РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Карлово, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20235320101076 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявен от А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ ** чрез адв. С.
Н., съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г.“ *** против „С.К.“ ООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.“, ***, ***, представлявано
от управителя Н.П.П..
Ищецът твърди, че на 17.01.2023г. сключил със „С.К.“ ООД Договор
за паричен заем № 797739, по силата на който ответникът му предоставил в
заем сумата от 300 лева, при фиксиран лихвен процент 40,05 %, годишен
процент на разходите 47,87%.
Съгласно чл.5 от Договора, заемът следвало да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, като поръчителите отговарят на следните
условия: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
1
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход.
Съгласно чл.11, ал.1 от Договора, в случай на неизпълнение от
страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5, същият дължи
неустойка на кредитора в размер на 91,66 лева, която следва да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска.
Ищецът твърди и излага подробни съображения за това, че клаузата
на така уговорената неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, тъй като противоречала на добрите нрави, заобикаляла материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърнявала договорното
равноправие между страните и нарушавала предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
С оглед изложеното ищецът моли съда да прогласи нищожността на
клаузата за неустойка на чл.11 от сключения между него и ответното
дружество Договор за паричен заем № 797739 от 17.01.2023г., като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез юрк. Л. В.
признава иска. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на „С.К.“ ООД
да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си ответното
дружество не дало повод за завеждане на делото.
Твърди, че съгласно трайната съдебна практика, възлагането на
разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на
установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска /Решение № 185 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
2
Веска Райчева, Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
815/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев и други/. В
настоящия случай били налице и двете визирани предпоставки, за възлагане
на разноските в тежест на ищеца, а именно – с отговора на исковата молба
„С.К.“ ООД признава предявения от ищеца иск като основателен, а с
извънпроцесуланото си поведение не било дало повод за завеждането му.
Това било така, защото от ищеца не било претендирано да заплати
процесната неустойка. „С.К.“ ООД не било изпращало покани, уведомления
или други съобщения, с които се изисква заплащането й. Освен това ищецът
не бил заплатил сумата за неустойка по процесния договор за кредит. Само по
себе си наличието на нищожна клауза в договора не обуславяло извод за това,
че по някакъв начин ответникът е дал повод за завеждане на делото. Такъв
щял да е налице, ако ответното дружеството било изискало заплащането на
неустойката от страна на ищеца, какъвто настоящият случай категорично не
бил.
Във връзка с гореизложеното, „С.К.“ ООД моли да бъде постановено
решение при признание на иска, като по отношение на разноските се приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК приема
следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при
наличие на правен интерес от търсената защита. Предвид направеното от
ответника признание на иска, съдът не следва да обсъжда изложените от
страните доводи и приетите доказателства, а да постанови съдебно решение
на основание чл. 237, ал.2 ГПК, като го основе на признанието.
С писмено становище от 07.08.2023 г. ищецът е поискал съда да
постанови решение в хипотезата на чл.237 ГПК.
Признанието на иска е валидно направено с отговора на исковата
молба и по същество представлява процесуално действие на ответника, с
което същият се отказва от защита срещу исковата претенция, тъй като я
счита за основателна. Заявява, че правното твърдение на ищеца, съдържащо
се в исковата молба, отговаря на действителното правно положение, т. е.
3
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна,
води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК,
то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената
искова претенция.
Спорът между страните в настоящото производство се свежда до
дължимостта на разноските в производството и приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че право на разноски има ищецът и в случая
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Предпоставките
за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен
по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато
обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал.
2 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск
за прогласяване нищожност на клауза в договор, по който е страна.
Прогласяването нищожността на дадена клауза може да бъде сторено
единствено по съдебен ред и това именно е единствената предоставена от
закона защита на страната, когато се позовава на нищожността. Следователно
само с факта на сключване договор с нищожна клауза, страна по който е
ищецът, ответникът дава повод за завеждане на иск за прогласяване на
нищожността й. Когато се използват търговски практики за въвеждане на
неравноправни клаузи, липса на повод за предявяване на иск би могло да се
приеме, че има само тогава, когато ответникът сам е съобщил за
неравноправността на клаузата и е заявил, че няма да я прилага, и без покана
от потребителя, а настоящият случай не е такъв.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски
и е представил списък по чл. 80 ГПК. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в негова
4
полза следва да бъде присъдена сумата от 50 лева – заплатена държавна такса
в производството, а на адв. С. Н. – 400 лева за осъществено процесуално
представителство на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
клаузата за неустойка на чл.11 от сключения между А. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ ** и „С.К.“ ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.“, ***, ***, представлявано от
управителя Н.П.П. Договор за паричен заем № 797739 от 17.01.2023г., като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „С.“, ***, ***, представлявано от управителя Н.П.П. да
заплати на А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „В.“ ***, сумата от
общо 50.00 лева, представляваща разноски по делото за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „С.“, ***, ***, представлявано от управителя Н.П.П. да
заплати на С. К. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „Й.Г.“ ***, сумата от
400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5