РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Кърджали, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140200031 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № *******/ 15.10.2021г.,
издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200 ал.1 т.39
от Закона за водите е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на
1000лв. на О.К. представлявана от Х.А.- кмет на общината за нарушение на
чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят,
който чрез юрисконсулт обжалва наказателното постановление. Настоява, че
посоченият административен акт е неправилен и незаконосъобразен,
противоречал на материалния закон, както и при постановяването му са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за
съдебно заседание не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който
поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да уважи жалбата и да
отмени наказателното постановление като постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Настоява, че квалификацията на
проверявания воден обект като язовир е неправилна, тъй като воден обект и
язовир не са еднозначни думи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява и не се представлява. От юрист към същия е постъпило
писмено становище, с което излага подробни съображения за
законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление,
поради което моли съда да го потвърди. Настоява за присъждане на разноски
съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН, а алтернативно моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: С
Констативен протокол № ******/ 04.08.2020г. били дадени предписания на
О.К. по отношение на язовир „М.“ със срок на изпълнение 02.02.2021г. по т.2,
а именно да се извърши ремонтно възстановителни работи на преливника и
бързотока и привеждането им в техническо състояние. Този Констативен
протокол бил изпратен до жалбоподателя и получен на 12.08.2020г. видно от
входящия номер на придружителното писмо, с което той е изпратен. По този
повод на 11.02.2021г. свидетелят Ц.И. извършила проверка на място на язовир
М. находящ се в имот с номер ********* и с нов идентификатор **********
и имот № ********* и нов идентификатор ********* и двата в землището на
с.Р. и с.М., общ.Кърджали, при която присъствал и служител на общината
като представител на О.К., която била собственик на язовира съгласно Акт №
***** от 07.09.2018г. и Акт № **** от 07.09.2018г. за публична общинска
собственост. При нея било установено, че преливника и бързотока са в
неизправно техническо състояние, тъй като са с разрушени бетонни плочи по
дъното и стените. Освен това имало свличане на земни маси, които
намалявали пропускателната способност на преливника. Така било
установено, че собственикът на язовир „М.“ не е изпълнил даденото му
предписание с Констативен протокол № ******/ 04.08.2020г. със срок
02.02.2021г., а именно да се извършат ремонтно възстановителни работи на
преливника и бързотока и привеждането им в техническо състояние. При
проверката на 11.02.2021г. бил съставен и Констативен протокол, в който
било описано и това неизпълнено предписание. По този повод на 22.04.2021г.
срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ в негово отсъствие след връчване на
2
надлежна покана входирана в О.К. на 05.04.2021г. АУАН бил връчен на
23.08.2021г. на кмета на О.К. при отказ надлежно удостоверен в присъствието
на свидетел. На тази база на 15.10.2021г. наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което на О.К. на основание чл.200
ал.1 т.39 от Закона за водите било наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите
в размер на 1000лв.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
показанията на свидетелите Ц.И., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на
административно нарушение № ******/ 22.04.2021г.; Покана за съставяне на
АУАН изх.№ *****/ 01.04.2021г.; Констативен протокол № ******/
11.02.2021г.; Констативен протокол № *******/ 04.08.2020г.; Акт № ***** за
публична общинска собственост; Акт № **** за публична общинска
собственост; Акт № *** за публична общинска собственост; два броя скици;
както и другите приети по делото писмени доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
С обжалваното наказателно постановление на О.К. е наложено
административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2
вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, която гласи, че „Собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.138а, ал.3, т.5“. Санкцията за посоченото
нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, предвиждащ да се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20000лв., освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по
чл.190а, ал.2. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят
е осъществил административно нарушение, чието изпълнително деяние се
изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.2 от
Закона за водите дадено с Констативен протокол № ******/ 04.08.2020г. В
случая на О.К. е дадено предписание- да се извършат ремонтно-
възстановителни работи на преливника и бързотока и привеждането им в
техническо състояние със срок на изпълнение 02.02.2021г. Така при правилно
3
установена фактическа обстановка административно наказващият орган е
подвел под правилната правна квалификация констатираното извършено
деяние. При определяне на наказанието са отчетени всички относими към
деянието и дееца обстоятелства, при което е наложено административно
наказание в минимално определения размер от 1000лв. Поради това
издаденото наказателно постановление следва да се потвърди. Спазен и
предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на акта за установяване
на административно нарушение. Това е така, защото посочената норма гласи,
че не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН е давностен и контролния орган
би могъл да състави законосъобразен акт само до изтичането му. Видно от
доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на
жалбоподателя задължително предписание е бил определен до 02.02.2021г.
Деянието е осъществено с бездействие на 03.02.2021г. и от тази дата е
започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на акта, което означава, че е
следвало да бъде съставен най-късно до 03.05.2021г., което и е сторено, тъй
като актът е съставен на 22.04.2021г. и следователно срокът по чл.34 ал.1 от
ЗАНН е спазен.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административно наказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
4
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не
споделя довода на жалбоподателя, че описаното нарушение на чл.141 ал.1 т.1
от Закона за водите не се отнася за водоем, както бил описан в Актовете за
общинска публична собственост, тъй като на първо място наложената
санкция е за неизпълнено предписание, представляващо нарушение на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите, както и защото понятията „водоем“ и
„язовир“ се отнасят като общо към частно, което означава, че язовирът е част
от водоема и поради това не е налице разминаване в обекта на нарушението.
С оглед на всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изменено
досежно само размера на наложеното наказание.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на ДАМТН гр.С.,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от
Устройствения правилник на ДАМТН) следва да бъдат присъдени разноските
по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *******/
15.10.2021г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което на основание
чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000лв. на О.К. представлявана от Х.А.- кмет на
5
общината за нарушение на чл.190а, ал.2 вр.чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за
водите, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА О.К., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали бул.Б. № **, да заплати на ДАМТН гр.С., сумата от 80лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6