и ответното дружество -
„МИКРО КРЕДИТ“ АД бил сключен Договор за заем № 9012- 00028770, по силата на който
й бил предоставен паричен заем в общ размер на 1500 лв., със срок на погасяване 12 месеца,
като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 154.06 лв., ГПР се равнява на
48.90%, а фиксирания лихвен процент – 40,47 %. Посочено е, че посочената сума включва
рефинансирана такава в размер на 685.96 лв. и сума за получаване – 814.04 лева. Съгласно
Договор за допълнителни услуги към заем № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., сключен
между същите страни, по силата на който дружеството се задължило да предостави на
ищцата пакет от допълнителни услуги към подписания договор за заем. Уговорената
месечна погасителна вноска по този договор възлиза на 117.98 лева, като ищцата се е
задължила да заплаща тези вноски в период от 12 месеца на всяко 20-то число на месеца.
Общото задължение по кредита и по допълнително договореното между страните заплащане
на допълнителни услуги е в размер на 3 264.48 лева. С Решение № 260229 от 17.05.2021 г.,
3
постановено по гр. дело № 54/2021г., по описа на Районен съд - Шумен, съдът признал за
установено по предявения от ищцата срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във вр. чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПК, че
Договора за допълнителни услуги към Договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г.,
сключен между страните, е нищожен, поради неравноправност на клаузите му. Цитираното
решение на ШРС било обжалвано от ответника „МИКРО КРЕДИТ“ АД пред Окръжен съд -
Шумен, като с Решение № 108 от 09.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 353/2021 г. по
описа на ШОС, Окръжен съд – Шумен потвърдил обжалваното решение, като постановеното
от ШОС решението е окончателно и влязло в сила. Съобрази заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на заплатената от
ищцата С. С. А. сума по Договор за допълнителни услуги към Договор за кредит № 9012-
00028770 от 15.07.2020 г. е 589.90 лева. Съгласно допълнителното заключение по ССЕ тази
сума е в размер на 363.14лв. съобразно клаузите на чл.39 от ОУ на договора за заем .
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД неоснователното обогатяване
предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила
от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е
приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва
основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и
случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на
нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.
В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото
благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното
основание за това имуществено разместване от патримониума на ищцата в неговия
патрумониум.
Установи се, че с влязло в сила решение е отречено съществуването на
изпълняемото право – на задължението на А. с оглед нищожността на Договор за
допълнителни услуги към Договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г., уреждащ
имущественото разместване. Видно от приложеното гр.д.№54/2021г. по описа на ШРС по
него е била назначена и приета ССЕ ,по която вещото лице също дава заключение ,че
размерът на заплатената от ищцата С. С. А. сума по Договор за допълнителни услуги към
Договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г. е 589.90 лева. По това дело в съдебно
заседание проведено на 15.04.2021г. процесуалният представител на ответника е дал
становище да се приеме заключението по ССЕ и че няма въпроси към вещото лице ,което е
установило ,че размерът на заплатената от ищцата С. С. А. сума по Договор за
допълнителни услуги към Договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г. е 589.90 лева.
С оглед на това следва да се приеме ,че е налице признание на този факт от страна на
ответника. Също така вещото лице и по двете ССЕ по приложеното дело и по настоящото е
4
изготвило заключението си на основание предоставени справки от ответника за заплатените
от ищцата на ответника суми. То изрично и в двете заключения е посочило , че по
предоставени на вещото лице от ответника справки , внесените от заемополучателя вноски
и извършените и отразени по системата на ответника погашения на основание Договор за
допълнителни услуги към Договор за кредит № 9012-00028770 от 15.07.2020 г. са в размер
на 589.90 лева., което отново представлява признание от ответника за неизгодно за него
обстоятелство, относно заплатената от ищцата сума по този нищожен договор.
Предвид гореизложеното по делото се доказа , че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищцата със сумата от 589.90лв., заплатена от ищцата на
основание нищожен договор, поради което искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу ответника
е основателен и доказан и следва да се уважи.
Ето защо решението на ШРС следва да се потвърди в обжалваната му част.
В останалата му осъдителна част ,то не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора следва на адв. М. В. М. от АК-Пловдив, пълномощник на
ищцата да се присъди адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство на
страната пред ШОС на осн.чл.38 ал.2 във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. определено на осн.чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1/9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 400лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №468/9.06.2022г. по гр.д.№3180/2021г. по описа на ШРС в
обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ”Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от управителите В.М.В. и
Г.А.А., заедно и поотделно, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1
т.2 от ЗА на адв.М. В. М. от АК Пловдив сумата от 400 лева /четиристотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5