Решение по дело №1337/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260113
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20205140101337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 19.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание нa девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                            

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1337 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД гр.София,  чрез адвокат пълномощник, предявява  иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане за неустойка по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.  N  974/2020г. на РС-Кърджали, произтичащо от неизпълнение на ответника в качеството му на длъжник в срок да престира цената на потребени услуги по  договори за далекосъобщителни услуги и едностранното им прекратяване, пораждащо право на оператора на услугите да претендира неустойка в размер на оставащите месечни абонаменти такси за първоначалния срок, но не повече от трикратния им размер. Ищецът твърди, че е легитимиран кредитор на паричното вземане по сключен договор за цесия от 01.10.2019г. със „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК *********, което от своя страна е било легитимиран кредитор  на вземането по договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „БТК“ ЕАД, като ищецът е придобил вземането, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности му. Твърди, че вземането произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с последно посоченото дружество от 27.01.2017г. по клиентски номер 16560839001, за мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 6.99 с ДДС, за мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса 23.99 лв. с ДДС, за мобилен интернет с месечна абонаментна такса 1.99 лв. и с добавени неограничени минути за 8 лв. с ДДС, при срок на договора 24 месеца. Твърди, че на 21.02.2017г. ответникът като абонат добавил ползване нова услуга при тарифен план с месечна абонаментна такса 19.99 лв. с ДДС и интернет услуга при тарифен план 20.80 лв. с ДДС за срок от 24 часа, а на 15.03.2017г. подновил условията за интернет и телевизионна услуга, за първата с тарифен план с месечна абонаментна такса 21.80 лв. с ДДС и за втората 19.99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз основа на договорите, в периода от 08.03.2017г. до 08.06.2017г., са издадени фактури NN **********/08.04.2017г., **********/08.05.2017г., **********/09.06.2017г., материализиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга, като абонатът не заплатил услугите, фактурирани за последователни отчетни месеци-за месеци април, май и юни 2017г.Неплащането на услугите обусловило правото на оператора БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, след което операторът издал по посочения клиентски номер крайна фактура N  ********** от 08.07.2017г. с начислена обща сума за плащане, в т.ч. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, от която ищецът претендира неустойка в редуциран размер от 248.28 лв. Ищецът твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 12.06.2017г. и същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане след изтичане на срока по месечните фактури и съобразно уговорения краен срок на действие.Съгласно уговореното между абоната и оператора, с прекратяване на споразумението, се прекратяват и всички допълнителни споразумения, включ. за допълнителни услуги, и ако прекратяването е преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включ. при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включ. за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпки.Претендираната сума е формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса по всеки добавен от потребителя за ползване тарифен план към електронна съобщителна услуга.Претендираната неустойка от 248.28 лв. е формирана както следва: по договор от 27.01.2017г. за ползвани мобилни номера, общо 122.91 лв./3x6.99лв. +3x23.99 лв.+3x1.99 лв.+3x8 лв./, и по допълнително споразумение от 15.03.2017г. за ползвани телевизионна и интернет услуга, общо 125.37 лв./3x19.99 лв.+3x21.80 лв./, за които е издадена фактура N  ********** от 08.07.2017г. Позовавайки се на клаузите на Общите условия на „БТК“ ЕАД към договорите за мобилни услуги, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги и при неспазване на това задължение, мобилният оператор може да прекрати едностранно индивидуалния договор и да изиска от абоната уговорената неустойка, обезпечаваща изпълнението и обезщетяваща вредите от същото, без да е необходимо доказването им, ищецът претендира да се установи вземането му по издадената заповед за изпълнение срещу ответника, като излага  подробни съображения относно прехвърляне на вземането по цесиите и съобщаването им на ответника. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с молба - становище чрез упълномощен адвокат, с уточнение на актуалното фамилно име на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.Л. К., чрез упълномощен адвокат, оспорва иска по чл.422, ал.1 от ГПК, без да оспорва сключването на посочените в исковата молба договори по клиентски номер 16560839001, по който са издадени и посочените в исковата молба фактури, като прави възражение, че паричните задължения по тях са погасени по давност на основание чл.111, буква „б“ от ЗЗД, тъй като по своята същност те са за периодични плащания, и с оглед датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а и към датата на предявяване на настоящия иск, посочената в разпоредбата на чл.111, буква „б“ от ЗЗД   тригодишна давност е изтекла.В съдебно заседание ответникът чрез упълномощения адвокат поддържа възраженията срещу иска.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

По изпратено чрез куриер на 28.08.2020г. и  постъпило на 31.08.2020г. пред РС-Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, препратено по компетентност на РС-Кърджали, със Заповед  N 260044/05.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  974/2020г. на РС-Кърджали е разпоредено длъжникът П.Л. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на кредитора „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, чрез адв. В.Г., сумата 370.65 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за неустойки по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16560839001, с дати 27.01.2017г., 21.02.2017г. и 15.03.2017г.,  както и сумата 205 лв., представляваща разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.

В заповедта са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно неизпълнение от длъжника на парично задължение за цена на потребени услуги по издадени фактури по  сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дати 27.01.2017г., 21.02.2017г. и 15.03.2017г., по клиентски номер 16560839001, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД  е прекратила предсрочно договорите и е упражнил правото си да изиска заплащане на неустойка по тях в размер на всички месечни абонаментни цени, включ. за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален срок, който не надвишава трикратния размер на същите, като се възстановява част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата/закупени или предоставени на лизинг/, съответстващи на оставащия срок на договора. Посочено е, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК ********* е  прехвърлило на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* вземането за неустойка, а последното на свой ред е прехвърлило вземането на заявителя „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 01.10.2019г., и длъжникът е уведомен за прехвърлянията на 19.11.2019г.

Между страните не е спорно сключване на описаните в исковата молба договор от  27.01.2017г., договор от 21.02.2017г. и допълнително споразумение от 15.03.2017г. към договор за електронни съобщителни услуги, всички за клиентски номер 16560839001, по които са издадени описаните в исковата молба фактури/месечни сметки/ от 08.04.2017г., 08.05.2017г. и 09.06.2017г., за посочените в тях цени на услуги, както и издаването на фактура /месечна сметка/ N  **********/08.07.2017г., с която са фактурирани 1.25 лв. лихви за забавено плащане, 573.87 лв. корекции, дарения и услуги от партньори и 179.20 лв. баланс от предходни периоди, със срок на плащане 25.07.2017г..Видно от приложението към месечната сметка от 08.07.2017г. сумата 573.87 лв. представлява неустойки по сключените договори и споразумение за допълнителни услуги .

Твърденията на ищеца, че е кредитор на ответника на основание договор за цесия от 01.10.2019г., сключен със „С.Г.Груп“ ООД, което на свой ред е било кредитор на ответника на основание договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с „БТК“ ЕАД - страна по договорите и допълнителното споразумение са установени от представени доказателства за осъществените цесии.Законът не изисква специална форма за сключване на договора за цесия  и за доказване на уведомяването за цесия, която да предпоставя валидността на тези действия, защото писмената форма на всички тези действия е за доказване, при което правопораждащо действие цесиите имат за длъжника от узнаването им, в случая от връчване на книжата по делото, което обуславя  материалноправната легитимация на ищеца като кредитор на вземането, по което отговорността за изпълнение е на ответника като длъжник.

Претендираното парично вземане за неустойки е погасено по давност по възражението на ответника, основано на чл.111 б „бпредл.2-ро от ЗЗД. Твърдението на ищеца е, че деактивацията на абонамента на ответника, т.е. автоматичното едностранно прекратяване на договора, което поражда правото да се изиска уговорената неустойка, е на 12.06.2017г..Наред с това претендираната неустойка е начислена с месечната сметка от 08.07.2017г., в която е определен срок за плащане 25.07.2017г. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 31.08.2020г., като е изпратено на 28.08.2020г., към която дата, независимо от това дали за начална дата на течение на давността се приеме 12.06.2017г., 08.07.2017г. или 25.07.2017г., тригодишният давностен срок за вземането по чл.111 б „б“ от ЗЗД е изтекъл и подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, откогато искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен, не е прекъснало давността съгласно чл. 116 б „бпредл.1-во от ЗЗД. В случая, вземането за неустойка е изискуемо от датата на прекратяване на договорите и допълнителното споразумение, с оглед уговореното в тях право на оператора право незабавно да прекрати същите/чл.114, ал.1 от ЗЗД/.Ако и обаче се приеме, че дължимата неустойка се дължи от определяне на конкретния й размер с издадената месечна сметка на 08.07.2017г. или от изтичане на определения в нея срок за плащане -25.07.2017г., то давността пак е изтекла  към дата 28.08.2020г., при което възражението за ответника за изтекла погасителна давност е основателно и обуславя отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 от ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на разноски и в негова тежест на основание чл.78, ал.3 от ГПК са направените от ответника и претендирани разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение

Мотивиран от изложеното, Районният съд

 

РЕШИ  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, срещу П.Л. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 248.28 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за неустойки по договор от 27.01.2017г. и допълнително споразумение от 15.03.2017г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16560839001, за които е издадена  Заповед  N 260044/05.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N  974/2020г. на РС-Кърджали, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1404, р-н Триадица, бул.България N 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.– управител, да заплати на П.Л. К. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата 300 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                

Съдия: