РЕШЕНИЕ
№
гр. Етрополе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд- Етрополе, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
председател: Светослав Николов
при участието на секретаря Климентина
Чикова
като разгледа докладваното от
Светослав Николов гражданско
дело № 460 по описа за 2019 година:
Производството
по делото е образувано във връзка с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на
„Ф.И.“ ЕАД, ЕИК200644029, с адрес *** спрямо Р.Л.Г., ЕГН**********, с
адрес ***, за сумата от 569,37 лв., от
които 438,06 лв. – главница по договор за потребителски кредит №*********
сключен на 04.10.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.Л.Г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 23.07.19 г. до окончателното плащане, и за сумата от 131,31 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г.,
за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение №168 от
23.07.19 г. по ч. гр. д. № 286/2019 г. по описа на РС- Етрополе.
Ищецът твърди, че между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Р.Л.Г. е бил сключен договор за потребителски кредит
№********* на 04.10.2015 г., по силата на който на Р.Г. е била отпусната сума в
размер на 500 лева, в качеството му на кредитополучател. По силата на сключения договор, същият се е
бил задължил да върне посочената сума, ведно с добавка, съставляваща печалба на
кредитора, съгласно утвърден погасителен план.
Сочи се, че
кредитополучателят е преустановил своите плащания с първата неплатена вноска от
01.12.2015 г., поради което съгласно договора за кредит, кредитополучателят е
изпаднал в забава считано от следващия ден. Твърди се, че на 14.08.2016 г. е
била настъпила изискуемост на цялото задължение по договора, като на 28.06.2016
г. е бил сключен договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в
качеството му на цедент и „Фронтекс Интернешанъл“ ЕАД, в качеството му на
цесионер. С посочения договор за цесия са били прехвърлени всички вземания
спрямо Р.Г., като положените усилия за уведомяване на длъжника на основание чл.99, ал.3 ЗЗД са останали без
резултат.
В срока по чл.
131 ГПК особения представител на ответника не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По така предявения иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) по иска за
главница: наличието на облигационно правоотношение по договор за кредит,
получаването на сумата по договора 2) по акцесорния иск: съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ищеца в забава и размера на
обезщетението за забава, както и извършената цесия.
По
делото е приложено ч. гр. д. №286/2019 г. описа на РС- Етрополе, от което се
установява, че искът е предявен в законовия срок, за част от сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение №168 от 23.07.2019 г., а именно за сумата
от 569,37 лв., от които 438,06 лв. –
главница и 131,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
22.07.2016 г. до 05.07.2019 г.
С исковата молба по делото е представен договор за
потребителски кредит №********* сключен на 04.10.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Р.Л.Г., съгласно който
дружеството предоставя на ответника заем в размер на 500 лв. Съгласно договора
фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 29,73%, годишният процент на разходите за заема е 49%. В договора е уговорена и такса „Кредит у дома“ в размер на 291, 40 лв. и такса „оценка на досие“ в размер на 25, 00 лв., като общата дължима сума от
заемателя, посочена в договора е в размер на 884.70 лв., която трябва да се погасят чрез 45 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19,66 лв. За посочения срок е установен и общият размер на дължимата лихва – 93.30 лв.
Представен е и договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 г. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД като „продавач“ и „Ф.и.“ ЕАД като „купувач“, съгласно който „продавачът“ прехвърля на „купувача“ вземания предмет на прехвърляне (вземания на цедента от длъжниците, произтичащи от
договорите за кредит, които ще бъдат прехвърлени от цедента на цесионера по силата на настоящия договор, заедно с всички привилегии, начислени
лихви и други принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в списък,
представляващ приложение №1 към договора).
Представено е удостоверение от 08.11.2019 г., издадено от „Файненшъл
България“ ЕООД, с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД , в полза на „Ф.и.“ ЕАД, в уверение на това, че с договор за цесия от 28.07.2016 г., сключен
между страните и приложение №1, представляващо неразделна част от посочения договор, е
прехвърлено вземане /неуточнено по размер/, произтичащо от договор за
потребителски кредит №********* сключен на 04.10.2015 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Р.Л.Г..
Представено е пълномощно, от „Файненшъл
България“ ЕООД от 19.06.2019 г., по силата на което е
упълномощено „Ф.и.“
ЕАД да представлява дружеството, като уведоми
длъжниците за сключения договор за прехвърляне на вземания между двете дружества от 28.07.2016 г.
От
уведомление за извършено прехвърляне на вземания без посочена дата, е видно, че е обективираното в него изявление от „Файненшъл
България“ ЕООД, което е насочено към Р.Л.Г. и цели да уведоми същия за
извършената цесия между двете дружества.
По
делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. Заключението не е оспорено
от страните по делото, като от него се
установява, че към дата на изготвяне на експертизата по кредита са отразени
общо плащания в размер на 212, 53 лв. Посочено е, че ответникът
дължи по кредита общо сумата от 903.58 лева/без разноските по настоящото дело/,
от които главница в размер на 438.06 лева, договорна лихва в размер на 46.49
лева за периода от 02.12.2015г. до 05.07.2019г., лихва за забава в размер на
157.23 лева, за периода от 02.12.2015г. до 05.07.2019г., лихва за забава в
размер на 149,18 лева, за периода от 23.07.2019г. до 29.11.2022г., както и
сумата от 187.62 лева, представляваща такси за периода от 01.12.2015г. до
14.08.2016 г.
От така изложената фактическа обстановка, в
съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните
правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД като подадени в срока по чл.415, ал.4 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество
същите са неоснователни.
Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед, тоест в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Провидент Файненшъл България“
ООД и Р.Л.Г. е възникнала валидна облигационна връзка по посочения
в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е
предоставена в заем сумата 500, 00 лв. срещу задължение за връщането й на 45
седмични вноски, заедно с договорна лихва и такси в посочения размер,
изпадането на заемателя в забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден
договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по
договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на ответника от надлежната
страна и размера на исковете.
От събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „Файненшъл
България“ ЕООД, с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Ф.и." ЕАД, е сключен валиден договор за прехвърляне
на вземания от 19.05.2017 г., както и че е подписано приложение № 1, в което са
индивидулазирани прехвърлените вземания.
Процесното приложение,
което би следвало да е неразделна част от договора не е представено от страна
на ищеца, въпреки, че са му били дадени такива указания с определението
постановено по реда на чл.140 ГПК.
Невъзможността да се индивидуализира размера
на прехвърленото вземане с договора за цесия не може да бъде преодоляно и с
приложеното по делото удостоверение от 08.11.2019 г., което е издадено от
цедента-
Файненшъл България“ ЕООД, с предишно
наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД. В посоченото удостоверение не е
посочен какъв е размера на вземането на цедента спрямо Р.Л.Г., а
единствено е посочено, че същият дължи такова по сключен договор за паричен
кредит.
Ето защо макар и да може да се приеме, че ответникът е уведомен за извършената цесия, с получаване на препис от исковата молба от назначения
му особен представител, то същият е поставен в невъзможност да разбере точно какъв размер от дълга
му спрямо „Файненшъл
България“ ЕООД, с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД е бил прехвърлен на ищеца по делото. Посочената
недоказоност на размера на прехвърленото вземане, обуславя извод, че предявеният
главен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По отношение на предявения акцесорен иск за мораторна лихва, съдът намира, че доколкото главният иск е неоснователен, то и съдбата на акцесорния иск
следва да бъде същата.
Издадената заповед за
изпълнение №168 от 23.07.19 г. по ч. гр. д. № 286/2019 г. по описа на РС- Етрополе, следва да бъде обезсилена.
С оглед изхода на делото
съдът не следва да се произнесе по въпроса на разноските.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземания на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК200644029, с
адрес ***, спрямо Р.Л.Г., ЕГН**********, с адрес ***, за сумата от 569,37 лв., от които 438,06 лв.
– главница по договор за потребителски кредит №*********, сключен на 04.10.2015
г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.Л.Г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 23.07.19 г.
до окончателното плащане, и за сумата от 131, 31 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., за които вземания в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение №168 от 23.07.19 г. по ч. гр.
д. № 286/2019 г. по описа на РС- Етрополе.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №168 от 23.07.19 г. по ч. гр.
д. № 286/2019 г. по описа на РС- Етрополе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- София с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с
която е обезсилена частично заповедта за изпълнение с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: