Решение по дело №2191/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1011
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100502191
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 101101.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев

Лазар К. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502191 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* срещу Решение № 20884 от 12.06.2019г. по гр.д. № 20884/2019г. по описа на
ВРС, XLVIII-ми състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът дължи на
Медицински център „Невромедикс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Лясковец сумата от 2 402.89
/две хиляди четиристотин и два лв. и осемдесет и девет ст./ лева, под формата на платена
при първоначална липса на основание стойност на коригирана цена на електроенергия за
периода от 22.12.2017г. до 21.12.2018г. в обект на потребление, находящ се в ***, с кл. №
********** и аб. № 05254099 и по издадена фактура № **********/27.08.2019г., платена от
потребителя на 10.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 30.10.2019г. до окончателното плащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 8338/01.11.2019г. по ч.гр.д. № 17809/2019г. по описа на ВРС.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Изложени са доводи, че в случая исковата сума е платена на правно основание –
вземане на дружеството доставчик за цена на доставено и потребено в обекта количество ел.
енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Правото на
оператора за едностранна корекция на сметки се основава на констатациите на
метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ. Ето защо изводът, че не е
налице законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на
1
материалния закон. Начислената сума представлява стойност на реално доставена и
потребена от ищеца електроенергия, а съгласно обвързващите страните ОУ потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия. Моли в тази връзка да се
отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата МЦ „Невромедикс“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената
по спора позиция, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Медицински център
Невромедикс“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 402.89 лв., което
вземане произтича от фактически състав на дадено без правно основание и съставлява
недължимо платена сума по корекция, начислена от ответника с фактура №
**********/27.08.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са в следния смисъл: по силата
на сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия, ищецът е клиент
и потребител на доставената от ответника ел. енергия за обект на потребление в ***.
Уведомено е от ответника, че по повод извършена проверка на СТИ, отчитащо количеството
потребена ел. енергия в обекта е извършена корекция на сметката му, като на това
основание е начислена исковата сума, платима до 09.09.2019г. Под страх от преустановяване
на доставката на ел. енергия в обекта, ищецът заплатил исковата сума на 09.09.2019г. Това
плащане е лишено от правно основание, доколкото извършената корекция е
незаконосъобразна, извършена в нарушение на ПИКЕЕ: в обекта не са извършвани
периодични проверки за изправността на СТИ; липсват данни за началния момент на
отклонението в отчитането; липсват доказателства за реално доставяне на количествата,
предмет на преизчислението в обекта, а клаузите в общите условия, уреждащи
възможността за едностранна корекция са нищожни. Следователно исковата сума е получена
от ответника при начална липса основание, поради което се дължи връщането й. По
инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по образуваното ч.гр.д. №
17809/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение,
2
длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Отправил искане за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, „Енерго-Про Продажби“ АД оспорило предявения иск
по основание. Навел твърдения, че е налице исковата сума е платена на правно основание, а
именно под формата на цена на реално доставено и потребено от абоната количество ел.
енергия в обекта на потребление, дължима на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Уточнил, че
на основание извършена на 21.12.2018г. проверка на измервателните системи в обекта на
ищеца е констатирано натрупано количество ел. енергия в невизуализиран за отчет
регистър, надвишаващо като сбор отчетената енергия от видимите регистри. Точното
количество неотчетена ел. енергия е установено със заключение на метрологична експертиза
на БИМ, като исковата сума е цена именно на това количество. Плащането на тази цена е
изпълнение на насрещната престация по договора за доставка на ел. енергия, с който
страните са обвързани, поради което плащането й е извършено на годно правно основание.
Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли
като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на МЦ „Невромедикс“ ЕООД“, ЕИК ********* е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8338 от 01.11.2019г. по ч.гр.д. №
17809/2019г. по описа на ВРС за парично задължение, представляващо недължимо платена
цена на доставена електрическа енергия, начислена под формата на корекция на сметка –
предмет на предявения иск в рамките на настоящето исково производство. Заповедта е
връчена надлежно на длъжника, а установителният иск предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Няма спор по делото, а и от съдържанието на Констативен протокол №
1502379/21.12.2018г. се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и
свързващите ги инсталации на собствения на Медицинския център обект, в присъствие на
двама свидетели, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 483373.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от
свидетелите.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 383/08.08.2019г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
3
1.8.0, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните изисквания за измерване, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 23.08.2019г. в размер на 12387 кWh за периода 22.12.2017г. – 21.12.2018г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия. Издадена е фактура от 27.08.2019г. за исковата сума от
2402.89 лв., която видно от Извлечение за плащанията към 11.02.2020г. е платена от
потребителя на 10.09.2019г.
От заключението на приетата пред ВРС СТЕ и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1.8.0
сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез
претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез инфрачервения порт на
електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по
трите тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития
регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане. Конкретно по делото с оглед заявеното правно основание, в тежест на ищеца е да
установи извършеното плащане на исковата сума, а ответникът следва да установи пълно и
главно, че плащането е извършено на годно правно основание.
Правилно ВРС е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет доставка на ел. енергия в обекта на потребление
на клиента, към което са приложими общите условия на ответника. Исковата сума е платена
от потребителя като цена на извършено преизчисление на количествата ел. енергия за минал
период, вследствие на констатирани количества в скрит за отчет регистър. По
законосъобразността на проведената корекционна процедура от доставчика, за да се
произнесе съдът съобрази следното:
По силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме
4
Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително
начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира /Определение № 556 от
21.06.2016г. по т.д. № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. С изменението в ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/12г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия, какъвто
ред в случая съдът приема, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на
въззивното дружество.
Извършената от ответника проверка, обективирана в констативния протокол от
21.12.2018г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е
осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на
количеството ел. енергия /в сила 16.11.2013г./, но към момента на проверката и съответно
извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по
адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, Обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017г., с изключение на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51. Последните от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г.
на ВАС /в сила от 23.11.2018г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване
на количество ел. енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени
до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне
на констативния протокол.
Следователно, към момента на извършване на проверката на процесното СТИ –
21.12.2018г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и
начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната
мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ
/отм./ са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила,
както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване
на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на
констатациите от същите. При липса на приети правила към момента на проверката на
процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и
ползвана ел. енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от нормативно
основание.
5
Същевременно въззивното дружество няма право да извършва едностранна корекция
на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и
одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за
измерване на количеството ел. енергия.
По изложените съображения съдебният състав приема, че извършената от ответника
корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период не обвързва
потребителя, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи на заявеното
основание. Извършеното плащане съответно е лишено от правно основание. На основание
чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Предявеният иск следователно е основателен и следва да се уважи.
Идентичен правен резултат е постановил и първоинстанционният съд в обжалваното
решение, което като правилно следва да се потвърди. Доводите за материална
незаконосъобразност на решението са неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 650 лв. Съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, преценена като ниска и релевираното от насрещната страна
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в полза на правоимащата страна следва да се
присъди по-нисък размер на разноските под формата на възнаграждение за адвокат, който
изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ възлиза на 399 лв. В този размер
разноските следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20884 от 12.06.2019г. по гр.д. № 20884/2019г. по
описа на ВРС, XLVIII-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ на Медицински център „Невромедикс“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Лясковец сумата от 399 /триста деветдесет и девет/ лева, съдебни разноски
за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7