Мотиви към присъда N75/07.10.2014 година по нохд N328/2014г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия
Х.Б. за извършено престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това че в периода лятото на 2007 г. – 28.04.2011 г. в
гр.К., без съответно разрешение, е извършвал по занятие банкови сделки –
отпускане на кредити /заеми/, за които се изисква такова разрешение: чл.2, ал.1
и чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции /обн.ДВ бр.59 от 21.07.2006 г.,
в сила от 01.01.2007 г./ - чл.2, ал.1 – „Банка /кредитна институция/ е
юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск”; чл.2, ал.5 – „публично привличане на влогове или други
възстановими средства, както и услугите по ал.2, т.3 и 4 може да извършва само
– т.1 – лице, което е получило лиценз за банка от БНБ”, като е предоставял на
различни лица парични средства под формата на кредити срещу получаване на
лихва, срещу задължението за връщането им, както следва:
- през лятото на 2007 г.
е предоставил кредит в размер на 600 лева на Ц.Б. ***, без определен срок на
погасяване, при лихва в размер на 60 лева месечно, обезпечен със запис на
заповед, като общият размер на изплатената по този кредит лихва възлиза на 720
лв.
- в началото на 2009 г. е предоставил кредит в
размер на 200 лева на И.Б.Т.,***, без определен срок на погасяване, при лихва в
размер на 50 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със запис на заповед,
като размерът на изплатената по този кредит лихва възлиза на 50 лева.
- в началото на 2009 г. е предоставил кредит в
размер на 200 лева на И.Б.Т.,***, без определен срок на погасяване, при лихва в
размер на 50 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със запис на
заповед, като размерът на изплатената по този кредит лихва възлиза на 50 лева.
- през м.май 2009 г. е предоставил кредит в размер
на 200 лева на И.Б.Т.,***, без определен срок на погасяване, при лихва в размер
на 50 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със запис на заповед, като
размерът на изплатената по този кредит лихва възлиза на 50 лева.
- на 28.04.2011 г. е предоставил кредит в размер
на 13 000 лева на Д.Д.П.,***, без определен срок на погасяване, при лихва
в размер на 5 900 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със
записи на заповед, като общият размер на изплатената по този кредит лихва
възлиза на 5 900 лева, като с дейността са получени значителни
неправомерни доходи в размер на 6 770 лева.
Подсъдимият
Х.Б. не се признава за виновен и иска да бъде оправдан по обвинението.
Защитникът му също намира, че обвинението не е доказано и липсва извършено
престъпление от страна на подсъдимия.
Прокурорът
поддържа обвинението с изключение на размера на лихвите плтени от пострадалата
Б., които намира за доказани до размер от 200 лева. Иска наказанието да се
наложи при условията на чл.55 от НК с приложение на условното наказание за
подсъдимия.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.Б. е на 67 години, българин, български гражданин,
живее в гр.К., със средно
образование, неженен, регистриран
е като едноличен търговец, но
не осъществява реално търговска дедйност, неосъждан. В периода на обвинението
от 2007г. - до 28.04.2011г. подс. Х.Б. реално си набавял средства като развивал
дейност по опускане на парични заеми срещу лихва, като по този начин реализирал
доходи. За целта същият оформял записи на заповеди за дадените заеми, включващи
и лихвата, които след това събирал по принудителен ред, ако не останел доволен
от направените плащания от длъжниците му. Други документи за извършваната от
него дейност по отпускане на заемите с лихва като договори или разписки за
цялостно или частично платени суми от длъжниците му подс.Б. избягвал да
съставя. Като практиката на подсъдимия била при изплатен заем с лихвите да се
унищожава издадената от длъжника запис на заповед.
През лятото на
2007 година с подс.Б.,*** се знаело, че отпуска парични заеми срещу лихва се
свързала св.Ц. Б., която изпитвала финансови затруднения и търсела заем от 600
лева, който и бил нужен, за да участва в търг за държането на едно кафене на
гарата в гр.К.. Поискала тези пари от баща си св.Б. Б., но той й отказал,
защото се страхувал, че дъщеря му няма да му върне парите като и казал, че
парите ще и даде подс.Х.Б.,*** се знаело, че дава пари на заем срещу лихва.
След няколко дни св.Ц. Б. заедно с подс.Х.Б. *** Железаре, където живеел баща й
св. Б. Б., който в личен разговор с подсъдимия Б. му дал 600 лева на заем, без
писмени документи, които пари Б. да даде в заем на дъщеря му. Целта на тези
действия били св. Б. Б. да се гарантира, че дъщеря му ще му върне парите, което
подс.Б. като опитен лихвар можел да гарантира. След няколко дни подс.Х.Б.
отишъл до местоработата на св.Ц. Б. в кафенето на гарата в К. и й дал 600 лева
на заем, като за това я накарал да му подпише запис на заповед за тази сума.
Лихви по този паричен заем в този момент не били уговорени между страните. След
това свидетелката Ц. Б. отишла на работа в чужбина, а в България останал сина й
св.А.А., който работел в кафенето в К.. Подс.Х.Б. отишъл при св.А. и му казал,
че тъй като майка му не може да му плаща заема от 600 лева, следва той да поеме
нейното задължение и да му плати тази сума. Св.А., знаел, че майка му е взела
сумата от 600 лева от подс.Б. и веднага се съгласил да подпише и той нов запис
на заповед за 600 лева на Б., което и сторил, без да получава пари и без да му
бъде върнат стария запис на заповед подписан от майка му. Издаден бил запис на
заповед за общо 675 лв. с падеж на 15.05.2007г. /л.122 от С.П./ Малко по-късно
подс.Б. се появил отново при св.А. и му казал, че трябва да му се плаща и лихва
по този паричен заем даден на майка му, а именно по 10 процента на месец или 60
лева месечно. Св.А. и с това се съгласил и започнал да изплаща пари по този
договор на подс.Б., които пари същия прихващал на първо място като задължения
за лихви по договора за заем. Свидетелката Ц. Б. работела в чужбина и пращала
пари на сина си А., който ги давал на подс.Б.. Така на три пъти по 200 лева
св.А. изплатил на Х.Б. общо 600 лева. Подс. Б. сметнал тези пари за дължимите
му се лихви и без да връща никакви документи на свидетелите завел дело и след
като на 27.09.2007г. се снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№163/2007г. на РС
Карлово /л.121 и л.122 от С.П./ срещу св.А. завел и изпълнително дело по записа
на заповед за 675 лева, която сума с разноските по делото също му била платена
от А.. В последствие подс.Х.Б. върнал 600 лева на св. Б. Б..
В началото на 2009г. –
февруари месец, свидетеля И.Т.,*** имал нужда от пари и решил да вземе паричен
заем от подс.Х.Б., когото познавал и за когото знаел, че дава пари на заем
срещу лихва. Св.И.Т. се свързал с подс.Х.Б., когото знаел къде живее в гр.К. и
му поискал 200 лева заем. Подс.Х.Б. му дал 200 лева заем, срещу 50 лева лихва
за един месец. Подсъдимият продиктувал, а св.И.Т. му написал запис на заповед
за тази сума. След един месец И.Т. върнал на подс.Б. 250 лева, а записа на
заповед бил унищожен. През април 2009г. св.И.Т. отново взел 200 лева заем, срещу 50 лева лихва за един
месец от подс.Б., за което пак му съставил нов запис на заповед. Тази сума от
200 лева с лихвата от 50 лева св.И.Т. също върнал на подс.Б. в срок, а записа
на заповед бил унищожен. След това през месец май 2009 година св.И.Т. отново
взел 200 лева заем, срещу 50 лева лихва
за един месец от подс.Б.. Тази сума св.И.Т. не върнал с лихвата в едномесечния
срок на подс.Б., защото по това време започнал да работи като шофьор на камион
и с него извършвал международни курсове. След това забавяне св.И.Т. се свързал
с подс.Б. и поискал да му върне 300 лева и да се прекратят взаимоотношенията
им, но подсъдимия не се съгласил защото търсел по-висока сума за лихви. След
това св.Т. пак бил на международни курсове с камиона си, а като се върнал в
К.разбрал, че подсъдимия тормози жена му и си иска парите от нея. Ето защо
св.Т. се съгласил да подпише нова запис на заповед на подс.Б. за 630 лева /л.25
от ДП, л.97-98 от С.П./, която той му написал и подписал в пенсионерски клуб в
гр.К.. Тази сума не била изцяло платена веднага от И.Т. и подс.Б. започнал да
си събира парите по принудителен ред. Първо на 08.06.2009г. завел
ч.гр.д.№555/2009г. в РС Карлово по чл.410 от ГПК за издаване на изпълнителен
лист по горния запис на заповед, но иска му бил отхвърлен /л.96 от С.П./. След
което на 08.10.2009г. завел ново ч.гр.д.№1076/2009г. в РС Карлово по чл.417 от ГПК за издаване на изпълнителен лист по горния запис на заповед и му бил
издаден изпълнителен лист за горната сума със законата лихва и разноските. След
което подс.Б. започнал принудително изпълнение срещу И.Т., чрез съдия
изпълнител. По това време И.Т. бил на курс в Германия и се обадил на Б. да
отиде и да вземе 700 лева от дома му и да приключват отношенията си по повод на
дадени заем, но подс.Б. не се съгласил и му казал, че с него ще се разправя
съдия изпълнителя. В крайна сметка св.И.Т. платил около 2000 лева на
съдия-изпълнителя по повод на този изпълнителен лист.
На 27.04.2011г. свидетелят
Д.П. се срещнал пред сградата на общината в Карлово с подс.Х.Б., които имал в
себе си около 10 000 лева, за които казал, че ще ги даде в заем на негови
приятели. Тъй като срочно му трябвали пари св.П. поискал заем от подс.Б. в
размер на 13 000 лева. Подс.Б. веднага се съгласил да му даде заем, но
срещу голяма лихва. Незабавно подс.Б. извадил една напечатана с неговите данни
запис на заповед и казал на П. да си попълни личните данни в този документ и да
отбележи че му дължи 3 300 лева само за лихвите по бъдещия заем. Св. Д.П.
веднага попълнил данните си в тази запис на заповед и отбелязал, че ще плати
3 300 лева на подс.Б., като се уговорили да се срещнат на следващия ден, в
който подс.Б. да даде парите на св.П.. На 28.04.2011г. около 9,00 часа Д.П.
взел подс.Б. *** и тръгнали към клона на „***” в Карлово, там влязъл само
подс.Б., като казал, че ще тегли пари за заема. След като излязъл от този
банков клон подс. Б. заявил, че парите не му стигат и следва да изтегли още
9 500 лева, този път от банковия клон на „***” Карлово. Двамата отишли до
този банков клон като вътре влязъл отново само подс.Б. и като излязъл казал, че
е изтеглили парите, но преди падежа на влога си и ще си прихване още 34 лева за
загубите си в тази връзка от заема. Двамата отишли до офиса на нотариус К. в
К., където подсъдимият дал 13 000 лева на Д.П., а последния му
подписал запис на заповед за 15 600
лева, като в тази сума 2 600 лева били отново за лихви. Записа на заповед
бил изготвен и заверен от нотариуса К. /л.103 от ДП/,. Така общо лихвите по
договора за заем станали 5 900 лева. Страните се договорили до два месеца
Д.П. да върне заема с лихвите на
подс.Б., като в записа на заповед като дата за падеж за плащане на
сумата била посочена датата 30.06.2011г. /л.103 и л.279 от ДП/. Тази сума пари
била нужна на сина на св.П. за някаква сделка в гр.София. По тази причина от
взетите в заем пари сумата от 11 500 лв. била внесена на 29.04.2011г. по
сметка на фирма „***” ЕООД, която била собственост на св.М. П., но се
управлявала от сина й, който бил нейн пълномощник. На същата дата сумата
11 500 лева се превели по сметка на друга фирма по договор за съвместна
дейност /л.68 от СД/.
В изпълнение на договорката през месец май 2011г.
св. Д.П. върнал 3 300 лева на подс.Б. ***. Предаването на парите станало в
присъствието на съпругата на пострадалия П. – св.М.П.. Записа на заповед за
3 300 лева подсъдимия Б. върнал на св.П., а за другата запис на заповед
подс.Б., казал, че държи документите си в приятел в някаква каса. Следващото
плащане на св. Д.П. на подсъдимия било на 22.07.2011г., отново в дома на
пострадалия в гр.К.. Св.П. в присъствието отново на съпругата си дал на подс.Б.
6 600 лева. При това предаване на пари св.П. поискал документ за
плащането, но подс.Б. отказал саморъчно да напише такъв документ, ето защо св.
Д.П. написал разписка, че е платил 6 600 лева на подсъдимия, като
подсъдимия само се подписал под тази разписка. При тази среща подс.Б. оставил
във владение на П. разписката за платените 6 600 лв. Тъй като договорения
двумесечен срок за върщането на парите с лихвата изтичал десетина дни след това
плащане подс.Б. започнал да се обажда по телефона на св.М.П. и да й казва да
предаде на мъжа й да му върнат по-бързо парите, като даже казвал, че ще им
посочи имената на други лица, които дават заеми с по-голяма лихва от него, та
те да вземат заем от тях, за да могат му върнат парите в срок. Тъй като вече
били платили 9 900 лева на подсъдимия свидетелите събрали и останалите
дължими 9 000 лева, малко след падежа и на 26.08.2011г. поканили подс.Б.
пак да дойде в дома им в гр.Карлово, за да си уредят сметките окончателно.
Уговорката била св.П. да плати останалата сума по договора, а подсъдимия да
носи записа на заповед за 15 600 лева, след което да се скъсат двете
записи на заповед и разписката за 6 600 лева. На горната дата около 8 часа
вечерта подс.Б. бил в дома на семейство П. в Карлово и тримата седели на една
маса на двора пред къщата им. Св. Д.П. дал на подс.Б. останалите 9 000
лева, които той прибрал в якето си. След което св.П. накъсал на парчета записа
на заповед за 3 300 лева и разписката за 6 600 лева /л.103 от СП и
л.60 от ДП/, като очаквал това да стори и подс.Б., които също държал на масата
записа на заповед за 15 600 лева. Подсъдимият обаче прибрал своята запис
на заповед в джоба си, грабнал част от накъсаните части от записа на заповед и
разписката на св.П. и двамата се сборичкали. След това подс.Б. си тръгнал от
двора на къщата казвайки на П., че това което са платили до момента са само
лихвите, явно огорчен от пресрочването на заема. Това било видяно и от св.Г.М.,
които бил в двора на къщата на П., като им носел риба.
На 31.08.2012г. подс.Б.
завел дело за издаване на заповед за незабавно изпълнение по горния запис на
заповед за 15 600 лева и било образувано ч.гр.д.№ 1219/12г. на КРС, като
на 03.09.2012г. по горното дело била издадена заповед св.П. да плати
15 600 лв. на подсъдимия по този запис на заповед и бил издаден
изпълнителен лист /л.59 от ДП/,. Св. Д.П. оспорил дължимостта на тази сума по
реда на чл.414 от ГПК /л.67 от ДП/, и подс.Б. завел установителен иск по чл.422
ал.1 от ГПК пред РС Карлово, като било образувано гр.дело №1543/2012г. С
решението по горното дело РС Карлово отхвърлил предявения от подс.Б. иск за
признаване за установено,че Д.П. му дължи 15 600 лв. С решение №
1967/02.12.2013г. по в.гр.д. № 2198/2013г. на ОС Пловдив това решение било
потвърдено /л.278-280 от ДП/.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за доказана от свидетелските показания на
свидетелите А.А., Б. Б., Д.П., М.П., Г.М., Ц. Б., И.Т., Р.Ц., С.С., И.С., Н.Г.,
П.П., Г.З.. Това се подкрепя и от писмените доказателства по делото – препис от
документи по ч.гр.дело № 1076/2009г. /л.20-28 от ДП/, справка от ЧСИ Г. за
плащания по горното дело /л.29 от ДП/, изпълнителен лист и покана за доброволно
изпълнение срещу св.П. /л.58-59 от ДП/, възражение по чл.414 от ГПК от св.П.,
съобщение и определение на КРС за спиране на изпълнително дело /л.67-69 от ДП/,
удостоверение за фирмена регистрация и регистрация по ЗДДС на ЕТ „***/л.70-72
от ДП/, удостоверение от нотариус К. /л.103 от ДП/, протокол за претърсване и
изземване с фотоалбум /л.130-135 от ДП/ и приложените веществени доказателства,
резултат от това следствено действие, справка от НАП ТД Пловдив за сключени
трудови договори от подс.Б. /л.155 от ДП/, справка от КАТ Пловдив за
регистрирани на името на подс.Б. МПС /л.160 от ДП/, справка за съдимост /л.247
от ДП/, характеристична справка /л.248 от ДП/, решение 1967/02.12.2013г. по
в.гр.д. № 2198/2013г. на ОС Пловдив /л. 278-281 от ДП/, нотариална покана /л.36
от СП/, писма от „***” и банка”***” /л.56,60 и 62 от СП/, извлечение от
сметката на „***” ЕООД в ОББ и *** /издадена от ПИБ/-/л.68 и л.69-76 от СП/,
писмо от ВКС и скъсани запис на заповед и разписка /л.102-103 от СП/, тъжба от
Г.М. срещу подс.Б. до КРС и решение на КРС /л.79-82 от СП/, писмо от КРС с
приложени копия на записи на заповед /л.96-98 и л.121-122 от СП/, писмо от ОД
на МВР Пловдив сектор „БДС” /л.100 от СП/, справка от НАП ТД Пловдив за данъчни
декларации на ЕТ „***.” и уведомления по чл.62 ал.5 от КТ /л.105 от СП/,
извлечение от сметката на подс.Б. в „***” и ДСК /л.117-119/, справка за
задгранични пътувания /л.126-127 от СП/.
Горните събрани
доказателства по един безсъмнен начин описват приетата от съда за установена
фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно допълващи се и водят
до един единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подс.
Б..
Между показанията на групата пострадали
свидетели Ц. Б., Д.П. и И.Т. и
обясненията на подс.Х.Б. е налице безспорно и коренно противоречие относно
правнорелевантните факти по делото. Като настоящият съд приема за достоверни
показанията на пострадалите свидетели Б., П. и Т., а отхвърля като недостоверни
обясненията на подсъдимия Б.. За да стигне до този извод съдът призова и
разпита лично всеки един от тези свидетели и констатира противоречията в
техните показания дадени пред съда и на досъдебното производство по реда на
чл.281 от НПК, като след анализ на тези противоречия съдът стигна до извода, че
се касае до незначителни подробности, които просто са забравени от тези
свидетели, поради немалкия изминал период от време от момента на извършване на
деянията до днес. Св.И.Т. е забравил точното време на взетите от него заеми,
като точните дати са приобщени по реда на чл.281 от НПК с прочитане на
показанията му дадени на л.141 от ДП.
Нормално е с оглед изминалото време подобни подробности да се забравят,
при условие, че този свидетел дава показания без да ползва бележки пред съда.
Св.П. си противоречи кога точно му е бил върнат записа на заповед за 3 300
лв., като пред съда твърди, че това е станало на последната дата за плащане -
26.08.2011г., докато в показанията си в досъдебното производство на л.140 от ДП
сочи че това е станало още на първото плащане през май 2011г. Св.П. подкрепя
показанията си от досъдебното производство, като изтъква причини за това -
забравяне и прекаран от него инсулт. Относно въпроса какви документи са били
накъсани на 26.08.2011г. противоречия в показанията на този свидетел няма.
Тоест показанията на тези свидетели са по-същество последователни и
непроменливи в хода на наказателния процес, което е основание те да се оценят и
като достоверни.
Освен това показанията на
свидетелите Ц. Б., Д.П. и И.Т. се подкрепят и от други свидетелски показания на
свидетели видели и възпроизвеждащи пред съда същите факти като тях. Показанията
на св.Ц. Б. се подкрепят от показанията на сина й А.А. и баща й Ботьо Б.. Тези
двама свидетели макар и роднини на пострадалата вярно и точно пресъздават
всички факти относно възникването, изменението и погасяването на облигационното
отношение между подс.Б. и св.Б.. Единственото противоречие между техните
показания е за размера на платените лихви на подсъдимия. Доколкото тези
плащания е правел сина на пострадалата - св.А., докато майка му е била в
чужбина, то се забелязва че неговите показания относно този факт са твърде
изменчиви в хода на процеса. На досъдебното производство /л.143 от ДП/ същия
твърди за 720 лв. платени лихви по 60 лева на месец за една година. В съдебното
производство на л.42 твърди за максимум 200 лева платени за лихви на
подсъдимия. Докато пострадалата Б. в своя разпит пред съда /л.84 от СП/ твърди
за платени три пъти по 200 лева или общо 600 лева платени за лихви. На
извършената от съда очна ставка по този въпрос между св.А. и св.Б. /л.88 от СП/
свидетеля А. вече категорично отказва да твърди каква е точната сума платена за
лихви, като твърди че ни си спомня какви точно суми е плащал по този договор за
заем и не знае как подс.Б. е разделял тези суми на лихва и главница, докато
майка му св.Б. е категорична, че са плати три пъти по 200 лева или 600 лева
само за лихви, след което е активиран от подсъдимия и записа на заповед
подписан му от сина й. Според съда вяра по въпроса за лихвите следва да се даде
на показанията на св.Б., защото нейните показания по този въпрос не се променят
в хода на разпитите й пред съда, за разлика от показанията на св.А., който в
крайна сметка отрича да може да направи разграничение между платените от него
лихви и главницата. Освен това следва да се вземе предвид, че А. е бил само
преносител на парите до подс.Б., като му е палащал с пари пращани му от майка
му от чужбина. Поради което св.Б. като източник на тези плащания е била
по-добре осведомена от сина си за какво и колко плаща. Тоест съда приема, че са
платени първо 600 лева на подсъдимия само за лихви, след което той активира и
записа на заповед на св.А., за да си прибере и дължимата главница.
Показанията на св.И.Т. макар
и не в такъв пълен обем се потвърждават от показанията на св.П.П. /л.40 от СП/.
В тези си показания св.П. твърди, че подс.Б. му се е оплаквал, че е дал някаква
сума пари на св.Т. и той не му я е връщал дълго време. Това потвърждава тезата
на св.Т., че сумата от 630 лв. по записа на заповед не касае наскоро дадена в
заем сума, а обезщетение за дълго преди това даден и неизплатен заем с
лихивите. Това е така, защото видно от записа на заповед /л.97-98 от С.П./,
като дата за издаване на същия се сочи 04.05.2009г., а видно от писмото на РС
Карлово /л.96 от СП/ по този запис първото дело е заведено от подс.Б. още на
08.06.2009г. тоест един месец след издаването на записа. Това със сигурност не
е много дълго време на неплащане по записа на заповед от св.Т. и явно става
дума за задълженията от началото на 2009 година така както твърди И.Т.. Вярно е
че в очната ставка между П. и Т. /л.87 от СП/ първия не потвърждава показанията
на Т. за дължими лихви по договора за заем, но не и отрича такава договорка,
като твърди че не знае дали са били уговорени лихви. Но пък потвърждава
показанията на пострадалия Т., че той е искал да плати 700 лева и да се
приключат взаимоотношенията с подсъдимия, но последния е отказал и е предпочел
принудителното изпълнение.
Показанията на пострадалия
Д.П. се подкрепят от показанията на св.М.П., негова съпруга и от показанията на
св.Г.М., негов приятел. Тези лица, макар и да не са станали свидетели на
възникването на облигационните отношения между подсъдимия и св.П. са видели как
става погасяването на различни суми по този договор за заем. Св.П. е видяла
всички погасителни вноски, а св.М. последната от тях на 26.08.2011г. Вярно е че
тези лица са заинтересувани от изхода на делото като близки на пострадалия, но
пък само тази им близка връзка не може да е единственото основание на съда да
отхвърли показанията им като недостоверни. Същото се отнася и до влошените
отношения между св.Г.М. и подс.Б.. Подс.Б. е осъдил св.Г.М. да му плати за
открадната фадрома обезщетение на стойност 14 000 лева /л.49 от СП/, а
св.М. от своя страна е водил наказателно дело за лека телесна повреда причинена
му от подс.Б., което е загубил поради липса на доказателства /л.79-82 от СП/,
но и това според съда не е основание да се отхвърлят показанията на М., защото
същият дава показания за само един момент от отношенията на подс.Б. и св.П.,
без да излага големи подробности за техните имуществени отношения, което и не
би могло да му е известно. Пък и неговите показани са идентични и с тези на
св.М.П. относно този факт.
Според съда показанията на
пострадалите свидетели са подкрепени и от немалък брой писмени документи, които
придават допълнителна достоверност на техните устни показания. Така показанията
на св.Б. са подкрепени от издадения от сина й св.А. запис на заповед /л.122 от
СП/. Показанията на св.И.Т. са подкрепени от издадения от него запис на заповед
/л.97-98 от СП/. Показанията на св.П. са подкрепени от издадения от него и
накъсан запис на заповед за 3 300 лв. /л.78 от СП/. При общ анализ на тези
писмени документи, във връзка с показанията на свидетелите съдът прави следните
изводи. Записа на заповед на И.Т. е написан на ръка от него в пенсионерски клуб
в Карлово, което се потвърждава и от ръкописната изработка на този документ. Но
предвид факта, че този документ е съставен без консултация с юрист и без
следването на някакви готови образци, то това сочи на съда, че лицето, под
чиято диктовка е ставало съставянето на този документ има доста голям опит в
съставянето на подобни ценни книжа. Подобна рутина нямат дори юристи, които не
се занимават постоянно с писането на записи на заповед. Доколкото лицето, което
е диктувало неговото съдържание е подс.Б. това води съда на извода, че
подсъдимия има доста голям опит в съставянето на записи на заповед, което за
лице без юридическа грамотност води само до един извод, а именно че подсъдимия
твърде често се занимава с издаването на такива документи, което потвърждава и
показанията на пострадалите, че подсъдимия е известен като лице даващо заеми
срещу лихва в гр.Карлово. При съпоставка на записа на заповед издаден от св.А.
/л.122 от СП/ и този издаден от св.П. за
3 300 лв. /л.78 от СП/ и с просто око е видно, че те са еднакви копия на
една и съща запис на заповед съдържаща имената на подс.Б. и неговите лични
данни, като лице на което следва да се плати сумата /дори и заглавието е
еднакво „записна заповед”, в нарушение на изискването на чл.535 от ТЗ да се
пише запис на заповед/. Това говори на съда, че подс.Б. явно трайно и постоянно
се занимава с даването на парични заеми, чието съществуване доказва с бланкови
записи на заповед. Видно от показанията на св.П. при тяхната първа и то
инцидентна среща на 27.04.2011г. веднага при поискване на паричен заем подс.Б.
вади тази готова бланка и кара св.П. да му я попълни за 3 300 лева. Разполагането
с такива готови бланки и тяхното пренасяне дори при движение по улицата от
подс.Б. според съда не търпи друго логично обяснение освен това, че Х.Б. се
занимава с даването на парични заеми с лихва. Това че тази дейност е трайна
личи и от факта, че и в двата записа на заповед фигурира личната карта на
подсъдимия с №*********** издадена на **.**.****г. от МВР Пловдив. Видно от
писмо на ОД на МВР Пловдив сектор „БДС” /л.100 от СП/ тази лична карта е
унищожена на 19.12.2007г. и на Б. е изадена нова лична карта № **********. А в
записа на заповед за 3 300 лева издаденна **.**.****г. се сочи номера на
унищожената лична карта на подс.Б., това доказва трайната практика на
подсъдимия да кара длъжниците си да подписват бланковия му запис на заповед,
създаден специално за целта, като същия дори е пропуснал да си осъвремени в
него номера на личната си карта. Освен това този номер на унищожената му лична
карта няма как св.П. да го е знаел и то четири години след унищожаването на
личната карта, та той да си създава подобен документ, за да доказва и лихва от
3 300 лева. Записа на заповед издаден от св.И.Т. през 2009 година, макар и
саморъчно написан също носи специфичния стил на бланката на подс.Б. името
отново е същото „Записна заповед”, номера на личната карта отново е на
унищожената преди две години карта, текста е идентичен. От вещественото
доказателство /на снимка №18 от лист 135 от ДП/ става ясно че подсъдимият води
и други дела за дължими му парични суми, като си води щателна документация за
хода на делото и дължимите му суми. Тези писмени документи и веществени
доказателства още веднъж дават основание на настоящия съд да приеме показанията
на пострадалите свидетели за достоверни и съответно да счете обясненията на
подсъдимия за недостоверни.
От анализа на приобщените
по делото писмени документи свързани с банкови операции на семейство П. и
подс.Б. е видно, че показанията на П. се потвърждават от тези документи. Видно
от извлечението по сметка на „***” ЕООД /л.68 от СП/ на датата следваща
вземането на заема от 13 000 лева – 29.04.2011г. сумата от 11 500
лева е внесена от сем.Парапанови и веднага е приведена по сметка на друга фирма
по договор за съвместна дейност. Това потвърждава нуждата на св.П. от тази сума
пари и начина на нейното разходване. Видно от извлечението по сметка на „***”
ЕООД /л.69 -76 от СП/ св.М.П. в периода 25.05.-25.08.2011г. е изтеглила от
касата на банката достатъчно много пари, за да има да върне заема с лихвите
взет от подс.Б.. Видно от писма от „***” и банка”***” /л.56,60 и 62 от СП/ на
датата 28.04.2011г. подс.Б. не е теглили пари от горните две банки, при все че
има сметки в тях. Това не противоречи на показанията на св.Д.П., защото същият
казва, че подс.Б. му е казвал да ходят до тези банки на горната дата, за да
изтегли той пари от тях и да му ги даде в заем, но св.П. е чакал подс.Б. пред
банките и не знае дали наистина подс.Б. е теглил пари от тези банки или не.
Видно от извлечение от сметката на подс.Б. в „***” и ДСК /л.117-119 от СП/,
същият е изтеглил през месец април 2011г. достатъчно големи суми пари, за да
може да ги дава на заем както на св.П., така и на други лица, което потвърждава
показанията на св.П., че при срещата му с подсъдимия на 27.04.2011г., последния
е носел в себе си 10 000 лева и е казал, че ще ги дава на заем.
Неоснователни са
възраженията на подс.Б., че видно от представените от него справки за пътувания
в чужбина /л.126-127 от СП/ св.А. и св.Т., не са били в България по време на
фактите описани в обвинителния акт. На св.Б. заема
е даден лятото на 2007 година, а св.А. има едно излизане на 14.08.2007г., без
да е ясно кога същият се е върнал в България. Тъй като се касае за справка след
01.01.2007г. и излизането и влизането е в страна членка на ЕС /през ГКПП
Кулата/, то данните са непълни и няма данни кога това лице се е върнало в
България, поради което тази справка не доказва че през цялата 2007 година св.А.
е бил в чужбина. По тази причина и данните за св.И.Т. са непълни, защото не е
ясно кога се е прибирал в страната, при отбелязано излизане. Обвинението срещу
подсъдимия за кредити давани на св.Т. е за периода от началото на 2009г. до май
2009 г., а същия има първо излизане от България едва месец октомври 2009
година, тоест същия си е пребивавал в този период в България.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Х.Б..
Неговите обяснения не се подкрепят от показанията на други свидетели, нямат
опора в събраните писмени доказателства доказателства и се явяват нелогични.
Обясненията на подс.Б. са една негова защитна версия, която няма опора в
другите доказателства по делото, напротив в пълно противоречие е с тях. Подс.Б.
обяснява, че е давал пари в заем на пострадалите, но не е искал никаква лихва.
Това обяснение е лишено от елементарна житейска логика, защото подс.Б. ще
трябва да полага усилия да намира пари и да ги дава на заем без да получи нещо
като възнаграждение. Това би могло да стане ако същият разполага с много пари и
иска да услужи на свои приятели или бедни познати. В случая обаче това не е
така. Подс.Б. не е в приятелски отношения с нито един от пострадалите, напротив
твърди че те са злонамерени спрямо него. При това положение е напълно лишено от
логика той да им дава пари на заем без лихва. В своите обяснения подс.Б.
твърди, че не му харесали условията в Прокредитбанк, за това си прехвърлял
парите по 5 000 лева в банка „***” /л.112 от СП/. Няма логика да си
прехвърляш парите от банка в банка, търсейки по-добри условия, което безспорно
е по-висока лихва и едновременно да си раздаваш парите на непознати или бегло
познати на теб лица без никаква лихва и без никакви гаранции, че ще можеш да си
върнеш парите и това при условие че за суми до 200 000 лева влоговете с
лихвата в банката са гарантирани от държавата. Ако има някаква логика за
подобно поведение, то тя е свързана с поето задължение от тези заемополучатели
да платят на кредитора си много по-големи лихви от тези, които може да предложи
която и да е банка в България, точно както обясняват пострадалите свидетели за
размера на дължимите от тях лихви.
Следва да се посочи, във връзка с преценката за
достоверността на обясненията на подс.Б., че същия по-никакъв начин не може да
докаже произхода на средствата си за живот и за раздаване на кредити. Видно от
приложените справки от ТД НАП Пловдив /л.105 от СП и л.155 от ДП/ подсъдимият
не е работил по трудови договори в периода от 1993 година до днес, а от 2000
година до днес и ЕТ „*** не е подавало данъчни декларации за извършена
търговска дейност. За периода от 1993г. до днес същият има облагаем доход от
общо 20 854 лв., по две данъчни декларации от 1997 и 2000 година. Това
по-никакъв начин не може да докаже от къде той има пари за издръжка, за
закупуване на моторни превозни средства и за държане на пари на влогове в
банки. Да видно от извлечението от сметката /л.117 от СП/ на 07.04.2011г.
подсъдимия е получил 28 341 лв. от ЧСИ А., като обезщетение за открадната
му фадрома от св.Г.М., както обяснява подсъдимия, но това не решава въпроса, от
къде е имал пари подсъдимия да си купи тази фадрома и не само нея, но и още
шест леки и товарни автомобила, които са и запорирани от съда, колкото и
стойността им да не е висока. Обясненията на подс.Б., че има пари от събирани
вторични суровини по 35-то Постановление и по Указ 56, които после е продал са
напълно недоказани по това дело. Всичко това дава основание на съда да отхвърли
обясненията на подс.Б. изцяло като недостоверни.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият
Х.Б. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил
като пълнолетен в състояние на вменяемост.
От
ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Х.Б. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 от НК, защото в периода лятото на 2007
г. – 28.04.2011 г. в гр.К., без съответно разрешение, е извършвал по занятие
банкови сделки – отпускане на кредити /заеми/, за които се изисква такова
разрешение: чл.2, ал.1 и чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции /обн. ДВ
бр.59 от 21.07.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ - чл.2, ал.1 – „Банка
/кредитна институция/ е юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго
финансиране за своя сметка и на собствен риск”; чл.2, ал.5 – „публично
привличане на влогове или други възстановими средства, както и услугите по
ал.2, т.3 и 4 може да извършва само – т.1 – лице, което е получило лиценз за
банка от БНБ”, като е предоставял на различни лица парични средства под формата
на кредити срещу получаване на лихва, срещу задължението за връщането им, както
следва:
- през лятото на 2007 г.
е предоставил кредит в размер на 600 лева на Ц.Б. ***, без определен срок на
погасяване, при лихва в размер на 60 лева месечно, обезпечен със запис на
заповед, като общият размер на изплатената по този кредит лихва възлиза на 600
лв.
- в началото на 2009 г. е предоставил кредит в
размер на 200 лева на И.Б.Т.,***, без определен срок на погасяване, при лихва в
размер на 50 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със запис на
заповед, като размерът на изплатената по този кредит лихва възлиза на 50 лева.
- в началото на 2009 г. е предоставил кредит в
размер на 200 лева на И.Б.Т.,***, без определен срок на погасяване, при лихва в
размер на 50 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със запис на
заповед, като размерът на изплатената по този кредит лихва възлиза на 50 лева.
- през м.май 2009 г. е предоставил кредит в размер
на 200 лева на И.Б.Т.,***, без определен срок на погасяване, при лихва в размер
на 50 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със запис на заповед, като
размерът на изплатената по този кредит лихва възлиза на 50 лева.
- на 28.04.2011 г. е предоставил кредит в размер
на 13 000 лева на Д.Д.П.,***, без определен срок на погасяване, при лихва
в размер на 5 900 лева, дължима при връщане на сумата, обезпечен със
записи на заповед, като общият размер на изплатената по този кредит лихва
възлиза на 5 900 лева, като с дейността са получени значителни
неправомерни доходи в размер на 6 650 лева.
