Мотиви към присъда по НОХД № 967 по описа за
2009г. на ШРС
На 30.06.2009г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№ 209/2009г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу Л.К.Г. с ЕГН **********
*** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.131
ал.1 т.7и т.12, във вр. с чл. 129 ал.2, във
вр. с ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и срещу И.А.И. с ЕГН **********
***
за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.131а,
във вр. с чл.131 ал.1 т.12, във вр.
с чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 , във
вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.29 ал.1 б. «а» и «б» от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че:
- Л.К.Г. ***, при условията
на повторност и в съучастие като съизвършител с И.А.И.
*** причинил средна телесна
повреда на Н.И.Д. ***, изразяваща се в двустранно счупване на долната
челюст, което е причинило затруднение в дъвченето и говоренето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1
т.7и т.12, във вр. с чл. 129 ал.2, във
вр. с ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК ;
- И.А.И. ***, при
условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с Л.К.Г. *** причинил средна телесна повреда на Н.И.Д. ***,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, което е причинило
затруднение в дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление по чл.131а,
във вр. с чл.131 ал.1 т.12, във вр.
с чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 , във
вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.29 ал.1 б. «а» и «б» от НК;
С разпореждане
от 25.01.2010г. настоящият състав е предал обвиняемите на съд за възведеното с
обвинителният акт обвинение.
Въз основа на направено писмено искане преди
началото на съдебното следствие пострадалият Н.Д. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител. Приет
е за съвместно
разглеждане в наказателното
производство предявен граждански
иск солидарно срещу подсъдимите за
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000лв., ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане. Претендира
и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа възведените с обвинителния акт
обвинения срещу подсъдимите. Предлага на
съда да наложи и на двамата подсъдими наказание "лишаване от
свобода" в размер на 5 години,
което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим, излагайки своята теза и съображенията си за исканото
наказание. Също така да бъде приложена и разпоредбата на чл.68 от НК
по отношение на наложеното на подс. Л.Г. наказание 1
година «лишаване от свобода» по НОХД №778//2004г. на ШРС, чието изтърпяване е
било отложено за срок от 4 години.
Процесуалният представител на частният обвинител и граждански
ищец изразява съгласие със становището на обвинението относно вида и размера на наказанията. Моли гражданският иск срещу двамата подсъдими да
бъде уважен в пълен размер като основателен и доказан,
както да бъдат присъдени и направените разноски.
Разпитани в
хода на съдебното следствие подсъдимите Л.Г. и И.И. дават обяснения. Не се признават за виновни по
повдигнатото им обвинение. Излагат
своята теза и съображенията си за това.
В последната си дума, подс. Л.Г. заявява, че е
невинен и моли за оправдателна присъда, а подс. И.И.
предоставя на съда да реши. Защитниците
на подс. Г. – адв. Ж. Ж. и адв.
Пл. П., а също така и защитникът на подс. И. – адв.
Г. И. пледират за оправдателна присъда. Излагат
подробни доводи, че подзащитните им не са
осъществили деянието, за което им е повдигнато и предявено обвинение,
обсъждайки и събраните по делото
доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Л.К.Г.
***, а подс. И.А.И. ***. Двамата се познавали и били
приятели. Осъждани са за престъпления, между които и такива против личността.
Пострадалият Н.Д.
живеел на семейни начала със св. С.Р.С., а подс. Л.Г. с нейната сестра – св.С.Р.С..
На 23.12.2008г. в заведение в с. Ивански,
стопанисвано от св. М.П., било организирано
празненство по повод раждането на сина на пострадалия Н.Д..
На него присъствали пострадалия, неговите родители - св. И.Д. и св. К.Д., подсъдимият Л.К., св. С.Р.С.,
св. К.Л.К., св. М.К.М., св.
П.И.П. ,св. С.М.П., св. К.С.М., св. Д.И.Д.. Впоследствие към тях се присъединил и подс. И.А.И.. св. М.Й.П. и неговата
съпруга св. Й.М.П. също били в заведението. Няколко
часа след полунощ между подс. И.И. и св. Д.Д. възникнал конфликт, поради което пострадалият Н.Д. ги извел извън заведението. Последвали ги св. И.Д.,
св. М.М., св. П.П., св. С.П.. Пред заведението между подс. И. и пострадалия
възникнал конфликт, в хода на който двамата си разменили обиди и удари. Бащата на пострадалия – св. И.Д. също се
намесил като ударил подс. И. с пепелник в областта на носа, след което подсъдимият си
тръгнал, а останалите влезли в заведението. Там между бащата на Н. и св. М.П. възникнало спречкване, което ескалирало в нанасяне на
материални щети на имуществото на заведението, а също така от страна на св. М.П. бил нанесен удар със стол в областта на главата на св.
И.Д., в резултат на което той паднал на земята. От главата му потекла кръв. Между
временно св. М.М. се обадил по телефона на баща си – св. К.К.,***.
След пристигането на св. К. ***, в автомобилът му бил
качен св. И.Д.. Качила се и внучката му /св. К.М./***.
Зетят, дъщерята и съпругата на св. И.Д. /свидетелите С.П.,
П. П. и К.Д./ ги последвали с автомобила на П.. Пострадалият Н.Д. и св. М.М. ***, с автомобила
на пострадалия - марка “Рено Клио”, който се управлявал от св. М.. Малко след
това св. М.М. установил, че липсва портфейлът му,
поради което се върнали в заведението, за да проверят дали не е останал там. В
този момент в заведението все още били подсъдимият Л.К. със семейството си, св.
М.П. и съпругата му, както и подс. И.И., който междувременно се бил върнал. Св. М. и
пострадалият влезли в заведението и попитали за портфейла. Тогава двамата подсъдими
хванали пострадалия Н. от двете страни за ръцете и започнали да му нанасят
удари с юмруци по лицето, в областта на челюстта. След като преустановили с
действията си го оставили седнал на стол.
Докато били в ЦСМП - Шумен , св. П. била уведомена
по телефона от св. М.М., че брат й Н. бил
пребит. Съпругът й останал при баща й, а
П., заедно с майка си и св. К., с автомобила на последния се върнали в
заведението в с. Ивански, като преди това взели и майката на М. - св. С.К., за да прибере автомобилът на пострадалия.
Заведението в с.Ивански било посетено и
от полицейските
служители – свидетелите Б.П., Г.В.
и К.В., които били изпратени по повод постъпил сигнал
в ОДЧ при РУ “Полиция” – Шумен. При тяхното пристигане заварили пострадалият с
окървавено лице, седнал на стол. Там били и собственикът на заведението със
съпругата си, подс. И. и подс. К. със семейството си. Заведението било в
безпорядък. Пострадалият обяснил на св. Г.В., че му
бил нанесен побой от подсъдимите. В присъствието на полицейските служители
пострадалият и подсъдимите продължавали взаимно да си разменят обиди и закани. Същите
били под въздействие на алкохол. След снемане на сведения от част от
присъстващите лица, пострадалият бил откаран с полицейският автомобил в ЦСМП –
Шумен. Свидетелите К., П. и М. *** с автомобила на К., а св. К. с майката
на Н. ги последвали с автомобила на Н., управляван от К.. Малко след като излезли от с. Ивански, в района на бензиностанция
“ШЕЛ”, св. К. загубила контрол върху управлението на автомобила, поради
заледената пътна настилка, в резултат на което автомобилът излязъл от пътя и се
преобърнал. Жените били извадени от автомобила от свидетелите К., П. и М.,
които след като загубили визуален контакт с движещият се след тях автомобил, се
върнали и видяли, преобърнатият лек автомобил “Рено
Клио”. С автомобила на св. К. *** като оставили катастрофиралия автомобил на
местопроизшествието. За възникналото ПТП не уведомили органите на реда.
На 24.12.2008г.
св. Д.Д. *** посетил също с. Ивански, по повод
извършване на проверка, във връзка възникналия инцидент. Снел сведение от св. М.П. и съпругата му, както и от подс. И.. Забелязал претърпелия
ПТП лек автомобил “Рено Клио” и уведомил дежурния на РУП – Шумен. След
завръщането си в гр. Шумен продължил проверката по случая. Снел сведения и от
подс. Г.. Разговарял и с майката на Н.. С нея била и св. С.К..
От проведения разговор с тях той научил, че ПТП било причинено от св. К..
При проведеният преглед в ЦСМП-Шумен било установено двустранно счупване на долната
челюст на пострадалия Н.Д., поради което той бил
транспортиран за лечение в МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
– гр. Варна, където му била извършена оперативна интервенция - наместване и фиксиране на счупената долна
челюст, чрез поставяне на шини. Счупването на долната челюст в дясно довело до
затруднение на дъвченето и говора за период от около 2 месеца при обичайно
протичане на оздравителния процес.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.И.Д., М.К.М., Б.Х.П., Г.А.В., Д.И.Д., К.Н.Д., П.И.П., С.М.П., С.Р.С., С.С.К., К.С.М., И.Н.Х., И.С.И., В.В.Х., К.К.В., Д.В.Д., на прочетените на основание разпоредбата на чл.281
ал.4 и ал.5 от НПК показания на свидетелите М.М., К.Г., Б.П., К.К.
и И.Д., дадени в хода на досъдебното производство, част от обясненията на
подсъдимите, както и част от показанията на свидетелите Й.М.П.,
М.Й. Петров, С.Р.С., К.Л.К., както и на присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. Фактическата обстановка, изложена по-горе
се потвърждава и от изготвените в хода на досъдебното производство и приети от
съда съдебно-психиатрични експертизи,
които дават заключение, че двамата подсъдими към момента на извършване на
деянието са били в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека към средна степен по отношение на подс. И.И. и лека степен – по отношение на подс. Л.К., но състоянието им е
позволявало да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си. Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените
в хода на досъдебното производство и приети от съда съдебно-медицински
експертизи, които установяват, че на пострадалия е причинена средна телесна
повреда изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст като увреждането
е в резултат на силен директен удар с или върху твърд предмет, нанесен със
значителна сила.
От
доказателствата по делото е видно, че като очевидци на инцидента произлязъл на
инкриминираната дата са две групи
свидетели, всяка от които депозира
показания взаимно изключващи се по отношение на основния факт, а именно –
налице ли са нанесени удари с юмруци от подсъдимите на пострадалия, или
увреждането, което е описано в съдебно – медицинските експертизи е причинено по
друг начин.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите М.М. и Н.Д.
като обективни и въпреки известните неточности и несъотвествия
между тях относно определени детайли при развитието на инцидента. Като
цяло те кореспондират помежду си и при
съвкупният им анализ се установява именно горната фактическа обстановка. Те са
в синхрон и с обективните находки относно установените телесни увреждания
причинени на пострадалия, върху които е изградено заключението на
съдебно-медицинските експертизи и особено по отношение на установения механизъм
на полученото телесно увреждане –счупване на челюстта добре съответстващо да е получено именно по начина по който
твърди пострадалият чрез директни удари с юмрук в челюстта. Това сочи на
извода, че показанията на тези свидетели не са лъжливи. Към тях не са прибавяни
елементи, не е налице преувеличаване относно упражненото насилие.
В съдебно заседание подсъдимите дават обяснения, в които обаче отричат вината
си и твърдят коренно различна от
приетата от съда фактическа обстановка по отношение на главния факт като заявяват, че пострадалият е предприел агресивни действия спрямо тях,
докато те не са упражнили насилие спрямо него, а напротив оказвали са му помощ.
След внимателен анализ на противоречията между тези гласни доказателства съпоставени с останалите доказателствени
материали и с оглед цялостния контекст на установената фактическа обстановка съдът намира,че тези твърдения на
подсъдимите са израз на тяхната защитна
позиция и не отразяват вярно реалните
факти на инцидента.
Безспорно установено е от доказателствата
по делото, че след отпътуването им за гр. Шумен, св. М.М.
и пострадалия са се върнали в заведението в с. Ивански. Този факт не се отрича
и от подсъдимите. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М.М. и Н.Д., че поводът за
връщането им било обстоятелството, че св. М. установил липсата на портфейла си,
а не поради това че са катастрофирали. В тази част
показанията на свидетелите се подкрепят от безпротиворечивите
показанията на свидетелите К.Д., П.П., К.К., че ПТП е било
причинено от св. К. и пострадалият не е бил в автомобила. Не се събраха
доказателства опровергаващи или дори поставящи под съмнение показанията на
свидетелите в тази им част. В тази връзка съдът не споделя тезата на
подсъдимите и твърденията на защитниците
им, че пострадалият е претърпял ПТП и затова се е върнал в заведението и, че причиненото
увреждане на пострадалия би могло да бъде в резултат на настъпилото ПТП. Това е
едно хипотетично твърдение, което се опровергава по категоричен начин от
показанията на горепосочените свидетели. От друга страна
показанията на свидетелите М.М. и Н.Д. в тази им част се подкрепят и от показанията на св. Й.П. / л.345/, според която когато се върнали от думите на
пострадалия тя разбрала, че търсел нещо, но какво бил изгубил не разбрала. В подкрепа
на това са
и показанията на свидетелите С.С. /л.350/ и К. К.,
които категорично заявяват, че на въпроса на св. С.С.,
защо са се върнали, св. М. отговорил, че
е загубил портмонето си, в което имало много пари и лични документи.
Съдът не възприема изложеното
от страна на защитниците на подсъдимите,
че бил доказан факта, че двамата са се върнали в заведението без автомобил,
поради което можело да се направи само един извод, че всъщност ПТП е
предизвикано от св. М.М., но тъй като бил употребил
алкохол, вината била поета от майка му. Този извод защитниците правят, въз
основа на обстоятелството, че никой от присъстващите в заведението не бил видял
автомобила, вкл. и полицейският служител св. К.В.,
чиито показания според адв. Пл. П. следва да се
считат за най- достоверни. Действително полицейските служители В. и П.
заявяват, че не си спомнят пред заведението да е имало други паркирани
автомобили, освен служебния им автомобил. Но също така заявяват и, че нито на
отиване към с. Ивански, нито на връщане
са видели катастрофирал лек
автомобил, което не подкрепя тезата на защитниците. Защитниците обосновават
тезата си, че не св. К. е управлява автомобила и с обстоятелството, че от
застрахователното дружество не било претендирано обезщетение за настъпилата
щета. От събраните доказателства се установява, че въпросният автомобил е
собственост на св. С.Р.С., с която пострадалият живее
на семейни начала. От представените и приети от съда писмени доказателства се
установява единствено , че са били заявявани щети и са изплащани обезщетения за
настъпили застрахователни събития през 2006г. и 2007г., което означава че през
2006г. и 2007г. автомобилът е имал сключена застраховка “ Каско”. За 2008г.
няма доказателства за сключена такава застраховка, но дори да имаше това не
доказва тезата на защитниците, за
причината да не искат обезщетение, доколкото при претендиране на обезщетение от
застрахователя, собственикът следва да не е получил суми от други лица за
заявената с искането щета. Това обстоятелство изрично се декларира в искането
за оценка. От показанията на свидетелите се установява, че е имало уговорка
между тях семейство Кръстанови да поемат щетите.
Безспорно установено е от съдебно-медицинските експертизи,
че пострадалия е получил двустранно
счупване на долната челюст. Като механизмът за получаване на това увреждане е
силен директен удар с или върху твърд предмет, нанесен със значителна
сила и може да се получи при удар с юмрук.
Предвид
изложеното по – горе съдът намира, че травматичното
увреждане не е получено в резултат на ПТП, а в резултат на нанесени
удари с юмруци от подсъдимите. Още при
пристигането на полицейските служители пострадалият обяснил на св. Кр. В., че
подсъдимите са му нанасяли удари /том І,л.41 от
досъдебното производство/. Това се потвърждава и от показанията на св. К.К. /л.399/, според които на въпроса на полицаите “Какво става
тука?”, пострадалият отговорил “Ей този ме би” имайки предвид баща му – подс. Г.. Въз основа на направено искане на
представителят на ШРП, съдът прочете и включи в доказателствата по делото показания на св. К.К. дадени пред орган на досъдебното производство, поради
съществено противоречие с показанията му в съдебното производство, касаещи
обстоятелството, че след като пострадалият казал на полицаите, че подс. Л.К. го
е бил, последният
отговорил “ аре аз го бих,
какво ще ме арестувате ли сега, нека бъде по неговата...”. В съдебно заседание
св. К.К. отрече, да е давал такива показания пред
органа по разследването и,
че това било написано в протокола без да го е казвал. Същият подписал протокола си за разпит без да прочете съдържанието
му. Съдът намира, че по отношение на това обстоятелство, следва да кредитира
показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.1 от НПК, тъй като разпитът на свидетелят е бил
проведен в присъствието на М.П. - инспектор ДПС, на
адвокат Г. Т., които с подписите си са удостоверили верността на отразеното в
протокола.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите
и показанията
свидетелите Й.П.,
С.С. и К.К. в частта им, за
състоянието на пострадалия при завръщането му
в заведението, тъй като съдът констатира противоречия между показанията
на тази група свидетели излагащи обстоятелства, подкрепящи версията лансирана
от подсъдимите, че пострадалият е катастрофирал преди да се върне. Според
обясненията на подсъдимите пострадалият бил в тежко състояние. По лицето и
ръцете му имало кръв, припадал. Дори не можел да стои седнал на стол, падал от
него на земята, което налагало да му оказват помощ. Показанията на св. К.К. са в синхрон с обясненията на подсъдимите. Свидетелят
също посочва, че пострадалият се върнал в заведението целия в кръв. В един момент припаднал, поради
което го заливали с вода. Баща му – подс. Л. К. проверявал дали не си бил
глътнал езика, след което подс. И. го сложил на седне на стол. Съблякъл го и
отново го поливал с вода. Обясненията на подсъдимите и
показания на свидетеля К.К. водят до извода,
че състоянието на пострадалия следва да е било доста тежко. В същото време в показанията
си свидетелите Й.П. и С.С.
посочват единствено, че по лицето на пострадалия имало кръв. Не потвърждават
останалите обстоятелства касаещи състоянието на пострадалия, които са
съществени и няма как да не бъдат забелязани. А св. М. Петров в пълно противоречие
с подсъдимите и тримата свидетели заявява, че не забелязал пострадалия да
е имал някакви травматични увреждания, нито кръв по лицето му. Не е падал в
заведението нито от маса, нито от стол. Просто влязъл в заведението, седнал на
един стол, след което дошли и полицаите. Показанията на св. М.П.
не подкрепят версията на подсъдимите за състоянието на пострадалия при
завръщането му в заведението. Съдът намира, че показанията на
свидетелите К.К., Й.П. и С.С. не следва да бъдат кредитирани в тази им
част, тъй като не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства, а също така и между показанията на отделните свидетели има съществени несъотвествия
, относно състоянието на пострадалия.
Показанията на
свидетелите И.Н.Х., И.С.И.,
В.В.Х. касаят единствено обстоятелството, че автомобилът
“Рено Клио” е претърпял ПТП. Показанията на В.В.
касаят също настъпилите щети по автомобила след произшествието. Показанията на тези свидетели по същество не
допринасят за изясняване на основния факт по делото.
Обвиненията и на двамата подсъдими
съдържат квалифициращият признак по т.12 на чл.131 ал.1 от НК, че са
извършили деянието по хулигански подбуди. Съдът намира, че в случая телесната
повреда не е причинена от
подсъдимите по хулигански подбуди.
Пострадалият и подсъдимите се познават.
Налице са обуславящи деянието предишни личностни конфликти, поради
което в случая не е бил водещ хулиганският мотив.По
делото са събрани гласни доказателства, че по рано вечерта е имало спречкване
между пострадалия и подс. И.И.,при
което двамата си
разменили обиди и удари. Бащата на
пострадалия ударил подс. И. с пепелник в
областта на носа. Налице са неуредени финансови отношения и между пострадалия и подс. Л.Г.. Налице са и спречквания между двамата датиращи преди
инцидента в с. Ивански. За съществуването на такива отношения свидетелстват както св. Е.В. А., така и св. П.П.. В настоящият казус, с оглед изложената по
– горе фактическа обстановка съдът намира, че в поведението на подсъдимите не е
бил водещ хулиганският мотив. Липсват доказателства по дело, че с поведението
си подсъдимите са целяли да нарушат обществените порядки и да
демонстрират явно и грубо неуважение към
обществото. Поведението на подсъдимите е
предизвикано от чисто личен мотив. На базата на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че инцидентът не е провокиран по хулигански
подбуди, целящи нарушаване на обществения ред и скандализиране на обществото, а
е такъв от личен характер. Те не са действали с намерението деянието им да стане достояние на много
граждани, а действията им са били адресирани единствено към пострадалия.
От анализа на събраните по делото доказателства ,съдът
намира че са налице доказателства , че
подсъдимият Л.К.Г. е осъществил състава на чл.131
ал.1 т.7, във вр. с чл. 129 ал.2, във
вр. с ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а подс. И.А.И. е осъществил състава на чл.131а,
във вр. с чл. 129 ал.2, във
вр. с ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.29 ал.1 б. «а» и
«б» от НК. Съдът намира, че събраните и обсъдени
по този начин доказателства по водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
* обект
на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна
подсъдимите, чрез своите действия са въздействал на организма на частният
тъжител. Всички елементи от престъпния състав са на лице. На посочената дата
24.12.2008г. подсъдимите са нанесли
удари с юмруци по лицето на пострадалия Н.Д., които
са попаднали в областта на долната челюст, в дясната и лявата й страна, като са
му причинили средна телесна повреда изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст;
* субекти
на престъплението са
пълнолетни вменяеми лице, които към момента на извършване на
деянието са били в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека към
средна степен по отношение на подс. И.И. и лека степен – по отношение на подс. Л.К., но състоянието им е
позволявало да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си:
- по отношение на подс. Л.Г. квалификацията по
т.7 на чл.131 ал.1 от НК е налице; престъплението е извършено от подсъдимият при условията на повторност,
тъй като същият е извършил деянието след като е бил осъден с влезли в сила
присъди по НОХД № 778/2004г. на ШРС и
НОХД №1653/06г. на ШРС за престъпления по чл.129 от НК;
- по отношение
на подс. И.И. е налице
квалификация по чл.131а от НК - престъплението
извършено от подсъдимият представлява опасен рецидив на основание чл.29 ал.1 б.
“а” и ”б” от НК, тъй като е извършил деянието, след като са бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като има наложено и ефективно наказание „лишаване от свобода”
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – съзнавал
са общественоопасния му характер, като са целяли
настъпването на съставомерния резултат, тъй като в конкретния
случай не е налице случайно нанесен удар, а целенасочени удари с юмруци;
Квалификацията на
престъплението следва да се приложи
във връзка с чл.20 ал.2 от НК, тъй като
подсъдимите са съучастници
в извършването на това престъпление - и двамата са участвали в самото изпълнение, т.е. те са
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи липсата на чувство за отговорност от
страна на подсъдимите по отношение на собствените си действия и постъпки, както
и несъобразяването и незачитането на
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимите,
както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства – съдът не констатира такива и по отношение на
двамата подсъдими;
* отегчаващи вината обстоятелства –
- предходно осъждане на подс. Л.К.Г. за престъпление по чл.214 ал.1 от НК, извън тези
обуславящи повторността;
- по отношение на подс. И.А.И. съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимите като
наказанията бъдат определени при условията
на чл.54 от НК, поради липса на смекчаващи вината обстоятелства. За
престъплението по чл.131 ал.1 т.7, във вр. с чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 , във
вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, към момента на извършване на
деянието, е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 5
години. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подс. Л.К.Г. ще бъде
налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер над предвидения
минимум, а именно 2 години, което следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален “ строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, предвид
обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и по отношение на него не може да се
приложи института на условното осъждане. На основание чл. 59
ал.1 от НК следва да се зачете времето,
през което подсъдимият е бил задържан
под стража, считано от 25.03.2009г. до 02.06.2009г., включително.
Предвид обстоятелството, че деянието по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на определеното му общо наказание в
размер на 1 година “ лишаване от свобода” и с настоящата присъда на подсъдимия
е наложено наказание “ лишаване от свобода” за извършено умишлено деяние, на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимият Л.К.Г. следва да изтърпи отделно определеното му общо наказание по НОХД №155/2008г. по описа
на ШОС. На осн.
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС следва да бъде
определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на приведеното в
изпълнение общо наказание в затворническо заведение от закрит тип.
За
престъплението по чл.131а, във вр. с
чл. 129 ал.2, във вр. с ал.1 , във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с
чл.29 ал.1 б. «а» и «б» от НК, към момента на извършване на деянието, е
предвидено наказание "лишаване от свобода" от 3 до 8 години. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подс. И.А.И. ще бъде налагане на наказание "лишаване от
свобода" в размер над
предвидения минимум, а именно 3 години и 6 месеца, което следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “ строг” режим в затворническо
общежитие от закрит тип, предвид обстоятелството, че подсъдимият е осъждан и по
отношение на него не може да се приложи института на условното осъждане. На основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК следва да се зачете времето, през което подсъдимият
е бил задържан под стража, считано от 25.03.2009г. до
24.06.2009г., включително.
Определеният размер на наказанието за всеки един от
подсъдимите, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъпленията извършени от подсъдимите
и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдените , а освен това съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху двамата
подсъдими и ще им се отнеме възможността
да вършат и други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. По този начин и с тези
наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от гражданският ищец неимуществени вреди в
резултат на деянието съдът счита, че същият е допустим и основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия,
при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Н.Д.
е лицето непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява
лице имащо право да претендира обезщетение. Налице е противоправно поведение от
страна на подсъдимите, в резултат на което са възникнали вредите от деянието им
и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици,
които са настъпили в резултат на деянието. Налице е двустранно счупване на долната челюст
на пострадалия Н.Д., поради което той бил
транспортиран за лечение в МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД – гр. Варна, където му
била извършена оперативна интервенция -
наместване и фиксиране на счупената долна челюст, чрез поставяне на шини.
Счупването на долната челюст в дясно довело до затруднение, както на дъвченето,
така и на говора за период от около 2 месеца. Именно
съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение
за неимуществени вреди и с оглед принципа на справедливост съдът намира, че
иска на пострадалият следва да бъде уважен в размер на 6000 лева. В останалата
му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Грагжданският иск следва да бъде присъден ведно със
законната лихва, тъй като вредите
от непозволено увреждане са изискуеми
към момента напрестъплението.
От този момент виновният
им причинител изпада в забава и дължи законната лихва определена от Министерския
съвет за съответния период на забавата до
пълното издължаване.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на
подсъдимите се възложиха направените от гражданският ищец разноски по делото, направените
разноски в досъдебното и съдебно производство, както и държавната такса върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.