Р Е
Ш Е Н И Е № 1418
20.11.2018г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното
от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2032/ 2018г.
по описа на
ПОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано
по въззивна
жалба на Е.В.Л. ***,
чрез пълномощника си адв.Й.Л.,*** с
посочен служебен адрес: гр. П., бул. ***, партер против Решение № 2912/
20.07.2018г. постановено по гр.д.№ 17719/ 2017г. по описа на Пловдивски районен
съд – 3 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. Ж., ЕГН: **********,
адрес: *** А, починала в хода на процеса и заменена от универсалния си
правоприемник Е.В.Л., ЕГН: **********, адрес: *** против Р.Г.Г., ЕГН: ********** и В.Щ.Г., ЕГН: **********,*** иск с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт №***, том V, рег. № 3592, дело № *** г., с който Е. Д. Ж. е
прехвърлила на ответниците следния недвижим имот:
8/45 идеални части от поземлен имот с идентификатор №56784.518.814, находящ се в
гр. П., ул. ***, с площ от 207 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), номер от предходен план: 1079, квартал: 15,
парцел: IV-1079, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № 56784.518.811, №
56784.518.812, № 56784.518.1788, № 56784.518.1789, №56784.518.1403, №
56784.518.820, ведно с построените в имота сграда с идентификатор №
56784.518.814.2 с площ от 37 кв.м. и сграда с идентификатор № 56784.518.814.4 с
площ от 10 кв.м., срещу задължението да гледат и издържат прехвърлителката
до края на живота й, като последната си е запазила пожизнено правото на
ползване върху имота. По подробно
формулирани оплаквания и доводи се иска отмяна на обжалваното
решение и уважаване на така предявения иск. Претендира се присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен
отговор от въззиваемите Р. и В. Г., чрез адв.С.К.,***, с посочен служебен
адрес: гр. П., ул. ***, с който отговор
оспорва основателността на въззивната жалба по подробно изложени
съображения за нейната неоснователност, като моли да се потвърди обжалваното
решение. Претендира се присъждане на направените разноски.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с иск на основание чл.87, ал.3 ГПК
за разваляне на алеаторен договор, предявен от
първоначалната ищца Е. Д. Ж., починала в хода на процеса на ***г., заместена от
наследницата си Е.В.Л. на основание чл.227 ГПК против Р.Г.Г.
и В.Щ.Г.. Безспорно е по делото, че първоначалната ищца Е. Ж.на 01.12.1999г. с
НА № ***г. по описа на Нотариус Д.Солакова, с рег.№ 135, район на действие ПРС,
е прехвърлила собствения си недвижим
имот, представляващ 8/45 ид.ч. от ПИ с адм.адрес: гр.П.,
ул.***, с площ от 207 кв м , ведно с находящите се в дворното място паянтова жилищна сграда от
37 кв м и паянтова барака с площ от 10 кв м, срещу поето от ответниците Р.
и В. Г. задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката,
като последната е запазила правото си на ползване върху имота пожизнено и безвъзмедно. С така предявения на 06.11.2017г. иск за
разваляне на алеаторния договор прехвърлителката заявила наличие на пълно неизпълнение от страна
на приобретателите
с твърденията, че ответниците никога не са се
грижили за нея и не са я издържали, същите пребивавали в самостоятелно жилище,
което прехвърлителката не посещавала и не пребивавала
там, за да се грижат приобретателите за нея; заявени
са обстоятелствата, че ищцата е на 94 г., нуждаела се от помощ в домакинството
и обслужването, но ответниците не са я посещавали от
м.април 2017г., не й давали издръжка , а размерът на пенсията й от 200,15 лева
била недостатъчна да се издържа.
Конституираната на основание чл.227 ГПК наследница на починалата на ***г.
прехвърлителка Е. Ж.– Е.Л. поддържа иска, вкл. пред
въззивната инстанция чрез депозираната въззивна жалба.
