МОТИВИ към Присъда № 280, постановена на 05.11.2018
г. по
НОХД №
555 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г.
Производството по НОХД № 555 по
описа за 2017 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 183 по описа за 2015 г. на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна срещу подс.
Н.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 75, срещу подс. С.А.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу подс. А.С.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура е повдигнала на подс.
Б. за това, че: в периода 11.11.2014 г. до 23.12.2014
г. в гр. Варна, кв. „Виница“ и в с. Неофит Рилски, община Ветрино, Варненска
област, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след
предварителен сговор със С.А.М., като извършител и А.С.С.
като помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
в немаловажни случаи, отнел чужди движими вещи от владението на Д.Н.А.,
собственост на Н.А.А. на обща стойност 6145 лева и от
владението на Д.Д.К., собственост на Д.К.К., на обща стойност 2330, 68 лева, всички вещи на обща
стойност 8457, 68 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, както следва:
- на 11.11.2014 г. в гр. Варна, кв. „Виница“,
при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С.А.М., като
извършител и А.С.С. като помагач, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 2 бр.
златни синджира по 20 гр. на стойност 2400 лв., златен кръст 10 гр. на стойност
600 лв., златен пръстен с червен камък 8 гр. на стойност 480 лв., златен
пръстен с буквата Н – 11 гр. на стойност 660 лв., 4 бр. златни дамски пръстена
с общо тегло 10 гр. на обща стойност 600 лв., златна дамска тънка верижка с
тегло 3 гр. на стойност 180 лв. и сумата от 1225 лв., всички вещи на обща
стойност 6145 лв. от владението на Д.Н.А., собственост на Н.А.А., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен;
- на неустановена дата в периода 11.11.2014 г.
– 23.12.2014 г. в с. Неофит Рилски, Община Ветрино, Варненска област, при
условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С.А.М. като
извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – малък бойлер 20 л. „Елдом“
72325 РМР – на стойност 103,20 лв., електрическа дрелка
на стойност 67,50 лв., бутилка за газ 6 л. с горелка на стойност 40,50 лв., 2
бр. бутилки за газ 16 л. на обща стойност 124,20 лв., малък ъглошлайф
с диск на стойност 38 лв., 20 л ракия на стойност 140 лв., пластмасова туба 20
л на стойност 9,74 лв., 36 бутилки олио на обща стойност 68,40 лв., фризер ракла „Зануси ZFC 639WAP“
на стойност 522 лв., пералня „Зануси ZWA680K“ на
стойност 322,05 лв., 20 бр. бройлера х 4 кг. на обща стойност 324 лв., 3 бр.
ярета х 15 кг на обща стойност 495 лв., електрическа машинка за мелене на месо First FA5141 на стойност 39,09 лв., голямо бронзово чукало
на стойност 7,50 лв. и малък шмиргел на стойност 29,50 лв., всички вещи на обща
стойност 2330,68 лв. от владението на Д.Д.К.,
собственост на Д.К.К., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 5 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. М. за това, че в периода 11.11.2014
г. до 23.12.2014 г. в гр. Варна, кв. „Виница“ и в с. Неофит Рилски, община
Ветрино, Варненска област, при условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, след предварителен сговор с Н.Н.Б.,
като извършител и А.С.С. като помагач, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, в немаловажни
случаи, отнел чужди движими вещи от владението на Д.Н.А., собственост на Н.А.А. на обща стойност 6145 лева и от владението на Д.Д.К., собственост на Д.К.К., на
обща стойност 2330, 68 лева, всички вещи на обща стойност 8457, 68 лева, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- на 11.11.2014 г. в гр. Варна, кв. „Виница“,
при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Н.Н.Б., като извършител и А.С.С.
като помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 2 бр. златни синджира по 20 гр. на стойност 2400
лв., златен кръст 10 гр. на стойност 600 лв., златен пръстен с червен камък 8
гр. на стойност 480 лв., златен пръстен с буквата Н – 11 гр. на стойност 660
лв., 4 бр. златни дамски пръстена с общо тегло 10 гр. на обща стойност 600 лв.,
златна дамска тънка верижка с тегло 3 гр. на стойност 180 лв. и сумата от 1225
лв., всички вещи на обща стойност 6145 лв. от владението на Д.Н.А., собственост
на Н.А.А., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен;
- на неустановена дата в периода 11.11.2014 г.
– 23.12.2014 г. в с. Неофит Рилски, Община Ветрино, Варненска област, при
условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Н.Н.Б.
като извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнел чужди движими вещи – малък бойлер 20 л. „Елдом“
72325 РМР – на стойност 103,20 лв., електрическа дрелка
на стойност 67,50 лв., бутилка за газ 6 л. с горелка на стойност 40,50 лв., 2
бр. бутилки за газ 16 л. на обща стойност 124,20 лв., малък ъглошлайф
с диск на стойност 38 лв., 20 л ракия на стойност 140 лв., пластмасова туба 20
л на стойност 9,74 лв., 36 бутилки олио на обща стойност 68,40 лв., фризер ракла „Зануси ZFC 639WAP“
на стойност 522 лв., пералня „Зануси ZWA680K“ на
стойност 322,05 лв., 20 бр. бройлера х 4 кг. на обща стойност 324 лв., 3 бр.
ярета х 15 кг на обща стойност 495 лв., електрическа машинка за мелене на месо First FA5141 на стойност 39,09 лв., голямо бронзово чукало
на стойност 7,50 лв. и малък шмиргел на стойност 29,50 лв., всички вещи на обща
стойност 2330,68 лв. от владението на Д.Д.К.,
собственост на Д.К.К., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. С. за това, че на 11.11.2014
г. в гр. Варна, кв. „Виница“ като непълнолетна, но след като разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си,
като помагач и след предварителен сговор със С.А.М. и Н.Н.Б.
– извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнела чужди движими вещи – 2 бр. златни синджира по 20 гр. на стойност
2400 лв, златен кръст 10 гр. на стойност 600 лв.,
златен пръстен с червен камък 8 гр. на стойност 480 лв., златен пръстен с
буквата Н – 11 гр. на стойност 660 лв., 4 бр. златни дамски пръстена с общо
тегло 10 гр. на обща стойност 600 лв., златна дамска тънка верижка с тегло 3
гр. на стойност 180 лв. и сумата от 1225 лв., всички вещи на обща стойност 6145
лв., от владението на Д.Н.А., собственост на Н.А.А.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 05.11.2018 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 555 по описа за 2017 г. на Варненския
районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа
обвинението срещу тримата подсъдими – Б., М. и С., намирайки, че от събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява обективната и
субективната съставомерност на деянията, за които е
повдигнато обвинение на тримата подсъдими. Акцентира в своята пледоария върху
действията на подс. С., която е действала като
помагач – уведомила е своите съучастници за вещите,
които се намират в дома на сем. А., а след това е ангажирала вниманието на св. Д.Н.А.,
докато подсъдимите Б. и М. отнемат вещите от жилището. Обосновава с подробни
аргументи квалификацията на престъпните деяния, като предлага съдът да
постанови осъдителни присъди и за тримата подсъдими, като наложи на подсъдимите
Б. и М. наказание „лишаване от свобода“ в средния, предвиден в закона размер,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, а на подс. С. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“,
чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок, на основание разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК.
Частният обвинител и граждански ищец Н.А.А. се
придържа към позицията на представителя на Варненската районна прокуратура,
като моли да бъде уважен в цялост предявения от него срещу подсъдимите
граждански иск.
В своята пледоария в хода на съдебните прения, защитникът на подс. М. – адв. А.Д. *** моли
съдът да постанови оправдателна спрямо неговия подзащитен
присъда, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо
място адв. Д. подчертава, че вещите, които са били
отнети от жилището на сем. А. в кв. „Виница“ никога не са били във владение на Д.Н.А.,
като допълва, че липсват преки и косвени доказателства за съпричастността на подс. М. в това престъпно деяние. Също така акцентира върху
показанията на частния обвинител и граждански ищец К., която според него
определя датата на инкриминираното деяние срещу своята собственост през 2013
г., като за такава дата липсва обвинение от страна на Прокуратурата срещу
неговия подзащитен. Също така обръща внимание на
съда, че голяма част от вещите, отнети от дома на частния обвинител и
граждански ищец К. ***, не са били открити и в действителност съдбата им остава
неизвестна, в това число и няма доказателства, че по някакъв начин и в
определен период от време същите са се намирали във владение на неговия подзащитен.
В своята пледоария в хода на съдебните прения, защитникът на подс. Б. – адв. К.Ц. *** пледира
нейния подзащитен да бъде оневинен по повдигнатото му
обвинение, като също представя подобни аргументи в защита на своето становище. Адв. Ц. акцентира, че липсват каквито и да е било доказателства,
които да уличават нейния подзащитен в извършване на
престъпното деяние, насочено срещу собствеността на сем. А., вкл. и от
приложените срещу подсъдимите специални разузнавателни средства. Аналогична е
позицията на адв. Ц. и по отношение на второто
деяние, съставна част от продължаваното престъпление, за което е повдигнато
обвинение на нейния подзащитен, а именно липса на
доказателства за субективната съставомерност на
деянието, като също така адв. Ц. подчертава, че не е
изяснена в пълнота ролята на св. К.Х.К. в престъпното деяние, извършено в с.
Неофит Рилски.
Защитникът на подс. С. – адв.
Р.И. *** също моли нейната подзащитна да бъде
призната за невинна по повдигнатото й обвинение, мотивирайки се, че не са
събрани категорични и безспорни доказателства, които да установяват по един
несъмнен начин съпричастността на подсъдимата С. в престъплението, насочено
срещу собствеността на частния обвинител и граждански ищец А.. Адв. И. подчертава, че св. Д.Н.А. е бил инициатор на
срещата си с подсъдимата на 11.11.2014 г. на ул. „Кастрица“ в кв. „Виница“, поради което и е несъстоятелна
тезата на Прокуратурата, че обвиняемата е отвличала вниманието на своя
братовчед, докато другите двама подсъдими Б. и М. са изнасяли вещи от жилището.
Подсъдимите Б., М. и С. се придържат към становищата на своите защитници,
като в предоставената им на основание разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК
възможност да изразят своята последна дума пред съда, подс.
Б. моли съдът реално да прецени фактите и да прецени дали носи вина за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, подс.
М. моли съдът да го оправдае по повдигнатото му обвинение, твърдейки, че не е
извършил престъплението, за което го обвиняват, а от своя страна подс. С. също моли да бъде оправдана, завявайки, че под
никаква форма не е участвала в престъплението, за което й е повдигнато
обвинение.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Семейството на частния обвинител и граждански ищец Н.А.А., състоящо се от неговата съпруга и двамата му сина св. Д.Н.А.
и св. М.Н.А. обитавало жилище, находящо се на първия
етаж на къща, с административен адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Кастрица“ № 2. Самата къща била триетажна, като на третия
етаж било разположено таванско помещение, в което често свидетелите Д.Н.А. и М.Н.А.
канели свои приятели на гости.
Към 11:00 часа на 11.11.2014
г. подсъдимата С. посетила дома на сем. А., като двамата със св. Д.Н.А. се
качили в таванското помещение, за да пият кафе и да си поприказват.
Същевременно в дома на семейство А. на първия етаж в
къщата нямало друг човек, като във времевия диапазон от 11:00 часа на 11.11.2014 г. до 13:00 часа на 11.11.2014
г. неизвестно по делото лице или неизвестни по делото лица отключили входната
врата на жилището, след което взломили вратата към
една от стаите, обитавана от частния обвинител и граждански ищец Н.А.А. и неговата съпруга и отнели от нея 2 бр. златни синджира
по 20 гр. на стойност 2400 лв., златен кръст 10 гр. на стойност 600 лв., златен
пръстен с червен камък 8 гр. на стойност 480 лв., златен пръстен с буквата Н –
11 гр. на стойност 660 лв., 4 бр. златни дамски пръстена с общо тегло 10 гр. на
обща стойност 600 лв., златна дамска тънка верижка с тегло 3 гр. на стойност
180 лв. и сумата от 1225 лв., всички вещи, собственост на частния обвинител и
граждански ищец А. и всички вещи на обща стойност 6145 лв.
Същевременно на неустановена дата, преди периода 11.11.2014 г. – 23.12.2014 г. св. К.Х.К. отишъл заедно с
подсъдимите Н.Н.Б. и С.А.М. ***, за да си свърши своя
лична работа, като същевременно св. К. показал на двамата подсъдими Б. и М.
къщата, собственост на частния обвинител и граждански ищец Д.К.К., разположена в селото и ги уведомил, че къщата е
необитаема.
Във времевия период от 11.11.2014
г. до 23.12.2014 г. двамата подсъдими Б. *** Рилски с намерението да влязат с
взлом в необитаемата къща, собственост на частния обвинител и граждански ищец К.
и противозаконно да отнемат от нейното владение движими вещи, които намерят в
имота й.
В изпълнение на своя предварителен замисъл, двамата
подсъдими разбили входната врата на къщата, като противозаконно отнели от
собствеността на частния обвинител и граждански ищец К. малък бойлер 20 л. „Елдом“ 72325 РМР – на стойност 103,20 лв., електрическа дрелка на стойност 67,50 лв., бутилка за газ 6 л. с горелка
на стойност 40,50 лв., 2 бр. бутилки за газ 16 л. на обща стойност 124,20 лв.,
малък ъглошлайф с диск на стойност 38 лв., 20 л ракия
на стойност 140 лв., пластмасова туба 20 л на стойност 9,74 лв., 36 бутилки
олио на обща стойност 68,40 лв., фризер ракла „Зануси ZFC 639WAP“ на стойност 522 лв., пералня „Зануси ZWA680K“ на стойност 322,05 лв., 20 бр. бройлера х 4
кг. на обща стойност 324 лв., 3 бр. ярета х 15 кг на обща стойност 495 лв.,
електрическа машинка за мелене на месо First FA5141
на стойност 39,09 лв., голямо бронзово чукало на стойност 7,50 лв. и малък
шмиргел на стойност 29,50 лв., всички вещи на обща стойност 2330,68 лв, като впоследствие оставили част от вещите – фризер ракла „Зануси ZFC 639WAP“
и пералня „Зануси ZWA680K“ в
цех, находящ се в близост до пристанище „Леспорт“.
По
отношение на доказателствата.
Ⅰ.
По отношение обвинението за извършено престъпно посегателство на 11.11.2014 г. срещу собствеността на частния обвинител и
граждански ищец Н.А.А..
Фактическата обстановка, която съдът прие за
установена се установява и се потвърждава от следните доказателства:
показанията на частния обвинител и граждански ищец Н.А.А.,
показанията на св. Д.Н.А., показанията на св. М.Н.А., показанията на св. С.К.Н.,
изготвената от вещото лице Д.Й.Й. съдебно –
оценителна експертиза.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на частния
обвинител и граждански ищец А., който подробно изброява всички вещи, негова
собственост, които са противозаконно отнети от дома му в кв. „Виница“ - 2 бр.
златни синджира по 20 гр., златен кръст 10 гр., златен пръстен с червен камък 8
гр., златен пръстен с буквата Н – 11 гр., 4 бр. златни дамски пръстена с общо
тегло 10 гр., златна дамска тънка верижка с тегло 3 гр. и сумата от 1225 лв.
Съдът също така дава вяра на показанията на частния обвинител и граждански ищец
А., както и на свидетелите Д.Н.А. и М.Н.А., че престъпното посегателство е
станало във времевия диапазон от 11:00 часа до 13.00 часа на 11.11.2014 г., като в тази връзка са изключително ценни
показанията на св. Д.Н.А., който очертава границите на времето, прекарано със
своята братовчедка подс. С. в таванското помещение, а
именно от 11:00 часа до 13:00 часа на 11.11.2014 г.,
когато в жилището на първия етаж не е имало никой и когато извършителят или
извършителите на деянието са проникнали в жилището, взломили
са вратата на стаята, обитавана и използвана от частния обвинител А. и неговата
съпруга и противозаконно са отнели описаните по – горе вещи.
Съдът би желал да обърне внимание и върху механизма
на проникване в дома на семейство А.. В тази връзка съдът дава вяра на
показанията на св. Д.Н.А., че извършителят или извършителите на престъплението
са използвали ключа за входната врата на къщата, поставен в тоалетната/банята,
след което при излизането си от къщата са го оставили на същото място, макар и
не точно в същото положение. Именно чрез този ключ, според съда, е била
отключена входната врата на къщата, като за наличието на този ключ, който се е
намирал на общодостъпно място признава и св. М.Н.А.. От показанията на частния
обвинител и граждански ищец А. и неговите двама сина – свидетелите Д.Н.А. и М.Н.А.
се установява, че вратата към стаята, ползвана от частния обвинител и
граждански ищец е била разбита и именно от тази стая в жилището са били отнети
всички вещи.
Датата на извършване на деянието също е фиксирана –
макар нито един – частния обвинител и граждански ищец А., свидетелите Данаил Н.А.
и М.Н.А. да я споменаха в своите разпити – датата е 11.11.2014
г., когато частния обвинител и граждански ищец А. е депозирал сигнал в Пето РУ
към ОД на МВР – гр. Варна за извършеното посегателство срещу собствеността му,
за което свидетелстват многобройните писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство.
Въз основа на гореизложените съображения съдът
намира, че действително на 11.11.2014 г. е било
извършено престъпление против собствеността на частния обвинител и граждански
ищец Н.А.А., но същевременно с категоричност приема,
че липсват каквито и да е било преки или косвени доказателства, че по някакъв
начин, под каквато и да е форма тримата подсъдими са съпричастни към извършване
на престъпното деяние.
На първо място следва дебело да се подчертае, че
липсват преки доказателства, които да „свързват“ по някакъв начин тримата
подсъдими с авторството на деянието. Така например липсват свидетели – очевидци
на влизането в къщата, обитавана от сем. А. на ул. „Кастрица“
в кв. „Виница“, инкриминираните вещи не са открити и по никакъв начин не може
да се вмени във вина на подсъдимите тяхното отнемане.
За да повдигне обвинение срещу тримата подсъдими,
Варненската районна прокуратура „стъпва“ върху използваните специални
разузнавателни средства, но съдът след като внимателно се запозна със
съдържанието им, не може да достигне до извод, че те по някакъв начин доказват,
че подсъдимите са съпричастни към престъпното деяние насочено срещу
собствеността на сем. А.. Дори и да е вярно, че в 10:23 часа на 11.11.2014 г. подсъдимите Б. и М. са се намирали в кв.
„Виница“, този факт не установява, че същите са проникнали в дома на сем. А. –
в крайна сметка кв. „Виница“ е достатъчно голям квартал и не е особено сериозно
да се твърди, че тъй като се намирали в кв. „Виница“ по време на
инкриминираното деяние, същите са съпричастни към престъплението, в частност са
съизвършители на изпълнителното деяние. Обстоятелството,
че в периода от 11:00 часа до 13:00 часа на 11.11.2014
г. подс. С. е изпращала многобройни съобщения чрез
мобилния си телефон на подс. Б. също не е съмнително,
при условие, че самата тя признава, че много често, всеки ден разговаря с него
по телефона или му праща съобщения.
Частният обвинител и граждански ищец А., както и
двамата му сина свидетелите Д. и М. А. действително изразиха своите съмнения,
че участник в престъплението е и тяхната родственица подс.
С.. Липсват каквито и да е било доказателства обаче, че същата е участвала под
някаква форма в извършеното престъпление. Една не малка част от съдебното
следствие премина и се фокусира върху въпроса дали тя или нейния братовчед св. Д.А.
е инициирал срещата и пиенето на кафе в таванската стая на къщата, но дори и да
се приеме, че именно тя е предложила на св. А. да се срещнат и да пият кафе,
съдът не вижда нищо порочно в тези нейни действия, още по – малко нещо
съмнително, тъй като св. М.А. сам признава, че често се събира с братовчедка си
подс. С. да си приказват и да пият кафе именно в тази
таванска стая.
Позицията на Прокуратурата (описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт), че подс.
С. е информирала двамата подсъдими за вещите в дома на сем. А. и е отклонила
вниманието на св. Д.А., пиейки с него кафе на таванската стая, за да могат
необезпокоявани Б. и М. да изнесат ценните вещи е нищо повече от едно
твърдение, което обаче не е подкрепено от нито едно, съдът подчертава нито едно
доказателство по делото.
От специалните разузнавателни средства заслужава
внимание единствено разговор, обективиран на л. 6 и
л. 7 от Протокол с рег. № RB202010 – 002 – 13/ 4 – 85 от 28.05.2015 г. (намиращ се в плик номер 3 от
секретните материали), воден от подс. М. на 11.11.2014 г. в 21:03 часа. Действително подс.
М. говори за някакъв подарък (Прокуратурата го нарича „възнаграждение” в обстоятелствената част на обвинителния акт), но
липсват доказателства, че „малката“ от разговора всъщност е подс.
С.. Действително може да се предположи, че подс. М.
обсъжда с този мъж престъплението насочено срещу собствеността на частния
обвинител и граждански ищец А., но по същия начин може да се предположи, че се
обсъжда някаква друга житейска ситуация, вкл. и след като се съобразят
показанията на св. Д.А., че предния ден е видял силует в една от стаите на
къщата.
Няма как съдът само върху този разговор, обективиран на л. 6 и л. 7 от Протокол с рег. № RB202010 – 002 – 13/ 4 – 85 от 28.05.2015 г. (намиращ
се в плик номер 3 от секретните материали) да
постанови осъдителна присъда, при все това, че липсват други доказателства,
които да уличават подсъдимите в извършеното престъпление.
Поради гореизложените
съображения и предвид липсата на доказателства за съпричастността на тримата
подсъдими към престъпното деяние против собствеността на частния обвинител и
граждански ищец А., съдът ги призна за невинни в извършване на това престъпно
деяние.
ⅠⅠ.
По отношение обвинението за извършено престъпно посегателство във времевия
период 11.11.2014 г. до 23.12.2014 г. срещу
собствеността на частния обвинител и граждански ищец Д.К.К..
Според съда по отношение втория пункт на
обвинението, а именно за престъплението, насочено срещу собствеността на
частния обвинител и граждански ищец Д.К.К. са налице
достатъчно солидни доказателства, които по един несъмнен и категоричен начин
установяват, че извършители на това деяние са подсъдимите Б. и М..
На първо място, двамата подсъдими признават в своите
обяснения от 22.11.2017 г., дадени в хода на съдебното следствие, че с товарен
автомобил са отишли до с. Неофит Рилски и са натоварили вещи, които са оставили
впоследствие същата вечер в цех, разположен до пристанище „Леспорт“,
в който е полагал труд св. К.А.М.. Част от противозаконно отнетите от дома на
частния обвинител и граждански ищец К. вещи съвпадат с вещите, оставени в цеха,
а именно фризер – ракла и автоматична пералня.
Особено важно в случая е, че частният обвинител и граждански ищец К. и нейната
дъщеря св. Д.Д.К. потвърждават, че фризера е бил пълен с месо и именно по този начин е бил
отнет (със съхраняваното в него месо) от извършителите, като в своите показания
св. К.А.М. изрично посочва, че след като е отворил фризера
е установил, че същия е бил пълен с месо. По идентичен начин е налице пълно
съвпадение и по отношение пералнята „Зануси ZWA680K“,
за която св. М. посочва, че е била обвита в „найлон или стреч“,
които показания изцяло се подкрепят от показанията на частния обвинител и
граждански ищец К., че пералнята е била новозакупена
и на практика все още неразопакована. Изложените обстоятелства мотивират съда с
категоричност да приеме, че отнетите вещи от дома на частния обвинител и
граждански ищец К. *** съвпадат абсолютно с вещите, които двамата подсъдими са
оставили на съхранение в цеха до пристанище „Леспорт“.
Разбира се, съдът изцяло дава вяра и безусловно кредитира показанията на
частния обвинител и граждански ищец К., че от дома й липсват много повече вещи,
а именно малък бойлер 20 л. „Елдом“ 72325 РМР,
електрическа дрелка, бутилка за газ 6 л. с горелка, 2
бр. бутилки за газ 16 л., малък ъглошлайф с диск, 20
л ракия, пластмасова туба 20 л, 36 бутилки олио, 20 бр. бройлера х 4 кг. и 3 бр. ярета х 15 кг (последните оставени на
съхранение и отнети заедно с фризера ракла),
електрическа машинка за мелене на месо First FA5141,
голямо бронзово чукало и малък шмиргел, като същите с категоричност са отнети
заедно с пералнята и фризера – ракла, тъй като само
веднъж е извършвано посегателство срещу собствеността на К. и е констатирана
липсата на всички изброени вещи.
От показанията на св. К.Х.К. се установява, че
именно той лично е показал къщата на частния обвинител и граждански ищец К. на
двамата подсъдими, като ги е уведомил, че къщата е необитаема. Тези показания на св. К. съдът кредитира
изцяло, тъй като са подкрепени от показанията на св. Д.Д.К.,
която също сподели пред съда, че св. К. й е признал, че той е информирал
подсъдимите за това, че в къщата на майка й в с. Неофит Рилски не живеят хора и
е показал местонахождението на самия имот. Действително показанията на св. Д.К.
представляват косвено доказателство, но те изцяло подкрепят показанията на св. К.,
поради което съдът ги кредитира безусловно. Още повече, че в съдебното
заседание на 12.03.2018 г. в проведената очна ставка между подс.
Б. и св. К., последният отново повтори позицията си, че е показвал на подс. Б. къщата в с. Неофит Рилски, собственост на частния
обвинител и граждански ищец К..
В своите обяснения подс. М.
признава, че е ходил с товарен автомобил до къща в с. Неофит Рилски (която от
доказателствата по делото се установи, че е къщата на частния обвинител и
граждански ищец К.), но твърди, че не е влизал в имота, а само е стоял на
мястото на водача на превозното средство, като в къщата е влизал само подс. Б. и още един неустановен по делото човек. Тези
твърдения на подс. М. са опровергани на първо място
от обясненията на подс. Б., който въобще не споменава
за друг човек, който да е бил с него и с подс. М. при
влизане в къщата. Дори да се изключат по дребните като обем вещи, отнети от
къщата в с. Неофит Рилски, очевидно е, че за да се пренесе фризера
– ракла, при това пълен със замразено месо, както и пералня от къщата в
товарния автомобил, след което тези вещи да се разтоварят в цеха до пристанище
„Леспорт“ ,са необходими двама човека. Напълно
житейски неиздържано е, а и на практика и е абсолютно невъзможно, сам подс. Б. да е влязъл в къщата, взломявайки
катинарите и вратите, след което сам самичък да пренесе фризера
– ракла и пералнята до товарния автомобил и да ги натовари в него. Поради тази
причина, съдът не вярва на обяснението на подс. М.,
че той не е излизал от товарния автомобил и не е влизал в къщата в с. Неофит
Рилски. Още един солиден аргумент в подкрепа на това становище на съда е
поведението на подс. М. след като фризера
– ракла и пералнята са били оставени в цеха, в който е работел брат му. Св. К.А.М.
посочва, че именно подс. М. в следващите два дни, след
като с подс. Б. са оставили за съхранение фризера – ракла и пералнята, последователно ги е отнесъл в
неизвестна посока. Тези действия на подс. М. са
важни, тъй като от една страна той твърди една пълна незаинтересованост за това
какви вещи е превозвал в товарния автомобил от с. Неофит Рилски до гр. Варна, а
от друга страна изключително дейно е участвал при разпореждането с вещите, поради
което отново не е житейско издържано обяснението му, че той де факто не е знаел
и не се е интересувал от превозваните вещи.
Освен това видно от разговор, обективиран
на л. 10 – л. 13 от Протокол RB202010 – 002 – 13/ 4 – 85 от 28.05.2015 г.
(намиращ се в плик номер 3 от секретните материали), проведен на 22.12.2014 г. подс. М. доста щедро подканя своя събеседник да си вземе
колкото количество месо пожелае от фризера, а също
така обсъждат модела на пералнята „Зануси“, именно
същия модел който е отнет от къщата в с. Неофит Рилски, а след това подс. М. търси купувач на откраднатите фризер
и пералня (л. 14 – л. 17 от Протокол RB202010 – 002 – 13/ 4 – 85 от 28.05.2015
г.) – действия, които недвусмислено установяват неговата съпричастност към
изпълнителното деяние.
Още повече, че съдът изцяло кредитира и показанията
на св. Н.Н.Н. (приобщени към доказателствата по
делото, на основание разпоредбата на чл. 281, ал. 5 във вр.
ал. 1, т. 5 от НПК), които също установяват, че подс.
М. е докарал в цеха в пристанище „Леспорт“ фризер – ракла и пералня.
Действително подс. Б.
твърди, че е ходил до с. Неофит Рилски, за да превози личен багаж от къщата, в
която живее св. К. и от къщата, в която живее бабата на св. К., но тези негови
обяснения са опровергани от обясненията на подс. М.,
който призна, че заедно с подс. Б. са отишли до с.
Неофит Рилски, което означава, че действително двамата подсъдими са пренасяли
вещи към гр. Варна, но тези вещи не са собственост на св. К. или на неговата
баба, а са собственост на частния обвинител и граждански ищец К..
Съдът изцяло кредитира заключението на изготвената
съдебно – оценителна експертиза, в което са оценени по пазарни цени всички
инкриминирани вещи, собственост на гражданския ищец и частен обвинител К. и
които са на обща ценова стойност от 2330, 68 лева.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че
действително, както отбеляза адв. А.Д., частният
обвинител и граждански ищец К. не посочи коректно датата на извършване на
престъпното деяние срещу нейната собственост, но коректната дата беше посочена
от нейната дъщеря св. К.. Съдът намира това за нормално, предвид емоционалното
състояние на частния обвинител и граждански ищец К., която сама призна, че е
изпитала истински ужас при вестта, че в жилището й е било влизано
с взлом, още повече, че тя самата сподели, че работи в чужбина, макар и в
напреднала възраст, за да може да си закупи отнетите й движими вещи – в
частност пералнята и фризера – ракла, поради което и
новината за кражбата им е предизвикал емоционален срив в нея, което впрочем
беше видимо в съдебната зала.
Поради гореизложените съображения, съдът призна за
виновни подсъдимите Б. и М. в престъпното деяние, насочено срещу собствеността
на частния обвинител и граждански ищец К..
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обект
на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 5 са обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на правото на собственост.
От
обективна страна изпълнителното деяние е извършено чрез действие, което се
изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещите (в случая движимите
вещи, собственост на частния обвинител и граждански ищец К.) и установяване на
фактическа власт върху тях от страна на двамата подсъдими Б. и М..
Всеки
един от субектите на престъплението – Н.Н.Б. и С.А.М.
са пълнолетни и вменяеми физически лица, които са
били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководят постъпките си.
От
субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк
умисъл. Двамата подсъдими отлично са съзнавали, че вещите са чужда собственост,
били са наясно с противоправния характер на това,
което вършат, но въпреки това са насочили своите действия към отнемане на
вещите. Волята им е била насочена именно към постигане на съставомерния
резултат, а именно да прекратят фактическата власт на собственика К. върху инкриминираните
вещи и да установят своя фактическа власт върху тях, като и двамата подсъдими
са целели и искали настъпването на този резултат.
Квалификацията на престъплението, извършено от подс. Б., а именно чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК се определя от следните обстоятелства:
С присъда, постановена по НОХД № 6734 по описа на Районен
съд Варна за 2011 г., подс. Б. е осъден да изтърпи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4 месеца за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, което обуславя факта, че деянието, което е извършил
срещу собствеността на частния обвинител и граждански ищец К. е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК.
Квалификацията по т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК се установява
от обстоятелството, че за да проникне в къщата в с. Неофит Рилски е взломил катинарите и входната врата на къщата (факт –
безусловно установен от показанията на св. Ж. К. П. и св. Д.Д.К.).
Квалификацията по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК се установява
от обстоятелството, че заедно с подс. М.
предварително са се сговорили да извършат това престъпление, като същите заедно
са отишли до с. Неофит Рилски, заедно са взломили преградите
към имота, след което заедно са пренесли инкриминираните вещи в товарния
автомобил.
Квалификацията
на престъплението, извършено от подс.М., а именно чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК се определя от следните обстоятелства:
С
присъда, постановена по НОХД № 3907 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна,
на подс. М. е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца при строг режим за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр с чл. 194, ал. 1 от НК, което
обуславя обстоятелството, че деянието, което е извършил срещу собствеността на
частния обвинител и граждански ищец К. е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29 от НК. Мотивите на съда за квалификацията на
деянието, извършено от подс. М. по т. 3 и т. 5 на чл.
195, ал. 1 от НК са идентични като тези изложени по отношение подс. Б..
Предвид
обстоятелството, че съдът призна за невинни подсъдимите Б. и М. за извършеното
посегателство на 11.11.2014 г. срещу собствеността на
частния обвинител и граждански ищец А., съдът оневини подсъдимите за това, че
са извършили престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК в условията на продължавано престъпление,
тъй като престъпното деяние е само едно – престъплението, насочено срещу
собствеността на частния обвинител и граждански ищец К..
По вида и размера на наказанието.
Наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от
три до петнадесет години за извършителите на престъпно деяние, квалифицирано по
чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
5 от НК.
В процеса по индивидуализация на наказанията, съдът не намери наличието
на някакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно съдът прие като
отегчаващи отговорността обстоятелства предходната съдимост и на двамата
подсъдими. Действително част от предходните осъждания и на двамата подсъдими са
взети под внимание при квалификацията на престъплението като извършено в
условията на опасен рецидив, но в конкретния случай съдът отчита като
отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от
деяния, обуславящи наличието на опасния рецидив и които престъпления още повече
свидетелстват за изключително „богатата“ и разнообразна престъпна дейност и на
двамата подсъдими, и красноречиво демонстрират трайното им пренебрежително
отношение към установения правов ред в Република България. Справката за
съдимост на подс. Б. е 37 листа, като престъпната му
дейност е започнала още през 1996 г., като на практика тази престъпна дейност
така да се каже не е спирала до 2014 г. и същият е осъждан многократно. По идентичен начин стоят нещата и при подс. М., чиято справката за съдимост се състои
от 26 листа и чиято „престъпна кариера“ е започнала през същата тази далечна
1996 г., след което подс. М. е осъждан многократно за
извършени престъпления против собствеността.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете и размера на присвоеното
имущество, а именно 2330, 68 лева, която сума действително не е особено висока,
но съдът си дава сметка, че на практика всички ценни вещи от дома на Д.К.К. са били отнети и ако е имало още вещи и предмети с
някаква ценова стойност, подсъдимите без съмнение е щяло да ги откраднат, макар
и в крайна сметка това да представлява едно предположение на съда.
Макар, че констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът все пак намери за справедливо, предвид не толкова високия размер на
причинената имуществена щета да наложи наказания „лишаване от свобода“ на
двамата подсъдими под средния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал.
1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК.
Съдът намира, че на подс. Б. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца, което на
основание разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „А“ от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален строг режим, а на подс. М. съответно
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и
девет месеца, което на чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС също да изтърпи
при строг режим. Наказанието на подс. Б. е по –
високо като размер, защото същият е осъждан повече пъти от подс.
М., респ. повече пъти са му налагани наказания за извършени от него
престъпления, които го определят като лице с по – висока степен на обществена
опасност и които показват, че към настоящия момент наложените наказания не са
допринесли за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК и
е необходимо подс. Б. да изтърпи по – високо като
размер наказание „лишаване от свобода“ за да преосмисли отношението си към законоустановения ред в страната, в частност чуждата
собственост.
По отношение
гражданските искове:
С протоколно определение от 16.06.2017 г., постановено по НОХД № 555 по
описа за 2017 г. на Районен съд Варна, съдът прие за разглеждане в
наказателното производство граждански иск, предявен от Н.А.А.
срещу тримата подсъдими Б., М. и С. за заплащане на парична сума в размер на
6145 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
евентуално извършено от тях престъпно деяние, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
Също с протоколно определение от същата тази дата 16.06.2017 г. съдът
прие
за разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от Д.К.К. срещу двамата подсъдими Б. и М. за
заплащане на парична сума в размер на 2330, 68 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от евентуално извършено от тях престъпно деяние,
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразявайки се с произнасянето си в наказателно – осъдителната част,
съдът отхвърли предявения граждански иск от гражданския ищец А., доколкото
призна за невинни тримата подсъдими за това, че са извършил престъпление срещу
неговата собственост, респ. уважи в цялост предявения граждански иск от
гражданския ищец К. срещу подсъдимите Б. и М., тъй като ги намери за виновни по
повдигнатото обвинение за извършеното престъпление против нейната собственост.
Паричната сума от 2330, 68 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, представлява обезщетение за претърпените от гражданския
ищец К. имуществени вреди в резултат на престъпното деяние, извършени от
подсъдимите, като съществува пряка причинно – следствена връзка между
действията на подсъдимите и имуществените вреди, причинени на гражданския ищец
в резултат на деянието, извършено от подсъдимите.
По отношение
разноските и държавните такси.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимите Н.Н.Б. и С.А.М. да заплатят разноските по
делото в размер на 45 лева в полза на Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура Варна и сума в размер на 20 лева в полза на Районен съд – Варна.
Също така съдът осъди двамата подсъдими да заплатят в условията на солидарност
парична сума в размер на 93, 22 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от предявения от гражданския ищец Д.К.К.
граждански иск.За допълнение следва да се посочи, че част от разноските, които
се твърди да са направили органите по разследването (описани в приложението на
обвинителния акт) не касаят конкретното обвинение на двамата подсъдими Б. и М.
(за което съдът ги призна за виновни), поради което и не е правилно тези
разноски да бъдат възлагани в тяхна тежест.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: