Р Е Ш Е Н
И Е
№
214/ 13.04.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Елена Стефанова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№3120 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.327 и сл. от ТЗ. Ищецът осъществил към ответника няколко доставки на
хранителни добавки, като издал фактури №**********/09.09.2015г. за 8100 лева с
ДДС, №**********/09.11.2015г. за 3780,00 лева с ДДС, №**********/06.01.2016г.
за 4276,80 лева с ДДС, като всички били приети от ответника. Ищецът ги
осчетоводил, включил в своите дневници за продажби и в съответните
справки-декларации по ДДС. Въпреки че ищецът бил изряден в търговските отношения,
то ответникът не заплатил към датата на предявянае на иска дължимото.
Ответникът направил две частични плащания по първата фактура на 09.02.2016г. –
2000 лева, и на 24.02.2016г. 4000 лева. При приспадане на тези плащания общо
дължимото между страните било в размер на 10 156,80 лева. Иска ответникът
да бъде осъден да заплати 10 156,80 лева, представляващи неизплатена цена за
доставка на хранителни добавки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 12.12.2017г.,
до окончателно изплащане, както и направените разноски. Сочи сметка, по
която сумите да бъдат преведени.
Ответникът
взема становище по предявения иск и признава същия. Сочи, че с нареждания били
платили процесната сума. Изпълнили задължението си и не били дали повод за
завеждане на иска, поради което не дължали разноските от 1506,27 лева. Те
следвало да останат за сметка на ищеца. Иска делото да бъде прекратено.
Ищецът
не оспорва, че ответникът е изплатил дължимите суми след завеждане на делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото доказателства между
страните са извършени търговски сделки, както и отношенията между тях са
оформени с представените по делото фактура №**********/09.09.2015г. за сумата
от 8100,00 лева, №**********/09.11.2015г.
за сумата от 3780,00 лева, №**********/06.01.2016г.
за сумата от 4276,80 лева, които са
отразени в дневник на продажбите и други счетоводни документи.
Видно
от платежно нареждане от 22.12.2017г. ответникът е превел на ищеца сумата от 7156,80
лева, както и на 08.12.2017г. – 3000 лева. Като основание за превода са
посочени задълженията по настоящото дело.
Ищецът
претендира в исковото производство освен направените в него разноски – 1100
лева за адвокатско възнаграждение, 407 лева – д.т. за образуваното производство
и тези разноски, които са направени в обезпечително производство. Представя
доказателства за направените разноски в обезпечителното производство – вносна
бележка за обезпечение на бъдещ иск от 27.11.2017г. – 42,50 лева /включително
банкова такса/, ведно с издадената обезпечителна заповед, квитанция за такси по
изп.дело от 12.12.2017г. на ЧСИ Кавакова – 90 лева,
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Всички
събрани по делото доказателства водят до единствения възможен извод, че между
страните е съществувала облигационна обвързаност, произтичаща от търговските им
отношения. Дължимата сума за главница е доказана с представена по делото
фактура, като задълженията са признати в пълния им размер от ответника. Няма
спор между страните, че преди делото има извършено частично изпълнение в размер
общо на 6 000 лева. Така дължимите суми за покупка на стоки и
претендираната лихва за забава върху тях са били заплатени изцяло след
завеждане на исковете, предмет на настоящото дело. В настоящия случай и като се
има предвид направеното погасяване на претендираните вземания, то декларираното
признание не следва да се разглежда като искане за произнасяне по реда на
чл.237 от ГПК, а като признание на факти. Обстоятелството, че сумите за дължима
главница са заплатени, не променя извода за дължимост на законната лихва върху
главниците към момента на завеждане на делото. Така независимо, че е доброволно
погасено основното вземане, то ответникът остава да дължи сумата, която е
законна лихва за забава след предявяване на иска. Няма искане от ищеца за
прекратяване на производството поради направен отказ или оттегляне на исковете
за дължимите суми като главница и лихви за забава, то съдът дължи произнасяне,
като те следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като се доказа по
безспорен начин изпълнението в хода на делото. Самият ищец не оспорва това
изпълнение, но счита, че са му дължими разноските по делото. В частта на
дължимата законна лихва върху установената по размер сума, дължими по процесните
фактури, искът обаче е основателен и напълно доказан. Законната лихва ще бъде
дължима за периода от предявяване на иска – 12.12.2017г. до окончателно
изплащане, като нейният конкретен размер бил могъл да се определи в евентуално
бъдещо изпълнително производство или по съгласие между страните. В настоящия
случай обаче следва да се има предвид и че се установи плащане на част от 3000
лева /нареждане за кредитен превод л.28 от делото/ на 08.12.2017г., т.е преди
образуване на производството. В този смисъл законната лихва няма да бъде
дължима върху цялата процесна сума, а върху частта от нея, намалена със сумата
3000 лева, платена преди завеждане на делото, а именно: законната лихва ще бъде
дължима върху сумата от 7156,80 лева.
По
направените разноски в настоящото производство съдът намира, че са дължими и
ответникът следва да понесе тяхната тежест, но съобразно уважената част. Като
се има предвид, че искът е отхвърлен, но е уважено искането за законна лихва,
то направените разноските са 50 лева за държавна такса, 300 лева – възнаграждение за адвокат. Този
размер съдът определя като отчита, че възнаграждението е определено съразмерно
на предявения отхвърлен иск, но е уваженото искане за законна лихва, а
минималният размер на дължима такса за образувано производство е 50 лева, както
и 300 лева е минималното възнаграждение за адвокатско възнаграждение съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на възнаграждение. Дължими обаче ще
бъдат направените разноски за обезпечение – общо 132,50 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ООД «БУЛФЕРТ» – гр.София, ЕИК *********, срещу ЕООД «МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ» - гр.Хасково,
ЕИК *********, иск за сумата от 10 156,80 лева,
представляващи неизплатена цена за доставка на хранителни добавки, като недоказан
и неоснователен.
ОСЪЖДА ЕООД «МЛЕЧНИ
ПРОДУКТИ ТРАКИЯ» - гр.Хасково, ЕИК *********, да заплати на ООД «БУЛФЕРТ» – гр.София, ЕИК *********, законна лихва върху главницата от 7156,80 лева, считано от 12.12.2017г.
до изплащане на вземането, както и направените
в настоящото производство разноски от 50 лева за държавна такса, 300 лева –
възнаграждение за адвокат, а също и направените разноски за обезпечение на иска
- общо 132,50 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:/п/
не се чете
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК Решение на ХРС
№214/13.04.2018г., постановено по гр.д.№3120/2017г. по описа на съда, в частта
на разноските, както следва: ОСЪЖДА ЕООД
«МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ТРАКИЯ» - гр.Хасково, ЕИК *********, да заплати на ООД «БУЛФЕРТ» – гр.София, ЕИК *********, направените в настоящото производство разноски от 406,27
лева за държавна такса, 1100 лева – възнаграждение за адвокат, а също и
направените разноски за обезпечение на иска - общо 132,50 лева.
Определението може да се обжалва пред Хасковски Окръжен
съд на основание чл.248, ал.3, изр. посл. в 2-седмичен срок, считано от
съобщението до страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.