РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК
Образувано е по въззивна жалба на адв. М. З., защитник на подсъдимия В. Т. С.,
срещу присъдата № 37/11.11.2022 г. по н.о.х.д. № 753/22 г. по описа на ОС-Стара Загора, с
която е признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б.
„а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК, за което му е
наложено, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, наказание шест години и четири месеца лишаване
от свобода, и по чл. 345, ал.1, пр.1 НК, за което на същото основание му е наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо
наказание, а именно по-тежкото от двете, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е
постановено да се търпи при „строг“ първоначален режим. Присъдата съдържа произнасяне
и за веществените доказателства, разноските и приложението на чл. 59, ал. 1 НК.
Жалбата е своевременно предявена. Защитата възразява по отношение срока на
наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 343 НК. Сочи обстоятелства,
които настоява да бъдат отчетени със завишен смекчаващ потенциал. Акцентира на факта, че
пострадалите не били поставили своите обезопасителни колани; знаели, че подсъдимият не е
правоспособен водач на МПС, а и пътуването било предприето, за да бъдат откарани до
1
работното им място (т.е. в тяхна полза). Аргументира възражение и по отношение
осъждането за инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като поддържа, че не
било в причинна връзка с произшествието. Претендира въззивната инстанция да оправдае
подсъдимия по обвинението за осъществяване на споменатото нарушение като част от
обективната страна на инкриминирания престъпен състав и да коригира санкционния избор
на първата инстанция. Не предлага конкретен размер на намаляване на наказанието
лишаване от свобода.
Акцесорните процесуални страни (частните обвинители Д. С. А. (лично пострадала) и
родствениците на починалата вследствие на процесното ПТП А. Х.: нейните родителите – Д.
Р. Х. и А. Ш. Х., малолетният й брат М. А. Х. чрез своя законен представител – баща си А.
Х., баба й и дядо й по майчина и по бащина линия А. А. А., Р. И. А., Р. Ю. Х. и Ш. А. Х.[1])
не са обжалвали присъдата.
Срещу жалбата е постъпило възражение от тяхна страна (депозирано чрез повереника
им). Във възражението се съдържат конкретни контрааргументи срещу всеки от доводите на
жалбоподателя.
При пренията представителят на АП-Пловдив изложи съображения против
становището на жалбоподателя за незаконосъобразност на присъдата. Предложи да бъде
потвърдена.
Във въззивните прения участие взе повереникът на частните обвинители адв. Т.,
както и частните обвинители А. Х., Р. Х. и Ш. Х.. Те не добавиха нещо ново към доводите в
споменатото по-горе възражение срещу въззивната жалба. Повториха искането за
потвърждаване на присъдата на старозагорския съд.
Защитникът на подсъдимия адв. М. З. потвърди и допълнително аргументира
оплакването за явна несправедливост на наказанието за по-тежкото престъпление. Изрази
мнение, че проверяваната инстанция била игнорирала някои от смекчаващите обстоятелства.
Сетне критикува и преценката й за силата и влиянието на съвкупността обстоятелства със
смекчаващи свойства и за съотношението им с обстоятелствата с обратен знак. Повтори
искането за смекчаване на санкционирането, както и за оправдаването на подс. С. за
инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Подсъдимият С. подкрепи изложената от своя защитник позиция. В последната си
дума настоя за определяне на минималното предвидено наказание.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло
законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с
направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че
въззивната жалба е частично основателна.
*
Първоинстанционното съдебно производство е било проведено по диференцираната
процедура на Глава 27-та НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
2
Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното производство
гласни, писмени и веществени доказателствени материали (изброени подробно в мотивите
на присъдата, включително с посочване на мястото, където се намират по делото), както и
няколкото експертизи, обосновават изложената в обвинителния акт фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Т. С. е роден на 02.05.1991г. в град *. Същият е българин, български
гражданин. Има основно образование. Живее в село *, общ. *, обл. *. Не е женен. Поддържа
съпружеско съжителство със св. В. Д. Х.. Двамата имат малолетни деца – Т. В. С., роден на
05.04.* г. и Г. В. С., роден на 07.12.* г., за които се грижат.
Съжителката на подсъдимия работела във ферма за отглеждане на патки.
Подсъдимият бил без постоянна трудова ангажираност. Епизодично работел земеделска
работа в оранжерия.
Никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС. Бил е осъждан
многократно, без да е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Три от
осъжданията му – по н.о.х.д. № 277/2010 г. по описа на Районен съд гр. Чирпан, по н.о.х.д.
№ 3445/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив и по н.о.х.д. № 7233/2015 г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив – са били за управление на МПС в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление – престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от
НК. Последното осъждане – по н.о.х.д. № 410/2018 г. по описа на Районен съд гр. Чирпан – е
било за престъпления по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по
чл.216, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за които на основание чл.23, ал.1 от НК му е било
наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от
НК за срокове от две години, пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.4 от НК (включване в
курсове за обществено въздействие) за същия срок и пробационната мярка по чл.42а, ал.2,
т.6 от НК (безвъзмезден труд в полза на обществото) с продължителност 150 часа годишно,
в рамките на две години. Наказанието пробация приключило на 15.05.2021 г., т.е.
настоящото престъпление е било изпълнено по време на неговото изтърпяване.
Подсъдимият В. Т. С. е бил наказан и с девет наказателни постановления по ЗДвП,
пет от които са били с предмет нарушение по чл.177, ал. 1, т. 2 ЗДП (управление на моторно
превозно средство без правоспособност). Последното от наказателните постановления (№
20- 0239-001317/06.11.2020 г.) е било съставено въз основа на АУАН № */ 10.08.2020 г. – вж.
л. 203 от втория досъдебен том и л. 74 от първоинст. дело.
Към м.август 2020 г. подс. С. управлявал лек автомобил „*“ с номер на рама * и
регистрационен номер *, собственост на брат му – св. И. Т. С. (вж. л. 122, том 1 ДП).
Превозното средство било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДП – поради това, че в двумесечен срок от придобиването му не било регистрирано в
автоматизираната информационна система на КАТ. Подсъдимият В. Т. С. „закупил“ този
автомобил от брат си без изискуемия договор с нотариална заверка на подписите. За да го
управлява, му бил поставил табели с чужд регистрационен номер - *, издадени за друго
МПС – л.а. „*“ с номер на рамата * (вж. л. 206-208 от втория досъдебен том).
3
С тази кола подсъдимият извършвал незаконосъобразни транспортни услуги – срещу
заплащане откарвал работници до работното им място на борсата за плодове и зеленчуци в
с.*.
На 08.10.2020 г., около 13.30 ч., подсъдимият приел в автомобила си св. Д. С. А.,
която седнала отзад в дясно, Б.И.А., който седнал отзад в средата и А. А. Х. (род. 2005 г.),
която седнала зад шофьора. На предната седалка, до водача, се качил св. И. С. С..
Подсъдимият взел със себе си и своя малък син - Г., като го разположил в скута си. Така
натоварен с пътници, С. потеглил от село * към село *, за да превози съселяните си до
работното им място, споменато по-горе.
Валял силен дъжд, пътната настилка била мокра, а видимостта била до такава степен
ограничена, че подсъдимият пропуснал отбивка по пътя. Въпреки лошите метеорологични
условия той управлявал автомобила с много висока скорост. Придвижвайки се по този
начин, около 13.40 часа С. преминал с „*“то покрай пътен патрул от служители на РУ на
МВР - *, ситуиран на крайпътна отбивка на главен път II-66, на изхода на с. *. Свидетелите
Р. И. И., Р. А. З. и Ж. М. Ж. от състава на патрула дори не успели да отреагират и да подадат
сигнал със стоп палка, за да спрат движещия се с висока скорост автомобил. Поради това
потеглили с полицейския автомобил без включена сигнализация след него с намерението да
проследят, настигнат и установят водача.
Подсъдимият забелязал, че след него е потеглил полицейски автомобил и прехвърлил
невръстния си син от своя скут в ръцете на возещия се до него св. С.. Сетне увеличил
допълнително скоростта. Достигайки главен път II-66, км. 117, в посока изток – запад, С.
застигнал неустановен в хода на делото друг попътно движещ се автомобил. „*“то било
излязло от лек завой и се движело на прав пътен участък с хоризонтална маркировка М5
(„двойна смесена линия“). Линията на маркировката от неговата страна на движение била
прекъсна, което означавало, че не му било забранено изпреварване. По-нататък тази
маркировка преминавала в маркировка М3 („единична прекъсната линия").
По същото време, в насрещната пътна лента, се движили л.а. „*“, марка “*“, с peг. №
*, управляван от св. Л. Н. Р., следван от т.а. „*“, марка “*“, с peг. № *, водач на който бил св.
Д. В. В.. Движението по правия пътен участък давало възможност на подсъдимия и на св. Р.
взаимно да се възприемат като участници в движението от около 416 м. Когато разстоянието
между управляваните от тях моторни превозни средства се скъсило на 145.46 м., С. започнал
изпреварване на попътно движещия се (неустановен) автомобил, като се изнесъл в
насрещната пътна лента. Маневрата започнала при споменатата хоризонтална маркировка
М5, която позволявала изпреварване на автомобили в неговата лента за движение, и на 20.96
м от началото на забранителната маркировка М3 - „единична прекъсната линия“. Скоростта
на движение на „*“то при започване на маневрата (както и към момента на сблъсъка) е била
128.63 км/ч. С тази скорост подсъдимият преминал покрай знак В26 от северната страна на
платното за движение, който въвеждал ограничение до 60 км/ч. за водачите в неговата
посока. Знакът се е намирал на 65 м. източно от ориентира, приет при огледа на
4
местопроизшествието (точка от асфалта, върху северната ограничителна линия на
платното), намиращ се на 1.4 м южно от пътен знак Е18 „Вода за пиене“.
Започвайки маневрата изпреварване при наличие на насрещно движещ се автомобил
на разстояние от 145.46 м, С. нямал ясна представа за свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване и за заемане място в пътната лента пред изпреварваното ППС,
без да се налага то да намалява скоростта си или да изменя посоката си на движение. Освен
това подсъдимият не започнал своевременно прибиране в своята пътна лента и по този
начин не извършил изпреварването за кратко време, създавайки опасност и пречка за
водачите на насрещно движещите се два автомобила.
Опасността се и реализирала, като настъпил удар между л.а. „*“ и л.а. „*“.
Последният се отклонил на дясно по посоката си на движение, преминал през банкета и се
установил в южната канавка. Св. Д. В., водач на т.а. „*“, завил наляво, за да избегне удар с
автомобила на С.. Вследствие на това излязъл от пътя и се преобърнал. След удара л.а. „*“
се отклонил на дясно по посока на движението си и се преобърнал в отбивката. Ударът за
л.а. „*“ бил приплъзващ, като първата контактна точка била в предната му лява броня. За
л.а. „*“ ударът бил концентриран в страничната му лява част, в областта на задната лява
врата (до пътническото място в купето на автомобила, където била починалата А. А. Х.). По
време на неконтролираното движение на л.а. „*“ към отбивката от него последователно
започнали да изпадат по платното за движение пътниците, возещи се на задната седалка,
които не си били поставили предпазните колани. Първо изпаднала непълнолетната А. А. Х.,
втори изпаднал св. Б. А. и последна – св. Д. С. А..
А. Х. починала същия ден, в спешното отделение на УМБАЛ „*“ АД гр. *, в 15.35
часа. Св. Д. А. претърпяла средни телесни повреди. Другите пътници и водачката на л.а. „*“
претърпели травматични увреждания извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.
Според назначената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска
експертиза на труп № 181/202 г. (л. 133, том 2 ДП), изготвена от вещото лице д-р Т. Т., при
огледа и аутопсията на трупа на А. А. Х. са установени разчленяване на лонното съчленение
на таза с масивно кръвонасядане в околните меки тъкани и набиране на кръв в коремната
кухина; гръдна травма (счупване на второ ляво ребро, контузии на белите дробове);
черепномозъчна травма (кръвонасядания на меките черепни обвивки, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки); охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците.
Експертното становище на вещото лице е, че гореописаните травматични увреждания
са прижизнени; причинени от действието на твърди тъпи предмети. По време и начин
отговарят да са получени при пътнотранспортното произшествие.
За непосредствена причина за смъртта на А. Х. е приет травматичен шок в резултат
на тежки и множествени травматични увреждания.
От заключението на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 178/2021 г.
(вж. л. 188, том 1 ДП), изготвена от вещото лице д-р Т. Г. П., се установява, че в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие св. Д. А. е получила следните травматични
5
увреждания: контузия на гръдния кош; счупване на ребра в дясно (4-то, 5-то и 6-то);
счупвания на ребра в ляво (4-то, 5-то и 9-то); контузия на белия дроб двустранно; оток и
кръвонасядане по окосмената част на главата; мозъчно сътресение; кръвонасядания и
охлузвания по лицето и шията в ляво; множество охлузвания по горните крайници с
кръвонасядания и отоци; порезни рани по лявата и дясна подбедрици; разкъсно-контузна
рана по лявото коляно. Вещото лице е заключило, че гореописаните и установени
травматични увреждания добре отговарят да са били от действието на твърд тъп предмет и
да са били получени от удари в изпъкналите части и детайли от купето при настъпилото
произшествие. Счупването на серия ребра в двете гръдни половини е причинило трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и при правилно протичане
на оздравителния процес за пълно възстановяване на движенията е бил необходим период от
около 2 - 2.5 месеца. Контузията на белия дроб двустранно е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Останалите травматични увреждания били причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като попадали извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. За оздравяването им бил необходим период в рамките на 14 - 21 дни.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие е изяснен в заключенията на
назначените по делото автотехническа експертиза (л.136, том 2 ДП), изготвена от вещото
лице инж. Р. Н.; комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л.155, том 2
ДП) и допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л.413,
том 4 ДП), и двете изготвени от вещите лица инж. Р. Ж. Н., инж. Х. Г. Х. и д-р Т. Г. Т..
Аргументираният в заключенията на трите експертизи механизъм е еднозначен, като в
заключението на допълнителната комплексна АТСМЕ са обосновани детайли и са внесени
уточнения по наличната към инкр. момент вертикална и хоризонтална маркировка.
Според експертните констатации и протокола за оглед на местопроизшествието от
08.10.2020 г., приложен на л. 34 и сл. от първия досъдебен том, пътното плато било широко
7.20 м, разделено с прекъсната разделителна линия на две ленти от по 3.60 м. За ориентир
при огледа на местопроизшествието е била ползвана мислена точка от асфалта върху
северната ограничителна линия на платното, разположена на 1.4 м южно от пътен знак Е18
„Вода за пиене“, който ориентир е ползван като отправна точка и в експертизите.
Съгласно заключението на АТЕ и комплексната АТСМЕ мястото на удара между л.а.
"*“ и л.а. „*“ по дължина на пътното платно (изток - запад) е било на 3.60 м западно от
ориентира, а по ширина на пътното платно (юг - север) е било на 5.70 метра южно от
ориентира, т.е. ударът е бил осъществен в насрещната (южна) лента за движение спрямо
посоката на движение на управляваното от подсъдимия МПС.
В заключението на допълнителната КАТСМЕ е уточнено спрямо ориентира
местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч. за
водачите, движещи се в посока от изток на запад – 65 метра източно от ориентира и 0.60
метра северно от ориентира, в северния банкет на пътя.
Към момента на произшествието, видно от заключението на допълнителната
КАТСМЕ, надлъжната пътна маркировка на 75 м. източно от ориентира е била М 5 „двойна
6
смесена линия“, като от север линията била прекъсна, а от юг – непрекъсната. След
горепосочените 75 метра, гледано на запад, хоризонталната маркировка е била М3
„единична прекъсната линия“. На 235 м източно от ориентира е отстояла най-изпъкналата
точка на завой за моторните превозни средства, движещи се в посока от изток на запад.
Краят на завоя, който е бил с радиус 625.04 метра, се намирал на около 200 м. източно от
ориентира.
От заключението на допълнителната КАТСМЕ се установява, че водачите на двата
насрещно движещи се автомобила („*“ и „*“) обективно са могли да се възприемат като
участници в движението на разстояние от около 416м. Подсъдимият е предприел
изпреварване, когато управляваният от него автомобил „*“ е бил на разстояние от 145.46 м
от л.а. „*“. Маневрата е започнала при хоризонтална маркировка М5, която е позволявала
изпреварване на автомобили, движещи се в неговата лента за движение, на 20.96 м. от
началото на хоризонтална маркировка М3. Скоростта при започване на изпреварването
(както и при настъпване на ПТП и към момента на сблъсъка) е била 128.63 км/ч.
Надлъжното разстояние, което е изминал л.а. „*“ от момента, в който водачът му е
предприел изпреварване, до мястото на сблъсъка с насрещно движещия се л.а. .„*“, е било
99.56 метра. Водачът на л.а. „*“ преди сблъсъка го е управлявал с 59.22 км/ч., а към момента
на сблъсъка – с 47.41 км/ч. Надлъжното разстояние, което е изминал л.а. „*“ от момента, в
който водачът на л.а. „*“ е предприел маневра изпреварване, до мястото на сблъсъка е било
45.90 м. Тази скорост е определена от вещите лица като съобразена с пътните условия и
наложените ограничения в посоката на движение на този автомобил (от запад на изток).
В заключенията и на трите експертизи е изведено експертно становище, че от
техническа гледна точка водачът на лек автомобил „*“, имайки възможност да възприеме
приближаващия се л.а. „*“ от разстояние от около 416 м, е имал достатъчно свободен път, за
да изпревари попътно движещото се пред него МПС и впоследствие да заеме място в
пътната лента пред изпревареното превозно средство, без да го принуждава да намалява
скорост и да изменя посоката си на движение. В тази връзка вещите лица са посочили, че
като е предприел изпреварване, когато управляваният от него автомобил „*“ е бил на 145.46
метра от л.а. „*“, водачът на първия не се е съобразил с разстоянието до приближаващия се
насрещна му автомобил, и това е била една от техническите причини за сблъсъка. По-
нататък вещите лица са приели, че същевременно водачът на л.а. „*“ е започнал прибиране в
своята, северната пътна лента със закъснение, в което се е изразила другата техническа
причина за сблъсъка с л.а. „*“.
Експертизата, представяща детайлен анализ на механизма на ПТП (допълнителната),
не извежда несъобразената и неразрешена скорост, с която е бил управляван л.а. „*“ – 128.63
км/ч. – като самостоятелна причина за сблъсъка – вж. л. 421 от том последния досъдебен
том.
Относно поведението на водача на л.а.„*“ в КАТСМЕ е прието, че при забелязване на
опасността – насрещно движещ се в същата лента за движение л.а. „*“ – водачът му св. Л. Р.
е реагирала своевременно, като е задействала спирачната система и е завила волана на
7
дясно, с цел разминаване с насрещното МПС, избягвайки по този начин последиците на
челен сблъсък.
От заключението на КАТСМЕ се установява начинът на осъществяване на сблъсъка
между моторните превозни средства, тяхното движение след него до установяването им в
покой, поредността, по която са изпаднали пътниците в управлявания от подсъдимия
автомобил. По отношение на това, че никой от тях не е бил с поставен предпазен колан,
авторите на КАТСМЕ са посочили, че при правилно поставени обезопасителни колани от
пътниците на задната седалка те биха останали в купето на л.а. „*“, но дори при ползван
предпазен колан травматичните увреждания на А. А. Х., довели до смъртта й, биха могли да
се получат.
Получените от другите пътници травматични увреждания, които са извън случаите по
чл.128 и чл.129 от НК, се установяват от заключението на СМЕ по писмени данни №
270/2021 г. (вж. л. 198, том 2 ДП).
Според това заключение св. Б. А. (пътувал на задната седалка, по средата) е
претърпял в резултат на произшествието контузия на главата (мекотъканен оток),
охлузвания на гръдния кош, корема и крайниците и сътресение на мозъка с необходим
възстановителен срок от около две-три седмици. Тези травматични увреждания,
включително и претърпяното мозъчно сътресение, което в случая е било съпроводено с
липса на спомен, но не и с пълна загуба на съзнание, и поотделно, и в съвкупност са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Що се отнася до св. И. С. (пътувал на предната седалка, до подсъдимия) той е
получил при ПТП-то разкъсно-контузна рана на главата и навяхване на рамото.
Претърпените от водача на л.а. „*“ – св. Л. Н. Р., травматични увреждания също са
извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, видно от заключението на СМЕ по писмени данни
№ 275/2021 г. (л.193, том 2 ДП). Според заключението в резултат на ПТП същата е получила
контузия на корема с травма на тънкото черво без открита рана; охлузване и кръвонасядане
в окосмената част на главата; кръвонасядания на лявата слепоочна област, лявата
подбедрица, лявото ходило, дясната колянна и дясната глезенна става. Вещото лице д-р Т.
С. е обосновал, че тези травматични увреждания, възстановителният срок за които е от
около две-три седмици, поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Решаващият съд е обявил, че кредитира експертните произнасяния като компетентни
и добросъвестни.
*
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са
базирани на досъдебните доказателствени материали, между които не се забелязват
съществени разминавания, напротив – те комуникират помежду си и се допълват.
Решаващият съд е бил прав в преценката си, че доказателствената съвкупност подкрепя
изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.
8
Не се констатира и игнориране или преиначаване съдържанието на доказателствени
източници, нито използване на информация, която не е събрана по съответния ред. Подобни
твърдения страните във въззивното производство и не правят.
Експертизите също са информативни, като предоставените специални знания са
използвани за проверка на техническата достоверност на твърденията на очевидците, респ.
са помогнали за изясняване механизма и причините за произшествието и за смъртта и
телесните повреди на пострадалите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед на възприетите фактически констатации материалноправното окачествяване
на извършените деяния е правилно.
1. Първият съд е бил прав да приеме, че с първото от двете си деяния, извършени в
инкриминираните време, място и обстановка, подс. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“,
пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК. В нарушение на правилата по чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3
ЗДвП той не е преценил разстоянието до насрещно движещ се (в съседната лента) лек
автомобил, като е започнал изпреварване на попътно движещо се МПС, без да си осигури
достатъчен за маневрата свободен път и без да създава опасност или пречки за споменатите
две превозни средства; същевременно не е започнал своевременно прибиране в своята
лента, като е пропуснал да извършил изпреварването за кратко време. Така е допуснал
сблъсък с насрещно движещото се превозно средство, вследствие на който е настъпило
преобръщане на неговия автомобил. Точен е и оформеният от СтОС извод за причинна
връзка между сблъсъка, произлязъл заради споменатите нарушения по ЗДвП, и телесните
увреждания на пътуващите в купето на „*“то и на водача на насрещния автомобил – А. Х.
починала, Д. А. получила средни телесни повреди, а останалите – леки телесни повреди.
Не е споделимо обаче заключението за причинна връзка между нарушението на
инкриминираната разпоредба на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, в която е уредено задължението за
движение с разрешена скорост, и посочените телесни увреждания. Вярно е, че
изпреварването е било предприето преди въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км./ч.
знак В26, така че поддържаната скорост на „*“то от 128.63 км./ч. не е могла да бъде
погасена незабавно. Обаче въвеждането на ограничението след началото на изпреварването
не би могло да се третира като оневиняващ водача на „*“то факт при положение че самата
маневра е нарушавала разпоредби от ЗДвП (споменатите по-горе). Отделен е въпросът, че
според неопроверганото експертно становище избраната от подсъдимия скорост от 128.63
км./ч., с която е встъпил в изпреварването, е била технически несъобразена с пътните
условия. Обаче нито едно от тези две нарушения на режима на скоростта (описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт) не е било част от каузалния комплекс, който е
довел до съставомерните последици. Последиците са настъпили поради изпреварването,
чиято неправилност се е изразявала в некоректна преценка на разстояния и късна реакция по
завръщане в собствената пътна лента. В експертизите (а също в обвинителния акт) не се
твърди тези преценка и реакция да са били свързани (предопределени) от избраната скорост.
9
Изводът на СтОС, че режимът на скоростта не може да не е бил от значение за силата на
удара е произволен, тъй като не е базиран на събрани в подобна насока специални знания –
вж. заключението на допълнителната КАТСМЕ на л. 421 от том 4 ДП.
Казано с други думи, нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП (което е погълнало
нарушението „несъобразена скорост“) е било формално и следователно релевантно
единствено при индивидуализиране на наказанието. Така че жалбата на защитата се оказа
основателна в частта, съдържаща възражение срещу осъждането на С. включително за това
нарушение. Тя следва да бъде уважена, като присъдата бъде отменена в тази нейна част.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е коректно заключението на
СтОС, че проявената непредпазливост е от вида самонадеяност. Настоящата инстанция
напълно споделя изложените на л. 14 от мотивите на присъдата разсъждения и при липса на
конкретно възражение от някоя от процесуалните страни направо препраща към тях.
2. Подс. С. е изпълнил съставомерните признаци и на престъплението по чл. 345 НК,
като е управлявал посочения по-горе л.а. * с табели с рег.номер, издадени за друго МПС.
СтОС е изложил разсъждения относно обективната и субективната страна на това
посегателство, които са споделими и неоспорени, така че не е необходимо да се преповтарят
в настоящото изложени (вж. л. 16 от мотивите).
ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА:
При избора на решение за санкционирането окръжният съд се е съобразил с
критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством
оценяване степента на обществена опасност на деянията и на дееца, а вторият – посредством
отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца, които
не са свързани с нейната обществена опасност. Преди това е достигнал до правилен извод за
сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на противоположните категории
индивидуализиращи обстоятелства.
СтОС е бил прав в преценката си, че в характеристиката на подсъдимия се преплитат
положителни и отрицателни черти – той има установен социален и семеен статус, като е
създал семейство, в което се отглеждат малки деца, и осигурява финансовото му
благополучие, като полага труд, макар и непостоянно. Същевременно е известен сред
съселяните си като конфликтна личност, която злоупотребява с алкохол.
Сериозен е смекчаващият потенциал на изразеното от него още на досъдебното
производство съжаление и разкаяние за стореното.
Най-значимото отегчаващо обстоятелство, свързано с личността му – това са
многобройните нарушения на правила за движение по пътищата, сред които преобладава
управление на МПС без правоспособност, разположени в рамките на десетилетие. Впрочем
част от тези нарушения са прераснали в престъпления по смисъла на чл. 343в, ал. 2 НК (за
деяния с такава квалификация С. е осъждан три пъти – вж. л. 63 и сл. от първоинст. дело).
Освен това съдебното му минало съдържа и осъждане за престъпления срещу личността и
срещу собствеността (с квалификация по чл. 144, ал. 3 и по чл. 216, ал.1 НК). Вижда се, че
10
подсъдимият проявява склонност периодично да накърнява разностранни обществени
отношения, защитавани от наказателното право, като е развил своеобразна специализация в
транспортните посегателства. Явно е, че е опасен за обществото, особено на пътното платно.
Заслужава да се отбележи и това, че настоящото престъпление е сторено по време на
изтърпяване на едно от наказанията му (пробация, определена с крайния съдебен акт по
н.о.х.д. № 410/18г. на РС-Чирпан). Излиза, че налаганите му до момента нетежки наказания
не са успели да постигнат целените поправително-превъзпитателно и принудително-
възспиращо въздействие. Следователно е необходимо прилагане на по-интензивни средства
на наказателноправно въздействие.
ПАС не се съгласява с преценката на първия съд за степента на обществена опасност
на деянията по чл. 343 НК и по чл. 345 НК.
Първото престъпление разкрива по-висока степен на опасност за обществото в
сравнение с типовата (стандартната) обществена опасност на престъпленията по чл. 343, ал.
3, б. „б“ НК, към санкционната част на която норма препраща нормата на ал. 4. Това е така,
първо защото освен смъртта на едно лице са причинени (две) средни телесни повреди на
друго лице, а също леки телесни повреди на още три лица; второ защото посегателството е
сторено при самонадеяна вина; трето защото са допуснати и серия несъставомерни
нарушения по ЗДвП – с несъобразена с много лошите пътни условия скорост подсъдимият е
шофирал с 4-годшния си син в скута, превозвайки пътници без поставени обезопасителни
колани, а когато разбрал, че е преследван от полицейски автомобил, увеличил още повече
скоростта, установявайки я на 128.63 км./ч.; в един момент тази скорост се е явила и два
пъти над разрешената от 60 км./ч. (въведена със знак В 26). Във връзка с последното следва
да се уточни, че въпреки липсата на причинна връзка между стореното от подс. С.
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и съставомерния (и несъставомерните) резултати това
(инкриминирано) нарушение е част от обективната страна на деянието, поради което трябва
да се съобрази при определяне степента на неговата обществена опасност. СтОС е отчел
голямата му отегчаваща сила, считайки го за причинно обвързано с резултата. Липсата на
подобна връзка не отнема от неговата сила, която и след коригиране на
първоинстанционния извод за приноса му за последиците продължава да завишава тежестта
на посегателството, респ. да утежнява наказанието. Подобни съображения са изложили
частните обвинители в своето възражение срещу касационната жалба.
Не е основателно мнението на защитата, че увредените пътници в автомобила на
подсъдимия имали принос за произшествието, защото се били се качили в неговата кола
въпреки знанието за неговата неправоспособност и предходни наказания за управление на
МПС без право за това. Подобно знание от тяхна страна не е било доказано в хода на
досъдебното разследване и правилно не е отразено в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а подсъдимият е признал всички фактически констатации на прокурора
като задължителен етап на проведената диференцирана съдебна процедура. За пълнота на
изложението ПАС счита за необходимо да посочи, че дори да беше установено
претендираното знание на пострадалите, то не би имало отчетливи смекчаващи свойства.
11
Това е така, защото не би проявило способност да неутрализира дори частично значението
на посочените по-горе обективни характеристики на посегателството, очертаващи голямо
завишение на обществената опасност.
СтОС е бил прав да придаде смекчаващо значение на факта, че починалата и
получилата средна телесна повреда друга пътничка не били поставили своите
обезопасителни колани, нарушавайки задължението си по чл. 137а от ЗДвП. Не се споделя
мнението на защитата, че въпросното нарушение снижавало осезаемо степента на
обществена опасност на престъплението. Напротив, то има незначителен смекчаващ
потенциал, при положение че водачът на „*“то е бил длъжен да не го допусне – според
изричната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 7 ЗДвП той е бил длъжен да не предприеме
движение, докато пътниците не изпълнят своето задължение за поставяне на колани. От
друга страна, според неопровергания извод на СМЕ травматичните увреждания на А. Х.,
довели до смъртта й, биха могли да се получат и при поставен предпазен колан. Заслужава
да се спомене и акцентираният от частното обвинение факт, че малолетният син на
подсъдимия и св. Б. А., които също пътували в *-то, не били пострадали сериозно, въпреки
че били без колани.
Не е основателно искането на защитата да бъде третиран като смекчаващо
обстоятелство фактът, че пътуването било предприето в полза на увредените пътници.
Заобикаляйки факта, че всъщност и подсъдимост щял да реализира изгода от техния превоз
(както многократно в миналото), ПАС държи за отбележи, че разискваното искане е
принципно некоректно. Интересът, за удовлетворяване на който е предприето дадено
пътуване, не може да бъде интерпретиран като смекчаващ фактор. Според предложението на
защитата шофьор, който върши услуга някому, приемайки го в своето превозно средство,
има карт бланш да нарушава правилата за движение, а шофьор, който пътува за
удовлетворяване единствено на своите нужди – няма такава привилегия. Възприемането на
подобни идеи би означавало незачитане на принципа за равнопоставеността на субектите на
наказателната отговорност.
Второто престъпление също е със завишена тежест, по-голяма от типичната тежест на
престъпленията по чл. 345 НК. Тя се определя от коментираната тенденция в поведението на
подс. С. на пътното платно, отличаваща го от типичния извършител на престъпно
използване на регистрационни табели, издадени за друго МПС.
ПАС самостоятелно прецени всички обстоятелства с индивидуализиращо значение и
прие, че отегчаващите надделяват и обосновават налагане и за двете престъпления на
наказания лишаване от свобода за срокове над средните. Според въззивния съд най-
подходящият срок на наказанието за престъплението по чл. 343 НК е избраният от
проверяваната инстанция – девет години и шест месеца. След задължителното редуциране
по предписания в чл. 58а, ал. 1 НК алгоритъм правилно са определени за изтърпяване шест
години и четири месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл. 345 НК оптималното
наказание се оказват девет месеца лишаване от свобода, на което се е спрял и СтОС. И това
наказание е екзактно редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК – на шест месеца.
12
Правилно е приложена нормата на чл. 23, ал. 1 НК, като след групиране на двете
редуцирани наказания, което са от един и същи вид, за изтърпяване е определено по-
тежкото, а именно шест години и четири месеца лишаване от свобода.
Споделимо е и решението да не се прилага увеличаването на общото най-тежко
наказание по реда на чл. 24 НК. И според ПАС наложените шест години и четири месеца
лишаване от свобода са достатъчни за постигане целите по чл. 36 НК.
Не се нуждаят от изрично споменаване и анализ съображенията на първата
инстанция за приложение нормата на чл. 59 НК, за определяне на „строг“ първоначален
режим на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, относно разпореждането с
веществените доказателства и относно разноските. ПАС споделя приложения подход при
решаване на тези въпроси.
Въззивната инстанция не откри основания за отменяне на присъдата или други
основания за нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 НПК Пловдивският апелативният съд
[1] Вж. удостоверение за наследници на А. А.а Х. изх. № 991/13.10.2020 г. (л.220, т.2 от ДП),
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на А. А.а Х. изх. № 72/13.10.2020 г. (л.221, т.2 от ЗП),
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на А. Ш. Х. изх. № 73/13.10.2020 г. (л.222, том 2 ДП),
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Д. Р. Х. изх. № 74/13.10.2020 г. (л.224, том 2 ДП), всички
издадени от Община *, област *
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 37/11.11.2022 г. по н.о.х.д. № 753/2022 г. на Старозагорския
окръжен съд, като признава подсъдимия В. Т. С. ЗА НЕВИНЕН И ГО ОПРАВДАВА по
обвинението за причинна свързаност между инкриминираното нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП и резултата от престъплението по чл. 343, ал. 4 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок
от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред ВКС.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14