Ответниците
оспорват изцяло така предявения иск с насрещни възражения за липса на основание
за разваляне на алеаторния договор с оглед на това,
че от сключване на договора и насетне не са преставали да изпълняват поетото от
тях задължение спрямо ищцата, като издръжка и гледане ответниците
предоставяли лично, заедно и поотделно непрекъснато от 01.12.1999г. Оспорват
като невярно твърдението на ищцата, че никой от м.април 2017г. не е посещавал
дома й , а на позвъняване затваряли телефона, в противовес на което сочат, че ответниците непрекъснато са предоставяли издръжка в натура
на прехвърлителката чрез закупуване на хранителни
продукти и необходими консумативи за дома, заплащали консумативните разходи във
връзка с ползване на имота, хранителните продукти били носени в дома й или
предоставяне лично на прехвърлителката при
посещението й в дома на приобретателите . Била
постигната устна договорка между страните част от дължимата издръжка да бъде
покривана от ответниците чрез плащане на месечните
консумативни разходи във връзка с ползването на имота, като била заплащана
консумираната ел.енергия всеки месец в продължение на повече от 5 години, в
каквато насока са представени по делото квитанции за заплатена стойност на
ел.енергия за периода 2012г. – 2017г. Давани били парични суми на прехвърлителката, платени на ръка при всяка среща между
страните или при поискване от нейна страна. Ищцата посещавала регулярно имота
на ответниците, по няколко пъти месечно, където
получавала хранителни продукти, пари и обслужване, вкл. чрез пране на дрехи и
бельо. След това ответниците организирали превоз на
дома й обратно. Прехвърлителката въпреки напредналата
й възраст била жизнена и в добро здравословно състояние, като от една страна
заявявала желание да посещава дома на приобретателите
с цел разходка , а от друга не желаела посещения в дома й, независимо от което ответниците я посещавали в дома й. Ответникът Р.Г.
нееднократно ходел в дома на прехвърлителката с цел
отстраняване на повреди в ел.уреди и ел.инсталацията на къщата, организирал отремонтирането им, всяка зима закупувал и предоставял в
дома на прехвърлителката дърва за огрев и въглища. В
съответствие със заявеното, че ищцата никога не е изразявала недоволство от
предоставяните й грижи и издръжка, ответниците са
представили нотариално заверени декларации в тази насока за периода 2009г –
2012г. До момента на предявяване на иска ответниците
не са били известявани по никакъв начин, че ищцата е била недоволна от така
полаганите от тях грижи и давана издръжка. Ответниците
оспорват твърдението, че не са вдигали телефона на ищцата, като противопоставят
фактическото обстоятелство, че в последните месеци са правили опити да се
срещнат с нея и да поговорят по
телефона, който ищцата не вдигала и не допускала ответниците
в дома си. Независимо от това ответниците продължили
да заплащат консумираната ел.енергия вкл. за периода 09.11. – 08.12.2017г.
Отношенията им се влошили след като прехвърлителката
прекъснала всякаква връзка с приобретателите и ги
изгонила от имота си в периода м.октомври – м.ноември 2017г. , съвпадащ с
периода на предявяване на иска. След образуване на делото ответниците
поискали трансформиране на задълженията по договора в паричната им
равностойност поради забава на ищцата да осигурява съдействието си за
получаване на престациите по алеаторния
договор. В тази част делото в последствие е било прекратено поради смъртта на прехвърлителката на ***г.
За
да отхвърли така предявения иск за разваляне на алеаторния
договор е приел наличието на точно и изцяло изпълнение от страна на приобретателите на поетите по договора задължения за
издръжка и гледане на прехвърлителката в периода от
сключване на договора през 1999г. до м.ноември 2017г. чрез непрестанно полагани
грижи, изразяващи се в предоставяне на
хранителни продукти, заплащане на задълженията за потребената
електроенергия, задълженията за местни данъци и такси за недижимия
имот в качеството на ползвател, със запазено вещно право на ползване върху
имота, предоставяне на парични средства на Ж. предвид ниския размер на
получаваната от нея пенсия, липсата на
данни ответниците да са отказвали на прехвърлителката финансова или друга подкрепа, както и
установеното, че Ж. е посещавала дома на ответниците
често, където е прекарвала времето си, получавала емоционална подкрепа, по
който начин потребностите й били задоволени, както в материален , така и в
емоционален план.
Фактическите
и правни изводи на районния съд съответстват на събрания доказателствен
материал поотделно и в неговата съвкупност.
Така
именно при безспорния факт по делото, че алеаторният
договор между страните е сключен през 1999г. , съответно около 18 години преди
предявяване на исковата молба от прехвърлителката, като не се спори между страните също, че отношенията им се влошили в
последните месеци преди смъртта на ищцата, който период съвпада с този, през
който настоящата наследница на прехвърлителката и нейн универсален правоприемник Е.Л. започнала да
осъществява грижи спрямо първоначалната ищца, първата конституирана в
последствие като страна на основание чл.227 ГПК. Установява се от показанията на ангажирания
от ищцовата страна свидетел И. З., познаващ
настоящата ищца от около преди една година, че от около 6 месеца преди смъртта
на прехвърлителката Е. Ж.Е.Л. е започнала да се грижи
за баба си като изпълнявала нейни поръчки за закупуване на храна
и осигуряване на допълнителни средства,
през който период настоящата ищца
подпомагала с хранителни продукти и свидетеля. От този свидетел също се
установява, че в този период първоначалната ищца Е. Ж.не е търсила ответниците
по телефона, а на обаждането от тяхна страна през м.януари Ж. не вдигала
телефона, на обаждането отговарял свидетелят, като предавал на ответника Р.Г.
нежеланието на Е. Ж.да говори с него.
При така установеното безспорно обстоятелство за настъпилата влошеност в
отношенията между страните малко преди завеждане на делото от прехвърлителката , за ответниците
е възникнал правния интерес да искат трансформиране на задълженията по алеаторния договор в паричната им равностойност,
производството по което е било прекратено в последствие, независимо от
което приобретателите извършили в хода на процеса парични преводи ,
начинът на изпълнение в каквато насока впоследствие останал безпредметен, поради
настъпилата смърт на прехвърлителката през м.март
2018г.
С
процесната възмездна сделка от 01.12.1999г. първоначалната
ищца е прехвърлила притежаваните от нея права на собственост в размера им на
8/45 ид.части от дворното място в описания поземлен
имот, ведно с паянтовата си жилищна сграда и паянтова барака на ответниците срещу поетото от последните задължение да я
гледат и издържат до края на живота й, като прехвърлителката
запазила правото си на ползване пожизнено и безвъзмездно върху имота. На
основание чл.154 ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест за
установяване на фактите, обстоятелствата, исканията и възраженията си , от
които черпи благоприятни правни последици за себе си. В случая действително на
главно и пълно доказване подлежат положителните факти, релевантни за
облигационното правоотношение между страните, а именно установяване наличието
на пълно изпълнение на задълженията по алеаторния
договор, което действително е в доказателствена
тежест на приобретателите по договора и което въззивният съд намира да е реализирано при така ангажирания доказателствен
материал в своята съвкупност от писмени и гласни доказателства.
Алеаторният договор
е специфичен по своето съдържание вид възмезден договор, като задълженията по
него за издръжка и гледане се основават предимно на нравствено етични мотиви, а
обемът на престацията зависи от постигнатото съгласие
между страните за всеки отделен конкретен случай, предпоставено
от жизнените и битови нужди на прехвърлителя , както
и от степента на възможностите му да се справя сам . Доколкото в процесния договор не се съдържат конкретни параметри на
поетите задължения за издръжка и гледане от страна на приобретателите
спрямо прехвърлителката, то обемът и характерът на
грижите и издръжката трябва да отговарят на конкретните нужди на прехвърлителката като кредитор по сделката. В този смисъл /
Решение № 863/2.12.2010г. по гр.д.№1534/2009г. на ВКС – Четвърто ГО, Решение
№15/ 11.02.2010г. по гр.д.№ 46/2009г.на ВКС, както и Решение № 431/
25.05.2009г. по гр.д.№ 463/ 2008г. на ВКС – Първо ГО./ В конкретния случай е наведено от страна на ответниците, че прехвърлителката
е била жизнена и в добро здравословно състояние, което не се явява опровергано,
вкл. като възражение от ищцовата страна в хода на процеса чрез заявени насрещни
твърдения в противната насока. От ангажирания от ищцовата
страна свидетел И. З. също може да се направи извод в тази насока, като от
показанията му се установява, че прехвърлителката е
полагала грижи за хигиена на дома си, вкл. като се ангажирала с грижи за
осигуряване хигиена и на свидетеля като нейн
наемател, същата била добре подвижна, като едва през последния месец-два прехвърлителката станала по-трудно подвижна. В тази насока кореспондират и показанията на
ангажираните от ответниците свидетели / св. Ц.П ,
св.Н. Е. / относно нежеланието на прихвърлителката да
заживее в дома на приобретателите и поради желанието й да води самостоятелен начин
на живот в дома, в който същата е живяла много години, с оглед на което се
приема, че същата не е имала конкретни нужди от полагане на преки , ежедневни
грижи от приобретателите в дома й в процесния имот, върху който същата е запазила правото си на
ползване пожизнено и безвъзмездно. С оглед на това логично се възприема от въззивния съд и доказано от взаимно кореспондиращите се
показания на посочените свидетели на ответната страна, че изпълнението на
задължението за полагане на грижи чрез осигуряване на условия за отопление през
зимата посредством предоставяне на дърва за огрев и въглища, както и грижи, свързани със създаване условия за нормалното
ползване на имота чрез поддържане на ел.уреди и ел.инсталация в изправност,
покрива нуждите на прехвърлителката от грижи за
бита. Възражението за липсата на постоянство в тази насока, наведено
от ищцовата страна чрез ангажирания от тази страна
свидетел И. З. не се възприема за доказано, доколкото се установява този
свидетел да не е пребивавал постоянно в имота поради служебната си ангажираност
и чести командировки, поради което се намира същият да депозира за инцидентен
случай, в който ответникът Р.Г. осигурил
дърва за огрев, но свидетелят ги бил натоварил и разтоварил в дома на Е. Ж..
Депозираните в подкрепа на показанията на св.З. показания на разпитания свидетел П. Ч. не се кредитират от въззивния
съд поради ниската степен на тяхната информативност,
вкл. с оглед обстоятелството, депозирано от самия свидетел З. за честото му
отсъствие от дома, вкл. поради командироване, поради което и депозираното от св.Ч. за ежедневното му посещение на имота в дома
на св.З. не се явява достатъчно реалистично, тъй като не са били налице
обективно условия за чести, преки и непосредствени лични впечатления на този
свидетел от посещенията на ответниците в имота. В
тази насока ангажираните от ответниците гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите св. Ц.П. и св.Н. Е. от една страна депозират показания
в резултат на лични впечатления от развитието на отношенията между страните и в
резултат на лични контакти с прехвърлителката, както
и от друга страна - кореспондират изцяло
на събрания по делото останал доказателствен
материал, съставляващ представени от ответниците
писмени доказателства. Св.Н. Е. е без родство със страните, но се изяснява от
показанията на тази свидетелка наличието на близки отношения с прехвърлителката при гостуването й в дома на ответниците, както и познанството им, свързано с това , че са от едно и също
населено място с прехвърлителката. Така именно от
тези свидетели се установява ангажираността на ответниците
по снабдяване прехвърлителката с хранителни продукти,
създаване на условия за отопление през зимата чрез осигуряване на дърва за огрев и въглища , както и поддържане
в изправност ел.инсталацията в имота, грижи по подпомагане прехвърлителката
на лична хигиена. От същите свидетели се установява при взаимна кореспонденция обстоятелството, че приобретателите
са подпомагали прехвърлителката и с парични средства
при посещението й в дома на ответниците. Установените
фактически обстоятелства от гласните доказателства кореспондират на
представените от ответниците писмени доказателства,
установяващи поемане на разходите от ответниците за
стойността на ел.енергията в процесния имот за
значителен период от време и поемане на
фискалните разходи по ползване на имота чрез заплащане на данъците за него. В
тази насока не следва да се игнорират и представените по делото нотариално
удостоверени волеизявления на прехвърлителката
относно изпълнението на задълженията на ответниците
по сключения алеаторен договор.
Разгледана жалбата при условията на чл.269 ГПК
относно формулираните доводи от жалбоподателката. Във връзка с искането за
отмяна на обжалваното решение като необосновано и неправилно, като постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила,
са формулирани доводи за нарушение, свързано с разпределение на
доказателствената тежест, като въз основа на това се счита, че районният съд е
стигнал до грешни изводи и заключения.
Принципно както се мотивира по-горе при условията на пълно и главно доказване
в доказателствена тежест на ответниците
е установяване реализирането на точно изпълнение по договора, което независимо от разпределената от
районния съд доказателствена тежест в случая не е
довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото и
двете страни, вкл. ответниците са ангажирали
достатъчен доказателствен материал, чрез който са
реализирали процесуалните си права за доказване на заявените от тях фактически
твърдения и възражения съобразно изискването на чл.154 ГПК.
Неоснователно се намира и
възражението, че в процесния договор не е налице
ограничение на обема на грижите и издръжката , поради което ответниците е
трябвало да предоставят издръжка и грижи в пълен обем. С оглед липсата на друга
детайлна конкретизация на описаните задължения на приобретателите
, правилно районният съд е определил необходимостта от тълкуване на волята на
страните съобразно чл.2 ЗЗД, която в случая въззивният
съд намира, че е обусловена от индивидуалните нужди на кредитора по алеаторното задължение в конкретния случай, което се явява
установено от ангажираните от страните гласни доказателства./ В този смисъл
Решение № 818/ 07.01.2011г по гр.д.№ 1371/ 2009г. на ВКС – Четвърто ГО/. На
следващо място неоснователен се намира доводът на жалбоподателката относно
изводът на районния съд за това, че е
налице пренебрежимо малко неизпълнение на договора от гледна точка продължителността на
неизпълнението. Въззивният съд в тази насока споделя
фактическия и правен извод на районния съд
не само въз основа съотношението на 18 годишния период от сключване на алеаторния договор през 1999г. до момента на влошаване на
отношенията между страните и няколко месечния период от влошаване на тези
отношения до смъртта на прехвърлителката, но и
обстоятелството, че за този период не са заявени от ищцовата
страна наличието на специфични и особени нужди на прехвърилителката
от здравословен или друг характер, което да е наложило изпълнение от страна на ответниците
в по-голям от обикновено установения по делото обем на грижи и издръжка,
доставян от тях до момента на предприетите от страна на настоящата ищца
действия по обгрижване на прехвърлителката.
/ Решение № 8/ 26.01.2015г. по гр.д.№
2754/ 2014г. на ВКС Четвърто ГО/ . И в
тази насока не може да се изведе от обстоятелството, че след като след годината
2012г. прехвърлителката не е подписвала нотариални
декларации за изпълнение на задълженията по алеаторния
договор, то следва пряк извод, че не е налице пълно изпълнение от приобретателите. При установеното точно изпълнение се намира
да е преценена не само възрастта на прехвърлителката,
но и физическата й кондиция , доколкото специфични нужди, вкл. от гледна точка
на здравословното й състояние, не са изведени като специфично основание,
обуславящо твърдението в исковата молба за неточно изпълнение, равно на пълно
неизпълнение по алеаторния договор.
Формиран е доводът също, че
даваните на ръка парични средства от страна на приобретателите
в размер на около 10-20 лева един –два пъти , което не било всеки месец, поради
което се явяват недостатъчни, е
неоснователно. От разпитаната по делото св.Н. Е. се установява, че прехвърлителката е посещавала дома на приобретателите
два пъти месечно, както и когато й привършвала пенсията , са й давани тези
суми. При преценката относно достатъчността
на тези суми следва да се държи сметка за стойността на разходите, които са
били поемани от ответниците, както във връзка с
ползването на имота, така и разходите , поемани за отопление през зимния сезон.
Неоснователно е и възражението, свързано със здравословното състояние на ответниците.
Представените по делото ЕР на ТЕЛК относно заболяванията на ответниците датират от 2017г, към който момент се явява
преценена степента на изпълнение задълженията им по алеаторния
договор. От друга страна от депозираните по делото показания на св. Ц.П.
се установява, че след влошаване здравословното състояние на родителите
й, същата е изпълнявала част от техните задължения спрямо прехвърлителката,
поради което след като това изпълнение от последната е било приемано без
възражения, следва да се приеме, че е налице изпълнение от трето лице, което е
било прието от кредитора по алеаторния договор,
равнозначно на изпълнение от страна на длъжниците по
договора./ Решение № 863/ 22.12.2010г. по гр.д.№ 1534/ 2009г. на ВКС – Четвърто
ГО/.
По
така изложените съображения следователно се намира и от въззивната инстанция,
че не е налице правно основание за разваляне на сключения алеаторен
договор на основание чл.87, ал.3 ЗЗД , поради което така предявеният иск се явява
недоказан и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а обжалваното
решение на районния съд като правилно и обосновано подлежи на потвърждаване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед
изхода от правня спор пред въззивната инстанция на
въззиваемите следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски
за адв.възнаграждение в размер на 600 лева съобразно ДПЗС от 05.09.2018г и
списък за разноските по чл.80 ГПК.
На
основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 2912/ 20.07.2018г. постановено по гр.д.№ 17719/ 2017г. по
описа на Пловдивски районен съд – 3 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от Е.
Д. Ж., ЕГН: **********, адрес: *** А, починала в хода на процеса и заменена от
универсалния си правоприемник Е.В.Л., ЕГН: **********, адрес: *** против Р.Г.Г., ЕГН: ********** и В.Щ.Г., ЕГН: **********,*** иск с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт №97, том V, рег. № 3592, дело № 972/1999 г., с който Е. Д. Ж. е
прехвърлила на ответниците следния недвижим имот:
8/45 идеални части от поземлен имот с идентификатор №56784.518.814, находящ се в
гр. П., ул. ***, с площ от 207 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), номер от предходен план: 1079, квартал: 15,
парцел: IV-1079, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № 56784.518.811, №
56784.518.812, № 56784.518.1788, № 56784.518.1789, №56784.518.1403, №
56784.518.820, ведно с построените в имота сграда с идентификатор №
56784.518.814.2 с площ от 37 кв.м. и сграда с идентификатор № 56784.518.814.4 с
площ от 10 кв.м., срещу задължението да гледат и издържат прехвърлителката
до края на живота й, като последната си е запазила пожизнено правото на
ползване върху имота, КАКТО И В ЧАСТТА , в която Е.В.Л., ЕГН:
********** е осъдена да заплати на Р.Г.Г., ЕГН: **********
и В.Щ.Г., ЕГН: ********** сумата 850 лева – разноски за първоинстанционното
производство за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА
Е.В.Л., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Р.Г.Г.,
ЕГН: ********** и В.Щ.Г., ЕГН: **********,*** сумата 600 лева / шестстотин
лева/ - разноски за въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето
му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: