Решение по дело №20/2024 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя К.Н.Б. от град София е обжалвал Наказателно постановление №
23-0892-001069, издадено на 12.12.2023 г. от Началник на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП същия е бил
санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на чл.
177, ал. 1, т. 3, б. „А” от ЗДвП. По съображения, които са изложени в подадената чрез
процесуален представител жалба, който е упълномощил по предвидения за това ред,
жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като
такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни последици, които
произтичат от това. Към тях спадат и разноски във връзка с действия по осъществено
процесуално представителство, които се претендират за присъждане въз основа на
предвидените основания по ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, упълномощен по
съответния ред, оспорва подадената жалба и застъпва становище не само за оставянето
на същата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно. От процесуалния представител на тази страна също
е направено искане за присъждане на разноски във връзка с осъществено от него
процесуално представителство, чието присъждане се търси съобразно предвидените
предпоставки в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя К.Б. се явява управител и законен представител на „Пилещар”
ЕООД, ЕИК *********. Дружеството е със седалище и адрес на управление на
територията на гр. Габрово, и към началото на месец ноември 2023 година е
притежавало МПС – товарен автомобил марка „Пежо”, модел „Боксер”, който е бил
регистриран с Рег. № ЕВ 89-33 ВН.
Свидетелите И.П.И. и М.Е.С. работят като младши автоконтрольори в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. За времето от 07,00 до 19,00 часа на
08.11.2023 година същите са изпълнявали задължения по контрол на автомобилния
транспорт на територията на гр. Габрово в състав на съвместен екип.
На 08.11.2023 г. двамата свидетели били изпратени от Началника на Сектор
„ПП” при ОД на МВР Габрово да извършат проверка във връзка с обстоятелства,
заснети във видеоклип, управляван от видимо непълнолетен водач, който е бил
публикуван в социалните интернет мрежи на 07.11.2023 година. След като посетили
кв. „Недевци” на гр. Габрово и установили лицето – жалбоподателя К.Б., за което им
било съобщено, че най-вероятно е заснело този видеоклип, те разговаряли с него. По
време на разговора Б. признал, че вечерта на 07.11.2023 година действително е
предоставил на малолетния син на негов познат да управлява по улица „Рачев
кладенец” притежавания от „Пилещар” ЕООД микробус марка „Пежо” с Рег. № ЕВ 89-
33 ВН, както и че именно той е заснел изготвения във връзка с това видеоклип, който
впоследствие бил качен в социалните мрежи. Свързаните с признанието обстоятелства
са били отразени в писмен вид и в два броя документи - декларация за предоставяне на
информация по чл. 188 от ЗДвП (на л. 12) и писмени сведения (на л. 13 от делото),
които са били попълнени на 08.11.2023 г. собственоръчно от жалбоподателя К.Б..
Изложеното в тях се потвърждава косвено и от писмените сведения, попълнени от
бащата на малолетното лице – П.Р.П. от гр. Габрово.
Въз основа на описаните обстоятелства, на 08.11.2023 година св. И.И. е съставил
1

против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, тъй като е
приел, че след като в качеството си на представляващ „Пилещар” ЕООД, ЕИК
*********, е предоставил управлението на притежавания от дружеството микробус с
Рег. № ЕВ 89-33 ВН на малолетния В.П.П. (роден на 26.08.2017 година), който не е
правоспособен водач и е управлявал микробуса по ул. „Рачев кладенец” в гр. Габрово
около 19,00 часа на 07.11.2023 година, по време на което управление Б. се е намирал в
МПС, жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Акта е бил
съставен в личното присъствие на жалбоподателя К.Б.. След съставянето му той е
връчен на жалбоподателя, който го е подписал, без да изложи възражения по
отношение на отразените в него констатации. В последствие въз основа на този акт и
на останалите приложени по преписката материали, Началника на Сектор „ПП” при
ОД на МВР Габрово е издал и посоченото по-горе наказателно постановление, което се
явява предмет на обжалване по настоящото дело. На 08.11.2023 г. от Началника на
Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е била издадена и Заповед (№ 23-0892-000263)
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А” от ЗДвП,
чието оспорване е било оставено без уважение с Решение № 314, постановено на
12.03.2024 година по административно дело № 290/2023 г. на Административен съд –
Габрово и влязло в законна сила на същата дата.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 9 от НАХД № 20/2024 г. екземпляр
на обжалваното постановление сочат, че той е бил връчен на жалбоподателя на
21.12.2023 година. Според отразения в същата входящ номер и дата, жалбата против
него е постъпила при наказващия орган на 29.12.2023 година, или преди края на
определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок, започнал (съобразно
правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за
получаване на това постановление. С оглед на това и поради обстоятелството, че е
подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата
отмяна.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй актът е бил съставен преди изтичане на една година от датата
за извършване на самото нарушение, както и преди изтичане на 3 месечен срок от деня,
в който неговия автор се явява открит. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия съдържа всички реквизити, предвидени като
задължителни в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление също е
издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него на
посочената Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи и приложена на л. 18-19 от делото, води до заключение, че
Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по
смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с необходимите права да
издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон.
Приложените доказателства установяват, че около 19,00 часа на 07.11.2023 г.
притежавания от дружеството микробус с Рег. № ЕВ 89-33 ВН, действително е бил
2

управляван от видимо непълнолетно лице, за което по делото не се спори, че се е
явявало неправоспособен към тази дата водач. Доколкото това е така, а предоставянето
на микробуса за управление от жалбоподателя и датата, на която е било извършено
това, е безспорно установено от данните, отразени саморъчно попълнените от Б. и
приложени по преписката писмени материали, следва да се приеме, че извършеното
във връзка с това нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е осъществено не само от
обективна, но и от субективна страна, както и че неговата правна квафикация е била
правилно определена, включително и от аспект на обстоятелството, че мястото, на
което МПС е било управлявано и неговия регистрационен номер също се явяват
категорично установени от тях. В рамките на воденото производство по настоящото
дело не са установени факти, които биха могли да наложат различен правен извод. Не
би могло да се счита, че такъв извод е възможно да бъде наложен и от обстоятелства,
свързани с изложените в жалбата твърдения, които не се подкрепят от данните в
приложените доказателствени материали и се явяват неоснователни от фактическа
страна.
Освен за правилно по вид, съдът прие, че наложеното за нарушението наказание
се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е наложена въз
основа на текст – чл. 177, ал. 1, т. 3, б.”А” от ЗДвП, който изрично е предвидил такава
за „собственик, длъжностно лице или водач”, който „допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач,
респективно не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство” (т.е. за обстоятелства,
каквито са налице в настоящия случай), а при установените в тази норма граници,
същата се явява определена в минимален размер. Тъй като този размер е минимален,
няма никаква възможност за редукция на глобата до по-ниска стойност, още повече и
при съществуването на предвидената в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН забрана при минималната
сума на съответното наказание. Въз основа на това прие, че няма основания, които да
водят до изменяването или да отмяната на обжалваното постановление, като намери, че
то следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете изразеното
искане в това отношение, както и съдържанието на конкретно осъщественото
процесуално представителство от страна на съответния юрисконсулт, което не се
характеризира с обективни затруднения, възникнали за извършената от него дейност
заради фактическата или правна сложност на делото, намери, че въз основа на
установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ) жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната (по жалба)
страна, към която спада и административно-наказващия орган, а именно – ОД на МВР
Габрово, минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено
процесуално представителство спрямо жалбоподателя не би могло да се уважи, тъй
като предвидените в чл. 143, ал. 1 от АПК предпоставки за това не са налице.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

3

Номер на акта:	84
Дата:	31 май 2024 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20244210200020
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 януари 2024 г.

Решение по дело №20/2024 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите