Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260166 03.09.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2014/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от М.Р.Г., ЕГН
**********, М.Н.М., ЕГН ********** и Р.Н.Г.-Д. Л., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес *** против Д.Д.Т., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата
да заплати на всяка от ищците по 1/3 от следните суми: 54680 лева главница,
дължима по допълнително споразумение от 01.03.2016г. (по 18226.66 лева за всяка
ищца), 14340 лева лихви за период от 30 месеца от датата на допълнителното
споразумение до датата на подаване на исковата молба (по 4780 лева за всяка
ищца), ведно със законната лихва върху главницата.
Твърденията са, че ищците са
наследници на Н.И.Г., починал на 21.04.2016г., а ответницата е негова
племенница. Той много я обичал и й помагал във всичко. По нейна молба Н. й дал
в заем сумата от 50000 лева, като заемът бил документиран и с писмен договор от
01.03.2012г., в който била уговорена и лихва в размер на 11.5%, платима на
всеки три месеца. Сумата била преведена от сметката на М.Г. в полза на
ответницата на три пъти. В последствие ответницата подписала допълнително
споразумение, с което задължението й било признато и новирано. С това
споразумение ответницата се задължила да върне 54680 лева общо главница и
лихва, като за в бъдеще лихвата била намалена на 10.5%. Ответницата е подписала
споразумението, но Н.Г. не успял да го подпише, понеже междувременно загинал
при ПТП. Ответницата все обещавала да плати сумите, но не изпълнявала
обещанията си. Изплатила е само 1960 лева лихви. На 26.05.2017г. ищците
отправили до Т. нотариална покана за прекратяване на договора и й дали срок от
4 месеца да плати всички суми, равняващи се на общо 61372 лева. Сумите не са
платени, поради което се моли искът да бъде уважен.
Искът е по чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си
представител е подала отговор, като оспорва иска. Заявява, че от договора за
заем не се установява, че сумата е предадена на заемателя. В договора и в
допълнителното споразумение липсва заявление на заемателя, че сумата е получена
от него. Допълнителното споразумение не е подписано от заемодателя, поради
което не е породило нова облигационна връзка между страните. Оспорва се и
твърдението, че преводите, извършени от сметката на М.Г., са свързани с
договора. Представените платежни нареждания за платена лихва също не са
признание за съществуването на задължението, понеже са направени в полза на
ищеца Г.. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност – главница
и лихви. Моли се за отхвърляне на иска.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
Искът за главницата е основателен, а този за
договорната лихва – частично основателен.
Фактите по делото са такива, каквито са описани в исковата молба. Видно
от официалните доказателства, ищците са съпруга и дъщери на Н.И.Г., починал на
26.04.2016г. Приживе, на 01.03.2012г. Г. е сключил с ответницата Т. договор за паричен
заем, с който се е задължил да й предаде сумата от 50000 лева за неопределен
срок от време. Според чл.2, ал.1 заемателят изплаща на заемодателя годишна
лихва в размер на 11.5% върху заемната сума. Представените удостоверения за
родствени връзки сочат, че Т. е близка родственица на Г. – дъщеря на неговата
сестра. От съдържанието на договора не може да се направи извод, че заемната
сума е реално дадена на заемателката. Такъв извод обаче следва от представените
платежни нареждания. От тях е видно, че в полза на ответницата са били
предоставени на три пъти парични суми – 12000 лева на 02.12.2011г., 5000 лева
на 14.12.2011г. и 33000 лева на 28.02.2012г., или общо 50000 лева. Сумите са
преведени от сметка на М.Г., съпруга на заемодателя. За изясняване на фактите,
свързани със сключване на договора и предаване на парите /доколкото договорът
за заем е реален и се сключва с реалното предаване на сумата/ са разпитани
двама свидетели. Техният разпит не е забранен, макар и да се касае за договор
над 5000 лева, тъй като страните по договора са роднини в трета степен по
съребрена линия /чл.164, ал.1, т.3 ГПК/. Св.М., съпруг на една от ищците, е
заявил, че знае за договора, описал е и точните му параметри по отношение на
заемната сума и дължимата лихва. Според свидетеля, сумите по заема били дадени
на Д. още в края на 2011г., на три транша, по банков път. Парите били на Г., но
реално са преведени от сметката на неговата съпруга. Самият договор бил сключен
по-късно, през 2012г. Св.П., вуйчо на ищците, също е заявил, че Д. е получила в
заем 50000 лева, които й били преведени от М.Г., от името на нейния съпруг.
Първо била преведена сумата, а после бил сключен и самият писмен договор.
При тези показания БРС навежда извод, че Н.Г. е дал в заем 50000 лева на
своята племенничка Д., за което е подписан и процесният договор от 2012г.
Сумата е дадена на три транша, по банков път, от сметката на съпругата на Г. – М..
Договорът като писмен акт е подписан по-късно и е уредил документално
облигационното заемно правоотношение. С предаване на сумите в полза на
ответницата, договорът се счита за сключен, а с последвалото му писмено
възпроизвеждане са били уговорени и съществените за него параметри.
Т. е получила заема и е следвало да го върне. Според договора, заемът е
за неопределен срок от време, т.е. няма падеж, явно поради близките родствени
връзки на страните по него.
Свидетелите сочат, че през годините ответницата била в затруднение да се
издължава на своя вуйчо. Платила само малки суми на няколко пъти, но другите
пари не върнала. Поради невъзможността на Д. да обслужва заема, свидетелите
сочат, че тя и вуйчо й постигнали съгласие да подпишат допълнително
споразумение, с което да преуредят отношенията си и неплатените лихви да се
включат в главницата. В тази връзка съдът съобразява представеното допълнително
споразумение от 28.03.2016г., с което заемната сума от 50000 лева се увеличава
с 4680 лева и става 54680 лева, а лихвата на годишна база се променя от 11.5%
на 10.5%. Споразумението е подписано от Т., чийто подпис е и нотариално
заверен. Същото обаче не е подписано от Г., тъй като междувременно той починал
при нещастен случай. Въпреки че допълнителното споразумение не е подписано от
заемодателя, БРС намира, че неговите клаузи са породили действие и са обвързали
страните. Това е така, като се има предвид представената електронна
кореспонденция между Д. и нейния вуйчо. Той е пратил до племенницата си писмо,
с което предлага да се сключи новото споразумение. Текстът на споразумението е
част от писмото и този текст е идентичен с текста на споразумението, останало
неподписано. В отговор Т. е заявила, че е искала да редактира самия договор,
чудела се е как да го озаглави, но “сега направо взема този текст“ /явно се има
предвид изпратеното от вуйчото споразумение/. Следователно тя е изразила
писмено съгласието си на предложеното от Г. допълнително споразумение, което
предложение е също писмено. Налице е съвпадане на насрещни волеизявления на
страните. Налице е и изменение на писмения договор, което изменение е също
писмено и поражда последиците си /в същата насока са и показанията на
свидетелите, които споделят за волята на двамата да сключат допълнително
споразумение/. Ето защо, макар и изпратеното в последствие по стандартната поща
споразумение да не е било подписано от заемодателя, поради внезапната му смърт,
страните са обвързани от тези допълнителни уговорки, след като по-рано са
разменили волеизявления по електронен път. Налага се извод, че допълнително
споразумение е породило правен ефект.
То е преуредило договора за заем и по този начин ответницата към
01.04.2016г. /когато уговорката влиза в сила/ е дължала на вуйчо си 54680 лева
главница, с 10.5% възнаградителна лихва.
Писмените данни сочат, че след постигане на
допълнителната уговорка, ответницата е платила на няколко пъти малки суми по
заема, като са платени общо 1960 лева за лихви през 2016г., след смъртта на Г.
Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по договора по
давност. В договора за паричен заем от 01.03.2012г. е записано, че сумата по заема се дава на
ответницата за неопределено време /чл.1/, но заемателят е длъжен да заплаща на
всеки три месеца договорена лихва /чл.8, т.2/. Няма срок за връщане на
главницата, поради което тя е изискуема веднага /арг. чл.84, ал.2 ЗЗД/ и
съответно давността тече от подписване на договора за заем през 2012г. /чл.114,
ал.2 ЗЗД/. Следователно давността би изтекла за главницата през 2017г. През
март 2016г. обаче, както беше установено, страните са разменили писма по
електронен път и са постигнали съгласие за преуреждане на дълга с допълнително
споразумение. Самото споразумение е
подписано от Т. и на хартиен носител. С него тя всъщност е признала дължимостта
на сумите по заема, размера на главницата и лихвата. Признанието на дълга е
прекъснало давността за главницата /чл.116, б.“а“ ЗЗД/. Що се отнася до
договорните лихви, те наистина се погасяват с 3-годишна давност и част от тях,
както са уговорени с главния договор, са били погасени /тези за 2012г. и
началото на 2013г./. Това обаче в случая е без значение, тъй като с подписване
на споразумението ответницата е признала целия дълг, заедно с лихвите, като по
този начин се е отказала от давността за лихвите /чл.113 ЗЗД/. Освен това с
подписване на споразумението въпросите за дължимостта на главницата и лихвите
са преуредени, дългът е признат изцяло, поради което нова давност тече от
28.03.2016г. За главницата тя би изтекла на 28.03.2021г., а за лихвата /тази,
платима в края на април 2016г./ тя би изтекла през април 2019г. Исковата молба
е подадена в съда на 30.01.2019г., т.е. преди изтичане на давността, поради
което вземанията, предмет на допълнителното споразумение, не са погасени с
давност.
Според допълнителното споразумение, дължи се главница от 54680 лева и тя
не е била заплатена от ответницата. Ето защо искът за главницата е основателен
и доказан.
По отношение на договорната лихва: според договора за заем, той може да
се прекрати от всяка от страните с едномесечно предизвестие и в този случай
сумата се издължава в срок от 3 месеца, считано от датата на изтичане на предизвестието,
на три равни части /чл.3.1/. Според чл.3.2 при прекратяване на договора лихвата
остава дължима върху остатъчната сума до окончателното прекратяване, което може
да се счита автоматично след превеждане на последната сума. Анализът на тези
разпоредби сочи, че договорът може да се прекрати с едномесечно предизвестие,
като сумите трябва да се платят за срок от 3 месеца след изтичане на предизвестието.
БРС намира, че за лихвата договорът всъщност предвижда да се начислява върху
остатъчната сума, докато тази остатъчна сума не се изплати. Това значи, че
договорната лихва може да се начислява много след като договорът е прекратен.
Тази клауза според съда противоречи на добрите нрави и на същността на договора
за заем, след като при прекратен договор остава да се начислява лихва,
предвидена в същия този договор. Ето защо тази клауза не следва да се приложи,
а трябва да бъде прието, че възнаградителната лихва ще се дължи до прекратяване
на договора, т.е. до изтичане на едномесечното предизвестие, след което такава
лихва не се дължи. В случая с нотариална покана ищците, наследници на Г., са
отправили предизвестие за прекратяване на договора за заем и то е връчено на
ответницата на 20.02.2018г. Следователно предизвестието е изтекло на
20.03.2018г. и от тази дата договорът за заем се счита за прекратен. Оттогава
тече и тримесечният срок за връщане на сумите /главница и лихва/, но това не
значи, че през този тримесечен срок, а и след това продължава да се начислява
възнаградителна лихва. Тя се дължи според БРС до прекратяване на договора, а
след това в тримесечен срок е трябвало да бъде върната.
Както стана ясно, договорът е прекратен на 20.03.2018г. Дължи се цялата
неплатена главница от 54680 лева. Отделно се дължи и договорната лихва за
периода от 01.04.2016г. до 20.03.2018г., по 478 лева на месец или общо 11472
лева. Налице са данни, че ответницата е платила за лихви общо 1960 лева, т.е.
платени са лихвите за месеците април, май, юни и юли 2016г. Сумата от 1960 лева
се приспада от дължимата сума от 11472 лева и след приспадането се получава, че
остават дължими 9512 лева.
Заемодателят е починал и неговите наследници – съпруга и две дъщери са
наследили в равни части вземането му по заемното правоотношение, т.е. на всяка
ищца се полага по 1/3 от вземанията.
Следва решение, с което ответницата се осъди да заплати на всяка от
ищците по 18226.66 лева за главница, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането и по 3170.66 лева за договорна лихва за периода
от 01.08.2016г. до 20.03.2018г., като се
отхвърли искът за лихвата в останалата част и за периода от 01.04.2016г. до
31.07.2016г. и от 21.03.2018г. до 30.01.2019г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да се осъди да заплати
на ищците разноски от общо 6194.87 лева, съразмерно на уважения иск, или по
2064.95 лева на всяка ищца.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН ********** *** да заплати
на М.Р.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** в качеството й на наследник на
Н.И.Г., ЕГН ********** сумата от 18226.66
лева /осемнадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/ припадаща се главница, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 30.01.2019г. до изплащането, сумата от 3170.66 лева /три хиляди сто и седемдесет лева и шестдесет и шест
стотинки/ припадаща се договорна лихва за периода от 01.08.2016г. до
20.03.2018г., дължими по договор за паричен заем от 01.03.2012г. и допълнително
споразумение от 28.03.2016г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 3170.66 лева договорна лихва до претендираните 4780 лева,
както и за периода от 01.04.2016г. до 31.07.2016г. и от 21.03.2018г. до
30.01.2019г.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********
*** да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** в качеството й
на наследник на Н.И.Г., ЕГН ********** сумата от 18226.66 лева /осемнадесет хиляди двеста двадесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/ припадаща се главница, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 30.01.2019г. до изплащането, сумата от 3170.66 лева /три хиляди сто и
седемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ припадаща се договорна лихва за
периода от 01.08.2016г. до 20.03.2018г., дължими по договор за паричен заем от
01.03.2012г. и допълнително споразумение от 28.03.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3170.66
лева договорна лихва до претендираните 4780 лева, както и за периода от
01.04.2016г. до 31.07.2016г. и от 21.03.2018г. до 30.01.2019г.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Р.Н.Г.-Д. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес *** в
качеството й на наследник на Н.И.Г., ЕГН ********** сумата от 18226.66
лева /осемнадесет хиляди двеста
двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ припадаща се главница, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.01.2019г. до
изплащането, сумата от 3170.66 лева
/три хиляди сто и седемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ припадаща се
договорна лихва за периода от 01.08.2016г. до 20.03.2018г., дължими по договор
за паричен заем от 01.03.2012г. и допълнително споразумение от 28.03.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
3170.66 лева договорна лихва до претендираните 4780 лева, както и за периода от
01.04.2016г. до 31.07.2016г. и от 21.03.2018г. до 30.01.2019г.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********
*** да заплати на М.Р.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 2064.95
лева /две хиляди и шестдесет и
четири лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********
*** да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 2064.95
лева /две хиляди и шестдесет и
четири лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Р.Н.Г.-Де Л., ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от
2064.95 лева /две хиляди и
шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.