Р
Е Ш Е Н И Е
№ 411 /20.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VIIІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на пети май, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
|
|
|
по адм. дело
№ 1172 по описа на съда за 2021 г. |
||
|
|
||
Производство
по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ),във
връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по жалба на С.Т.К., ЕГН **********, чрез
адв. М.А. против отказ да се издаде индивидуален административен акт по чл. 193
ал.3 от ЗУТ, обективиран в писмо с изх. № 94С-1215-2/01.09.21 г. на Кмета на
Община Брацигово.
В
жалбата се твърди, че
постановеният отказ е незаконосъобразен, като се иска от съда да го отмени като
такъв и да задължи кмета на Община
Пещера да издаде заповед на основание чл. 193, ал. 3 от ЗУТ.
В съдебно заседание, жалбоподателката не се представлява.
В писмено становище на адв. Б., преупълномощен от адв. А. се поддържа
подадената жалба.
Ответникът
– Кметът на Община Брацигово,
чрез процесуалния си представител,
юрк. С. намира жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна, И.Б. се представлява от адв. М.,
който оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Евгени Кипритов не се явява и
представлява в съдебно заседание.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и депозирана от
страна
имаща правен интерес от оспорването. Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост
на оспорването, тъй като писмото не представлявал самостоятелен административен
акт, който да подлежи на оспорване. С процесното писмо, в оспорената част
изрично се отказва издаването заповед по чл. 193 ал.3 от ЗУТ, като по този
начин се засягат права и законни интереси на жалбоподателката и същият има
белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Със заявление 94С-1215-2/31.08.21 г., адресирано до кмета
на Община Брацигово, жалбоподателата
направила две алтернативни искания- 1/да бъде издадена заповед, с която да бъде
приложен регулационния план на с. Равногор, като имотните граници се приведат в съответствие с
регулационните спрямо ПИ 37 и се възложи определяне на оценка на частта от 80
кв. м. до регулационната линия, която да се придаде към ПИ № 37. Второто
алтернативно искане било да се издаде заповед по чл. 193 ал.3 от ЗУТ, с която
да се учреди право на прекарване на водопроводни тръби за обратни води през
празно дворно място от 80 кв. м., без идентификатор покрай северната фасадна
стена на жилищната сграда, находяща се в ПИ 37. Към заявлението били приложени
нотариален акт за собственост и скица на имот ПИ 37.
С оспореното писмо с изх. № 94С-1215-2/01.09.21 г. на
Кмета на Община Брацигово бил постановен отказ, в частта, в която се искало
издаване на заповед, с която на основание чл. 193 ал.3 от ЗУТ да се учреди
право на прокарване на водопроводни тръби. Съображенията, застъпени в писмото
били, че за имота има технически решения за прокарване на тръбите в собствената
му част, тъй като от южната страна има свободно пространство, от което може да
се влезе в сградата.
В съдебно заседание бяха приобщени писмени доказателства-
жалба от И.Б. до Кметство Равногор за незаконно влизане в имота му; становище
на „Инфрастрой“ ЕООД по жалбата; отговор на Община Брацигово по жалбата и т.н.
По делото беше изготвено и прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, съгласно което отпадъчните води от кухнята и банята не
са отведени и помещенията не могат да се използват. Съществуват две възможности
за отвеждане на отпадъчните води, които
не съдържат фекалии. Първата възможност е канализационното отклонение да мине
имота на жалбоподателката на юг. Тази
възможност е трудно изпълнима и икономически неизгодна- ще се разруши теракот,
ще се разкопае пода на около 0,45-0,50 м. за осигуряване на наклон, ще се
разруши и настилката от каменни плочи върху пътеката до сградата за да се постави канализационното
отклонение със съответния наклон. Не може да се спази изискването да се
осигурил лесен достъп в случаи на аварии- при повреди за евентуален ремонт
следва отново къртене и т.н. Втората възможност е по- лесно осъществима и
икономически изгодна- с прокарване на канализационното отклонение през
северната страна на жилищната сграда, намираща се на имотното граница с имот ПИ
35, преминаване през стопанската сграда и оттам- до септичната яма. При това
изпълнение няма къртене и настилка и е икономически изгодно. Няма печка след
извършване на необходимите СМР, теренът отново да се възстанови.
Съдът кредитира експертното заключение като компетентно
изготвено от вещо лице със съответната квалификация, отговорило изчерпателно на
поставените му въпроси и неоспорено от страните.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна
страна:
Оспореният
отказ, обективиран в уведомително писмо
с изх. № 94С-1215-2/01.09.21 г. на Кмета на Община Брацигово,
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и е издаден от
компетентен административен орган-кметът на община Брацигово в необходимата писмена
форма.
Съгласно
чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти
се учредява със заповед на кмета на общината. Разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ е аналогична по
отношение правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура. Легална
дефиниция на техническа инфраструктура е дадено в § 5 т. 31 от ДР на ЗУТ и
това е система от сгради, съоръжения и
линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията,
електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните
съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Т.е. няма никакво съмнение, че процесните канализационни
тръби са елементи на техническата инфраструктура и разпоредбата на чл. 193 ал.3
от ЗУТ е относима към тях.
Доколкото учредяването на сервитутното право
върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, в хипотезата
на чл. 192, ал. 2
и чл. 193, ал. 3 от ЗУТ – по административен ред и с акт на
административен орган, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, законът изрично регламентира условията, при които е
допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно уреждане
на отношенията. Тези
условия съставляват нормативно предвидените материалноправни предпоставки, с
наличието на които законът свързва упражняването на правомощието по чл. 192, ал. 2 и чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, за учредяване
по административен ред и със заповед на кмета на общината на право на преминаване през чужд имот и право
на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти, а именно: 1. да не е постигнато съгласие между
лицето, в чиято полза се учредява сервитута и собствениците на имотите, през
които ще се осъществи прокарването; 2. друго техническо решение за прокарване
на отклонението да е явно икономически нецелесъобразно и 3. с прокарването на
отклонението да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти,
да не се препятства установения начин на трайното им ползване и да не се
засягат разрешени строежи или съществуващи сгради (чл. 192, ал.
4 и ал. 5
и чл. 193, ал. 3
и ал. 5 от ЗУТ).
По изложените по-горе съображения преди да се постанови обжалвания отказ е било
дължимо да се установят кои са собствените на засегнатите имоти, има ли друго
техническо решение и дали ще се препятства установеният начин на трайно
ползване на поземлените имоти.
Според съда, материалноправните предпоставки за издаване
на заповед по чл. 193 ал.3 от ЗУТ от кмета на Брацигово са налице. На първо
място не е налице съгласие на собственика на имота, през който ще се учреди
прекарването на тръбите- в случая собственика на имот № 35- ЗС И.Б. и тази
негова позиция е обективирана в представените от пълномощника му по делото доказателства- в жалба до кмета на с. Равногор от 29.05.2018
г и др.. Липсата на съгласие на ЗС Б. за прекарване на тръби през имот 35 не се
и оспорва по делото. От заключението на изготвената по делото съдебно
техническа експертиза се установява също, че единственото икономически
целесъобразно решение е прокарването на тръбите през имот № 35, собственост на
ЗС И.Б., като в този случай няма да се налага къртене на настилка и теренът/
празно дворно място, в което ще бъдат вкопани тръбите/ може да се възстанови. В
случай на ремонт на съоръжението, може да се осъществи лесен достъп до
канализационната система. Другото възможно техническо решение е трудно
изпълнимо и икономически нецелесъобразно- трябва да се кърти теракот в имота на
жалбоподателката, за да се разкопае пода на около 40-50 см. дълбочина за
поставяне на тръбите, трябва да се прокопае и скалното образование на двора,
след което отново да се постави настилка. В случай на авария и нужда от ремонт,
не може да се осъществи и лесен достъп до канализационното съоръжение- трябва
пак да се осъществи къртене на настилка и т.н. Административният орган не е
обсъдил доводите на жабоподателката, че поставянето на тръби чрез преминаването
им само в собствения имот е свързано със сериозни технически трудности, тежък
ремонт и е явно икономически нецелесъобразно и формално е заключил, че такова
техническо решение е възможно. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 193 ал.3 от ЗУТ не визира другото техническо решение да е
единствено технически възможно, за да се
издаде заповед на кмета, при наличието на останалите материалноправни
предпоставки. Достатъчно е другото техническо решение да е явно икономически
нецелесъобразно, какъвто извод прави съда
в настоящия случай.
Налице е и
последната изискуема материалноправна предпоставка- с прокарването на
канализационно отклонение през ПИ 35 няма да се препятства начина на трайно
ползване на НИ 35, тъй като тръбите ще бъдат вкопани в дворното място и няма
пречка след това теренът да бъда възстановен. Доколкото теренът представлява
празно дворно място, след извършване на съответните изкопни дейности и
възстановяването му в първоначалното му състояние, същият може да се ползва по
предназначение.
При
това положение жалбата се явява основателна, а оспореният отказ като незаконосъобразен следва
да се отмени. Следва преписката да се изпрати на кмета на
Община Брацигово със задължителни указания за тълкуването и прилагането на
закона съобразно мотивите на настоящото решение.
С
оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане на жалбоподателката за присъждане на разноски, същото следва да бъде
уважено, като Община Брацигово бъде осъдена
да заплати сумата от 1260 лв./ от които
10 лв. ДТ, 400 лв. депозит за вещо лице и 850 лв. адвокатско възнаграждение/,
съгласно списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Пазарджишкият административен съд, осми
състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Т.К. ЕГН **********,*** отказ да се издаде индивидуален
административен акт по чл. 193 ал.3 от ЗУТ, обективиран в писмо с изх. №
94С-1215-2/01.09.21 г. на Кмета на Община Брацигово.
ИЗПРАЩА преписката на на кмета на Община Брацигово със задължителни
указания за тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Брацигово да
заплати на С.Т.К. ЕГН **********,***
сумата от 1260 /хиляда двеста и шейсет/ лева разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/