Решение по дело №23/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 43

гр. Видин, 28.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

тридесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

23

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на М.С.И. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20 – 0242 - 000120 от 08.01.2021г. на Началник РУ Белоградчик към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник РУ Белоградчик към ОДМВР Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 19.12.2020г. около 17,33 часа, в с.Медовница лицето А.А.е управлявал л.а. „Мерцедес 180 компресор“ с рег. № ВН1316 АМ, собственост на жалбоподателката И.. След справка е установено, че А.А.не притежава СУМПС, неправоспособен водач е, за което му е съставен АУАН на 08.01.2021г. На сочения за водач А. е съставен АУАН за това, че е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП, който му бил надлежно връчен. В АУАН е посочено, че са иззети свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

Въз основа на така съставения АУАН на 08.01.2021г. е издадена и заповед за прилагане на процесната ПАМ, за това, че жалбоподателката е предоставила собствения си лек автомобил на водач, който не притежава СУМПС и е неправоспособен, като е прието, че тя е нарушила чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

По отношение на жалбоподателката И. няма съставен АУАН за извършено от нея нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, съответно и НП, въпреки, че в обжалваната ПАМ е посочено, че от нейна страна е нарушена разпоредбата на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП Началник РУ Белоградчик при ОДМВР Видин е наложил на жалбоподателката принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „Мерцедес 180 компресор“ с рег. № ВН1316 АМ, за срок от 6 месеца.

Доказателствата по делото установяват, че на 22.12.2020г. А.А.е подал жалба за нанесена му телесна повреда до РП Белоградчик и ОД МВР Видин, във връзка с която има и преписка по описа на РУ Белоградчик. В преписката има твърдения за нанесен му побой от лицата Л.И., В.С., В.В. и Н.К.. Във връзка с тези твърдения от лицата са снети сведения, както и от Ц.М. / съпруга на В.С. Според последната А. А. е управлявал л.а. „Мерцедес“, собственост на М.И., на датата 19.12.2020г. около 16,30 часа, като преминал покрай нейния син с висока скорост, но благодарение на бързата реакция на Л.И., детето не пострадало. Именно нейните сведения са послужили за съставяне на АУАН срещу А.А. Разпитан в с.з. свид. Н. Маджаров, посочва, че не е видял А.А.да управлява лекия автомобил, но знае това от сведенията на Цветелина Маркова, дадени по повод подадената преди това жалба от А. за побоя. Във връзка със случая бил проверен и лекият автомобил, който бил паркиран в двора на жалб. М.И. и към онзи момент не бил в движение.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира. Показанията на разпитаните в с.з. свидетели и на двете страни И. и Ц., както и М., не си противоречат и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Такъв безспорно е Началник РУ Белоградчик при ОДМВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него, като по делото се съдържа и заповед, удостоверяваща тези му правомощия. Това е заповед № 368з – 1990/ 04.12.20г., издадена в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която Директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началниците на РУ при ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателката е допуснала /предоставила/ собственият си лек автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособно. АУАН за извършено такова нарушение от страна на жалбоподателката обаче не е съставян.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а,б“а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която мярката се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т.е. същият да е извършил административно нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Нарушението следва да бъде констатирано със съставяне на АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното.

По делото административният орган не е представил АУАН, който да удостовери по надлежен ред, че на посочената в заповедта дата, жалбоподателката е предоставила управлението на собствения си автомобил на лице, което не е правоспособен водач, за да се наложи извода, че за административният орган са възникнали предпоставките за налагане на атакуваната ПАМ.

Действително по делото е представен АУАН, който е съставен на водача А. за извършено от негова страна нарушение на чл.150 от ЗДвП, за което на последния са наложени и наказания. Това се установява освен от писмените доказателства и от показанията на свидетелите. Но следва да се има предвид, че така както е структурирана обжалваната заповед и посоченото нарушение, описано, в заповедта, а именно по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно за това нарушение на жалбоподателката е наложена ПАМ. Доказателства за такова извършено нарушение от нейна страна няма, а именно съставен по отношение на нея АУАН по надлежния ред.

Видно от обжалваната ПАМ е, че в нея е описано извършено нарушение от страна на жалбоподателката – такова по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, но е цитиран АУАН, съставен на водача А. за извършено от него нарушение на чл.150 от ЗДвП.

При липса на доказателства в посочената насока обжалваната заповед, макар издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, по изложените по-горе съображения се явява незаконосъобразна.

С оглед констатираната незаконосъобразност безпредметно се явява обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на нормата по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, както и възраженията на жалбоподателката в тази насока.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Несъмнено е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият определен период от време, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, респ. от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6,ал.2 от АПК, съобразно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Според чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП - на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя моторното превозно средство, на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. При това положение се оказва, че налагането на мярката по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, спрямо собственика на превозното средство би било оправдано ако той наруши забраната и „предостави“ същото на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Такова противоправно поведение в случая от страна на жалбоподателката не се доказа да е осъществено, тъй като по отношение на нея акт за установяване на такова нарушение не е съставян.

Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че фактическите обстоятелства, изложени в обжалваната заповед не се доказват дори и по отношение на А., за който се твърди, че е управлявал процесния л.а., собственост на жалбоподателката, без да е правоспособен водач. Това е така, тъй като извършването на такова нарушение и от него не е доказано. От събраните по делото доказателства, а именно преписка с вх. № 242000 – 5146/ 30.12.2020г. по описа на РУ Белоградчик, пр.пр. № 3274/ 30.12.2020г. по описа на РП Видин е видно, че във връзка с подадената жалба за нанесен побой на А., е разпитана свид. Ц. В.М., съпруга на В.С. /според свид. М./ и майка на Л.В.. При разпита ѝ по повод жалбата на А. тя е заявила, че е видяла как А.А.управлява л.а. „Мерцедес“ на 19.12.2020г. Въпросната дата не е описана никъде другаде, както в преписката по издаването на ЗПАМ, така и полицейската преписка във връзка с побоя, за който се твърди, че е станал на 19.12.2020г. Напълно възможно е М., като съпруга и майка на две от лицата, срещу които е подадена жалбата за побой да ги е защитила, а посоченото в докладната записка, че те двамата потвърждават нейните думи, безспорно би могло да се приеме за защитна теза на тези лица. Наказващият орган без да установи, че А.е управлявал МПС на тази дата и час, без да провери дали този сигнал отговаря на истината, събирайки поне още едно доказателство е съставил АУАН на 08.01.2021г. и е издал ЗПАМ от същата дата. Посоченото от свидетеля Маджаров, че е отишъл на място и е видял, че лекият автомобил на жалбоподателката е паркиран в двора, не доказва по никакъв начин, че на 19.12.2020г. този автомобил е бил управляван въобще и то от А. Следва да се посочи, че показанията на М., послужили за съставяне на АУАН са дадени във връзка с подадената жалба от А. на 22.12.2020г., т.е. и обясненията на свидетелката са снети най – рано на тази дата. Т.е. няма как да се приеме, че полицейският служител е отишъл на място да види въпросният автомобил в деня на извършването на нарушението, тъй като се твърди, че то е извършено на 19.12.2020г., т.е. няколко дни преди да се подаде жалбата.

Предвид изложеното жалбата, като основателна следва да бъде уважена, а атакуваната заповед, като необоснована и незаконосъобразна следва да бъде отменена.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 310 лева, представляващи внесената Д.Т. и реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                       Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20 – 0242 - 000120 от 08.01.2021г. на Началник РУ Белоградчик към ОДМВР Видин, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Началника на РУ Белоградчик при ОДМВР Видин да заплати, от бюджета на административния орган, на М.С.И. ***, разноски за производството в размер на 310 /триста и десет/ лева, представляващи внесената Д.Т. и изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :