Присъда по дело №673/2013 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ:

Съдебното производство е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура - Бургас срещу С.И.П. с обвинение по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.5, ал.1, т. 1 вр. чл.20, ал.1 ЗДвП.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да определи на подсъдимата наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 НК и да наложи кумулативно предвидената санкция лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от една година.

Защитникът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което моли съда да постанови оправдателна присъда. Алтернативното искане е за определяне на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Подсъдимата поддържа становището на защитника.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните в производството гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата П. е правоспособен водач на моторни превозни средства категория „В" от 1974 година. Същата редовно управлява лек автомобил, като веднъж е била санкционирана по административен ред за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата.

На 31.07.2012 г. около 14.00 часа подсъдимата П., съпругът й Л.П. и баща й И.Т.И. тръгнали с лек автомобил „Тойота Карина" с рег.№ *** от с.Равда за гр.София. Подсъдимата управлявала автомобила, до нея на предна дясна седалка седял И.И., а на задната седалка седял свидетелят Л.П..

Около 15.40 часа лекият автомобил се движил по ГП 1-6 на 432 км + 600 м в посока от гр.Карнобат за гр.София. Платното за движение в този участък било право, двупосочно, с две пътни ленти, разделени с маркировка М-1 и М-3. От дясната страна на лентата, в която се движил лекият автомобил „Тойота", имало пътен банкет с ширина около 2 метра, вдясно от който имало канавка със същата ширина. Времето било ясно, пътната настилка - суха, видимостта — много добра. Скоростта на движение на автомобила била около 84 км/час. В един момент подсъдимата отклонила вниманието си при управлението на превозното средство, при което автомобилът самостоятелно се отклонил надясно и навлязъл в десния банкет. Колата се движила около 24 метра по банкета и канавката, след което се ударила в крайпътно дърво. Ударът бил насочен отпред назад и от дясно на ляво под ъгъл около 30 градуса, концентриран в началото на задна дясна врата. Автомобилът екранирал от дървото, продължил движението си около 17 метра и спрял, завъртян по посока обратна на часовниковата стрелка около 45 градуса. В резултат на удара на автомобила в крайпътното дърво пътникът И.И. ударил главата си в намиращата се в дясно колонка на предното ветрово стъкло и останал на седалката в автомобила. Пътникът на задната седалка - Л.П. изхвърчал от колата през задната дясна врата и паднал в ляво от десния край на пътя.

На мястото на произшествието спрели автомобили, като пътуващите в тях оказали първа помощ на свидетеля П. и се обадили на телефон 112. На местопроизшествието пристигнали служители при РУП гр.Карнобат, които изпробвали подсъдимата за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410+". Апаратът отчел нулеви показания.

Двамата пострадали били отведени с линейки в МБАЛ гр.Бургас, като по пътя И.И. починал.

В здравното заведение било установено, че свидетелят Л.П. е получил размачкване на десен горен крайник, тромбоза на дясната брахиална артерия, наранявания на дясна лъчева артерия и фрактура на дясна раменна кост. Било проведено оперативно лечение, при което тромбът от брахиалната артерия бил отстранен и кръвотокът в десния горен крайник бил възстановен. Лечението на пострадалия продължило във Военно­медицинска академия в гр.София. Според заключението на съдебномеди­цинска експертиза № 352/2012 г. /л.55-56 ДП/ травмата на десния горен крайник, довела до тромбоза на бранхиалната артерия, се квалифицира като постоянно разстройство на здравето, опасно за живота, тоест съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 НК. Фрактурата на раменната кост се квалифицира като трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 3-5 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, поради което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК.

От заключението на съдебномедицинска експертиза № 230/2012 г. се установява, че при огледа и аутопсията върху трупа на И.Т.И. били констатирани контузия на мозъка и десен бял дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи, фрактура на ребра в дясно по повече от една фрактурни линии, контузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания по лицето, крайниците и тялото. Всички телесни увреждания се дължали на удари на тялото основно с дясната си страна в части на купето. Непосредствена причина за смъртта на И. бил травматичният шок, причинен от комбинираната черепно-мозъчна и гръдна травма /л.49-51 ДП/.

Смъртта на пострадалия И.Т.И., както и телесните повреди на свидетеля Л.П. са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, вина за което има водачката на лекия автомобил „Тойота Карина". По делото липсват данни за внезапно възникнала опасност, която да е принудила подсъдимата да напусне пътното платно. В случая причината за възникване на произшествието е субективна - свързана е с поведението на водачката и се изразява в отклоняване на вниманието й при управлението на автомобила. Подсъдимата не е изпълнила задължението си да контролира непрекъснато автомобила, който управлявала, като по този начин нарушила чл.20, ал. 1 ЗДвП.

Подсъдимата П. обяснява, че докато управлявала автомобила казала на баща си и на съпруга си да затворят стъклата на прозорците, за да включи климатика. В този момент настъпил някакъв дефект в колата, тъй като предницата на автомобила започнала силно да се тресе нагоре-надолу. П. три пъти казала „Какво става", като през цялото това време колата не напуснала пътното платно. Подсъдимата реагирала на силното вибриране като натиснала спирачки и вероятно завила волана надясно. Последвал удар на автомобила в крайпътното дърво.

Съдът не даде вяра на тези обяснения. Експертът инж.Т., извършил автотехническата експертиза /л.34 - 45 ДП/, е категоричен в заключението си, че не е настъпила внезапна и непреодолима техническа повреда по лекия автомобил, която да е станала причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Инж.Т. присъствал на огледа на местопроизшествието и тогава констатирал, че задната дясна гума на автомобила била без въздух. В съдебно заседание експертът поясни, че тази деформация е получена при удара в дървото. Гумата не се е спукала на платното за движение, защото тогава е щяло да останат следи от асфалта по външния уплътнителен ръб на джантата, а в случая такива следи липсвали. Според експерта автомобилът е бил напълно технически изправен, докато е бил на асфалтовата настилка и не е имало техническа пречка, която да е довела до описаното от подсъдимата тресене на колата. Последното се получило тогава, когато предната дясна гума на автомобила стъпила на банкета. От този момент колата станала неуправляема.

С оглед на изложените съображения съдът прие, че обвинението срещу подсъдимата П. е доказано по несъмнен начин, поради което я призна за виновна.

Деянието на С.П. е съставомерно по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 вр. чл.2, ал.1 ПК. На 31.07.2012 г. на ГП 1-6 на 432 км + 600 метра, община Карнобат, Бургаска област, при управление на лек автомобил „Тойота Карина" с рег.№ *** тя нарушила правилата за движение -чл.20, ал.1 от ЗДвП и причинила смъртта на баща си И.Т.И. с ЕГН **********. От субективна страна престъплението е осъществено при форма на вина непредпазливост във вид на небрежност. Подсъдимата не е имала представи относно възможния престъпен резултат, но предвид големия си опит като водач на моторно превозно средство, тя е била длъжна и е могла да предвиди общественоопасните последици.

Правната квалификация на деянието не включва причиняването на телесните увреждания на свидетеля Л.П. - съпруг на подсъдимата, който на досъдебното производство изрично е изразил волята си подсъдимата да не носи наказателна отговорност за тях. След направено от него искане по чл.343, ал.2 НК прокурорът е прекратил частично наказателното производство по отношение обвинението на С.П. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."б" НК /спр. постановление от 29.05.2013 г.-л.153 ДП/.

Съдът не възприе становището на защитника, че в случая е налице „случайно деяние" съгласно нормата на чл.15 НК. Нарушавайки разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, подсъдимата е управлявала неправомерно лекия автомобил, поради което не може да се твърди, че тя не е била длъжна или че не е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Съдът оправда подсъдимата по обвинението за допуснато нарушение на чл.5, ал.1, т. 1 ЗДвП, тъй като посоченото правило е общо и в конкретния случай настъпването на пътнотранспортното произшествие се дължи само на нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП.

При определяне вида и размера на наложените на подсъдимата наказа­ния, съдът съобрази следното: Степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като наред с настъпилия съставомерен вредоносен резултат - смъртта на И.И., вследствие на произшествието са били причинени телесни увреждания и на другия пътник в колата Л.П.. От друга страна обаче, обществената опасност на подсъдимата е подчертано ниска. Подсъдимата не е осъждана, по делото няма данни срещу нея да е имало образувано друго наказателно производство. Същата изключително тежко преживява смъртта на баща си, като от поведението й в съдебно заседание не остана никакво съмнение, че за нея най-тежкото наказание се състои в съзнанието за собствената й съвест. Като смекчаващо съдът отчете и обстоятелството, че подсъдимата изрази желание за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

Значителен превес имат смекчаващите обстоятелства, поради което съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от три месеца - минималния размер на наказанието, предвидено в текста на чл.343, ал.1, б."в" НК в редакцията преди неговото изменение със ЗИДНК, публикуван в ДВ, бр.60 от 7.08.2012 г. В случая деянието е осъществено преди влизането в сила на това изменение, а съгласно чл.2, ал.1 НК приложим е онзи закон, който е бил в сила по време на извършване на престъплението.

Предвид наличието на всички предпоставки за приложението на института на условното осъждане, съдът на основание чл.66 НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Наред с наказанието лишаване от свобода съдът наложи на подсъдимата П. и кумулативно предвидената в чл.343г НК санкция лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. С оглед тежестта на конкретното нарушение на ЗДвП, довело до настъпване на произшествието и предвид обстоятелството, че подсъдимата е била наказвана по административен ред за нарушение на правилата за движение по   пътищата   /вж.   справка   от   КАТ   -   л.66   ДП/,   съдът   определи допълнителното наказание за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

                                                                      Съдия: