Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
град Горна Оряховица, 15.02.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………… разгледа
докладваното от съдията Станчев гражданско
дело № 2225 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК
ИЩЦАТА Й.Д.М. твърди, че
получила от ответника „С.Г.ГРУП” ООД уведомление за прехвърляне на вземане. С
уведомлението ответникът претендирал от нея вземане от 400,54 лв., произтичащо
от сключен между нея и „Т.“ ЕАД договор. В уведомлението ответникът твърдял, че
„Т.“ ЕАД му прехвърлил посоченото вземане с договор за цесия от 23.03.2017 г. Ищцата
оспорва съществуването на това вземане. Поддържа, че същото е погасено по
давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника „С.Г.ГРУП” ООД, че не му дължи посочената по-горе сума
поради погасяване по давност на вземането за тази сума. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „С.Г.ГРУП” ООД
поддържа, че искът е недопустим, тъй като не оспорвал, че посоченото в исковата
молба вземане е погасено по давност, поради което ищцата нямала правен интерес
да предяви иска. В случай че съдът приеме иска за допустим, заявява че признава
същия и моли съда да постанови решение при признание на иска. Поддържа, че не е
дал повод за завеждане на делото и че признава иска, поради което моли съда да
осъди ищцата да му заплати направените по делото разноски.
СЪДЪТ намира, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим. Ищцата има правен интерес да води
иска, доколкото ответникът ѝ е изпратил писмено известие, с което я е
уведомил, че случаят относно процесното вземане е прехвърлен към Правен отдел
за предприемане на съдебни действия (л.4).
Като взе предвид направеното от ответника признание на
иска, съдът приема, че са налице предпоставките по чл.237, ал.1 от ГПК за
постановяване на решение съобразно признанието. Предметът на иска не
противоречи на закона или на добрите нрави и не съществуват ограничения
ответникът да се разпорежда с него.
Това налага предявеният иск да бъде уважен, като съдът
приеме за установено по отношение на страните, че ищцата не дължи на ответника
посочената в исковата молба сума.
Като е изпратил писмено известие, с което е уведомил
ищцата, че случаят относно процесното вземане е прехвърлен към Правен отдел за
предприемане на съдебни действия,
ответникът е дал повод за завеждане на делото. При това положение по аргумент
за противното от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и на основание чл.78, ал.1
от същия кодекс ответникът дължи на ищцата направените от последната разноски в
първоинстанционното производство. Ищцата доказва направени разноски в размер на
50 лв. за платена държавна такса за разглеждане на иска. Претенцията на ищцата
за разноски за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника адвокат не е
надлежно доказана. Поради това съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищцата разноски за първоинстанционното производство в размер на 50 лв.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на страните,
че ищцата Й.Д.М., ЕГН **********, с
адрес ***, представлявана от пълномощника адвокат П.Й.Н. ***, със съдебен адрес ***, ***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „С.Г.ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Монтана, ул. „Васил Левски“ № 20,
представлявано от С.И.Ц. чрез пълномощника адвокат В.А.В. от САК, със съдебен адрес ***, сумата 400,55 лв. (четиристотин лева и петдесет и
пет стотинки), представляваща вземане по договор, сключен между ищцата и „Т.“
ЕАД, ЕИК ***, прехвърлено с договор за цесия от 23.03.2017 г. от кредитора „Т.“
ЕАД на ответника „С.Г.Груп“ ООД, ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА С.Г.ГРУП“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.
„Васил Левски“ № 20, представлявано от С.И.Ц. чрез пълномощника адвокат В.А.В.
от САК, със съдебен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***, представлявана от пълномощника адвокат П.Й.Н. ***, със съдебен
адрес ***, ***, сумата 50 лв. (петдесет
лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….