№ 130
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.а Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Д.а Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20213100502787 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:59 часа се явиха:
Въззивникът ЕТ Г. И. Д.-МАРКЕТ – И. К.А , редовно призован,
представлява се от Д. К. – съпруг на И. К.а , представил пълномощно за И.
К.а и в качеството и на представляващ едноличния търговец.
́
Въззиваемият „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт С.Д., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Д. К.: Моля да дадете ход на делото.
Юриск. Д.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 4343 от 07.12.2021 г.
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№298280/16.09.2021г. на Г.И.Д.-
МАРКЕТ – И. К.А ЕТ, срещу решение на ВРС, 20 състав, постановено по ГД
№654/2021г., с което съдът е приел за установено в отношенията между
1
страните ЕТ Г.И.Д.МАРКЕТ – И. К.А, ЕИК *********, Варна и СЛЪНЧЕВ
ДЕН АД, ЕИК *********, к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, че ответникът ЕТ
дължи на дружеството – ищец сумата от 2403.09 лева, представляващи
остатък от дължима наемна цена за ползване на терени и стълбове за улично
осветление за разполагане на рекламни елементи, в периода от 27.08.2018г.
до 27.08.19г. по Договор за разпространение на реклама №И53-
00М39/27.07.2016г., изменен с Анекс от 15.08.2017г. и анекс от 30.07.2018г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението на 29.10.2020г. до окончателното изплащане както и сумата
214.28 лева, обезщетение за забавено изпълнение за периода от 12.09.2019г.
до 12.03.2020г. и за периода от 13.06.20г. до 28.10.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 13.11.2020г. по ЧГД №13724/2020г. на
ВРС като ответникът е осъден да заплати и съответните разноски за
производството; приел е за неистински АНЕКСА от 30.07.2018г. към
договора за разпространение на реклама и анекс от 15.08.2017г. към същия
договор в частта на положения подпис за ЕТ като на основание чл.194, ал.2
ГПК анексът е изключен от доказателствата по делото.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, тъй като
съдът е основал решението си на анекс, признат за неистински документ.
Решението е основано на едностранно издадени документи с невярно
съдържание, поради което е неправилно и за стойността на иска. Твърди се,
че с жалбата се прилагат документи – договор, фактури, приемо-
предавателни протоколи, ел.кореспонденция, които според въззивника
доказват, че уговорения наем за Диамант е сезонен, а не годишен. Тъй като
размера на предявения и уважен иск е неревен, въззивникът твърди, че
неправилно са изчислени и претендираните лихви. Претендира се решението
да бъде отменено и исковете – отхврълени. Твърди, че решението съдържа
много грешни изводи на съда. Съдът освен това, неправилно е ценил
представените по делото доказателства в ущърб на ответника. Въззивникът
твърди в тази връзка, че между страните не съществува окончателно
уговорена цена за 2018/2019г. като посочените цени в анекса от 30.07.2018г. и
фактура от 31.12.2018г. не са приети от ответника. Решението не съответства
на изводите на съда, че доколкото цената е годишна, а обектът сезонен,
наемната цена следвало да бъде намалена за пет месеца от юни до октомври.
Поддържа се, че въз основа на извършени между страните преговори не се е
2
стигнало до консенсусна цена за 2018/2019г. Няма договорена цена по анекса
от 30.07.2018г. Независимо че сумите за главниците са погрешно изчислени,
съдът неправилно присъжда лихви и за периоди, които излизат извън
претенцията – за периода от август до декември 2018г. Независимо че
анексът от 30.07.2018г. е признат за неистински документ въз основа на СГЕ,
е била издадена фактура по него. Стойността в тази фактура се претендира
като вписана еднолично от ищеца. Поддържа, че осчетоводяването при
ответника не може да доведе до извод за основателността на претенцията, тъй
като при липса на надлежно осчетоводяване за ответника са налице
санкционни последици /глоби/.
С жалбата се прави доказателствено искане за приемане по делото на
писмени доказателства – договор за наем с клиент Диамант, приемо-
предавателен протокол за демонтиране РИЕ, електронно писмо за демонтажа
и копие за фактура за извършения демонтаж. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Към жалбата са приложени писмени документи съгласно описаните в
приложението, всички заверени от страната.
С допълнителна молба въззивникът уточнява, че обжалва изцяло
постановеното решение – както за главницата, така и за лихвите и разноските.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна
СЛЪНЧЕВ БРЯГ АД, с което се оспорва основателността на жалбата.
Поддържа се правилността на съдебното решение. Поддържа се, че
договореностите на страните по основания договор за реклама са валидни и
обвързват страните, а в договора е предвидена възможност за едностранна
индексация на цената – чл.6 от основния договор. Поддържа се, че ищецът
като собственик на алейната мрежа на к.к.Слънчев бряг –изток е изпълнило
задължението си да предостави на ответника възмездното право да извършва
рекламно-инф.дейност като предлага, разполага и договаря ползването от
трети лица на рекламни форми на инфраструктурата на к.к.Сл.бряг –изток, а
напротив ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати в
срок актуализираната цена. Прави се довод, че с изключването от
доказателствата на анекса от 2018г. не се промяна юр.факт, от който
произтича вземането – договора от 27.07.2016г. и изменението му. Твърди се
извършено признание от ответника за периода на ползване през 2018г. в
3
писмо, отправено до ищеца от 20.11.2018г., цит. в отговора на ВЖ. Твърдят,
че в нито един момент ответникът не е бил ограничаван в ползването на
инфраструктурата на ищеца за рекламни цели. Твърди се, че представените с
ВЖ доказателства няма връзка със спора, тъй като касае вътрешни отношения
на ответника с трети лица, ползуватели на рекламните услуги. Напротив,
твърди се, че представените с ВЖ доказателства още веднъж доказват
ползването от ответника въз основа на договора. Договорът за
разпространение на реклама е сключен за срок на действие 3 години на
годишна база като съгласно чл.8 от договора, правополучателят е задължен да
изпълнява договора съгласно уговореното, в т.ч. при евентуална актуализация
на цените.
Д. К.: Поддържам изцяло жалбата. Запознат съм с определението на
съда. Запознат съм и с отговора на въззивната жалба. Подали сме и
становище по отговора на въззивната жалба. Подкрепяме изцяло това, което
сме написали във въззивната жалба с цел да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд. Оспорваме размера на възражението в частта
главница и лихви, което е описано в документите, които са приложени по
делото.
Юриск. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора по
въззивната жалба. Моля да се има предвид по отношение на определението за
приемане на делото за разглеждане и в диспозитива, и в началото неточно е
посочено нашето дружество като „Слънчев ден“, а то е „Слънчев Бряг“.
По отношение на представените към отговора на въззивната жалба
документи и с оглед на указанията, уточнявам, че тези документи не са били
представени пред първата инстанция, но същите са подадени от нашето
дружество, във връзка с твърденията във въззивната жалба, че решението на
първоинстанционния съд е необосновано и се позовава на анекс, който е
обявен за неистински. Тези документи изясняват единствено фактическата
обстановка по повод водените преговори 2018 г., но предоставям на
преценката на съда за приемането на тези доказателства. По принцип правя
искане да бъдат приети като доказателства или най-малкото да останат по
делото.
Д. К.: Запознат съм с доказателствата, които са приложени. Част от тях
са фигурирали и в Районния съд. Те работят половината в наша полза, тъй
4
като тези допълнителни документи представляват именно това, което ние
твърдим, че не са верни сумите за наемите и периодите за наемите и от там
произлиза цялата грешка, свързана с общата цена на иска, лихви, които са
прилагани върху самата главница и съдебните разходи. Не се
противопоставям да бъдат приети.
СЪДЪТ, с оглед процесуалната позиция на страните по повод на
приложените към отговора на въззивната жалба писмени доказателства,
намира, че не са налице пречки по приобщаването им по делото, като същите
ще бъдат ценени по същество на спора, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с отговора на въззивната жалба заверени преписи на: писмо от ЕТ „Г.И.Д.
Маркет" с дата 27.05.2018г., заведено с вх. № В94-00-303/28.05.2018 г.;
Заявление с рег.индекс: В94-00-260 от 16.05.2016 г.; Решение от 15.06.2016 г.
по Протокол № 7/2016 на Съвета на Директорите на „Слънчев бряг" АД;
Решение № 10.8.2018 по Протокол № 8/2018 от 25.05.2018г. на Съвета на
директорите на „Слънчев бряг" АД; писмо по електронната поща от дата
23.8.2018г., 12:19ч. от Д. К.; писмо от ЕТ „Г.И.Д. Маркет" от 27.05.2018 г.;
писма по ел. поща от 24.08.2018 г., 23.08.2018 г., 31.07.2018 г.; писмо от ЕТ
„Г.И.Д. Маркет" от 07.09.2018 г.; Докладна записка № В02-00-
157/05.10.2018г.; Анекс от 30.07.2018 г. към Договор за разпространение на
реклама рег.№ И53-00М-39 от 27.07.2016 г. и Анекс с рег.№ И53-00-М-31 от
15.08.2017 г. към същия договор; Договор за разпространение на реклама от
27.07.2016 г.; Анекс от 15.08 към Договор за разпространение на реклама от
27.07.2016 г.; писмо от ЕТ „Г.И.Д. Маркет" от 07.09.2018 г.; Решение 3
08.6.2015, Решение № 08.7.2015, Решение № 8.8.2015, Решение № 8.9.2015,
Решение № 11.2.2015, Решение № 11.3.2015; Раздел IV от Наредба № 11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър – Цени на други услуги, предоставяни от
Община Несебър; Решение № 21.12.2018 по Протокол № 12/2018 от
09.10.2018г. на СД; писмо по електронна поща от 20.11.2018 г.; Анекс към
Договор за разпространение на реклама рег.№ И53-00М-39 от 27.07.2016 г. и
Анекс с рег.№ И53-00-М-31 от 15.08.2017 г. към същия договор; писмо по
електронна поща от 20.11.2018 г.; Докладна записка от Изпълнителния
5
директор на „Слънчев Бряг“ АД – Златко Димитров рег.№ В02-00-191 от
22.11.2018 г.; писмо по електронна поща от 20.11.2018 г.; Анекс към Договор
за разпространение на реклама рег.№ И53-00М-39 от 27.07.2016 г. и Анекс с
рег.№ И53-00-М-31 от 15.08.2017 г. към същия договор; Решение №
29.13.2018 по Протокол № 13/2018 от 23.11.2018г. на СД; писма по
електронна поща от 26.11.2018 г., от 11.02.2019 г.; Анекс от 30.07.2018 г. към
Договор за разпространение на реклама рег.№ И53-00М-39 от 27.07.2016 г. и
Анекс с рег.№ И53-00-М-31 от 15.08.2017 г. към същия договор.
ДОПУСКА корекция в изготвения от съда доклад на спора,
обективиран в Определение от 07.12.2021 г. при изписване на
наименованието на въззиваемото търговско дружество, а именно ВМЕСТО
„СЛЪНЧЕВ ДЕН“ ДА СЕ ЧЕТЕ „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“.
СЪДЪТ докладва становище с вх.№ 796 от 13.01.2022 г. по отговора на
въззивната жалба, постъпило на 13.01.2022 г.
Съдът връчва препис от становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна.
Д. К.: Нямам други доказателствени искания.
Юриск. Д.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Д. К.: Моля да преразгледате решението на Районния съд, тъй като от
самото начало на делото има сгрешени суми, неправилно записани за грешни
наемни периоди, което е доказано от множество документи, свързани с
кореспонденцията между страните, но въпреки всичко еднолично се поставя
сума в цялостния анекс, който ние не го приемаме и не сме го подписали,
както се доказа. Освен това, въпреки всичко те издават еднолично фактура,
която просто се издава. Ние няма как да можем да ги спрем. След това вече,
се изчисляват и начисляват лихви върху тази сума, която както казах, е
неправилна и за периоди, които също не са правилни. Фактурата е издадена
на 31.12.2018 г., независимо че е сбъркана, а лихвите се начисляват от август
месец. Тоест 4 месеца преди да бъде издадена фактура, в този период се
6
начислява лихва. Тоест размерът на самото задължение плюс лихвите
изчислени върху него считаме за неправилни и ги оспорваме. Във въззивната
жалба пише, че оспорваме и съдебните разноски, тъй като те пък са
изчислявани на базата на тези неправилни цифри. На това държим – да бъде
преразгледано решението, да бъдат взети под внимание всички тези неща,
които са от самото начало на делото като кореспонденции, отговори на
искови молби и да се произнесете, защото в противен случай ако бъде
потвърдено решението на Районния съд, ще трябва да платим нещо, което не
сме ползвали.
Юриск. Д.: Моля уважаемия съд да постанови решение, с което да
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Моля за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на
база Наредбата за правната помощ. Моля да имате предвид изложените
съображения в отговора на въззивната жалба. Касае се за договор за наем,
който е валиден, не е оспорен от страните, сключен 2016 г. и в който договор
страните са уговорили възможност за едностранно актуализиране,
индексиране на наемната цена по договора. Моля за решение в този смисъл.
Д. К. /реплика/: Това, че имаме договор от 2016 г. ние не го отричаме.
Това, че имаме взаимоотношения със „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД не го отричаме.
Това, което отричаме, е, че когато са написали съответния анекс и
съответната фактура, не са взели под внимание точните правилни периоди и
на тази база са уточнили наема.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.13
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7