РЕШЕНИЕ
№4 9.01.2020г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав
На десети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
секретар:Виолета Боева
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №32 по описа за 2019
година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД,с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Околовръстен път“ №199А, чрез юрк.Д.Т.
срещу О.П.Т. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** адв.Д.П., в която се твърди,
че на 01.11.2016
година ищецът бил сключил с "Медикус Комерс" ЕООД, град В., С. Д. Г.,
ЕГН ********** и О.П.Т., ЕГН **********, договор за стоков кредит с погасителен
план №196/16-Л с нотариална заверка на подписите с peг. №2991/01.11.2016 година
по описа на Нотариус №036 - н.Д..Съгласно точка 2 от горепосочения договор,
"Медикус Комерс" ЕООД, град В., С. Д. Г., ЕГН ********** и О.П.Т.,
ЕГН ********** се били задължили да заплатят на "ФЬОНИКС Фарма" ЕООД,
град С. на месечни вноски в срок до 30.10.2017 година сума в общ размер на 61 486.66
лева.
Ищецът сочи, че съгл. т.4 от горепосочения договор
"Медикус Комерс" ЕООД град В., С. Д. Г., ЕГН ********** и О.П.Т., ЕГН
********** отговаряли пред „ФЬОНИКС Фарма" ЕООД, град С. солидарно за
всички настоящи и бъдещи задължения по горепосочения договор. Солидарно
отговорните длъжници не били заплатили
до момента по горепосочения договор вноски от девета до тринадесета включително
на обща стойност 50 163.80 лева, както следва:
- 860.82 лева, представляващи остатък от
девета вноска с падеж 30.06.2017 година;
-1 320.41 лева, представляващи целия размер
на десета вноска с падеж 30.07.2017 година;
-1 313.74 лева, представляващи целия размер
на единадесета вноска с падеж 30.08.2017 година;
1 307.08 лева, представляващи целия размер на
дванадесета вноска с падеж 30.09.2017 година;
45 361.75 лева, представляващи целия размер
на тринадесета вноска с падеж 30.10.2017 година.
Твърди се, че на 23.11.2017 година
ищецът „ФЬОНИКС Фарма" ЕООД, град С. подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и се снабдил с изпълнителен
лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК срещу "Медикус комерс“ ЕООД, С. Д. Г. и О.П.Т., по ч.гр.д. №4765/2017
година по описа на Районен съд, град Пазарджик, а на 13.02.2018 година подали молба за образуване на изпълнително
производство и било образувано изп.д. №316/2018 година по описа на ЧСИ Д.С..Със
съобщение по частно гражданско дело № 4765/2017 година по описа на Районен съд
град Пазарджик били уведомени, че ответницата О.П.Т., е възразила писмено срещу
издадената заповед за изпълнение, което породило правният им интерес от
образуване на настоящото производство.
Във връзка с изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на О.П.Т., с ЕГН
**********, че дължи на "ФЬОНИКС Фарма" ЕООД, град С. сумата 50
163.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.11.2017 година до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №2930/29.11.2017г. въз основа на
документ по член 417 от ГПК по ч.гр.д. №4765/2017 година по описа на
ПРС.Претендират и разноски за двете производства.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК от ответницата е постъпил писмен отговор, в
който оспорва изцяло по основание и размер предявения установителен иск от
ищеца „Фьоникс Фарма" ЕООД.
Оспорват изцяло представения договор за стоков кредит с погасителен план
№196/16 - Л, като прави възражение за липса на основания в договора, които да
доведат до възможността за възникване на задължение на ответницата към ищеца. В
тази връзка счита, че представеният като доказателство към исковата молба договор
за стоков кредит с погасителен план от 01.11.2016 год., като подписан на
01.11.2016 год. поражда действие занапред и по него съответната страна можела
да получава стоков кредит /стоки/ от другата страна, но само за в бъдеще /след
датата на подписването му/. Така сключеният между страните договор нямало как
да има за предмет правоотношения между страните, породени от друг /сключен
преди процесния/ договор за стоков кредит. Ето защо и доколкото по процесния
договор от 01.11.2016 г. не се твърдяло, а и не се доказвало наличие на
задължение към ищеца, а се говорело за възникнали задължения по друг, предходен
по дата - 01.11.2016 год. договор, който обаче не се представял, следвало да се
приеме, че липсва възникнало задължение.Това било така, тъй като за да е налице
постигната договореност за предоставяне, респ. приемане на стоки на стоков
кредит, както твърдял ищеца, това означавало да има сключен първичен такъв
договор, по който страните да са постигнали съгласие за предоставяне на стоков
кредит. Ако нямало такъв първичен договор за стоков кредит, то липсвало и
основание на посочените в договора от 01.11.2016 год. задължения, тъй като
същите били посочени отново като стоков кредит, но без да става ясно по кой
договор, от коя дата, с какво съдържание, като дори нещо повече - такъв договор
въобще не се представял по делото. По този начин доколкото липсвало
първоначален договор, който да поражда задължение към главния длъжник „Медикус
Комерс" ООД, не можело
да възникне и задължение на съдлъжниците към ищеца, доколкото последните са се
задължили да отговарят за реално съществуващо задължение, а при липса на такова
отговорността им отпадала.
Оспорват издаването и осчетоводяването от „Медикус
Комерс" ООД на посочените в договора фактури, както и получаването на стоката
по тях от „Медикус Комерс" ООД. Стока не била получавана от „Медикус
Комерс" ООД, поради което не се дължало и плащане. Всяко разместване на
имуществени блага /в настоящия случай плащане на парична сума/, трябвало да е
свързано с конкретно основание. В този смисъл записаното в договора, че
„Медикус Комерс" ООД дължал на ищеца посочената сума, не било породило
действие и не обвързвало длъжника, ако не се докажело, че посочената сума се
дължала срещу реално извършени продажби /доставки/ на стоки, които да са
получени от „Медикус Комерс" ООД. От страна на „Медикус Комерс" ООД
нямало получаване на стоки по посочените фактури, поради което дружеството не
дължало заплащане по тях, поради липса на основание за това, затова и не можело
да възникне задължение за съдлъжниците, в това число и на ответницата О.Т. към
ищеца, поради липса на задължение на главния длъжник към ищеца.
Оспорват подписът положен под договора за стоков кредит с
погасителен план №196/16 - Л от името и за сметка на О.П.Т., като твърдят, че
подписът не е положен от нея, поради което така представеният договор не я
обвързвал и не ангажирал нейната отговорност. Молят на основание чл.183 от ГПК
ищецът да представи оригинала на договор за стоков кредит с погасителен план №196/16
- Л.
При условията на евентуалност, ако съдът приеме договора
за действителен, правият възражение за унищожаемост на договора за стоков
кредит с погасителен план № 196/16 - Л, тъй като при сключването му О.Т. била
подведена от ищеца да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Тя е
смятала, че подписва договора като представител на „Медикус Комерс" ООД, и
че единствено и само „Медикус Комерс" ООД се задължава към ищеца. При
подписване на договора, ищецът се е възползвал от незнанието й, като е вписал
същата като длъжник за задължение, което същата няма.
Оспорват изцяло и предявения акцесорния иск, с който се
претендира законна лихва върху сумата от 50 163.80 лева от датата на подаване
на заявлението в съда на 24.11.2017 год. Това било така, доколкото съгласно чл.
2 от договора за стоков кредит с погасителен план, посочените суми по
неплатените вноски, включвали вноската за съответния месец, ведно с договорена
годишна лихва от 8 % върху главницата. Така и в обстоятелствената част на ИМ /стр.
2, абз. 1/ от ищеца изрично бил посочено, че претендиралата сума от 50 163.80
лв. се формирала по следния начин:
860.82 лв., представляваща остатък от девета вноска с
падеж 30.06.2017 год. /като тази сума включва вноска и договорена лихва от 8% годишно върху главницата/.
1320.41 лв., представляваща целия размер на десета вноска
с падеж 30.07.2017 год,./като тази сума включва вноска 1000 лв. и договорена
лихва от 8 % годишно върху главницата/.
1313.74 лв., представляваща целия размер на десета вноска
с падеж 30.08.2017 гоя/като тази сума включва вноска 1000 лв. и договорена
лихва от 8 % годишно върху главницата/.
1307.08.74 лв., представляваща целия размер на десета
вноска с падеж 30.09.2017 /като тази сума включва вноска 1000 лв. и договорена
лихва от 8 % годишно върху главницата/.
- 45 361.75 лв., представляваща целия размер на десета
вноска с падеж 30.10.2017 /като тази сума включва вноска 45 061.34 лв. и договорена
лихва от 8 % годишно върху главницата/.
Върху претендираните обаче договорени годишни лихви,
които били включени и представлявали част от претендираната обща сума в размер
на 50 163.80 лева, не можело да се претендира и присъжда законна лихва, тъй
като законът забранявал анатоцизъм или начисляването на лихва върху лихва.
Предвид изложеното молят предявеният акцесорен иск да бъде отхвърлен.
Правият възражение за изтекла погасителна давност в полза
на ответника О.П.Т., като считат, че претенциите към нея за главница и за лихви
били погасени по давност.
Претендират
присъждане на направените по делото разноски, като заявяват, че настоящата правна помощ от адв. Д.П.
е осъществена па основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Молят
да бъде определено възнаграждение на адвокат Д.П.П. ***, адрес на кантората гр.
П., бул. „Р." № 15, ет. 1, на основание чл.38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като се осъди насрещната страна да го заплати.
В срока по чл.372 е постъпила допълнителна искова молба, в която се правят следните
пояснения, допълнения и възражения по отговора на исковата молба от страна на О.П.Т.,
а именно: Сочи се,че по отношение на становището на ответника за липса на
основания в договора, които да доведат до възможността за възникване на
задължение на ответника към "ФЬОНИКС Фарма" ЕООД, град С. било видно
и от самото заглавие, че страните преуреждали заплащането на вече продадени и
доставени стоки по фактури с настъпил падеж за плащане към датата на подписване.
Договорът бил с погасителен план № 196/16-Л и с
нотариална заверка на подписите,а в т.1 от договора, страните приемали
за безспорно установено, че „към 24.10.2016 година
АПТЕКАТА дължи на ФЬОНИКС сумата от 57 061.34 лева no фактури, както следва:“…, като видно от приложения в
същата точка списък на фактури всички без изключение били с настъпил падеж за
плащане към датата на подписване на договора.
Затова не отговаряли на действителността твърденията на ответника, че
договорът "поражда действие занапред и по него съответната страна може да
получава стоков кредит /стоки/ от другата страна, но само за в бъдеще /след
датата на подписването му/". Сочат, че било ирелевантно за спора
твърдението на ответника, че не бил представен договора, по който са натрупани
тези задължения и съответно липсвало възникване на задължение по договора. В
т.1 се определяло задължението, което следвало да се погаси, като страни са
приели това обстоятелство за "безспорно установено.
По отношение на становището на ответника, че фактурите по точка 1 от
Договора не били издадени не били са осчетоводени от „Медикус Комерс"
ЕООД, град В., както и че не са получавали стока от „Медикус Комерс" град В.
,се сочат отново клаузите на договора.
По отношение на становището на ответника, че подписът, положен под договора
от името и за сметка на ответника не бил положен от нея твърдят, че договорът е
подписан лично от ответника пред техния пълномощник по договора - А. Ю. и
нотариуса. Оригиналът на договора бил приложен по ч.гр.д. № 4765/2017 година по
описа на Районен съд, град Пазарджик.
По отношение на становището на ответника за унищожаемост на договора,
поради умишлено въвеждане в заблуждение,било несериозно да се твърди подобно
нещо,тъй като видно било от ТР, че на 15.09.2016 година за
управител на „Медикус Комерс" ЕООД, град В. била вписана С. Д. Г., като на
същата дата като управител на „Медикус Комерс" ЕООД, град В. е освободен
ответницата или близо 45 дни след освобождаването на О.Т. като управител на
„Медикус Комерс" ЕООД, град В..Сочи се, че от страна на „Медикус
Комерс" ЕООД, град В. договорът бил подписан от единствения си управител -
С. Д. Г..Следвало да се отбележи и факта, че в шапката на договора графично
физическите лица са поставени на отделни редове, под отделни номера, като
изрично било указано, че заедно С. Д. Г. и ответника са съдлъжници. Отделно в
полето за подписи, подписът на ответника бил положен веднага под изричен надпис
„СЪДЛЪЖНИК", изписан с главни
букви, и далеч под „ЗА АПТЕКАТА". Следвало да се подчертае, че нотариусът
изрично е заверил подписа на ответника като положен от съдлъжник.
По отношение на становището на за недължимост по
акцесорния иск се сочи чл. 294, ал. 2 от ТЗ, че „Лихва върху лихва се дължи
само ако с уговорена", а съгласно т.6 от договора „При забава на плащането
на вноска по т.2 - АПТЕКАТА дължала на ФЬОНИКС обезщетение за забава в размер
на законната лихва".
По отношение на становището на ответника за
изтекла погасителна давност за главница и лихви, се сочи ,че вноската с
най-ранен падеж (вноска № 9 от Договора) е от 30.06.2017
година, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по член 417 от ГПК било подадено в Районен съд, град Пазарджик на 23.11.2017
година, т.е. между датата на падежа и подаване на
заявлението не били изминали и 5 месеца., затова считат и това възражение за
неоснователно.
В срока по чл. 373 не е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната ИМ.
Окръжният съд, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор
и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
|
От приложеното
ч.гр.д.№4765/17 по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на
24.11.2017 година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №2930/29.11.2017 година, с разпореждане, длъжниците С. Д. Г. с ЕГН **********,
О.П.Т. с ЕГН********** и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК *********,да заплатят
солидарно на кредитора "ФЬОНИКС
Фарма" ЕООД,с ЕИК *********, сумата от 50 163.80 лева, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в Районен съд -24.11.2017
година,до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 1003.28 лв. –
държавна такса и 150 лева юрк.възнаграждение.В заповедта е посочено,че
вземането произтича от договор за стоков кредит с погасителен план №196/16-Л
с нот.заверка на подписите с рег.№2991/1.11.2016 година. Установява се,че съобщението до
ищеца,че длъжникът О. Маркова е подала възражение,с указание да предяви иска
си е връчено на „Фьоникс фарма“ ЕООД на 11.02.2019г., а исковата молба е
депозирана на 20.02.2019 година в канцеларията на съда,респ. депозиран е в
срок. |
По делото е представен договор за стоков кредит с погасителен план №196/16-Л с нот.заверка на подписите
с рег.№2991/1.11.2016 година,се установява,че „МЕДИКУС КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от С. Д. Г. с ЕГН **********, О.П.Т. с ЕГН********** и
С. Д. Г. с ЕГН **********, в качеството им на съдлъжници, са приели за
безспорно установено,че към 24.10.2016 година Аптеката дължи на „Фьоникс фарма“
сумата от 57 061.34 лева по посочени фактури изчерпателно изброени с
посочен падеж. В т.2 е посочено,че Аптеката и съдлъжниците са се задължили да заплатят
на Фьоникс сумата от 57 061.34 лева, ведно с 8 % договорна годишна лихва
на месечни вноски, които са изчерпателно изброени в табличен вид.Следват
подписите на всяко едно от лицата,като съдлъжник и на О.Т. също под съдлъжник. Договорът
е нотариално заверен при нотариус н.Д. с рег.№035 и район на действие РС П..
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е
продължение на заповедното производство
по чл. 417 и чл. 418
от ГПК, а последното има преюдициален ( обуславящ ) характер по отношение на исковото производство. Именно
поради „обусловеността“ на двете
производства те трябва да имат идентично съдържание по предмет , размер на претенцията и страни.С
успешното провеждане на исковото производство заповедта за изпълнение ще
се стабилизира, ще влезе в сила / чл.416 от ГПК/, което означава ,че удостоверителната функция на заповедта
за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в
сила съдебно решение, като заповедта за изпълнение ще подлежи на принудително изпълнение / чл.
404 т. 1 от ГПК / .
Предмет
на доказване в исковото производство по
чл.422 от ГПК е установяване
съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното
производство . Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от
„основанието“ , на което е издадена заповедта
за изпълнение.
Доказателствената тежест се разпределя
по правилото на чл. 154 ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи
фактите и обстоятелствата, на които
основава своите искания и
възражения.Това означава ,че кредитора трябва да установи и докаже основанието , размера и изискуемостта на
вземането си. Той трябва да установи онези факти и обстоятелства , от които произтича вземането
му. Длъжникът трябва да установи и
докаже възраженията си против вземането.Това обаче не бе сторено от ответницата
о.Т. в преклузивните срокове по ГПК.
Разгледан по същество предявения иск
е основателен.
Правната характеристика на договора за стоков кредит с
погасителен план се доближава до тази на
„ договора за заем за потребление „ –чл. 240
- 242 от ЗЗД. Установи се по делото, че за периода преди сключване на договора ищцовото дружество е
доставяло на ответника съдлъжник
лекарствени продукти и козметични средства. Срещу тези доставки ответника е следвало да заплаща
определена продажна цена. Отношенията между страните по доставките на
стоки, извършени за периода преди сключване на
договора за стоков кредит, могат да се определят , като отношения по
договор за търговска продажба/ чл. 318
от ТЗ във вр. с чл. 183 от ЗЗД /. За
извършените доставки ищцовото дружество е издавало данъчни фактури, които с подписване на договора всички съдлъжници са
приели,че са изискуеми.
Към момента на сключването на договора
за стоков кредит от 1.11.2016г. дължимата от ответника О.Т. , Аптеката и
съдлъжниците продажна цена е била в размер на
57 061.34 лева.
С договора за стоков кредит ищцовото дружество е поело
задължението да финансира
ответника със стойността на продадените
стоки. Именно за това, страните са
наименували договора ,като“ договор за стоков кредит“, а не като обикновен договор
за паричен кредит/ заем /.Продажната цена по извършените доставки на стоки страните са трансформирали
в заемна парична сума. Това изрично е
посочено в текста на 11 от договора с който страните са прекратили действието
на договора за продажба на стоки №36/15-ОПЛЗ/30.03.2015г., сключен между ищеца
„Фьоникс Фарма“ ЕООД, „Медикус комерс“ ЕООД, П.З.Г. и ответницата О.П.Т..
По своята правна природа договора
за стоков кредит съдържа всички елементи на договора за заем за послужване /чл. 240 от ЗЗД/ , поради
което съдът го определя точно като такъв
договор.
Страните са приели ,че сумата ще бъде върната с „годишна лихва“, което представлява
цената/ възнаграждението/ на заетата
сума. Уговарянето на възнаградителна/ договорна/ лихва е елемент , присъщ на кредитните
договори – договор за заем за послужване
и договор за банков кредит. В конкретния
казус договора не може да се определи, като договор за банков кредит по
смисъла на чл. 430 от ТЗ, тъй като заемодателя не е Банка.Заемодателят не е и
финансова институция. С договора
страните са приели ,че сумата ще бъде В.та чрез „месечни погасителни вноски“ определени в погасителен план, представляващ неразделна
част от договора. Връщането на парична сума чрез месечни погасителни
вноски,определени в Погасителен план е присъщ елемент на договора за заем за
послужване и следваше ответницата
единственият съдлъжник който е възразил да докаже,че сумата е била върната.
Установи
се по делото ,че процесните от девета до тринадесета погасителни вноски за времето от 30.06.2017г. до 30.10.2017г. ,
включително не са били изплатени от ответника О.Т., /нито от останалите
съдлъжници които не са възразили/,съгласно приетия от страните погасителен
план.
Това води съда да извода за основателност на предявения
иск, по отношение на съдлъжника Т..
На основание т. 12 от ТР № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на
ВКС и с оглед изхода на спора ще следва да се присъдят в полза на
ищеца сторените разноски в заповедното
производство в размер на 1153.28 лева.
Съдът счита, че не следва да се
присъждат в полза на ищеца разноски ,на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Според текста на чл.80 от ГПК, страната , която иска присъждане на разноски
следва да представи списък на разноските до приключване на последното заседание
в съответната инстанция.Според т. 2 на ТР № 6/ 06.11. 2013г. на ОСГТК
страната , която иска присъждана не разноски следва да представи списък
за разноските по чл.80 от ГПК ,дори когато е направила само един разход в
съответното производство ,за който е представено доказателство .
До
приключване на съдебното дирене в настоящето производство ищцовото дружество не
е представило списък на разноските по чл. 80 от
ГПК , поради което съдът няма право да присъди разноски в полза
на тази страна, въпреки уважаването на
иска.
Воден от
горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
Пo иска на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД,с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Околовръстен път“ №199А, чрез юрк. Д.Т. срещу О.П.Т. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** адв. Д.П.,ПРИЕМА
за установено по отношение на ответникът О.П.Т. с ЕГН **********,че дължи на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, /солидарно с
длъжниците
С. Д. Г. с ЕГН **********, и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК *********/, сумата 50 163.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.11.2017 година до окончателното изплащане на вземането, във връзка с което е била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2930/29.11.2017 година по ч.гр.д. №4765 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2017 година.
ОСЪЖДА О.П.Т. с ЕГН **********,***,/солидарно с длъжниците С. Д. Г. с ЕГН ********** и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК *********/, да заплати
на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, с ЕИК *********, разноски по издадената Заповед за изпълнение на парично по ч.гр.д.№2930/17 година по описа на Районен съд Пазарджик, в размер
на 1153.28
лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред Апелативен съд П..
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: