№ 8025
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110151582 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Ч. срещу ..............
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 01.04.2019 г. е заемал при
ответника длъжността „организатор автомобилен транспорт, организатор експлоатация
– линеен контрол“, като съгласно допълнително споразумение от 01.04.2022 г.
трудовото му възнаграждение възлиза на сумата от 1 244, 49 лв. месечно. Твърди, че
със заповед от 06.06.2022 г. му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“, което счита за незаконно. Счита, че за периода 01-08.06.2022 г. му се
дължи трудово възнаграждение в размер на 466, 35 лв., което твърди, че ответникът не
му е изплатил. Счита, че ответникът не следва да го прихваща с евентуално свое
вземане по чл.221, ал.2 КТ, посочено в заповедта за уволнение.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 466, 35 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.06.2022 г. –
08.06.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............., с който оспорва иска. Твърди, че ищецът е дисциплинарно уволнен, поради
което работодателят има вземане към него за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер
на 1 692, 73 лв. Твърди, че от заплатата му е била удържана сума в размер на 435, 01
лв. и е налице неизплатен остатък от 1 138, 81 лв. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор от 01.04.2019 г.
ищецът е заемал при ответника длъжността „организатор автомобилен транспорт,
организатор експлоатация – линеен контрол“, като съгласно допълнително
споразумение от 01.04.2022 г. трудовото му възнаграждение възлиза на сумата от 1
244, 49 лв. месечно, което се потвърждава от представените по делото трудов договор и
1
допълнително споразумение към него от 01.04.2022 г.
Безспорно е между страните, че за периода 01.06.2022 г. – 08.06.2022 г. ищецът е
изпълнявал задължението си да полага труд.
Безспорно е между страните, че за периода 01.06.2022 г. – 08.06.2022 г. в полза
на ищеца е възникнало вземане за трудово възнаграждение в размер на сумата от 466,
35 лв.
Със заповед от 06.06.2022 г., връчена на 08.06.2022 г., на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, което обстоятелство не е
спорно между страните.
Безспорно е между страните и че ответникът е удържал от трудовото
възнаграждение на ищеца сума в размер на 435, 01 лв., на основание чл.221, ал.2 КТ.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.128 КТ – за неизплатено трудово
възнаграждение.
В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и ответника
е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е
изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е
възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че
неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума – обстоятелства,
които в случая са налице предвид отделените като безспорни между страните
обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните по делото писмени доказателства.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задължението.
Твърди се, че ответникът е удържал от трудовото възнаграждение на ищеца
сума в размер на 435, 01 лв., на основание чл.221, ал.2 КТ, представляваща
обезщетение, дължимо на работодателя в случай на дисциплинарно уволнение.
Съдът намира, че по същество горното представлява възражение, че е настъпил
ефектът на извънсъдебното прихващане, осъществено от ответника с неговото вземане
по чл.221, ал.2 КТ.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които
индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. Извършено извън
процеса, т.нар. в практиката и доктрината „извънсъдебно прихващане“, изявлението е
безусловно. За да породи действие, трябва да достигне до адресата. Когато ответникът
се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън
процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа
като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. Съдът зачита правното
действие на изявлението, когато правото на прихващане е осъществено в процеса, но и
когато то се е осъществило извън процеса. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничава двете
хипотези /в посочения смисъл – задължителните разяснения по т.1 от ТР № 2/2020 г. по
тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС/.
В разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1-6 КТ са определени случаите на допустими
удръжки от трудовото възнаграждение, без съгласие на работника или служителя,
както следва: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото
възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или
2
служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по
съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 КТ. Обезщетението по чл.221,
ал.2 КТ не е между тях /в посочения смисъл е и решение № 364 от 3.05.2010 г. по гр. д.
№ 894/2009 г., III ГО на ВКС/.
По изложените съображения съдът намира възражението за прихващане за
неоснователно.
С оглед така приетото от съда искът се явява основателен и като такъв следва да
се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 360 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 50 лв. държавна такса за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............., ЕИК .......... да заплати на В. Г. Ч., ЕГН **********, на
основание чл.128 КТ, сумата от 466, 35 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение по трудов договор от 01.04.2019 г. за периода 01.06.2022 г. –
08.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.08.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ............., ЕИК .......... да заплати на В. Г. Ч., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 360 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ............., ЕИК .......... да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 50 лв. държавна такса за производството.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в ЧАСТТА, с която ............., ЕИК .......... е осъдено да заплати на В. Г. Ч.,
ЕГН **********, на основание чл.128 КТ, сумата от 466, 35 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор от 01.04.2019 г. за периода
01.06.2022 г. – 08.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
04.08.2022 г. до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3