Мотиви по Нохд № 221/2018 г. по описа на ЧРС
Повдигнато е обвинение против М.И.М. - роден
на *** ***, със постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, с основно образование, не женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за
това, че на 28/29.04.2018г. в с. Б., обл. Плевен, срещу дом № 16 на ул.
„Х.С., противозаконно повредил чужда движима вещ – л.а. „ххх“ без
регистрационен номер, с номер на рама ххх, собственост на Д.И. ***, изразяващо
се в пукнато предно обзорно стъкло, счупен заден ляв стоп, изтръгнато външно
дясно и ляво огледало, счупени рамена на предни чистачки – 2 бр., счупени пера
на предни чистачки – 2 бр., всичко на обща стойност – 303 лв. – престъпление по
чл. 216, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурора поддържа обвинението. Подсъдимия редовно призован не се
явява. Същият е напуснал пределите на Република България след първото по делото
заседание и е с неизвестен за съда адрес.
Делото бе
разгледано в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, като на
подсъдимия бе назначен за служебен защитник определения от АК – Плевен – адв. И.А..
Защитникът пледира за оправдателна присъда .
Срещу подсъдимия бе предявен от пострадалия граждански
иск за причинените в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 303
лева,3.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност прие за установени следните
фактически обстоятелства и фактическа обстановка:
Видно
от справката за съдимост е, че подсъдимия е осъждан многократно.
Подсъдимия живее в село Б.. На 29.04.2018г.
около 03.00 часа бил на дискотека в с. Реселец и се прибирал към домът си в село
Б., когато на ул. „Х.С.“ пред дом № 16 в село Б. забелязал паркиран л.а. „ххх“
черен на цвят. М. знаел, че този автомобил е на пострадалия Д. и тъй като между
него и пострадалия имало стара вражда и под влиянието на алкохол, той решил да
извърши престъпление, като повреди автомобила му. В изпълнение на своето
намерение откъснал двете странични огледала, като ги оставил да висят, само на
захранващия кабел, счупил чистачките и техните рамена, и ги хвърлил на земята в
близост до автомобила, счупил заден ляв стоп и пукнал предно обзорно стъкло в
дясната му страна. Освен от показанията на свидетеля Д. – пострадал от
деянието, това се потвърждава и от снетото от подсъдимия сведение /лист11 от
ДП/ и от обясненията му в разпита в качеството на обвиняем, където дава
подробни обяснения за това, че е знаел, че автомобила е на Д., за механизма на
извършване на деянието и точно описание на причинените увреждания на вещта,
признава вината си и заявява, че съжалява за случилото се.
Автомобила е собственост на пострадалия, същия
е нов внос и не е регистриран в КАТ. Това е видно както от показанията на Д.,
така и от представения на л. 10 от ДП договор.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, стойността на повредения автомобил възлиза, както следва: две
странични огледала – 80лв.; чистачки- 35 лв.; 2 бр. пера – 8 лева, заден ляв
стоп – 40лв.; предно обзорно стъкло – 140 лева – всичко на обща стойност 303
лева.
Въпреки, че стойността на нанесените щети е
под МРЗ с оглед константната практика на съдилищата не следва да преценява
маловажността на случая, само от нанесените материални вреди трябва да се вземе
предвид и личността на извършителя. В случая подсъдимия М. е осъждан
многократно за престъпления против собствеността и то в непродължителен период
от време. Същият явно има изградени трайни престъпни навици и действията му не
могат да бъдат преценени, като маловажни и неговата обществена опасност е
висока.
От така установената фактическа обстановка, по
безспорен начин се доказва, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК.
От обективна страна обвинението се доказва от
показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства.
От субективна страна деянието е извършено в условия на пряк
умисъл, като форма на вината, обхващащ съзнание за обществено опасния характер
на извършеното и е искал настъпването на вредоносните последици.
Показанията
на свидетелите са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират
помежду си, поради което съдът ги кредитира. Преценени в своята съвкупност
събраните в хода на ДП доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия от
досъдебното производство.
При така установената фактическа обстановка съдът
прие за установено по безспорен начин, че подсъдимият
М. с действията си е осъществил от обективна
и субективна страна
престъпния състав по чл. 216, ал. 1 от НК за което се предвижда наказание лишаване
от свобода до пет години. В този смисъл искането на представителя на Районна
прокуратура за налагане на наказание „Пробация“ е незаконосъобразно.
Предвид предходните осъждания на лицето и процесуалното
му поведение в съдебното производство съдът намира, че следва да му бъде
определено наказание малко над предвидения от закона минимум от три месеца, а
именно –шест месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при
първоначален строг режим.
При горния изход на делото предявения от пострадалия срещу
подсъдимия граждански иск е основателен и доказан в пълен размер. Подсъдимия бе
осъден да заплати на пострадалия Д.И.Д. сумата от 303.00 лв. представляващи причинените
имуществени вреди от деянието, в едно със законната лихва върху тази сума
считано от 29,04,2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и д.т.
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева.
При този изход
на делото подсъдимия
М.И.М. с ЕГН **********о*** бе осъден да заплати по с/ка на ОД на МВР град
Плевен сумата от 70.38 лв. /седемдесет лв. 38 ст./ , представляващи
възнаграждение за вещо лице по ЗМ556/2017г, както и по с/ка на РС – Червен бряг
сумата от 86.68 лв. Представляващи възнаграждение
за вещо лице
Председател: