№ 6
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20225300900034 по описа за 2022 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове от В. Д. К., ЕГН
**********, Д. Н. К., ЕГН ********** – и двамата от ***, Н. Н. А., ЕГН **********, *** и
Р. Н. П., ЕГН **********, *** – чрез процесуалния им представител адв.В. В., със съдебен
адрес: *** против „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, София,
бул.“Цариградско шосе“ 47А, бл.В, ет.3 с правна квалификация чл. 382, ал.3, изр.2 КЗ и
чл.86.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на Н. К. К., починал на ***
г. Приживе наследодателят на ищците е сключил с „БАНКА ДСК“ АД договор за кредит за
текущо потребление в размер на 35 000 лв. За обезпечаване на вземането на Банката
наследодателят на ищците е дал съгласие за включването му в групата на застраховани лица
по Групов договор за застраховка по риска „Живот, свързана с банков кредит“, сключен с
ответника, за което му е издаден сертификат В0004390594190703/03.07.2019 г., за
застрахователна сума в размер на 35 000 лв. Със смъртта на Н. К. на *** г. е настъпило
застрахователно събитие и затова ищците, в качеството им на наследници на Н. К., са
отправили към ответника застрахователна претенция с вх.№ **********/07.10.2021 г. за
изплащане на предвидената застрахователна сума в размер на 35 000 лв. С Писмо изх.№ 20-
04-1289/25.10.2021 г. ответникът е отказал изплащането. Наследниците на Н. К. изцяло са
погасили задълженията му към „БАНКА ДСК“ АД, произтичащи от сключения договор за
кредит, обезпечен с договор по риска „Живот, свързана с банков кредит“.
Във връзка с депозирания от ответника отговор застъпват становището, че
предварително съществуващо заболяване и/или негови усложнения и рецидиви, което
1
заболяване би било или е в причинно-следствена връзка със смъртта на застрахования, не е
достатъчно основание за отказ да се заплати застрахователна сума. Според т.12.4 от ОУ се
предвиждат и допълнителни правни условия, на които трябва да отговарят посочените от
застрахователя две конкретни заболявания - хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност и други видове стенокардия – тези две заболявания не само да са
съществували, но и за тях застрахованият да е получил медицинско консултиране,
диагностициране и/или лечение в петгодишния срок преди датата на сключване на
застраховката. В тежест на застрахователя е да установи наличието на предпоставките,
които характеризират застрахователното събитие от категорията на изключените рискове.
Прави се възражение, че нормата на чл.12.4 от ОУ е нищожна на основание чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД и на основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, ал.2, т.6, предл.1 ЗЗП във
връзка с неустановеното от ответника наличие на предпоставките на чл.362 КЗ.
Разпоредбата на чл.362, ал.1 КЗ дава право на застрахователя да поставя въпроси на
застрахования за съществените обстоятелства, които са или биха били от значение за
застрахователния риск. Последица от неупражняването на това право е, че обстоятелствата,
които са в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, но за които изрично и
писмено въпроси не са поставени, са пряко изключени от класификацията „съществени за
риска“ – чл.362, ал.2 КЗ. С оглед на това разпоредбата на чл.12.4 от ОУ се намира в
противоречие с предвидената от Закона процедура по чл.362-366 КЗ и дава възможност на
застрахователя едностранно да преценява кои обстоятелства, настъпили по време на
покрития риск, да квалифицира в своя полза като „изключени рискове“. В тази връзка се
заявява от ищците, че разпоредбата на чл.12.4 ОУ противоречи на Закона – чл.362 – чл.366
КЗ, но и предвижда едностранно създадени от застрахователя предпоставки за „изключен
риск“, което съответства на освобождаването му от отговорност.
Ето защо се иска постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищците общо сумата 35 000 лв, представляваща застрахователна сума по Договор
за застраховка по риска „Живот, свързана с банков кредит“, за което на Н. К. е издаден
Сертификат В0004390594190703/03.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 748.61 лв, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 35 000 лв за периода 01.11.2021 г. - 16.01.2022 г.
Претендират разноски.
Ответникът дава следното становище:
-не се оспорва обстоятелството, че Н. К. К. е включен в групата на застрахованите
лица по Групов договор по риска „Живот, свързан с банков кредит“, за което на К. е издаден
Сертификат В0004390594190703/03.07.2019 г. Предварително съществуващи заболявания,
които са в причинна връзка със смъртта на застрахования, изключват изплащането на
обезщетение – чл.12.4 от Раздел III от ОУ на групова застраховка „Кредитна защита“. От
Съобщение за смърт 81/*** г. се вижда, че причина за смъртта на застрахования е асистолия,
апнея, кардиогенен шок, белодробна тромбоемболия, дихателна недостатъчност,
2
хипертонична кардиомиопатия, високостепенна митрална стеноза, пулмонална хипертония,
хидроторакс декстра, състояние след операция по повод Са на простатата, хипертонична
бъбречна недостатъчност I ст., хепурурекомия, анемия – желязонедоимъчна. След смъртта
на Н. К. наследниците му са предявили претенция за изплащане на застрахователна сума и
пред застрахователя е представена Рецептурна книжка на хронично болния № 7193234,
според която застрахованият е диагностициран с „Хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност“ МКБ I11.9 и „Други видове стенокардия“ – МКБ I20.08, като
рецептурната книжка е заверена на 04.12.2017 г. С оглед на това ответникът застъпва
становище, че Н. К. е получавал медицинско консултиране и лечение във връзка с
диагностицираните заболявания „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“ и „други видове стенокардия“ в петгодишен период преди датата на
сключването на застрахователния договор и поради това са налице предпоставките
ответникът да откаже заплащане на застрахователна сума.
Твърди се, че разпоредбата на чл.12.4 от ОУ предвижда изключен риск, когато
смъртта на застрахования е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо
заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил
медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в петгодишен период преди
датата на сключване на договора. Изключеният риск не се обвързва с обявяване на
обстоятелства, свързани със застрахователния риск и поради това застрахователят не е
задавал изрично писмени въпроси. КЗ изрично позволява уговаряне между страните на
изключени рискове, като не за всеки изключен риск е необходима предпоставка изрични
писмени въпроси с цел оценка на риска, поради което не е налице противоречие със Закона.
Разпоредбата на чл.12.4 от ОУ не противоречи на ЗЗП, тъй като не позволява на търговеца
или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, а
предвижда освобождаване от задълженията си по договора единствено след като бъде
установено, че застрахованият е бил лекуван от заболявания в петгодишен период преди
датата на сключването на договора за застраховка , които заболявания са в причинна връзка
със смъртта на застрахования.
- застъпва се становище, че е налице и втората предпоставка за отказ да се заплати
застрахователна сума -смъртта да е резултат от предварително съществуващи заболявания.
Оспорват се исковете по размер.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
От представения по делото препис от Удостоверение за наследници изх.№ 229/***
г., издадено от Кметство с.К. – Община С., се установява, че ищците са наследници на Н. К.
К., починал на *** г., като ищцата В. Д. К. е негова съпруга, а ищците Р. Н. П. и Н. Н. А. са
негови дъщери.
3
Не се спори, а и от представения по делото препис от Сертификат
В0004390594190703/03.07.2019 г., че Н. К. К. е включен в групата на застрахованите лица по
Групов договор по риска „Живот, свързан с банков кредит“.
Договорът по риска „Живот, свързана с банков кредит“, обективиран в
Сертификат В0004390594190703/03.07.2019 г., предвижда, че за периода на действие на
договора за кредит покритите рискове са смърт в резултат на застрахователно събитие,
настъпила със застрахования в периода на индивидуалното застрахователно покритие; пълна
трайна неработоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК. Уговорена е застрахователна сума в
размер на 35 000 лв, периодът на индивидуалното застрахователно покритие е от 03.07.2019
г. до изтичането на срока на договора за кредит, във връзка с който се сключва договорът по
риска „Живот, свързана с банков кредит“, както и че при настъпването на покрит риск
„смърт“ на застрахования кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се
лица застрахователна сума както следва:
-на застраховащия – в размер до остатъка на кредита, включващ главница, лихви и
разноски, но не повече от застрахователната сума
-на законните наследници на застрахования кредитополучател – застрахователна
сума в размер на разликата от Акт за смърт ***/*** г., издаден от Р-н "Ц." Община П., се
установява, че Н. К. е починал на *** г.
С Искане № **********/07.10.2021 г. наследниците на Н. К. са сезирали
застрахователя „Групама животозастраховане“ ЕАД за заплащане на застрахователна сума
предвид настъпилата през периода на индивидуалното застрахователно покритие на
наследодателя им Н. К., като с Писмо изх.№ 20-04-1289/25.10.2021 г. застрахователят е
отказал заплащане на застрахователната сума с аргумента, че смъртта на Н. К. е в резултат
на заболяване, диагностицирано и лекувано преди датата на сключване на сключване на
застрахователния договор и поради това, както и предвид разпоредбата на чл.12.4 от
Общите условия на Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“
застрахователят не отговаря в случай, че смъртта е в причинна връзка с предварително
съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е
получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в петгодишен период
преди датата на сключване на договора за застраховка.
В тази връзка основаният спорен по делото въпрос е дали са налице основанията за
отказ на застрахователя за заплащане на застрахователната сума от 35 000 лв на
наследниците на Н. К..
Застрахователят обосновава отказа си с разпоредбата на чл.12.4 от Общите
условия на Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, според който
застрахователят не отговаря в случай, че смъртта е в причинна връзка с предварително
съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е
получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в петгодишен период
преди датата на сключване на договора за застраховка.
4
Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; с оглед разпоредбата на чл.143,
ал.2, т.6 ЗЗП неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена
на потребителя. В случая наследодателят на ищците е потребител по смисъла на §13, т.1
ЗЗП и съответно се ползва от закрилата на чл.143 ЗЗП.
От текста на чл.12.4 от Общите условия на Групова застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“ може да се обоснове неяснота и непълнота на заложените критерии,
освобождаващи от отговорност застрахователя и поради това му осигуряват възможност във
всеки един от случаите да обоснове липса на предпоставки за ангажирането на
отговорността му. В тази връзка разпоредбата на чл.12.4 от Общите условия на Групова
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ се явява неравноправна, доколкото създава
възможност на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя
преценка при смърт на застрахования, настъпила по всяка причина. Неравноправната клауза
е нищожна и поради това не следва да се прилага в отношенията между страните, поради
което и не би могла да послужи в случая на застрахователя да аргументира отказа си да
заплати застрахователна сума.
На основание чл.362, ал.1 КЗ при сключването на застрахователния договор,
когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или
неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като това изискване се
прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана
информация и от него. Законодателят определя за съществени за риска обстоятелства по ал.
1 само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпроси. В случая се
сключва договор за лична застраховка, отнасящ се до живота, здравето и трудоспособността
на застрахования, при сключването на който от съществено значение са обстоятелствата,
позволяващи на застрахователя да преценява здравословното състояние на застраховащия се
към момента на сключване на договора. От друга страна, предвид това, че законодателят е
предоставил възможност на застрахователя да установява чрез изрично и писмено поставяне
на въпроси относно значимите за риска обстоятелства, при неупражняването на тази
възможност са изключени от класификацията „съществени за риска” тези обстоятелства, за
които застрахователят не е поставил въпроси - чл.362 ал.2 предл.1 КЗ.
В настоящия случай от страна на ответника не се ангажират доказателства
застрахователят да е поставил писмено и изрично въпроси, свързани с изследване на
здравословното състояние на наследодателя на ищците в качеството му на застраховащ се,
поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано.
5
Ето защо Съдът счита, че не е налице изключен застрахователен риск от ответника
и следва да се ангажира отговорността му за заплащане на застрахователното обезщетение.
Предвид възприетото от Съда, че ответникът не ангажира доказателства да е
изследвал здравословното състояние на наследодателя на ищците, не следва да се обсъжда
изготвеното от СМЕ заключение, тъй като установяването на причината за смъртта на
наследодателя на ищците е без значение за спора.
От представения по делото препис от Удостоверение изх.№ 1502-10-
0242711/03.12.2021 г., издадено от „БАНКА ДСК“ АД, се установява, че Кредит за текущо
потребление по договор от 03.07.2019 г. и кредит овърдрафт, сключени с Н. К. К., ЕГН
**********, са погасени изцяло от наследниците му.
Предвид разпоредбата на чл.382, ал.1, изр.1 КЗ при застраховка, сключена в полза
на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице –
длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и
разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, а с оглед разпоредбата
на чл.382, ал.3, изр.2 КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат
права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената
част от задължението. Със сключения договор страните са уговорили, че при настъпването
на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят изплаща на
ползващите се лица застрахователна сума както следва:
-на застраховащия – в размер до остатъка на кредита, включващ главница, лихви и
разноски, но не повече от застрахователната сума
-на законните наследници на застрахования кредитополучател – застрахователна
сума в размер на разликата.
В случая наследниците са заплатили изцяло задължението, което е обезпечено със
сключения договор по риска „Живот, свързана с банков кредит“, поради което
застрахователят дължи заплащане на ищците, в качеството им на наследници на Н. К.,
застрахователна сума в пълен размер от 35 000 лв общо, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
С Писмо от 07.10.2021 г. ищците са сезирали застрахователя с искане за заплащане
на застрахователна сума предвид настъпилата смърт на застрахования Н. К.. Законът не
въвежда срок за заплащане на застрахователната сума, поради което следва да се приложат
правилата на чл.84, ал.2 ЗЗД, а именно, че застрахователят изпада в забава след покана, т.е.
от 07.10.2021 г. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес на ищците ще се
присъди обезщетение за забава така, както е поискано – за периода 01.11.2021 г. – до
подаването на исковата молба 16.01.2022 г. в размер на 748.61 лв общо.
6
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати направените от ищците разноски в настоящия процес общо в размер на
3537.90 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
София, бул.“Цариградско шосе“ 47А, бл.В, ет.3 да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, Д.
Н. К., ЕГН ********** – и двамата от ***, Н. Н. А., ЕГН **********, *** и Р. Н. П., ЕГН
**********, *** – чрез процесуалния им представител адв.В. В., със съдебен адрес: ***
общо:
-сумата 35 000 лв /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователна
сума по Групов договор за застраховка по риска „Живот, свързана с банков кредит“, за което
е издаден Сертификат В0004390594190703/03.07.2019 г., дължима поради настъпил
застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н. К. К., починал на *** г., ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 17.01.2022 г. до окончателното
изплащане,
-сумата 748.61 лв, представляваща обезщетение за забава върху сумата 35 000 лв за
периода 01.11.2021 г. – 16.01.2022 г.
-сумата 3537.90 лв /три хиляди петстотин тридесет и седем лева и 90 ст/,
представляваща разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7