П Р И С Ъ Д А

                       гр. София, 18.02.2013 г.

               В ИМЕТО НА НАРОДА

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 6 състав, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

                         председател: П. ПАНАЙОТОВ

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Т.

                                       Т.В.

при участието на секретар Т.А. и прокурор П. Евгениев, като разгледа докладваното от съдия Панайотов н.о.х.д. № 1710/2012 г. въз основа на закона и доказателствата по делото

 

                 ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.М. ЕГН **********, роден на *** год. в ****, с адрес:***,  българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в СПС–СДВР, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на ** в ******* да се е заканил с убийство на Ч.И.Б., като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет и му казал, че ще го застреля и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – полицейски инспектор от състава на МВР, като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.М. ЕГН **********, роден на *** год. в ****, с адрес:***,  българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в СПС–СДВР, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на ** в *******  да се е заканил с убийство на Е.К.А., като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет и му казал, че ще го застреля и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – полицейски инспектор от състава на МВР, като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен специализиран наказателен съд в 15-дневен срок от датата на постановяването й.

                              

 

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                         2.

 

 

 

МОТИВИ

към присъда

по НОХД № 1710/2012 година

по описа на Специализирания наказателен съд,6 с-в

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинение срещу подсъдимия както следва :

      М.Й.М.   ЕГН **********, роден на *** год. в ****, с адрес:***,  българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в СПС–СДВР,

 ЗА  ТО В А, Ч Е:

 На ** в *******  се е заканил с убийство на Ч.И.Б., като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет и му казал, че ще го застреля и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – ****** от състава на МВР, - престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК.

На ** в *******   се е заканил с убийство на Е.К.А., като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет и му казал, че ще го застреля и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – ****** от състава на МВР-  престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК.

 

Представителят на Специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения, като в хода на съдебните прения  излага становище, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,   като прави анализ на същите.Приема , че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Според представителя на държавното обвинение разпитаните значителен брой свидетели по несъмнен начин установяват, че подсъдимият М.Й.М. на ** в ранните ч. на нощта се заканил с убийство на двамата служители на полицията Ч.И.Б. и Е.К.А.. Прокурорът акцентира на показанията на свидетелите Б. , А. , А., Б.С. ,С.С. , Р.С..

Според прокурор Евгениев,  М. категорично е отказвал да се подчини на полицейско разпореждане на двамата служители през продължителен период от време е отказвал да допусне органите на полицията в жилището на свидетелите С, заплашвайки ги че ще ги убие в случай, че се опитват да влязат като заканата е оправена по категоричен и сериозен начин и същата е била годна да възбуди основателен страх у двамата пострадали, че ще бъде изпълнена, тъй като се касае за не просто отправяне на реплика, че ще бъдат убити, а и насочване на огнестрелно оръжие срещу тях и многократното отправяне на заплахата, че ще ги застреля. В подкрепа на тезата си той посочва поведението на двамата свидетели -  А. и Б., които в резултат на заканата са се прикрили извън жилището, с цел да не бъдат застреляни ,поискали помощ от своите колеги както и донасянето на бронежилетки.  

Прокурорът смята, че показанията на сестрата на подсъдимия  - свидетелката М. и неговите обяснения са защитна версия, която твърде избирателно отрича всяко едно обстоятелство, което би уличило подсъдимия в някакво противоправно действие, не само отправената закана, но и нанесения побой на семейството и действията на останалите полицаи и на свидетеля А..

Представителят на прокуратурата намира, че деянието е осъществено при пряк умисъл и пледира за определяне на наказание   „Лишаване от свобода“ под средния размер и при приложение на чл.66, ал.1 НК като предлага  да се определи наказание в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода“ за всяко от двете деяния.На основание  чл.23 ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода“ като изпълнението на същото по реда на чл.66, л.1 НК, с изпитателен срок от четири години.

Обвинителят отправя искане ,  в хода на изпитателния срок да се определи пробационна мярка – „периодични срещи с пробационен служител“ в съответно определен график.

Защитникът на подсъдимия М.М.  пледира за оправдателна присъда като смята, че не са събрани достатъчно доказателства за доказване на обвинението по несъмнен и категоричен начин , както изисква закона.Според адвокат Х.  липсват доказателства М.М. да е извършил престъплението за което е обвинен от субективна страна.В пледоарията си защитникът анализира показанията на всички свидетели и подробно акцентира на противоречията в тези на свидетелите А. и Б..Той смята, че показанията им са мотивирани от желание да не признаят , че са нарушили ЗМВР - чл.71, ал.1. При алтернативност се прави искане за приложението на чл.12 НК  

В резултат на направения анализ на събраните доказателства процесуалния представител на подсъдимия М. пледира за оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения на клиента му.

         Подсъдимия М.М.  моли за справедлива присъда и заявява , че подържа изцяло казаното от защитника си.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

     Подсъдимия М.М.  е дългогодишен служител в поделение ******* при СДВР. Първоначално  бил редови служител , а в последствие за задържане на особено опасен престъпник бил произведен в офицерски чин.****М.М. е назначен на длъжност  **, а със заповед *******е назначен на длъжност ******** – СДВР и му е присвоено звание ***********.********му е присъдена категория Г- III степен и е назначен на длъжност полицейски ***********.Към ** М.М. заема длъжността ****** ********************* при СДВР.

    На *** М. бил на работа и участвал в охраната на митинг.Времето било много горещо и в края на работния ден той се чуствал изморен.М. имал приятелка – свидетелката Р.С. с която живеели на семейни начала от около шест месеца.Подсъдимия често пренощувал в жилището на Р.С. ***.В това жилище освен Р. живеели майка й – свидетелката Б.С. и по – малкия й брат - В..

     След края на работния ден М. изпил неустановено количество алкохол , но не бил пиян. Според думите му изпил една  безалкохолна – шофьорска бира.Той се качил на личния си автомобил , за да отиде при приятелката си където щял да прекара нощта.По пътя спукал гума , опитал се е да я смени , но не успял и така отишъл до дома на Р.С..Двамата предварително се уговорили М. да нощува в дома на Р..Подсъдимия уведомил за това и сестра си – свидетелката Д.М. с която заедно живеели в жилище в кв.Л..Ситуацията със спуканата гума го изнервила. Позвънил на входната врата на входа на кооперацията и приятелката му отворила.С. го видяла , че  е превъзбуден и го попитала за състоянието му.М. бил с полицейска униформа , която съблякъл.Разговорът между подсъдимия и Р.С. преминал на висок тон и двамата се скарали.Скандалът бил на битова основа.Двамата се намирали в хола на жилището от който се влизало в друга стая – спалня  /преустроена бивша тераса/.Спящите в другата стая майка и брат на Р.С. чули неин  вик .Това ги обезпокоило , станали и отишли заедно в хола.В този момент М. бил ядосан, надвесил се над Р. , която седяла на фотьойла и замахнал да я удари. Свидетелката Б.С. се намесила като застанала между дъщеря си и подсъдимия М.. В пристъп на ярост подсъдимия я ударил . В следващия момент се намесил и сина й В. , който стоял зад нея.Той също получил удар и предупреждение да не се меси.В разгара на скандала подсъдимия влязъл в спалнята , която била преустроен балкон и вратата имала дръжка само от външната страна.В този момент  сина на свидетелката Б.С. затворил вратата на спалнята и подсъдимия останал заключен . Тримата решили бързо да избягат и позвънили на вратата на своя съсед – свидетеля С.С..След като им отворил те му обяснили , че станал битов скандал и го помолили да се обади в полицията.Входната врата на апартамента на С била с топка от външната страна и те я затворили.Ключовете останали в тях, като свидетелката Р.С. си взела и мобилния телефон.

  Свидетелят С. се обадил на телефон 112 и уведомил операторката за ситуацията .След като тя поискала подробности С. дал телефона на свидетелката Б.С. , за да отговори подробно на зададените въпроси.Тя подробно разказала за възникналия инцидент и обяснила , че М. в момента е заключен в апартамента. Б.С. в този момент не обяснила , че М. е полицай и има оръжие. Операторката казала , че ще изпратят патрулна кола разговорът приключил.Семейство С останали в дома на свидетеля С..

М.  разбрал , че е заключен в спалнята, извикал няколко пъти и установил , че в апартамента няма никой.Започнал да звъни на мобилния телефон на сестра си – свидетелката Д. М.аЛичния телефон на подсъдимия останал в хола и поради тази причина свидетелят позвънил на сестра си от единия от телефоните на свидетелката Р.С..Той обяснил на сестра си ситуацията .М. също позвънила на Р. , но тя и на нея не вдигнала телефона.Свидетелката и брат й подържали почти непрекъсната телефонна връзка като той я молил веднага да дойде и да му помогне а , тя му давала съвети как да постъпи.М. опитала да се свърже с колега на подсъдимия , но не успяла.В един момент М. натиснал вратата на стаята и тя се отворила .Той споделил това със сестра си.

  На 9 срещу 10 юли 2012г. дежурен офицер в **** – СДВР бил свидетелят М.М..Той получил сигнала за скандала от тел.112 около 23,30 – 23, 40 часа на 0*** и веднага по радиостанцията насочил ППД в състав взводен командир Б. и полицай А. към адреса , за да проверят сигнала и да установят лицата.

Полицейските служители пристигнали на адреса около  0,40 часа  на **Свидетелите С.С. и Б.С. били на балкона и пушили цигари.Те видели пристигането на патрулния автомобил и свидетелите Б. и А..Двамата били с летни полицейски униформи без светоотразителни жилетки.Свидетелят С. им хвърлил ключ за входната врата , те си отключили и се качили в апартамента.Свидетелките Б. и Р. С разказали на полицаите за случилото се , казали името на М. и това , че е полицай.Също така казали , че е от СПС  и има оръжие.Свидетелят Б. докладвал по радиостанцията на свидетеля М.М..Той дал указания да се осигури безопасност на цивилните лица и да се направи опит за контакт с лицето в апартамента и много да внимават. Свидетелката Б.С. дала ключ от входната врата на апартамента на свидетеля Б..След като разговаряли с ОДЧ – свидетелят М.М.  А. и Б. извадили личните си оръжия – пистолети , разпоредили на лицата , намиращи се в апартамента да влязат вътре и да заключат входната врата.Свидетелката Р.С. останала на входната врата , за да гледа през шпионката какво се случва.В този момент свидетелят Б. отключил входната врата и влязъл в коридора на апартамента с оръжие в ръка последван от свидетеля А..Коридорът на апартамента бил тъмен , тъй като осветлението не работило.В края на дългия седем - осем метра коридор имало врата която светела.Б. извикал „Полиция , остави оръжието и излез бавно“.В този момент подсъдимия М. излезнал от стаята от дясната страна на коридора и се насочил към кухнята.Двамата полицаи вече били в коридора на апартамента непосредствено до входната врата.М. възприел лицата с насочени напред пистолети и чул репликата „Хвърли оръжието и легни на пода“.А.и Б. също възприели М. и това , че е облечен в полицейска униформа.Според показанията на свидетеля А. М. държал пистолет в дясната си ръка, който бил насочен надолу.В момента в който възприел двете лица с насочено оръжие в коридора М. се уплашил , носочил оръжието си към тях и извикал „Назад , аз съм полицай , затворете вратата.Ще ви застрелям“.М. повторил тези реплики няколко пъти. В това време А. и след него Б. казали , че са полицаи от Второ РУП“. След насоченото срещу тях оръжие и отправените реплики А. и Б. излезли от коридора и застанали от двете страни на входната врата.М. , който възприел двамата полицаи като въоръжени лица , непознати за него също се прикрил зад вратата на стаята от която излязъл.В този момент отново позвънил на сестра си и с „писклив и уплашен“ тон и обяснил за няколко въоръжени лица в апартамента.Свидетелят Б. докладвал на свидетеля М. за случилото се и за това , че лицето насочило зареден пистолет срещу тях.М. уведомил оперативния дежурен на СДВР . По негово разпореждане пристигнали допълнителни полицейски екипи , линейка и бил уведомен дежурния на СПС – СДВР.Той от своя страна уведомил командира на СПС – свидетелят П.С..

Свидетелят Б. заредил пистолета си и също го насочил срещу подсъдимия М..В този момент М. разбрал, че двете лица са служители на **** .Това споделил и със сестра си по телефона .М. не бил убеден в думите на А. и Б. и продължавал да ги въприема като заплаха.Поради тази причина и по съвет на сестра си  решил да не ги допуска да влязат в апартамента и държал насочено срещу тях оръжие с цевта надолу. А. направил знак на колегата си да слиза по стълбите , а той се качил на асансьора и слезнал на третия етаж.

    По разпореждане на свидетеля М.М. на място дошъл патрул ******* в състав свидетелите Т.Т. и И.Ш..Те се качили на междуетажната площадка при А. и Б. и им донесли бронежилетки. Вратата на апартамента в който бил подсъдимия М. била отворена и свидетелите чули, че провежда разговор по телефона и иска да дойде директора на службата.Свидетелят Б. и Т.Т. се качили на етажа и успели да затворят вратата на апартамента.В този момент дошли трима служители на СПС като единия от тях свидетелят А.А. влезнал в апартамента и разговарял с подсъдимия.По време на разговора М. бил силно притеснен и уплашен . Искал А. да доведе приятелката му , командира му и началника на **********.В този момент подсъдимия не допуснал А. до себе си и го държал на разстояние като дори в един момент насочил пистолет срещу него.След като изпратил свой колега да доведе свидетеля С. , А. отново влязъл в апартамента и се опитал да успокои М..След известно време на мястото пристигнал свидетелят С. заедно със ********** .Пред входа на кооперацията били служителите на **** като пред апартамента били свидетеля А. и други служители на СПС.Те докладвали на С., че М. не е допуснал служителите на **** да го задържат. Според думите на С. в този момент никой не му е казал , че подсъдимия М. е отправял заплахи към служителите на ****.Свидетелят С. влезнал в апартамента заедно със **********.Подсъдимия споделил със свидетеля за скандала с приятелката си и това, че непознати хора са опитали да го задържат.Двамата разговаряли около 15 минути .Подсъдимия бил изплашен, изпотен и изнервен.Той доброволно предал оръжието си което било на колана му .С. установил , че пълнителя бил празен и в цевта на пистолета нямало патрон.Свидетелят поискал да бъдат взети натривки от подсъдимия тъй като имало информация , че преди да се прибере произвел изстрели.

С. споделил с оперативния дежурен на СДВР съмненията си относно правомерността на действията на свидетелите А. и Б..След като дошла оперативна група и бил оформен протокол за доброволно предаване С. си тръгнал.По това време пристигнала и сестрата на М. .Тя разговаряла с Р. и Б. С , донесла им дрехи , отишла при брат си и след като му взела багажа двамата си тръгнали.

Свидетелите Б. и Р. С били заведени в сградата на ****, където били разпитани като свидетели.

         По настояване на свидетеля П.С. на място в апартамента пристигнала следствена оперативна група .С протокол за доброволно предаване от ** подсъдимия М. предал **********.В протокола М.М. собственоръчно е написал **********С протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето са иззети ацетонови обтривки от лява и дясна ръка на освидетелстваното лице и контролна проба.В хода на досъдебното производство не е назначена експертиза по иззетите натривки.С протокол за оглед на местопроизшествие е извършен оглед на жилището , находящо се гр.С., кв.**********В този протокол е отразено местоположението на помещенията в жилището и състоянието му.

Фактическата обстановка по делото  се установява по несъмнен и категоричен начин от  показания на свидетелите Е.А. , Ч.Б., П.С., А.А., Р.С. , Б.С. , М.М. , Д.М., С.С. , обясненията на подсъдимия М. и от писмените доказателства .

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия М.М. в контекста на разбирането , че те имат двойствена природа – гласно доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита.Обясненията на подсъдимия относно начина на прибирането му до адреса , възникналия конфликт със свидетелката Р.С. , спречкването с майка й и брат й , заключването му в спалнята се подкрепят от показанията на свидетелите Р.С. , Б.С. , Д.М.. В тази част показанията се подкрепят и от показанията на други свидетели възприели опосредствено тези факти.Поради изложеното обясненията му в тази част следва да се кредитират.По отношение на обясненията на М. за начина по който свидетелите А. и Б. са влезли в апартамента – с насочени оръжия съдът намира , че те съвпадат с показанията на свидетелката Р.С., свидетеля С. и свидетелката Д.М..Първата посочена свидетелка е възприела лично начина по който двамата полицейски служители са отворили входната врата и поредността им на влизане в апартамента , както и отправената реплика „Хвърли оръжието и лягай на земята“.С. е възприел изваждането на оръжието от двамата и по – късно през вече затворената врата чул репликата „Полиция , остави оръжието и излез бавно“.Съдът смята , че следва да кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно факта , че А. и Б. са влезли в апартамента с извадени оръжия , насочени към мястото на което М. се е намирал.Тази част от обясненията на подсъдимия съвпадат с цитираните свидетелски показания и не кореспондират с показанията на двамата полицейски служители – А. и Б..Последните двама свидетели са пристрастни при обясненията на действията си тъй като е следвало да съобразят действията си с изискванията на ЗМВР . Желанието им да съобразят действията си с изискванията на нормативната уредба е мотивирала показанията им в тази част.Техните показания в тази си част остават изолирани и неподкрепени с други доказателства.В тази връзка обясненията на обвиняемия се подкрепят от показанията на тримата свидетели.Дори да се приеме , че показанията на свидетелките М. и С. са пристрастни поради отношенията си с подсъдимия то показанията на свидетеля С. са изцяло безпристрастни и не е налице основание за поставянето им под съмнение.

Обясненията на подсъдимия в частта им относно отправените към двамата полицейски служители реплики „Излезте , Ще Ви застрелям“ и по точно отричането да е изричал такива думи съдът преценя като изграждане на защитна версия.Тези обяснения не могат да бъдат проверени чрез други свидетелски показания освен чрез показанията на свидетелите А. и Б..

 В останалата част обясненията на М. се подкрепят от показанията на свидетелите Д.М. , А.А. и П.С..

В конкретния случай оценката на показанията на един или друг свидетел се мотивира и от личните впечатления на съдебния състав в хода на проведеното съдебно следствие.Интонацията , паузите на речта  ,мимиките , жестовете на конкретния разпитан свидетел оказват влияние на преценката на членовете на съдебния състав при формиране на вътрешното убеждения по отношение на оценка на показанията му.Такъв е смисълът на принципа за непосредственост и устност на съдебния процес.Вътрешното убеждение на съдебния състав не следва да се формира единствено от пресъздадения в съдебните протоколи словесен резултат от разпина на един или друг свидетел.Житейски нелогично е да се приеме , че при решаване на релевантните за предмета на делото въпроси съдът следва да се основава единствено на написаното в съдебните протоколи и да игнорира личните си възприятия.Единствено в посочения аспект принципите , визирани в чл.18 и чл.19 НПК би имал вложения му от законодателя смисъл.  При оценката на всички показания съдебния състав се води и от гореизложеното становище. Свидетелите Е.А. и Ч.Б. са полицейски служители от **** . На *** от 19.00 часа до 07.00 часа на ** двамата са били назначени за автопатрул . По разпореждане на оперативния дежурен на **** първи са отишли на адреса по сигнал за възникнал семеен скандал , прерастващ в побой. В показанията свидетелят А. разказва за начина по който са намерили адреса , как са влезли , какво са разбрали от свидетелите С и какви действия са предприели след това.Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази му част.Показанията на свидетеля относно начина на влизане в апартамента и момента в който двамата със свидетеля Б. са извадили оръжието си е в противоречие с показанията на свидетеля С. и свидетелката Р.С..Свидетелят А. твърди , че Б. позвънил на звънеца на вратата , но никой не отговорил.Показанията на свидетеля Б. за същото обстоятелства са общи и уклончиви с голяма степен на условност.Свидетелката С. заявява, че през шпионката на вратата имала отлична видимост към вратата на апартамента и наблюдавала действията на А. и Б..Тя твърди, че този който бил с лице към нея си извадил оръжието и тогава отключили входната врата.Свидетелката не е чула позвъняване или чукане.Вратата била отключена от по – високия полицай .Съдът приема , че показанията на свидетелката са достоверни.В контекста на получената от А. и Б. информация за това , че М. е заключен в спалнята на апартамента и няма как да отвори входната врата не е логично двамата да звънят и викат.В контекста на тези доказателства съдът не приема за доказано , че двамата са звънили на входната врата и са предупредили за влизането си в апартамента.

Двамата полицейски служители твърдят, че не са влизали в апартамента ,а са били извън него.Тези показания са в противоречие с показанията на свидетелката Р.С., която видяла двамата да прекрачват прага на входната врата и да влизат по коридора на апартамента.Нейните показания кореспондират ,както с обясненията на подсъдимия относно начина по който  възприел двете лица така и на показанията на свидетелката Д.М. и свидетеля С..Съдът приема , че двамата полицейски служители са влезли в коридора на апартамента и там са били възприети от подсъдимия М..Не е убедителна и житейски логична тезата , че двамата са били до касата на входната врата и са възприели подсъдимия М. в стаята , намираща се вдясно в дъното на коридора.Житейски нелогично е двамата полицаи да са пред входната врата , а подсъдимия да отправя реплика към тях „Излезте , ще ви застрелям“.Нелогични са показанията на А. за момента в който той извадил пистолета си от кобура.Според неговите твърдения той е възприел М. с пистолет в дясната ръка , насочен надолу.В този момент А. твърди , че Б. казал „Полицаи сме от Второ“.В показанията си Б. твърди , че именно А. му казал първи  репликата „Колеги сме от Второ.Ела да поговорим.“След тази реплика и двамата свидетели са единодушни в показанията си , че подсъдимия насочил пистолет срещу тях и им казал „Махайте се , ще Ви застрелям.“ според Б. и „Излезте , ще ви застрелям“ според А..Тази реплика била повторена няколко пъти и според А. не била „казана от М. мого силно, но се чуваше“.Съдът приема , че тази реплика е казана от подсъдимия независимо от факта , че в обясненията си той отрича съдържанието й .Съдът кредитира показанията на свидетеля А. за момента на отправяне от страна на Б. на репликата „Хвърли оръжието и легни на пода“.Тези показания кореспондират с показанията на свидетелката Р.С. , на обясненията на М. ,както и на показанията на Д.М. и на С..

А. и Б. са единодушни , че са възприели подсъдимия в дъното на коридора пред осветена врата вдясно по него.Те са възприемали ясно лицето, тъй като светлината от стаята им помагала.В същото време показанията им относно това , че в коридора не е имало осветление кореспондира с показанията всички други свидетели и с обясненията на подсъдимия М..

Анализа на всички доказателства сочи , че А. и Б. са отключили вратата на апартамента и са влезли в коридора на около два метра така , че гърба на втория да се вижда от шпионката на вратата на апартамента на свидетеля С..Двамата са били с пистолети в ръцете си.В този момент двамата са били възприети от подсъдимия като силуети на въоръжени лица.Това е било неочаквано за М. и той реагирал по описания от него самия начин . Съдът приема , че подсъдимия е отправил твърдяната от А. и Б. реплика .Тази реплика била отправена към неизвестни за подсъдимия въоръжени лица.Той е разбрал за това , че това са служители на **** едва след като двамата излезли от коридора на апартамента и застанали до входната врата.В този момент Б. уведомил по радиостанцията свидетелят М.М. за отправената към тях заплаха с насочено оръжие и поискал подкрепление.Едновременно с тези действия на Б. свидетелят А. отново казал и подсъдимия възприел това , че двамата са полицейски служители от ****.Тази информация объркала М. и той я споделил по телефона със сестра си – свидетелката Д.М..Тя му дала съвет да стои на прага на стаята . В този момент,  след като оценил ситуацията ,  М. поискал да дойде началника му – свидетелят П.С..Подсъдимият и сестра му оценили като непрофесионални действията на двамата полицаи и това предизвикало действията на М. да откаже да се предаде и да ги държи далеч от себе си като направил всичко възможно да ги мотивира да напуснат апартамента чрез отправените реплики и насоченото оръжие.Събраните доказателства – показанията на останалите свидетели , анализа на поведението на всеки един от участниците в описаната ситуация не дават основание на съда да приеме за безспорни  показанията на свидетелите А. и Б. в тази им част.Предвид установената фактическа обстановка обясненията на подсъдимия са логични и остават неопровергани от други доказателства.

Констатираното несъответствие в показанията на А. и Б. според съда , се дължи на съзряната от тях опасност да  бъдат обвинени, че нахлуват в чуждо жилище в нарушение на ЗМВР, в нарушение разпореждането на дежурния и в нарушение на инструкцията за патрулно – постовата дейност на МВР.В този смисъл съдът споделя становището на защитата.Следва да се отбележи , че последващите действия на двамата служители и  на пристигналите полицейски екипи са мотивирани от тази опасност.До голяма степен поведението на подсъдимия М. е резултат от поведението на А. и Б..Поради гореизложеното съдът кредитира показанията на двамата свидетели всамо в  посочената  по – горе част.

Съдът смята , че показанията на свидетеля П.С. следва да се кредитират в цялост.Те съответстват на другите събрани в хода на разследването доказателства и се допълват от тях.Този свидетел е осъществил пряк контакт с подсъдимия , лично е възприел неговото състояние . Следва да се отбележи професионалното отношение на свидетеля в конкретната ситуация . С действията си той става причина за бързото решаване на възникналия проблем.Внимание заслужават показанията на свидетеля С. в частта им относно казаното от него на оперативния дежурен на СДВР относно начина по който Б. и А. са действали.В същото време той е настоявал за пристигането на оперативната група и предаването на огнестрелното оръжие.Показанията му свързани с лично възприетите първоначални реакции и думи на подсъдимия са от съществено значение за правилната преценка на възникналата ситуация.В тази връзка следва се подчертаят казаното от свидетеля за възприетото състояние на М. : „....Седнахме на масата в кухнята и го помолих да ми разкаже по подробно какво е станало, той беше контактен и уплашен,нямаше агресия, искаше да се свърже със сестра си .....“ Показанията на П.С. са обективни и съдът гради своите изводи, като ги взема предвид.Съдът не споделя извода , че с показанията си С. цели да подпомогне защитната версия на подсъдимия.

При анализа на свидетелските показания съдът стина до заключението , че показанията на свидетеля А.А. допринасят за разкриване на обективната истина по отношение на действията на подсъдимия и неговото психическо състояние непосредствено след като свидетелите А. и Б. напуснали апартамента.Този свидетел е възприел поведението на М. , неговите объркани действия и единственото му желание да търси изход от ситуацията , като на мястото дойдат висшестоящи началници.Внимание заслужават думите на свидетеля „М. изглеждаше притеснен , уплашен , аз се опитвах да го успокоя , но при опит даго доближа той насочи оръжието срещу мен и каза „Стой там или излизай навън““Тези думи на свидетеля и описаната от него реакция на подсъдимия кореспондират с обясненията на М. и показанията на свидетелите С. и Д.М..

 Съдът няма основание да смята , че показанията на свидетелката Р.С. са пристрастни .Към момента на разпита й в съдебното заседание близки й отношения с подсъдимия са  минало и не могат да обосноват разглеждането им в този контекст.Те са показания на свидетел очевидец както на предисторията на инкриминираното деяние така и на конкретните действия на свидетелите А. и Б. при влизане в апартамента и отправените от тях реплики.В посочената втора част показанията на Р.С. опровергават показанията на двамата полицейски служители и допринасят за изясняване на причините за поведението на подсъдимия и неговата реакция , установена в хода на разследването.Показанията на Р.С. кореспондират с показанията на свидетелите С. , Д.М. , Б.С. и обясненията на подсъдимия М..

Съдът споделя становището на адвокат Х. относно протокола за разпит на свидетел от **и смята , че тези показания не следва да се вземат предвид при оценката на доказателствата и ги изключва от доказателствената маса.Показанията са дадени пред разследващ полицай от **** – СДВР въпреки изричното изискване на закона разследването , предвид качеството на обвиняемото лице да се провежда от следовател .В последствие свидетелката е разпитана и от следовател.Съдът намира за необходимо да отбележи, че прочетените в хода на съдебното следствие показания са от значение за коментираната вече предистория на инкриминираната случка.

В показанията си свидетелката Б.С. описва предисторията на случилото се на **, поведението на М.М. , сигнализирането на полицията , пристигането на полицаите .Тази свидетелка потвърждава факта , че дъщеря й – свидетелката Р.С. е наблюдавала през шпионката на входната врата действията на полицейските служители.След прочитане на показанията й пред орган на досъдебното производство свидетелката потвърди , че тя е дала ключовете от входната врата на апартамента на свидетелите А. и Б. и внесе разяснения относно момента в който чула полицаите да казват думата „Полиция“.Показанията на тази свидетелка съдът смята за обективни , съответстващи на установената фактическа обстановка и ги цени.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С.С. дадени в съдебно заседание , относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства относно : позвъняването на входната врата на жилището му от С, обаждането на тел.112 , разказа на Б. и Р. С, тяхното състояние, времето на пристигане на свидетелите Б. и А. , облеклото им , реакциите им , информацията , която им е била дадена , възприетите разговори по радиостанцията между Б. и М., подготовката им за влизане в апартамента и чутата реплика.

Съдът дава вяра на показанията в съдебно заседание на свидетеля М.М..Този свидетел е бил оперативен дежурен офицер в 02РУП при получаване на сигнала за възникналия семеен скандал , той е изпратил полицейските служители на мястото, давал е указания по радиостанцията и т.н. В цялост показанията на свидетеля следва да се кредитират като безпристрастни и логични.Неговите показания относно поведението на подсъдимия и по – конкретно за това , че М. е насочил оръжие срещу А. и Б. следва да бъдат ценени .В тази част въприетото от свидетеля е в резултат на разговорите които е провел с двамата свидетели по радиостанция и в последствие по телефона.Съдът цени показанията на свидетеля дадени в хода на досъдебното производство в частта в която са прочетени на основание чл.281 , ал.5 вр.ал.1 , т.1 и т.2 НПК.Тези показания , потвърдени в съдебно заседание , за насочването на пистолета от подсъдимия М. срещу А. и Б., съвпада и с техните показания.В резултат на анализа на доказателствата , съдът приема този факт за доказан.Следва да се отбележи , че подсъдимия също не отрича , че е насочил пистолета в посока на двамата свидетели.

Показанията на свидетелката Д.М. се възприемат от съда в контекста на роднинската й връзка с подсъдимия.Свидетелката изрично заявява , че желае да свидетелства в производството.В първата си част нейните показания са свързани с проведените разговори с брат й по телефона непосредствено след заключването му в спалнята.Двамата подържат почти непрекъсната връзка по телефона и в този смисъл свидетелката е възприела поредица от релевантни факти включително и първоначалната реакция на подсъдимия при влизането в апартамента на свидетелите А. и Б..Съдът кредитира показанията на свидетелката М. дотолкова доколкото те кореспондират с показанията на други свидетели за които не съществува съмнение за пристрастност.Показанията на свидетелката относно възприетите факти не се опровергават от нито едно друго доказателство.Роднинската връзка между подсъдимия и свидетелката не изключват априори истинността на показанията й и не дават основание да се изключат от доказателствената съвкупност.В частта относно емоционалното състояние на подсъдимия и реакцията му при възприемането на двете въоръжени лица в апартамента показанията на свидетелката кореспондират с показанията на свидетелите А. , А. и помагат за обяснение на поведението на подсъдимия.Показанията на свидетелката в частта им относно последователността на действията на подсъдимия от момента в който я набрал по  телефона за първи път до момента в който А. и Б. били извън входната врата.Съдържанието на разменените реплики между нея и подсъдимия по време на инкриминираната ситуация се подкрепят частично от показанията на свидетелите А. и Б. за поведението на М. .Показанията на свидетелката относно последващите й действия и по специално посочените от нея мотиви с които обосновава действията си са логични и съответстващи на установената фактическа обстановка.Д.М. описва  емоционалното състояние на подсъдимия поначин който  съвпада с показанията на останалите свидетели включително и на А..

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И.Ш., но същите са релевантни единствено в частта им относно факта на посещението му на адреса като участник в ППГ 455 , доставяне на бронижилетки и възприетата от него отворена врата на апартамента , която **** или Б. затворил или заклюѝчил.Ш. не е възприел релевантни за поведението на подсъдимия факти.

Към доказателствения материал съдът приобщи на основание чл.283 НПК и всички събрани по делото писмени доказателства.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка  съдът зае  становище, че деянито не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Съдът  ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.М. ЗА НЕВИНЕН  ЗА  това, че на ** в ******* да се е заканил с убийство на Ч.И.Б., като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет и му казал, че ще го застреля и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – ****** от състава на МВР, като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК.

Съдът  ПРИЗНАВА подсъдимия М.Й.М. ЗА НЕВИНЕН  ЗА  това, че на ** в ******* да се е заканил с убийство на Е.К.А. , като насочил към него огнестрелно оръжие – пистолет и му казал, че ще го застреля и това заканване могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК – ****** от състава на МВР, като на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК.

Пострадалите , съгласно внесеното обвинение А. и Б. не предявиха граждански искови и  се отказаха от конституирането им като частни обвинители.

Подсъдимият М. е лице по смисъла на чл.142, ал.2 ,т. НК.

От обективна страна посоченото престъпление по чл.144 ал.3 НК представлява особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го лиши от живот. Освен това така отправената закана следва да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението. Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата. Освен това, от субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне основателен страх от осъществяването й.

Доказването на всеки един от елементите на престъпния състав е в тежест на обвинението.Когато някой от елементите на състава не е доказан по несъмнен начин съдът следва да постанови оправдателна присъда.

В процесния случай отправената закана се изразява в насочване на огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия М. в посока на свидетелите А. и Б. и изричане на неколкократно на репликата „Излезте Ще Ви застрелям“.Тези реплики са отправени от подсъдимия в момент на силна уплаха, когато възприел два въоръжени силуета в коридора на апартамента.

Съдът смята , че репликата е с цитирания текст по показанията на двамата свидетели, които не се подкрепят от други доказателства.Следва да бъде споделено становището , че дори изречена в този вид заплахата е под условие и евентуалното и осъществяване е в зависимост от поведението на двете лица срещу които е насочена.Така отправената заплаха не е конкретна и ясна и по скоро цели защита на самия подсъдим  отколкото отправянето на сериозна заплаха за живота на двете лица. Тези конкретни действия на М.

 , доколкото са доказани, следва да се разглеждат в контекста на ситуацията и психическото състояние на извършителя.Инкриминираната ситуация дава основание да се твърди , че заплахата е отправена с цел осуетяване на нападение от неизвестни въоръжени лица.Няма доказателства , че М. е възприел двете лица като полицейски служители.Те действително са изглеждали като силуети в тъмния коридор от гледната точка на М., който е стоял на входа на осветено помещение.Тази обстановка прави обясненията на подсъдимия житейски логични.

    Двамата свидетели не споделят пред съда , че това действие на подсъдимия е предизвикало основателен страх у тях.Прокурорът сочи последващите им действия като доказателство за тази уплаха.Това по скоро е хипотеза, която остана недоказана по несъмнен и категоричен начин.Няма как да се опровергае тезата , че последващото поведение на А. и Б. е породено от страха им да не носят отговорност за нарушените правила при влизане в апартамента.Не са събраха доказателства в подкрепа на показанията на пострадалите , че М. е тръгнал към входната врата т.е към тях с насочено оръжие.Съдът приема , че установеното поведение на подсъдимия след възприемане на въоръжените лица в коридора на жилището е защитно действие и субективното му намерение не е в посока заплаха за лишаване от живот.

    Деянието по чл.144,ал.3 пр.1 НК следва да е осъществено при пряк умисъл от субективна страна.Деецът следва да отправи такава закана която да съдържа и формулира недвусмислено намерение , насочено към лишаване от живот.В конкретния случай самия подсъдим е целял с поведението си да мотивира двете лица да напуснат коридора на жилището.Няма безспорни доказателства , че с действията си М. е целял застрашаване на живота на двамата свидетели.

От друга страна, за да са съставомерни деянията по чл.144 ал.3 от НК следва да е налице осъществен състав и от субективна страна. Съгласно трайната практика заканата за убийство се осъществява винаги с пряк умисъл. Подсъдимия М.  е следвало да съзнава обществено опасния характер на деянията и да цели настъпването на обществено опасните последици. Той е следвало да съзнава характера на заканата и да иска да възбуди основателен страх от осъществяването й, след като тя бъде възприета от заплашените. В процесния казус тези деяния са несъставомерни от субективна страна, защото у подсъдимия М. не е имало умисъл за тях. За това говори, както бе казано по-горе от последващото му поведение.

Поради това и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия за невиновен по обвинението по чл.144, ал.3 от НК спрямо Е.К.А.   по обвинението по чл.144,ал.3 от НК спрямо Ч.И.Б.  и го оправда.

          В хода на съдебното и досъдебното производство не са направени разходи .

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 СЪДИЯ :