Определение по дело №107/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по частна жалба от Г. С. Я., изтърпяващ наказание „лишаване от С.” в З. в Г. Б. Д., срещу определение № 637/16.10.2010 година по н.о.х.д. № 137/2004 година на ПРС. В нея се твърди, че определената му от ПРС сума за плащане в размер на 448 лева е „непосилна” и че има и други съображения, без обаче да ги излага.

ОС, след като провери изцяло правилността на атакуваното определение на първостепенния съд съгласно чл.345, ал.3 във вр. с чл.306, ал.3 и чл.314 от НПК, намира следното:

С присъда № 418/12.04.2010 година по същото дело подсъдимият Г. С. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от С.”. С решение № 270/01.09.2010 година по в.н.о.х.д. № 252/2010 година цитираната присъда е изцяло потвърдена и влязла в сила от постановяване на решението. Отчитайки допуснатия с присъдата пропуск относно присъждане в тежест на подсъдимия на сторените по делото разноски, с атакуваното определение на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК първостепенният съд в П. е постановил Я. да ги заплати в изчисления размер от 448 /четиристотин четиридесет и осем/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Този акт е правилен и законосъобразен. Разпоредбата на чл.306, ал.1, т.4 от НПК дава възможност на първоинстанционния съд да се произнесе допълнително и с определение в частта за разноските, когато е пропуснал да го направи с постановяването на присъдата. А на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото се възлагат в тежест на осъдения подсъдим. В случая наказателното производство е водено само срещу Я. и в двете фази на процеса, затова и само той дължи сторените разноски, независимо, че е обвинен в престъпление, извършено в съучастие. Императивния характер на разпоредбата на чл.189 от НПК изключва коментара на въпроса дали това е справедливо. Няма възможност и за поделянето на разноските по смисъла на чл.189, ал.3, изр.2 от НПК, защото по делото подсъдимият е само един, независимо, че е осъден за извършено в съучастие престъпление. По тези причини е правно безсмислено за насрочване на делото в открито съдебно заседание, за да бъдат чути и сочените от жалбоподателя „допълнителни мотиви”.

По изложените съображения и поради липсата на нарушения на материалния закон и проверяваната процедура при постановяването на атакувания съдебен акт, на основание чл.345,ал.1 пр.1 във вр. с чл.306, ал.3 от НПК ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 637/16.10.2010 година по н.о.х.д. № 137/2004 година на ПРС.

Настоящето определение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.