№ 38
гр. София , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503216 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№70095/15.07.2020 г., подадена от Столична община, чрез ст. юрк. Х. Д., против
Решение №3549/16.06.2020 г. /с допусната техническа грешка в годината, като е
изписана 2019 г./, постановено по гр.д.№1234/2019 г. на СГС, I ГО, 3 състав, с което,
по предявен от Е. П. А. против Столична община иск с правно основание чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД, жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането 06.12.2018 г. до
окончателното плащане, както и да заплати разноски по делото. Релевирани са
оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, тъй като от
представените по делото доказателства не се установяват по несъмнен начин
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, допуснато е
нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на несправедливо високо обезщетение,
което не отговаря на действително претърпените от ищцата вреди, както и на
практиката на ВКС, в мотивите липсва оценка на обстоятелствата, обуславящи
вредите Настоява се за отхвърляне на предявеният иск изцяло, а в случай, че се приеме
искът за основателен, се настоява за намаляване на размера на обезщетението.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в
съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№263642/24.09.2020 г.,
подаден от Е. П. А., чрез адв. М. Д., с който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора, с анализ на събраните доказателства. Настоява се за оставяне на
въззивната жалба без уважение. Заявява се искане за присъждане в полза на
процесуалния представител на ищеца, адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. в минималния размер, съобразно Наредба №1/09.07.2004 г.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и
правосубектни страни, поради което е допустим.
По същество на подадената въззивна жалба, съдът намира за установено
следното:
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 06.12.2018 г.
около 16 ч. в гр. София, вървейки по левия тротоар на бул.“Гоце Делчев“, с посока на
движене от Южния парк към пазара „Красно село“, слизайки по стълбите пред блок
№32, вх.“Б“, ищцата се е подхлъзнала и паднала, при което е получила травматични
увреждания – травма в областта на гръбначния стълб и дясната ръка. Не се спори по
вида и характера на получените от ищцата травматични увреждания в причинна
връзка с процесната злополука. Спори се по наличието на основания за ангажиране на
отговорността на Столична община за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
поради липса на причинна връзка между претърпяната от ищцата злополука и
бездействие на Столична община, изразяващо се в неизпълнение на нейно задължение.
Спори се и по размера на справедливото обезщетение за действително претърпените от
ищцата неимуществени вреди, като жалбоподателят счита определеният размер от
26 000 лв. за необосновано завишен.
По спорните пред въззивната инстанция въпроси, съдът намира следното:
За установяване на механизма на злополуката и търпените от ищцата страдания
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Д.. Същият установява, че
на 06.12.2018 г. следобед пострадалата била на гости на свидетеля, след което
свидетелят тръгнал да я изпрати, защото ищцата отивала на празника на своята
правнучка на име Н.. На излизане, на бул.“Гоце Делчев“, в частта, която е откъм
„Борово“, в левия тротоар от Южен парк в посока към „Красно село“, на три метра от
подлеза имало стъпала, които оформяли подхода към изхода от подлеза. Инцидентът
станал точно на стъпалата – ищцата паднала, изохкала, и казала, че изпитва страшни
болки. Видяли, че на тези стъпала липсвали тротоарни плочки, които и до деня на
разпита на свидетеля все още не били оправени. Нямало сигнализация за липсващите
плочки. Тези липсващи плочки оформяли дупка, в която ищцата се спънала. Ищцата
паднала на дясната си страна, заболяло я много – казала, че я е заболял гръбнака. Било
2
й студено, свидетелят я завил с якето си, и помогнал да седне. Изтичал да вземе
колата си, и закарал ищцата до дома в „Обеля 2“, както тя поискала. Изчакал да
дойде внучката , и в това време ищцата споделила, че болката в гръбначния стълб се
засилва. На следващия ден свидетелят разбрал, че си е счупила прешлен и дясната
ръка. Ищцата била лекувана, като била изправена на едно легло, обездвижена и с
гипсирана дясна ръка. Впоследствие провеждала рехабилитация в поликлиниката в
„Обеля“. Възстановяването продължило около 4-5 месеца, но все още не ищцата не
била възстановена – наложило се да започне да ползва бастун, защото била
обездвижена, ползвала и колан. Ищцата трудно преживяла инцидента – впоследствие
изпитвала страх да излиза от дома си. След инцидента не можела да се обслужва, като
била обслужвана от близките си. Нуждата от чужда помощ не отпаднала, като за някои
хигиенни нужди и сега се налага да помага нейната дъщеря, с която живеят заедно.
Много тежко било за нея това, че две седмици след инцидента починал съпругът ѝ, и тя
не могла да присъства на погребението му.
Съдът намира така дадените показания за подробни, логични, основани на
непосредствените впечатления на свидетеля, поради което ги кредитира изцяло.
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№26264/27.02.2020 г.
се установява, че на 06.12.2018 г. ищцата, тогава на 80 г., е получила травматични
увреждания, изразяващи се в: закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област,
и счупване на стилоидния израстък на дясната лъчева кост. Така получените
травматични увреждания се дължат на удари върху твърди тъпи предмети, и добре
отговарят на твърдяния от ищцата механизъм на увреждането. За лечение на така
полученото увреждане на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, е била
поставена гипсова имобилизация за период от 30 дни, след което е била проведена
рехабилитация. Лечението на счупването на 4-ти поясен прешлен се е провело, чрез
поставянето на ищцата на строг постелен режим, след което е носила укрепващ колан
за лумбалната област, който продължава да носи към момента на изготвяне на
заключението. Проведено е и медикаментозно лечение чрез прием на антикоагуланти и
обезболяващи медикаменти. За около 3 месеца ищцата е търпяла болки и страдания,
като за първия месец те са били с интензивен характер. Както към момента на
изготвяне на заключението, така и занапред, ищцата ще продължава да търпи болки
при натоварване на дясната ръка и най-вече на снагата, при смяна на времето, а
понякога – и немотивирано. Общият възстановителен период е бил около 3 месеца, не
са настъпили усложнения във възстановителния процес, на същият с оглед на
напредналата възраст на ищцата, протича по-бавно и затруднено. Счупването в
областта на дясната гривнена става /китката/, е зараснало, като активните и пасивните
движения са възстановени в пълен обем. Движенията на гръбначния стълб в
лумбалната област продължават да са ограничени и болезнени. Наличните при ищцата
хронични заболявания – хипертонична болест, хронична сърдечна недостатъчност,
ихемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, само по себе си не могат да
предизвикат падане. Възможно е при рязка промяна в артериалното налягане или
световъртежна криза, дължаща се на мозъчно-съдовата болест, да се прояви
нестабилност в стойката и походката. Към момента на извършване на личен преглед на
ищцата за нуждите на експертизата на 26.02.2020 г., е установено от вещото лице, че
същата е в увредено общо състояние, със самостоятелна походка, но с помощно
средство. Дясната гривнена става е без деформации и със запазен обем на активни и
пасивни движения. Ограничени са движенията в областта на гръбначния стълб – не
3
може да се навежда напред, като няма данни за деформации на гръбначния стълб
/кифоза или сколиоза/. Ищцата може частично да се самообслужва, но някои дейности
/пазаруване, готвене, къпане/ изискват чужда помощ. В проведеното о.с.з. при
изслушването на експертизата вещото лице уточнява, че счупването на стилоидния
израстък е малка фрактура, която не предизвиква толкова силна болка, колкото
счупването на прешлена на гръбначния стълб. Първоначално в първите часове болката
не е била така силна, но в следващите часове е увеличавала интензитета си, което
вероятно е причина ищцата да не потърси веднага медицинска помощ, а едва на
следващия ден след контузията.
Съдът намира така изготвеното заключение за компетентно, обосновано и
логично, и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства –
медицинска документация: Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, и
медицински документи, съдържащи се в ИЗ №45530/2018 г., за хоспитализация на
ищцата в периода от 07.12.2018 г. до 10.12.2018 г. /на л.58, л.61-72/, както и копие от
Амбулаторна книга за периода от 04.12.2018 г. до 14.12.2018 г. /на л.59-60/, поради
което я кредитира изцяло.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че на 06.12.2018 г. следобед, в град София, на левия тротоар на бул.“Гоце
Делчев“, в посока от Южен парк към „Красно село“, ищцата, тогава на 80 години, се
спънала в дупка, оформена от липсващи тротоарни плочки, и паднала на дясната си
страна, при което получила травматични увреди, изразяващи се в закрито счупване на
гръбначния стълб в поясната област, и счупване на стилоидния израстък на дясната
лъчева кост. За лечение на така получените травматични увреждания ищцата била
хоспитализирана за четири дни в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, при което била
лекувана консервативно - била поставена гипсова имобилизация на дясната ръка за
период от 30 дни, след което е била проведена рехабилитация. За лечение на счупения
4-ти поясен прешлен ищцата била поставена на строг постелен режим за период от 3
месеца, след което е носила и продължава да носи укрепващ колан за лумбалната
област. Проведено е и медикаментозно лечение чрез прием на антикоагуланти и
обезболяващи медикаменти. За около 3 месеца ищцата е търпяла болки и страдания,
като за първия месец те са били с интензивен характер. През възстановителния период
се е нуждаела от чужда помощ за обслужването си – хранене, обличане, поддържане на
хигиена. След приключване на възстановителния период ищцата продължава да търпи
болки при натоварване на дясната ръка и на снагата, при смяна на времето, а понякога
– и немотивирано. Не са настъпили усложнения във възстановителния процес, но
същият с оглед на напредналата възраст на ищцата, е затруднен. Счупването в областта
на дясната гривнена става е зараснало, като движенията на ръката са възстановени в
пълен обем. Движенията на гръбначния стълб в лумбалната област продължават да са
ограничени и болезнени. След приключване на възстановителния период ищцата вече е
със самостоятелна походка, но се налага да ползва за придвижване помощно средство
– бастун, както и да ползва непрекъснато укрепващ колан за поясната област,
ограничени са движенията в областта на гръбначния стълб – не може да се навежда
напред. Ищцата може частично да се самообслужва, но в някои дейности /пазаруване,
готвене, къпане/ продължава да се нуждае от чужда помощ. При настъпване на
злополуката ищцата е претърпяла силен стрес, в резултат на което започнала да се
страхува да напуска дома си. Поради претърпяното увреждане, не е могла да
присъства на много значимо за нея тъжно събитие - погребението на съпруга ,
4
починал две седмици по-късно.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост, като съгласно чл.8, ал.5 от ЗП, собствеността се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, включително обхвата на пътя, съгласно чл.5,
ал.1, т.1 от ЗП. Съгласно чл.30, ал.4 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
тротоарите и пешеходните подлези по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, се организират от съответната община. Съгласно чл.31 от
ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища също се
осъществява от съответната община. Следователно, налице е вменено на Столична
община законово задължение по чл.30, ал.4 от ЗП и чл.31 от ЗП да ремонтира и
поддържа тротоарите и подлезите в границите на урбанизираната територия на
Столична община. В резултат от бездействието на Столична община да изпълни
задължението си по чл.30, ал.4 от ЗП да ремонтира левия тротоар на бул.“Гоце
Делчев“, в посока от Южен парк към „Красно село“, в пряка причинна връзка със
съществуваща неизправност на тротоарната площ – образувана дупка на мястото на
липсващи тротоарни плочки, ищцата се е спънала и паднала, в резултат от което е
получила установените по делото травматични увреждания, изразяващи се в закрито
счупване на гръбначния стълб в поясната област, на 4-ти поясен прешлен, и счупване
на стилоидния израстък на дясната лъчева кост, и е претърпяла свързаните с тях и
установени по делото болки и страдания.
Следователно, по делото се установяват елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност на ответната Столична община – установява се противоправно
бездействие на Столична община да изпълни задължението си по чл.30, ал.4 от ЗП да
поддържа тротоарните площи на бул.“Гоце Делчев“, което е в пряка причинна връзка с
получените от ищцата травматични увреди, и претърпените от нея болки и страдания.
Доколкото по делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства, изключващи
виновното поведение на Столична община, съдът намира за установен по основание
предявеният от ищцата иск за обезвреда.
По размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че определеният от
първостепенния съд размер от 26 000 лв. на дължимото от Столична община
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, е справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, и е съобразен с критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г.
– същият съответства на характера и тежестта на установените по делото травматични
увреждания – фрактура на поясен прешлен, както и фрактура на дясната ръка, които са
затруднявали движенията и обслужването на ищцата и са причинили интензивни болки
и страдания на ищцата за срок от около 3 месеца, през които ищцата се е нуждаела от
чужда помощ; настъпилото непълно възстановяване на ищцата – остатъчни значими
ограничения в движенията на снагата, които налагат непрекъснато ползване на
помощни средства за придвижването /бастун/ и за допълнително укрепване на снагата
/колан/; по-тежкото протичане на възстановителния процес с оглед напредналата
възраст на ищцата; претърпяния от ищцата силен стрес, както и невъзможността й да
вземе участие в много значимо за нея събитие – погребението на съпруга й. От друга
страна размерът отчита липсата на усложнения във възстановителния процес,
настъпилото възстановяване на ищцата /макар и непълно/, приложените консервативни
методи на лечение. Размерът на обезщетението съответства на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, отразена в установените
5
застрахователни лимити, както и на установената съдебна практика по сходни случаи.
Не се спори пред въззивната инстанция по дължимостта на законна лихва върху
присъденото обезщетение, за периода от датата на увреждането 06.12.2018 г. до
окончателното плащане, а и същата произтича от разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД,
във вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, поради което същото ще следва изцяло да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените от нея разноски за производството пред
въззивната инстанция. С представен списък по чл.80 от ГПК, въззиваемата страна е
претендирала присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител, в минималния размер,
изчислен по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която претенция съдът намира за основателна, съобразно уговореното
в представения по делото ДПЗС на л.10 от гр.д.№1234/2019 г. на СГС. Адвокатското
възнаграждение се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. в
размер на 1310 лв., която сума следва да се присъди в полза на адв. М. Д. Д. от САК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3549/16.06.2020 г. /с допусната техническа
грешка в годината, като е изписана 2019 г./, постановено по гр.д.№123 по описа за 2019
г. на Софийски градски съд, I ГО, 3 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. ***, ул.“Московска“ №3, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат М. Д. Д., с
ЕГН**********, със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №26, вх.Д, ет.6, Бизнес център
„***“, сумата от 1310 лв. /хиляда триста и десет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция на Е. П.
А., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6