Определение по дело №1896/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5994
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20201100501896
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                       Гр.София, 10.04.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесета година, в състав:       

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:ЦВТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                    СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кордолвска частно гражданско дело № 1896 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.577 ал.1 във връзка с чл. 274 и следв. от ГПК.

 

С определение № 1694 от 18.12.2019 г. съдия по вписванията при СРС е отказал да впише споразумение за замесване на страна към договор за наем от 18.10.2010 г., вписан в книга "вписвания" том 12, акт 255/2010 г., със страни: Г." ООД - наемодател, "А.Ф." ООД - наемаел, и "Ц." ООД - заместваща страна.

Жалбоподателят "Ц." ООД поддържа, че съдията по вписванията неправилно е третирал Споразумението за заместване на стана към договора за наем от 18.11.2010 г., като два отделни договора - един за прекратяване на съществуващия между досегашния наемодател "Г." и наемателя "А.Ф." ООД и втори, между новия наемодател "Ц." ООД и същия наемател, без да съобрази, че едно правоотношение може да бъде прехвърляно посредством тристранен договор, какъвто бил и процесния случай. Изложени са и съображения, че в отклонение от задължителната съдебна практика, израз на която е тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдията по вписванията при извършване на проверката си по чл. 32а от ПВ не се е ограничил само до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно с изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание. Моли обжалвания акт да бъде отменен.  

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против акт от категорията на обжалваемите, поради което следва да се разгледа по същество.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

            За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е приел, че се иска вписване на споразумение за заместване на страна по договор за наем, за който акт не е изрично предвидено, че подлежи на вписване. От друга страна е посочил, че тъй като представеното за вписване споразумение удостоверява материален интерес, то таксата за вписването му, в случай, че подлежеше на вписване, би следвало да е в размер на 1/1000 от материалния интерес съобразно т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВп, а не 10 лв, колкото е внесъл молителя. 

         Определението е правилно. Съгласно т. 6 от Тълкувателно Решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

         В случая, противно на изложените съображения в жалбата, съдията по вписванията не е преминал така очертаните предели на проверката, а правилно и законосъобразно е приел, че нито законът, нито правилникът придвиждат вписване на тристранно споразумение за заместване на страна по договор за наем. Всяко облигационно отношение се индивидуализира със своите страни и предмет (поетите взаимни права и задължения). Поради това, когато една от страните по облигацията отпадне и бъде заменена с друга, то отношението, което възниква на мястото на съществувалото, е друго, ново такова, независимо, че по съдържание правата и задълженията остават идентични, т.е. че новият субект ще има същите права и ще отговаря за същите задължения. Обстоятелството, че правно технически това може да бъде постигнато чрез два нови договора - за заместване в дълг и за цесия, не означава, че правоотношенията са прехвърлими, както твърди жалбоподателят. В този случай, на вписване би подлежал новият договор за наем, но не като анекс на стария, а на собствено, самостоятелно основание. Това е така, защото законодателят изрично е въвел правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично. Нормата на чл. 2 ПВп е императивна, поради което не може да се тълкува по аналогия или разширително.

         От представените с молбата за вписване от 18.12.2019 г. доказателства се установява, че наемодателят по договора за наем от 18.11.2010 г. "Г." ООД е прехвърлил собствеността върху отдадения под наем имот на жалбоподателя "Ц." ООД, който от своя страна е постигнал съгласие с насрещната страна "А.Ф." ООД да продължи да отдава имота под наем при същите условия за първоначално уговорения (с предходния наемодател) срок, т.е. до 18.11.2025 г. Това второ съглашение е напълно самостоятелно и съставлява нов договор за наем, по силата на който на досегашния наемател се предоставя за временно и възмездно ползване същия имот за срок до 18.11.2025 г. при месечна наемна цена от 2000 евро с вкл. ДДС, но от новия собственик и наемодател. За този период  материалният интерес възлиза на сбора от всички наеми до изтичане на срока на договора, тъй като при договори, по които едната престация е за периодични платежи, материалният интерес е в размер на сбора от всички платежи (аргумент от чл. 69, ал.1, т.6 ГПК), а не на 10 лв., колкото е внесъл молителя.

         Изложеното налага обжалваният отказ да бъде потвърден, а жалбата сещу него - оставена без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Ц." ООД с ЕИК-********, със седалище и адрес на управление:***, срещу определение № 1694 от 18.12.2019 г. на съдия по вписванията при СРС за отказ да се впише споразумение за замесване на страна към договор за наем от 18.10.2010 г., вписан в книга "вписвания" том 12, акт 255/2010 г., със страни: Г." ООД - наемодател, "А.Ф." ООД - наемаел, и "Ц." ООД - заместваща страна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.