ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2138
гр. Пловдив, 17.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия Тухчиева
въззивно ч. гр. д. № 2331 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с
вх. № 56152 от 30.08.2019 г. на С.Г.Р., ЕГН ********** против заповед № 4793 от
31.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 8537 по описа за 2018г. на РС – Пловдив. Молителката, действаща чрез
своя процесуален представител – адв. М.К.,
твърди, че е разбрала за издадената заповед за изпълнение на 06.08.2019г., след
извършена справка за движение по сметката ѝ, открита в ОББ АД. Счита, че
едномесечния срок за подаване на възражението е спазен, като прилага разпечатка
от движение по банковата ѝ сметка. Твърди се, че и към момента на депозиране
на процесното възражение на молителката не е връчена гореописаната заповед за
изпълнение. На следващо място, излагат се подробни съображения, че заповедта за
изпълнение не ѝ е била връчена надлежно, тъй като били нарушени правилата
на чл. 42, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от ГПК. Не се претендират разноски.
В срок, насрещната страна по молбата -
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, действаща чрез адв. И.Л., АК- София е
депозирала писмен отговор по възражението, в който излага подробни съображения
за недопустимост и неоснователност на същото. Моли възражението да бъде
оставено без уважение. Не се претендират разноски.
Настоящият съдебен състав, при извършена служебна
проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено
от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е
насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.
Въззивният съд като обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за
неоснователна поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от
възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и
влязла в сила заповед за изпълнение, в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение да подаде възражение пред въззивния съд, само при
наличието на изчерпателно изброени основания. Касае се за лимитативно
определени хипотези, при наличието на които съдът може да приеме възражението и
да предостави на длъжника възможността от която е бил лишен да оспори
вземането. За да бъде прието
възражението следва да са налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е
спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено някое от
основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и
една от двете предпоставки, същият не следва да приема възражението. За тяхното
наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество на искането /в този
смисъл- Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на ВКС, I ГО/.
В аспект на гореизложеното, следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани от страна на молителката доказателства за спазване на предвидения едномесечен срок по чл. 423 ГПК. Същата твърди, че е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на 06.08.2019 г., след проверка на движението по банковата ѝ сметка. Представена е разпечатка, принтирана на 07.08.2019 г., видно от която на 06.08.2019г. е осъществен изходящ превод в лева, референция FT19218510652304 в размер на 1688,10 лева – по сметка на ЧСИ М. К., № 823. Според настоящия съдебен състав, от съдържащата се в посочената разпечатка информация не може да се формира обоснован и категоричен извод относно сочения във възражението момент на узнаването на заповедта за изпълнение. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че узнаването на заповедта е свързано с необходимостта длъжникът да е получил информация за издаването и съществуването ѝ, каквато безспорно не се съдържа в отразените в разпечатката данни. Ангажирането на доказателства относно спазването на преклузивния срок по чл. 423 ал.1 ГПК е изцяло в тежест на длъжника, като поради липсата на такива, не може да се приеме, че предвидената предпоставка за приемане на възражението е реализирана. Както вече беше посочено касае се за въпрос по същество на спора, като съдът следва да се произнесе по спазването на срока със своя краен акт.
Предвид отсъствието още на
първата предпоставка, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се изследва
наличието на другото кумулативно изискване.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че следва да бъде
оставено без уважение искането на С.Г.Р. за приемане на възражение
против заповед № 4793 от 31.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8537 по описа за 2018г. на РС – Пловдив, тъй като не са налице предпоставките,
предвидени в нормата на чл. 423 ГПК.
По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА подаденото от С.Г.Р., ЕГН ********** възражение с вх. № 56152 от 30.08.2019 г. по описа на РС –
Пловдив против Заповед № 4793 от 31.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8537 по описа за
2018г. на РС – Пловдив.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: