Присъда по дело №595/2024 на Районен съд - Враца

Мотиви към Присъда №50/29.10.2024 г., постановена по н.ч.х.д.№595/2024 г. по
описа на Районен съд – Враца
Производството по делото е образувано по тъжба, подадена от А. Р. А. от
гр.Враца, ЕГН **********, чрез адвокат П. Т. от Адвокатска колегия Враца срещу Я.
В. Б. от с.***** община Враца, с ЕГН **********, като изхождайки от изложените в
тъжбата и допълнението към нея обстоятелства, съдът е дал ход на същата с
разпореждане №797/08.08.2024 г., като е квалифицирал обвинението на тъжителя за
извършено срещу него престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1, пр.2 от
Наказателния кодекс /НК/.
По делото е предявен от тъжителя А. срещу подсъдимата Б. и съответно приет
за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева,
представляващ обезщетение за претърпени, вследствие на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
деянието до окончателното му изплащане.
Договорният защитник на тъжителя - адвокат П. Т. от Адвокатска колегия –
Враца поддържа обвинението така, както е възведено в тъжбата. Според същия
частното обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, с налагане по вид и размер на наказание
съответно на закона и съобразено с обществената опасност на дееца и деянието.
Пледира и за уважаване пълния размер на предявения граждански иск за
обезщетяване на претърпените от тъжителя неимуществени вреди. Претендира и за
присъждане на направените по делото разноски.
Частният тъжител и граждански ищец А. Р. А. - роден на ***** г. в град Враца, с
ЕГН **********, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
женен, работи като *****, поддържа казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимата – адвокат С. Г. от Адвокатска колегия - Враца
намира обвинението за недоказано от обективна и субективна страна, като поддържа
становището, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и
безспорен начин извършеното от подсъдимата деяние да съставлява престъпление.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда, за което излага подробни
съображения. По отношение основателността на гражданския иск и дали същият е
доказан, защитникът взема отношение, че същият е неоснователен и недоказан. При
отхвърляне на тъжбата, отправя искане за присъждане на разноски.
Подсъдимата Я. В. Б. - родена на ***** в град Враца, с ЕГН **********,
българин, български гражданин, неомъжена, неосъждана, със средно образование,
поддържа заявеното в пледоарията на защитника си и в последната си дума моли да
бъде оправдана.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и след преценка
доводите и съображенията на страните, и на основание чл.14, ал.1 и чл.18 от НПК,
намери за установено от фактическа страна следното:
Настоящето съдебно производство е образувано по тъжба, подадена на А. Р. А.
против Я. В. Б. за това, че на 11.03.2024 г., чрез жалба вх.№2660/11.03.2024 г.,
адресирана до началника на *****, същата е разпространила по друг начин клевета,
изразяваща се в приписване на престъпления по отношение на тъжителя А., а именно,
че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта и държи огнестрелно оръжие
без да има за това надлежно разрешение- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр.
чл.147, ал.1, пр.2 НК.
Тъжителят А. и подсъдимата Б. били съседи в село ***** община Враца. В имота,
1

който закупил тъжителят липсвала канализация, поради което последният изградил помийна
яма, което послужило на подс.Б. да подава сигнали и жалби срещу него до Община Враца.
Извършвани били проверки от надлежните органи, при които се констатирало, че
изграденото е законосъобразно.
Тъжителят А. е ***** /***** На 19 март 2024 г. същият бил извикан от своя
началник, който го информирал, че срещу него има подадена жалба от подс.Б..
Тъжителят бил запознат в общи линии със съдържанието на жалбата, без последната
да му бъде връчена. Впоследствие жалбата била препратена по компетентност на
Районна прокуратура-Враца за извършване на проверка по отправените обвинения. В
тази връзка, контролни органи идвали, както в дома на тъжителя в гр.Враца, така и в
дома му в с.***** където били извършени претърсвания за евентуално притежание на
оръжие, по повод отразеното в жалбата, но не било открито огнестрелно оръжие без да
има за това надлежно разрешение. Твърди се, че това предизвикало стресови емоции,
както у тъжителя, така и у съпругата и децата му. Във връзка с извършваната проверка,
тъжителят дал обяснения, като съдействал напълно на проверяващите органи, за
разкриване на обективната истина, относно отправените обвинения спрямо него.
Проверката приключила с Постановление на РП- Враца за отказ да се образува
наказателно производство.
В тъжбата се твърди, че за подадената жалба срещу А. разбрали негови колеги
в местоработата му, приятели и съседи, както в гр.Враца така и в ***** Твърди се, че
изнесените твърдения в жалбата биха уронили, както авторитета му пред колеги и
приятели, така и на работното му място, тъй като е ***** на Министерство на
правосъдието.
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством показанията на
свидетелите ***** които съдът кредитира, като обективни и последователни.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе
предвид събраните по делото релевантни писмени доказателства, а именно: Жалба от
Я. В. Б. до ***** с вх.№2660 от 11.03.2024 г.; Постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 22.04.2024 г. по пр.пр.№2039/2024 г. на Районна
прокуратура - Враца /РУ-Враца №179500-3119/2024 г./; Характеристични данни за
подс.Я. Б. – л.41 от делото; Справка за съдимост по отношение на подс.Б. – л.44 от
делото; Писмо от Община Враца на л.52 от делото; Наказателно постановление
№АПИО-19/25.01.2023 г. на кмета на Община Враца–л.53 от делото; АУАН
№342/2022 на МВР-л.54 от делото; Справка от Дирекция Национална система 112 -
л.69 от делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
На първо място следва да се отбележи, че частната тъжба е средство за
претендиране на наказателна отговорност лично от пострадалия срещу подсъдимия.
Тоест тъжителят следва да претендира на собствено и лично основание наказателната
отговорност по тъжбата срещу посочения подсъдим в срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Изхождайки от обстоятелствената част на тъжбата, тъжителят следва да внесе
конкретика, относно обективиращите отговорността обстоятелства, включени в
предмета на доказване по така повдигнатото обвинение. Подаването на частна тъжба е
2

лично процесуално право на пострадалия да защитава свои накърнени права и
интереси, поради което частната тъжба следва да изразява лично отношение на
тъжителя към фактите и обстоятелствата, въз основа на които претендира привеждане
под наказателна отговорност на определено лица/лица.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка по делото и след обсъждане
на направените доводи, относно съставомерността и правната квалификация на
извършеното деяние, се налагат следните правни изводи:
След точна и пълна преценка на данните, събрани чрез всички доказателствени
средства и относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, съдът
стига до правния извод, че не може да се направи еднозначен извод подсъдимата да е
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.148, ал.2
вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК.
Съгласно чл.147, ал.1 НК, който разгласи позорно обстоятелство за другиго или
му припише престъпление се наказва за клевета. Субект на престъплението клевета
може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Осъществяването на изпълнителното
деяние се изразява в разгласяване на инкриминирани обстоятелства пред повече хора
или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора. За
да е налице съставомерно деяние по чл.147, ал.1 от НК, разгласените факти или
обстоятелства освен опозоряващи трябва да бъдат и неистински. Следва да се посочи,
че за съставомерността на деянието по чл.147, ал.1 от НК не е необходимо да се
установява дали честта и достойнството на оклеветения са засегнати. Вината на
подсъдимия по чл.147, ал.1 от НК следва да се определи въз основа на съзнанието,
което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни
обстоятелства или е приписал престъпление, за което се знае, че не е извършено. При
клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни
обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление,
което не е извършил.
Неправилно това твърдение е квалифицирано в тъжбата като клевета по чл.147
ал.1 от НК. За да е налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяването на
позорни обстоятелства за другиго или приписването на престъпление да е с цел да
повлияе отрицателно върху обществената оценка, която това лице получава в средата,
в която обичайно живее или работи.
В конкретния случай става въпрос за твърдения, изложени в жалба до началника
на Затвора - Враца, които са послужили за неговото сезиране, поради което не
представляват публично оклеветяване. В случая, в тъжбата се твърди, че на 11.03.2024
г., чрез жалба вх.№2660/11.03.2024 г., адресирана до началника на *****, подс.Я. В. Б.
е разпространила клевета, изразяваща се в приписване на престъпления по отношение
на тъжителя А., а именно, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта и
държи огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешение.
Когато деецът сигнализира правораздавателните органи или тези за охрана на
реда с претенция по законовия ред или разследващите органи за извършено
престъпление, или изобщо компетентните органи, ако е извършена нередност, то у
него липсва съзнание действията му да са свързани с личен негативизъм спрямо
личността на посочения извършител. Това лице извършва сезиране, оплакване по
съответния ред с цел осъществяване на неговата претенция или съзнание за
закононарушение, но не и с цел да навреди на доброто име, съзнавайки че въпросните
обстоятелства са неверни или че за визираните престъпления липсва всякаква
индиция. В горната насока е и съдебната практика – Реш.№ 209/18.05.1982 г. по н.д.
№209/82 г. І н.о., Реш.№237/1976 г. по н.д.№208/76 г. на ІІ н.о. Това поведение на
3

подсъдимата (да подава жалба до надлежен орган) не е наказателноукоримо.
Несъставомерността на деянието произтича и от обстоятелството, че в разглеждания
случай с подаването на жалба до началника на ***** подсъдимата е реализирала
правото си да сезира компетентните органи със сигнал за неправомерно поведение от
страна на тъжителя.
Така и Европейският съд по правата на човека в своята практика е посочил, че
твърдения, направени в жалби или показания пред властите, не могат да се разглеждат
като „разгласяване” /на клеветнически твърдения/, тъй като техните автори не
възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а целят да
упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ
от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се реализира възможността
в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице
да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице, независимо че подобни
твърдения могат да окажат негативно влияние върху професионалния статус на
длъжностното лице и да подкопаят авторитета му. В този смисъл е Решение №194 от
28.11.2017 г. по н.д.№1061/2017 на ВКС, III Н.О.
Тъй като клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че
приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. В представното му
съдържание следва да е отразено обстоятелството, че изнесената информация за
проявата на пострадалия е от естество да накърни неговата репутация, добро име и
положителна обществена оценка, като извършителят иска (или допуска) настъпването
именно на тези последици. В разглеждания случай, с действията си подсъдимата Б. е
целяла да получи съдействие от органите на реда за преустановяване на
притесняващото я поведение на частния тъжител. На първо място, в процесната жалба
подсъдимата твърди, че подсъдимият злоупотребява с алкохол, след което „се вози“ с
личния си автомобил. На следващо място в жалбата се твърди, че тъжителят стреля
във въздуха с пистолет, в което твърдение се съдържа незнание дали пистолета на
тъжителя е служебен или не. Умисълът е изключен при наличие на „увереност,
формирана на основата на обективни факти, в истинността на изнесеното” (Р № 111-
2000-ІІ).
Следва да се има предвид и обстоятелството, че жалбата не е станала публично
достояние на обществеността, с оглед естеството на документа, адресиран до *****.
Съдът, намира че не е осъществен състав на престъплението клевета, изразяващо се в
приписване на престъпление, тъй като право на всеки гражданин е да сезира
съответните органи за твърдяно накърняване на правата му, а този орган следва да
установи налице ли е такова наистина.
В тази връзка е и Решение №70/25.02.2009 год. на ВКС по к.н.д.№36/2009г., I н.
о., където се казва, че: „…извън обхвата на клеветата остават случаите, при които
деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или
упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици. В
тези случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите,
като например правото му да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени
права, като реализира предоставените му за тази цел правни възможности.”
Съдът намира, че чрез подадената жалба до началника на ***** твърдените
обстоятелства не са станали достояние на обществеността. Обстоятелството, че е
изложено от подсъдимата едно твърдение в жалба до държавен орган не е равносилно
4

на неговото разгласяване. От анализа на доказателствения материал по делото,
първоинстанционният съд стига до заключението, че обвинението срещу подсъдимата
Я. Б. не се доказа по несъмнен начин, което е пречка същата да бъде призната за
виновна по така предявеното й обвинение. Съдът не може да постанови присъдата си
на предположения и неубедителни доказателства. В наказателното производство
подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Тежестта на доказване по дела, образувани по тъжба на пострадалия е върху частния
тъжител. Подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен. При този анализ на
доказателствата, съдът намира че в процесния случай не са налице предпоставките на
чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна присъда по обвинението, по отношение
на подсъдимата Б., тъй като обвинението не се доказа по безспорен и категоричен
начин. За да се постанови осъдителна присъда е необходимо обстоятелствата да бъдат
доказани /установени/ конкретно по време, място и лице. Видно от събраните по
делото доказателства в настоящия случай твърденията в тъжбата не се доказаха.
От гореизложеното е видно, че в процесния случай частното обвинение не е
доказало по несъмнен начин един от основните факти, подлежащи на доказване в
настоящия наказателен процес, а именно че извършеното от подсъдимата Я. Б. деяние
съставлява престъпление.
Ето защо и с оглед гореизложените съображения, съдът намира, че в случая са
налице условията на чл.304 от НПК, поради което призна подсъдимата за невиновна и
я оправда по повдигнатото й обвинение по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1,
пр.2 НК.
При условията на чл.307 от НПК и при този изход на делото, съдът се
произнесе по предявения граждански иск, като намери същия за неоснователен и го
остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди
тъжителя А. да заплати на подсъдимата Б. направените разноски по делото за
адвокатство възнаграждение в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

25.11.2024 г. Районен съдия:
гр.Враца

5

Номер на акта:	50
Дата:	29 октомври 2024 г. (в сила от 14 ноември 2024 г.)
Съдия:	Росица Иванова Ангелова

Дело:	20241420200595
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	26 юни 2024 г.

Присъда по дело №595/2024 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите