Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1551
гр.Бургас, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова,
като разгледа НАХД № 4767 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на “Ф.Х.” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя Р.Л.О. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 447315-F493762/10.07.2019 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП
Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление,
като твърди на първо място, че са налице процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и на второ място- че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, дружеството
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
управителя си, който поддържа жалбата.
За Административнонаказващият орган се явява
юрисконсулт К., която
моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 07.10.2019г., а жалбата е депозирана на 14.10.2019г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.06.2019 г бил съставен акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството - жалбоподател.
Отговорността на дружеството била ангажирана за това, че като задължено по ЗКПО
лице не е подало в законоустановения срок - до
31.03.2019 година годишна данъчна декларация по чл.92,ал.1 от ЗКПО за
определяне на годишната облагаема печалба/загуба/ и облагане с годишен
корпоративен данък за календарната 2018 година, през която година била
осъществявана дейност. До лицето била изпратена покана за явяване за съставяне
на АУАН, като управителят се отзовал и се явил на указаната от АНО дата и час. АУАН
№ F493762/20.06.2019 г. бил съставен в присъствието на управителя и му бил
връчен, като последният не записал възражения. Такива не били подадени и в
законовия срок.
Административнонаказващият орган приел
констатациите по акта за доказани, данъчното нарушение посочено в него за
извършено и на 10.07.2019г. издал обжалваното наказателно постановление, с
което наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството, на
основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Така изложеното се установява от приложените по делото
документи, както и от показанията на актосъставителя,
като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива. На практика и страните не спорят по
фактите, които са се осъществили, като представителят на дружеството
жалбоподател не отрича, че декларацията е подадена със закъснение и посочва, че
дружеството съществува от дълго време.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в
чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от
закона рамки. Съставът намира, че не са налице допуснати нарушения при
съставянето на АУАН, доколкото не е отразено изрично в акта, че се касае за
хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Освен това, видно е, че в АУАН е отразено
обстоятелството, че декларацията е подадена на 18.06.2019 г., т.е. безспорно
свидетелят Ковачева, която е посочена в АУАН също е установила, че процесната декларация е била подадена след законовия срок,
т.е. установила е извършването на нарушението, при което същата не се явява
свидетел в хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. На последно място, самият
управител не оспорва констатациите в АУАН, а даже потвърждава написаното,
поради което по никакъв начин неговите права не са накърнени.
Съгласно
чл.92, ал.1
от ЗКПО
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда,
че данъчно задължените лица подават до 31 март на следващата година в
съответната ТД на НАП на данъчно задълженото лице такава декларация и в
качеството му на задължено лице безспорно жалбоподателят има задължение за
подаване на годишна данъчна декларация. Разпоредбата на чл.261, ал.1
от ЗКПО
предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон,
не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лева.
Описаното нарушение се установява
по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства и по същество не
се оспорва от жалбоподателя. Също така, от заявеното от представителя на
дружеството жалбоподател става ясно, че е извършвана дейност за периода, за
който е следвало да бъде подадена декларацията, поради което случаят не попада
в изменението на ЗКПО, в сила от 01.01.2018 г.,
съгласно което годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не
подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. При упражняване
на правомощията си по чл.53, ал.1
от ЗАНН
законосъобразно и обосновано административнонаказващият
орган е приел, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение, в качеството му задължено лице по чл.92, ал.1
от ЗКПО,
поради което правилно е санкциониран на основание чл.261, ал.1
от ЗКПО
с имуществена санкция в размер на 500 лева- предвидения в закона минимум.
По отношение на основният довод
на жалбоподателя за прилагане на чл. 28 ЗАНН следва да се отбележи, че отговорността
на юридическите лица е обективна и безвиновна. В
самата жалба е записано изрично, че подаването на декларацията след срока се
дължало на незнание и недотам прецизно отношение на управителя към тези негови
задължения. Това изглежда нелогично с оглед обстоятелството, че управителят
заяви в съдебно заседание, че дружеството съществува от много време, като
същият би следвало да е наясно със своите задължения. В този смисъл и предвид
изложените съображения, съдът счита, че не се установяват изключителни
обстоятелства, които да водят до извода за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН на
извършеното нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Обстоятелството, че дължимият данък е в нисък размер е отчетено, като е
определена санкция в минимален размер. Подаването на декларацията не следва да
се отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като същата е подадена един ден
след получаване на поканата от НАП, в която е посочено какво нарушение е
извършено (л. 14 и л. 15), т.е. съставът намира, че не се касае за доброволност
на действието, а същото е предприето след намеса на държавния орган.
Предвид горното, наказателното
постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление Наказателно постановление №
447315-F493762/10.07.2019 г., на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП
Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, на “Ф.Х.” ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: с. ***********, представлявано от управителя Р.Л.О. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.