По това дело се доказа, че
платените лихви по заема даден на пострадалата Ц. Б. от нея, чрез
посредничеството на сина й, на подсъдимия Б. са 600 лева за лихви, по това
облигационно правоотношение, а не 720 лева, както е по обвинението. Ето защо
подс.Х.Б. следва да се признае за невинен в това общият размер на изплатената
по кредита на Ц. Б. лихва да е в размер над 600 лв. до 720 лв. и в това да е
получил значителни неправомерни доходи в размер над 6 650 лв. до
6 770 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК следва да бъде
оправдаван частично в тази част на първоначалното обвинение.
Видно е от доказателствата
по делото, че подс.Б. е осъществявал системно даването на заеми с лихва, като е
целял по този начин да си набавя доходи за издръжката си. За това явно сочат
високия размер на лихвите и липсата на каквито и да е други доказани доходи за
издръжка за този подсъдим през последните години. Получените неправомерни
доходи са значителни, защото са в размер на 6 650 лв. Към момента на
довършване на деянието минималната работна заплата е била 240 лева, тоест
получените неправомерни доходи се равняват на над 27 минимални работни заплати.
Вярно е че лихвите по
кредита на св.Б. не са били уговорени при сключване на договора, но те са били
договорени и приети от двете страни по кредита, по-късно преди погасяване на
облигационното отношение. По силата на чл.8 от ЗЗД договор е и всяко съглашение
между страните, не само за създаване на правна връзка между тях, но и за
уреждането вече съществуваща такава. Точно това са направили подс.Б. и св.Б.
като са се съгласили заема между тях да е с лихва. Обратното становище, че
заема е без лихва, щом изначално не е договорена такава, би довело до
елементарна възможност да се заобикаля както банковото законодателство, така и
чл.252 от НК, като първо се сключва договор за заем без лихва, а веднага след
него се сключва анекс към него за лихвата. Това тълкуване на закона е
неправилно, според съда.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс.
Х.Б. е извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че извършва по
занятие банкови сделки – отпуска заеми с лихва /кредити/ и няма за това
разрешението изискуемо по закон, като е искал да извършва тази дейност с цел да
трупа печалби, от които да се издържа, а и да си осигури бъдещи средства за
нови заеми.
При индивидуализацията на
наказанието на подс. Х.Б. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – липса на минали осъждания, напредналата възраст на дееца, при
условие че до момента същия няма противоправни деяния и добрите му
характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма установени
по делото. Степента на обществена опасност на деянието и дееца не е висока,
защото се касае до неголям брой кредити, които е отпускал, като само един от
тях е на висока стойност и сериозно накърнява правата на пострадалия. Съдът взе
предвид и факта, че настоящото престъпление се извършва винаги и със съгласието
на пострадалите, получаващи кредитите. Подбудите за извършване на
престъплението са желание за обогатяване по неправомерен начин и незачитане на
правния ред. Съществуват само смекчаващи отговорността обстоятелства, които
настоящият съд намира, че могат да се преценят като многобройни такива. Поради
което наказанието лишаване от свобода следва да се наложи при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК под минималния размер предвиден в закона, а именно следва
да се определи наказание лишаване от свобода в размер на три години. По
отношение на комулативно предвиденото наказание глоба настоящия съд намира, че
не са налице основанията чл.55 ал.3 от НК за неналагане на наказанието глоба,
защото и то следва да бъде наложено на подсъдимия с цел постигане на целите на
наказанието, за конкретния деец, като с оглед на имущественото състояние на
подсъдимия то следва да се индивидуализира в минимума на предвиденото, а именно
глоба в размер на пет хиляди лева. По отношение на факултативно предвиденото
наказание конфискация на цялото или на част от имуществото на дееца съдът
събрази следното. По делото е безспорно доказано, че към настоящия момент
подс.Б. е собственик на шест леки и товарни автомобила, които са и запорирани
от съда. Същите обаче са толкова стари и съответно морално, а и фактически
обезценени, че самата процедура по тяхната конфискация и публична продан става
безсмислена. Ето защо на подсъдимия не следва да се налага наказанието
конфискация, като и по този начин биха се реализирали целите на наказанието.
Налице са всички
основания чл.66 ал.1 от НК и с оглед реализиране целите на наказанието и
превъзпитанието на дееца съдът следва да отложи по отношение на подсъдимия Х.Б.
изпълнението на наложеното наказание три години лишаване от свобода за
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства, приложени към настоящото дело –
1 брой голям, правоъгълен, хартиен плик със съдържание 14 броя бележки
върху листове хартия и картон с изписани на ръка имена на хора и суми пари,
шр.тетрадка, малък формат с 20 листа, 6 броя заверени копия на разписки,
касаещи различни суми пари, предадени от лица на Х.Б., 1 брой покана за плащане
на наем с дата 21.10.2013 г., 3 броя квитанции за приведени суми на ЧСИ, 1 брой
голям, правоъгълен, хартиен плик със съдържание 1 брой бележка с отбелязани
суми пари, 1 брой призовка, 1 брой съобщение, 1 брой картон с изписани имена на
хора и суми, 1 брой голям, правоъгълен, хартиен плик със съдържание 1 брой
картон с надпис на него „Платежни документи на взискателя”, са част от личната
документация на подсъдимия и следва да се върнат на подсъдимия Б., след влизане
на присъдата в сила.
Подс. Х.Б. следва на основание чл.189 ал.3
от НПК да плати направените разноски в съдебната фаза в размер на 44,60 лв. за
пътни разноски на свидетелите по делото в полза на Висшия съдебен съвет.
Мотивиран така
съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: