МОТИВИ към Присъда № 88/22.05.2018 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 42/2018 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Д.Д. *** за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира
за доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Предлага, с
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, да му наложи наказание от една
година лишаване от свобода, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, и да се постанови отложено изтърпяване на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з. Дава обяснения по обвинението, в които излага, че не е присъствал
на мястото на проверката на инкриминираната дата и отрича извършването на
вмененото му престъпление. Твърди, че преди обяд процесния ден се намирал в
офиса си в м. „О.“ в гр. Я., където имал срещи със свои бизнес-партньори в лицето
на свидетелите М. и В..
Чрез редовно упълномощените си защитници
– адвокати застъпва становище за недоказаност на обвинениието по безспорен
начин, като счита, че същото се основава единствено на показанията на
пострадалия Д., който в това си качество е заинтересован от изхода на делото, и
на показанията на служителите на *** – С. - свидетелите Д. и Ш., които оценя
като недобросъвестни и тенденциозни, поради влошените отношения между *** на
предприятието и св. И.. В тази връзка излага, че в подкрепа на обвинението не
са събрани достатъчно убедителни доказателства и пледира за постановяване на
оправдателна присъда. Развива и тезата за обективна несъставомерност на
описаното в обвинителния акт деяние по смисъла на чл.144, ал.3 от НК, като
счита, че заканата обективно не е била в състояние да възбуди основателен страх
от осъществяването й, тъй като е отправена „под условие“ и осъществяването й
представлява бъдещо несигурно събитие.
За да постанови присъдата си, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
През 2016г. св. Д.А.Д. започнал работа
като *** на резерват при РИОСВ – С. З.. На 23.12.2016г. Д. бил на работа в ***
„Г. т.“, находящ се в землището на с. К., обл. Я.,
който граничел с участъци, в които ловували подсъдимият Д. и неговите приятели -
свидетелите Ч. и И.. При обход на резервата Д. чул изстрели и със служебния си
автомобил „Лада Нива“ се отправил в посоката, от която идвали изстрелите. След
като излязъл от резервата видял високопроходими автомобили и хора, които
ловували в района на Държавното горско стопанство. Затова сигнализирал по
телефона св. Д. - *** в Централно управление на Югоизточно държавно предприятие
- гр. С.. Последният го инструктирал да наблюдава действията ловците от
разстояние до пристигането на екип на *** – С. След това, заедно със своя
колега св. И., Д. потеглил към мястото, поддържайки по пътя с Д. връзка по
телефона. С друг автомобил към мястото потеглил и св. Ш.,***, който отишъл в
резервата. В един момент Д. забелязал, че лицата, които наблюдава, се приготвят
да тръгват, и по съвет на св. Д. опитал да ги задържи на място, като ги спрял
до асфалтовия път между с.К. и с. Т., обл. Я. Представил им се и им наредил да
останат до пристигането на служителите на *** – С. Един от високопроходимите
автомобили потеглил, минавайки на близко разстояние от Д., и напуснал мястото. В
един от останалите на мястото автомобили били свидетелите И. и Ч., а в друг –
подсъдимият и още едно лице. Подсъдимият и св. Ч. слезли и се приближили към Д.,
при което подсъдимият го бутнал и му поискал обяснение кой е, какво прави тук и
защо ги спира. Д. бил с униформено облекло и със служебен автомобил, с поставен
на него стикер „МОСВ“, но бил отскоро на работа и представил трудовия си
договор. Обяснил на подсъдимия, че му е наредено да им каже да изчакат
пристигането на служителите на *** – С., на което Д. отвърнал, че й той може да
направи такъв договор. В това време със служебен автомобил на *** – С. на мястото
пристигнали свидетелите Д. и И. и започнали извършването на проверка. Св. И.
останал в служебния автомобил и започнал да пише констативен протокол под
диктовката на св. Д., който установявал самоличността на лицата и проверявал
разрешителните за лов и останалите документи. В хода на проверката подсъдимият,
св. Ч. и св.И. изразили несъгласие с посоченото от св. Д. място на ловуване,
започнали да го обвиняват, че лъже и заплашили да го съдят за
лъжествидетелстване, подчертавайки младата му възраст и същесвременно
изтъквайки общественото си положение и влиянието си като ***. Тъй като Д.
настоявал, че подсъдимият и свидетелите И. и Ч. са ловували именно на мястото,
което той посочил, подсъдимият се ядосал, започнал да говори на висок тон, при
което се приближил се към него, бутнал го и му казал : „Ако още веднъж направиш
подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш“. Заканил се
да уволни и родителите му от работа. Д. видимо се притеснил от думите на
подсъдимия и в продължение на около месец след случилото се докладвал
непрекъснато за местонахождението си по време на работа, а два месеца след това
напуснал.
Към момента на извършване на горното
деяние подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Д. Д., Д. и Ш., отчасти от показанията на свидетелите И., И., Ч., Й., М. и В., както и от писмените доказателства по
делото.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите И., Ч. и Й. в частта
им относно обстоятелствата, че подсъдимият не е присъствал на мястото на
проверката на инкриминираната дата и при проверката не са били отправени закани
към никого, тъй като в тази им част същите се опровергават от показанията на
свидетелите очевидци Д. и Д., които и в двете фази на процеса категорично
идендифицират именно подсъдимия като едно от установените на мястото лица. Показанията
на свидетелите Д. и Д. съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни,
кореспондират напълно с показанията им от досъдебното производство,
взаимнодопълващи са, хармонизират изцяло помежду си както по отношение на
съставомерните обстоятелства, така и в детайли, и се подкрепят от показанията
на св. Ш., на когото непосредствено след приключване на проверката са разказали
същите обстоятелства относно присъствието на подсъдимия на мястото и неговото
поведение по време на проверката. И не на последно място, по отношение на
свидетелите Д., Д. и Ш. липсват данни, които да поставят
под съмнение тяхната добросъвестност при депозиране на показанията им или да
сочат за наличието на тенденциозно отношение спрямо подсъдимия. Влошените
отношения между *** на *** – С. и св. И. не представвяват логична причина за
преднамерено отношение и към подсъдимия, още повече, че св. И. безспорно е
присъствал по време на проверката, при което положение едно такова отношение
логично би намерило проявление в друга насока. Поради това, с оглед
изолираността на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите Ч., И.
и Й. в тази им част, имайки предвид, че освен доказателствено средство,
обясненията на подсъдимия са и основното му средство за защита, и отчитайки
съществуващите и към момента дългогодишни близки приятелски отношения между
подсъдимия и свидетелите И. и Ч., и обстоятелството, че подсъдимият е работодател
на св. Й., съдът счете, че в тази им част обясненията на подсъдимия са израз на
защитна позиция, а показанията на свидетелите Ч., И. и Й. следва да се тълкуват
като опит да оневинят подсъдимия, и затова което не следва да се кредитират.
По същите съображения,
с оглед изолираността им и пълното противоречие с показанията на свидетелите Д.
и Д., за които липсват данни поставящи под съмнение добросъвестността им, и
отчитайки съществуващите им дългогодишни бизнес отношения с подсъдимия, съдът
не даде вяра и на показанията на свидетелите М. и В. в частта им относно
обстоятелството, че на инкриминираната дата преди обяд подсъдимият е бил в
офиса си в гр. Ямбол.
Като добросъвестни се оценят и
показанията св. И., но поради това, че същият не живее в Я. област и не познава
населените места и ловците в региона, и с оглед конкретните обстоятелства, при
които е възприел случващото се – докато пишел констативния протокол в
автомобила под диктовката на св. Д., и респ. краткия му визуален контакт с
присъстващите лица, съдът счита, че обективно същият не е имал възможност да
въприеме и да изгради правилна визуална представа по отношение на всички
присъстващи, поради което вероятността да дава правдиви показания относно
самоличността на всички проверявани лица се оценя като минимална. С оглед на гореизложените
обстоятелства, явяващи се обективна пречка за правилното формиране на
възприятията на св. И., съдът счете, че показанията му в частта им относно това,
че подсъдимият не е бил на мястото на проверката, не следва да се кредитират.
Още повече, че поради изложените по-горе обективни причини, е напълно възможно
св. И. и да не е видял подсъдимия на мястото.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Както от
обективна, така и от субективна страна подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК- закана с
убийство по отношение на свидетеля Д. Д., тъй като на 23.12.2016 г. в неустановен час, в землището на с.
К., обл. Я., на асфалтовия път между с.К. - с. Т., обл. Я. се е заканил с
убийство на Д.А.Д. *** с думите: „Ако още веднъж направиш подобно нещо, ще те
пребием и ще те хвърлим в канавката да умираш“, и това заканване е могщло да
възбуди основателен страх от осъществяването му.
За осъществяване на
престъплението по чл.144, ал.3 от наказателния закон, от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. Т.е., не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи, като тези обстоятелства следва да се преценяват към
момента на извършване на деянието, а не след минаването на определен период от
време (в този смисъл е т. р. № 53 от 18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г.). Преценяйки поведението на подсъдимия в
светлината на изложеното, съдът счете, че същият е извършил съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон,
чието авторство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите - очевидци Д. и Д., които се кредитират
изцяло, тъй като по отношение на съставомерните факти кореспондират както
помежду си, така и с показанията на свидетеля Ш., на които съдът също даде
вяра, тъй като по отношение на тези свидетели лиспват данни за предубеденост.
От обективна страна извършеното от подсъдимия
деяние осъществява всички признаците от състава на престъплението закана с
убийство, визиран в нормата на чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като с действията си по изричане към св. Д. на думите
: „Ако още веднъж направиш подобно нещо, ще те пребием и ще те хвърлим в
канавката да умираш“, същият е обективирал чрез думи закана с убийство спрямо него,
като отправянето на заканата е било съпроводено с прилближаване и бутане на
свидетеля. Т.е., обективно, обръщайки се към св. Д. с горецитирания израз, подсъдимият
е отправил закана с убийство по отношение на последния. Безспорно, отправената от
подсъдимия закана е била възприета от пострадалия, а с оглед развоя на
събитията процесния ден, предвид възникналия конфликт във връзка с мястото на
ловуване, и обстоятелствата, че подсъдимият и лицата от компанията му са ловци,
че разполагат с оръжие и често ловуват в район, граничещ с охранявания от Д.
резерват, в конкретния случай отправената закана е била годна да възбуди
основателен страх, че наистина може да се осъществи.
От
субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с думите си демонстрира
решение да осъществи престъплението, с което се е заканил, предвиждал е, че думите
и действията му ще бъдат възприети от св. Д., спрямо когото са отправени, че в
конкретната обстановка изреченото от него би възбудило у същия основателен страх
от осъществяване на заканата, и е целял именно това.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
Санкцията на чл.144,
ал.3 от НК предвижда за извършеното от подсъдимия престъпление наказание до
шест години лишаване от свобода. В тази законова рамка съдът му наложи
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.54 от НК, под
средния и към минималния предвиден в закона размер, при при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало и
обстоятелството, че дава обяснения по обвинението, с което допринася за
разкриване обективната истина по делото. От друга страна, като взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се мястото
и от начина на извършването му – на неоживено място, в близост до ловен район и
резерват с голямо биоразнообразие от диви животни, по време на лов, в компанията
на свои приятели с положение в обществото, също ловци, и в присъствието на
служители на *** – С., изпълняващи служебните си задължения, съдът намери, че
на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изброените
по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни
по своя характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК при определяне вида
на наказанието, нито дават основание за определяне на по-леко наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА
НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание за
минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, тъй като с оглед чистото му съдебно минало и размера на
наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
години, от една страна, спрямо него липсват законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. От друга страна, отчитайки изброените по-горе
смекчаващи отговорността му обстоятелства намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му най-тежко
наказание.
Разноски по делото не
са направени.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: