Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С Решение ..../28.12.2009 г. по АНД ..../2009 г. на ГОРС обвиняемата Д. М. П. е призната за невинна в това, че за периода от 15.07.2008 г. до месец май 2009г. в с. П. не изпълнила съдебно решение № .../11.12.2007 г. по Г.д.№ .../2007 г. на ГОРС относно упражняването на родителските права спрямо децата Г. П. С., М. П. С. и Е. П. С., като е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Подаден е протест от Районна прокуратура Г. О. против решението. Направено е оплакване за неправилност на същото. Според представителя на РП обвиняемата с поведението си повече от година не изпълнявала влязло в сила съдебно решение относно упражняването на родителските права спрямо децата си. Същата не уважавала установения правов ред, като не е в състояние да приучи децата си към ред и дисциплина. Обвиняемата доброволно се е споразумяла с бащата, той да упражнява родителските права спрямо децата. По този начин същата е демонстрирала разбирането си, че в дома на бащата условията за отглеждане и възпитание на децата са по-благоприятни. В последствие противоправно задържала децата при себе си за значителен период от време, като по този начин ги е лишила от тези благоприятни условия за отглеждането им. По този начин съзнателно неизпълнила съдебното решение. Според представителя на РП от събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че обвиняемата П. бездействала относно невръщането на трите деца на бащата, на когото е възложено упражняването на родителските права. Същата не мотивирала децата да се върнат при баща си, не им дала личен пример за спазване на правилата в живота, т. е. не спазила задължителното влязло в сила съдебно решение по Г.д.№ ...../2007 г. на ГОРС. Представителят на РП моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго такова, с което обвиняемата П. да бъде призната за виновна за извършеното от нея престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Представителят на В. не поддържа протеста в съдебно заседание. Въззиваемата Д. П. оспорва протеста. Счита, че деянието за което й се търси наказателна отговорност е несъставомерно. Въззиваемата счита, че не възпрепятства изпълнението на съдебното решението, а самите деца не желаят да се върнат при баща си. В правото си на последна дума въззиваемата Д. П. моли да се потвърди решението на ГОРС. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в протеста оплаквания, становището на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и извърши цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, прие за установено следното: Подаденият протест е неоснователен. При извършената проверка въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, в първоинстанционното такова, както и при постановяване на решението. Не са налице основания за отмяна на последното на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон на постановеното решение. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че въззиваемата П. и свидетелят П. са бивши съпрузи. По време на брака им са родени три деца – непълнолетната Г. П. С. и малолетните Е. П. С. и М. П. С. Родителите са в лоши отношения помежду си. Бракът на същите е прекратен с развод с решение по Г.д.№ .../2007 г. по описа на ГОРС. Същото е влязло в сила на 04.01.2008г. С постановеното решение е утвърдено постигнато споразумение между родителите, според което бащата следва да упражнява родителските права спрямо трите деца. На майката е определен режим на лични отношения и контакти с всяко от децата в определени дни и часове за всеки месец, както и един такъв през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. След влизане в сила на решението 6 месеца децата живели при баща си. Същият разпределял цялата домакинска работа между децата, тормозел ги и им се карал. Същите бил подложени на психически и физически тормоз. Св.Панайотов държал децата до късно вечер, като искал от тях да върнат майка си при него. Наказвал и биел Мартин при неизпълнение на поставени задачи. Възникнал конфликт между бащата и децата. Последните изявили желание да живеят при майка си, в резултат на което баща им ги наричал „предатели”. Трите деца категорично заявили, че не желаят да се връщат при баща си, че се чувстват добре при майка си, както и че последната никога не ги е спирала да се срещат с него. Св.Габриела Събкова ангажирала медиите с техния проблем, като писала писма до вестници и телевизионни предавания. На 15.06.2008г. въззиваемата П. взела трите деца в дома си в с. П.. На 15.07.2008г. същата следвало да ги върне при баща им. Същия ден въззиваемата опаковала багажа на децата, сложила го в колата, за да се върнат при баща си в Г. Г.. Децата отказали да тръгнат, като детето М. заявило, че ще се самоубие. Въззиваемата не върнала децата, като същите останали при нея в дома й. Децата не искали да се върнат при баща се, като останали в жилището на майка си. Възникналите проблеми във взаимоотношенията между родителите от една страна и от друга между тях и децата станали обществено достояние, като за разрешаването им били ангажирани служители от Дирекция „Закрила на детето”, както и учителите в училище „Паисий Хилендарски” Г.Г.. В тази насока са разпитани св.Б. и Д. От показанията им се потвърждава обстоятелството, че децата категорично са заявили нежелание да живеят с баща си. Същите обичат майка си и са привързани към нея, както и че първата не препятства срещите между тях и баща им. С последващо решение от 13.03.2009г. по Г.д.№ ..../2008г. на ГОРС са променени родителските права спрямо децата, като са предоставени за упражняване на майката. Същото е потвърдено с решение на ВТОС. При така изяснената фактическа обстановка следва да се приеме за установено, че е налице несъставомерност на деянието, за което се ангажирана наказателната отговорност на въззиваемата. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е предоставено правото на упражняване на родителски права спрямо децата Г. П. С., Е. П. С. и М. П. С. на бащата, като е определен режим на лични отношения с майката. Децата са живели в жилището на баща си. Контактували са с майка си съобразно определения режим на лични отношения. Последната не е препятствала изпълнението на съдебното решение. На 15.07.2008г. децата не били върнати в дома на баща си. Това не е станало поради поведението на майката, т.е. да е препятствала връщането им, а поради тяхното нежелание. Същите категорично са се противопоставили на изпълнението на това задължение да се върнат при баща си. Липсват елементи както от обективната, така и от субективна страна на престъпния състав на чл.182 ал.2 НК. Налице е решение, с което на бащата е предоставено упражняването на родителски права по отношение на деца, родени по време на брака с майката. Решението е влязло в сила. Констатира се неизпълнение на същото. Нарушен е режимът на лични отношения, като децата са останали при майката и не са върнати при баща си. Това е станало по тяхно категорично желание. Децата са се противопоставили сами на изпълнението на решението. Същите са изразили категорично нежеланието си да живеят с баща си. Липсват конкретни действия от страна на въззиваемата майка по препятстване изпълнението на съдебното решение. От тук липсва и субективната страна на деянието, а именно съзнателност и целенасоченост. Въззивният съд не възприема наведените доводи от представителя на РП в протеста, че с поведението си въззиваемата демонстрира неуважение към правовия ред и не е в състояние да приучи децата си към ред и дисциплина. Посочените констатации будят недоумение. От събраните доказателства е установено, че децата са били подложени на психически и физически тормоз от страна на баща си. Проблемите между тях са станали обществено достояние, като за разрешаването им е ангажирано участието на служители от държавни институции. Вместо да се предприемат мерки за осигуряване нормални условия за отглеждане и възпитание на децата се ангажира наказателната отговорност на майката. Въззивният съд счита подаденият протест за неоснователен. Атакуваното решение се явява постановено в съответствие с процесуалните правила. Същото се явява обосновано и при правилно приложение на материалния закон. Решението следва да се потвърди. Водим от изложените съображения, Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ ...../28.12.2009г. по АНД .../2009г. на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |