Присъда по дело №991/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

МОТИВИ към Присъда №51/27.11.2023 г. по НОХД № 991/2023
г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА

С внесения от Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинителен акт
подсъдимата Р. П. П., с ЕГН**********, е предадена на съда затова, че на
16.04.2022 г. на АМ "Тракия", в землището на община Братя Даскалови, обл.
Стара Загора на км. 167 в посока град Бургас при управление на МПС- лек
автомобил, марка "БМВ X 5" с рег. № ВР 0388 ВМ нарушила правилата за
движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП- Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като е загубила
контрола над управлението на лекия автомобил, марка "БМВ X 5" с рег. № ВР
0388 ВМ, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на Д. Т.
Д. - престъпление по чл. 343, ал.1, буква „В“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание по чл.248 от НПК, на основание чл.252
ал.1 от НПК разглеждането на делото продължи незабавно по реда на Глава
ХХVІІ, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В разпоредително заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага
да се определи наказание „лишаване от свобода“ към минимума, което по
правилата на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде
2/две/ години „лишаване от свобода“ с три години изпитателен срок.
Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание по чл.343г от НК
„лишаване от право от да управлява МПС“, което не може да бъде по-малко
от размера на наказанието „лишаване от свобода“, така че същото да бъде за
малко по-висок срок.
Повереникът на частния обвинител Т. Д. К. - адв.Б., изразява
становище, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при
прилагане разпоредбата на чл.66 НК, което да бъде към минималния размер –
3 години „лишаване от свобода“ с 5 години изпитателен срок. Моли да им
бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция, съгласно
представеното пълномощно.
Защитникът на подсъдимата Р. П. П. - адв. И., моли съда да приеме,
че е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, т.е. наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са възрастта на
подсъдимата, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
процесуалното й поведение и обстоятелството, че е допринесла за разкриване
на обективната истина.
Моли съда да има предвиди факта, че се касае за лична драма,
защото подзащитната му е живяла с пострадалия Д. Д. на семейни начала в
продължение на 15 години.Моли съда да наложи на подзащитната му
наказание в рамките на минимума, предвиден от закона, което да бъде
1

отложено на осн.чл.66 НК.
Подсъдимата Р. П. П. по реда на чл.371, т.2 НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимата Р. П. П.,
което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 НПК,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Р. П. П. притежава свидетелство за управление на
МПС кат. В, А, М от 2001г. Наказвана е неколкократно за нарушения на ЗДП.
Подсъдимата П. живеела на съпружески начала с пострадалия Д. Д. в
гр. Враца.
На 16.04.2022 г. двамата тръгнали от гр.Враца за гр. Бургас с л.а. на
Д., джип м. БМВ Х5 с рег. № ВР 0388 ВМ. Автомобилът бил с дясна дирекция
на управление и шофьорът се намирал от дясната страна на автомобила по
посока на движение. Първоначално колата управлявал Д..
Движейки се по АМ „Тракия“, преди разклона за АМ „Марица“ и гр.
Свиленград, Д. спрял на бензиностанция на „Петрол“ и тъй като се уморил от
шофирането, се сменили с подсъдимата П., като тя подкарала л.а. по
магистралата в посока изток към гр. Бургас.
Времето било ясно, ранен следобед с нормална дневна видимост.
Подсъдимата се движила по прав равнинен участък от магистралата в
землището на общ. Братя Даскалови. Около 16.30 ч. подсъдимата П.
управлявала лекия автомобил със скорост около 146 км/ч. в дясната активна
лента на магистралата, без наличие в непосредствена близост на други
автомобили, които да оказват въздействие върху поведението й на водач на
МПС. Автомобилът достигнал км 167 в участък с неравност на пътното
платно в лентата, по която той се движил.
При преминаването през нея със скорост 146 км/ч същият се
залюлял, на което водачът П. реагирала неправилно, задействайки спирачната
система на автомобила едновременно с рязко завъртане на волана на ляво.
След като автомобилът се отклонил на ляво спрямо посоката си на движение
и навлязъл в лявата активна лента, П. завъртяла рязко волана на дясно, при
които корекции с волана на направлението на движение на автомобила,
същият е оставил прохлузни следи на платното. След тази поредна корекция с
волана автомобилът се насочил на югоизток, при което подсъдимата отново
задействала спирачната уредба, оставяйки две успоредни спирачни следи,
завършващи до крайпътната еластична ограда /мантинела/ южно от
аварийната лента за движение. Настъпил контакт на лекия автомобил с тази
ограда, като автомобилът се възкачил върху нея и продължавайки
движението си извън пътното платно контактувал с храстовидно дърво, което
повалил. Последвало заораване в почвата извън пътното платно, при което
лекият автомобил, движейки се, се преобърнал по таван с предна част,
2

насочена на запад - посока София.
Веднага след инцидента край катастрофиралия автомобил спрели
други лица, които оказали помощ на водача П. да излезе от колата. Същата не
била претърпяла значителни травматични наранявания, но била изпаднала в
шок.
Пострадалият Д., който се возил на предната дясна седалка, бил
починал на място. Пристигналите впоследствие спешни медици констатирали
смъртта на Д., а подсъдимата П. била откарана в болница в гр.Стара Загора за
допълнителни изследвания.Там на подсъдимата, предвид тежкото й психично
състояние, й било дадено да пие успокоително лекарство - Диазепам. Едва
впоследствие при П. отишли полицейски служители, за да й се вземе от лекар
кръвна проба за изследване наличие на наркотични вещества в кръвта.
Употребата на транквиланта от П., преди вземането на кръвната проба било
отбелязано и в протокола за това действие.
При огледа и аутопсията върху трупа на Д. Д. се установила
черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка в двете голямомозъчни
хемисфери и контузия на малкия мозък; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; кръвонасядане по лява челна
област; порезна рана по лява слепоочна област на главата. Оток на мозъка и
белите дробове. Счупване на две на брой ребра в дясна гръдна половина с
кръвонасядане на меките тъкани около тях.
Видно от изготвената СМЕ по делото смъртта на Д. Т. Д. е в
резултат на черепно-мозъчна травма.
Изготвената по делото авто-техническа експертиза установила, че
подсъдимата П. непосредствено преди да навлезе в пътната неравност е
управлявала процесния автомобил със скорост 146 км/ч., което представлява
нарушение на чл. 21, ал. 1, предл.2 от ЗДвП - При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h при пътно превозно средство от
Категория „ В" на автомагистрала - 140 km/h, но това нарушение не е в пряка
причинна връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие.
Подсъдимата П. като водач на автомобила е имала техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, преминавайки през
неравността, ако е държала здраво волана за управление, без да го върти рязко
и без да употребява спирачната система на същия аварийно. Само по този
начин събразно заключението на автотехническата експертиза тя би могла да
продължи движението си в лентата, по която се движи /дясната/ без да я
напуска, тъй като пропадането на пътната настилка /неравността/ е с
дълбочина до около 10 см и преминаването на процесното МПС през нея не
би променило траекторията на движението му при скоростта му на движение
от около 146 км/ч .
Причината за изгубване устойчивостта на движение на лекия
3

автомобил е, че водачът му е изгубил контрол върху движението му,
извършвайки технически неправилни действия - рязко завъртане на волана на
ляво и впоследствие на дясно, аварийна употребява на спирачната система.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
разследването доказателства - протоколи за разпит на свидетели - л.67,68,
77,80; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум - л.8-40, , АТЕ -
л. 138-148, СМЕ на труп - л.45-50, и други писмени доказателства по описа на
делото.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

Въз основа на установените факти съдът прие, че подсъдимата Р. П.
П. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
престъпление по чл.343, ал.1, буква „ В", вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
16.04.2022г. на АМ "Тракия" в землището на община Братя Даскалови, обл.
Стара Загора, на км 167 в посока град Бургас, при управление на МПС- лек
автомобил, марка "БМВ X5" с рег. № ВР 0388 ВМ, нарушила правилата за
движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като е загубила
контрола над управлението на лекия автомобил, марка "БМВ X5" с рег. № ВР
0388 ВМ, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на Д. Т.
Д..
От обективна страна, в конкретния случай допуснатото от
подсъдимата Р. П. нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат.
Съгласно заключението на СМЕ на труп №74/22 г. е налице и пряка
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания на
пострадалия Д. Д. при ПТП на 16.04.2022г. и настъпилия смъртен изход.
От субективна страна подсъдимата Р. П. П. е извършила деянието по
непредпазливост под формата на небрежност, като не е предвиждала
общественоопасните му последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимата Р. П. П. престъпление по чл.343,
ал.1, буква „ В", вр. с чл. 342, ал.1 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от 2/две/ до 6/шест/ години. С оглед на това, че
съдебното производство се разви по реда на Глава ХХVІІ НПК и по-
конкретно при хипотезата на чл.371 т.2 НПК, съгласно разпоредбата на
4

чл.373, ал.2 НПК съдът следва да определи наказанието на подсъдимия при
условията на чл.58а НК.
В случая съдът определи наказанието на подсъдимата при
хипотезата на чл.58а, ал.1 НК в пределите, предвидени от закона за
извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбата на общата част
на този кодекс и като взе предвид:
-степента на обществената опасност на деянието и дееца;
-подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
В тази връзка съдът счита за уместно да отбележи, че определянето
на наказанието спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното
престъпление не съставлява механична преценка на отчетените
обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички
обстоятелства, влияещи върху отговорността.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
самопризнанията на подсъдимата, направени на досъдебното производство, с
които е допринесла за изясняване на обстоятелствата по делото, чистото
съдебно минало, добри характеристични данни, изразеното съжаление за
извършеното противоправно деяние.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство при определяне
наказателната отговорност на подсъдимата съдът отчете наличието на
нарушения на ЗДвП, за които са налагани наказания на подсъдимата, видно
от приложената по делото Справка за нарушител.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, отчитайки и високата степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, съдът прие, че на подсъдимата П. следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
малко над минималния размер, предвиден в закона за извършеното
престъплението, а именно “лишаване от свобода” за срок от три години,
с което ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална
превенция.
В съответствие с изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът намали така
определеното на подсъдимата Р. П. наказание с 1/3, като редуцираното
наказание е „лишаване от свобода” за срок от две години.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
В обобщение, съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху
отговорността на подсъдимата П., изводите за нейната лична степен на
обществена опасност и величината на степента на обществена опасност на
деянието, сочи на наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства,
при който настоящият съд определи наказанието, а именно „лишаване от
5

свобода“ за срок от три години, което в съответствие с разпоредбата на
чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3, като наказанието, което следва да изтърпи
подсъдимата е в размер на две години „лишаване от свобода”, изтърпяването
на което е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
В контекста на изложеното по-горе, съображенията на защитата за
определяне наказание на подс. П. за извършеното престъплението по
правилата на чл.55 НК са неоснователни. Това е така, тъй като в случая не са
налице кумулативно двете условия, които задължават съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1 НК и да определи на подсъдимия наказание под
най-ниския предел на предвиденото наказание в закона или да премине към
друг по-лек вид наказание, а именно:
-на първо място фактически констатации, че са налице
изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или, че има
многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само по себе си не
може да се оцени като изключително;
-второ, правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, е несъразмерно тежко, защото има значителна по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид
престъпления, с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, особености на деянието и дееца,
подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.343г от НК съдът лиши подсъдимата Р. П. П., с
посочени данни, от право да управлява МПС за срок от две години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимата Р. П. П., с посочени данни, да заплати на
частния обвинител Т. Д. К., с ЕГН**********, действаща лично за себе си и в
качеството на майка и законен представител на малолетната Катерина Калин
К., с ЕГН**********, направените разноски за правна защита в размер на
1000/хиляда/лева.
Съдът осъди подсъдимата Р. П. П., с посочени данни, да заплати в
полза на ОД на МВР, по бюджетната сметка на РУ – Чирпан, сумата от
1711.72 лева / хиляда седемстотин единадесет и седемдесет и две стотинки/,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски по
делото.
Причините и условията, способствали за извършване на
престъплението, са ниско правно съзнание, незачитане на правилата за
движение, съгласно ЗДвП и ППЗДвП.
Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

6

СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	51
Дата:	27 ноември 2023 г. (в сила от 13 декември 2023 г.)
Съдия:	Мариана Димова Христакева-Панова

Дело:	20235500200991
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 август 2023 г.

Присъда по дело №991/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите