Решение по дело №457/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 330
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20211200500457
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Бл. , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500457 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена жалба от „В-Л.”, ЕООД
против отказ на ЧСИ Ш.Д.,инкорпориран в разпореждане от 13.01.2021г. по
изп.д.№500/2020 да вдигне частично заора,наложен върху банковата му
сметка в „И.”, АД на суми,постъпили от ДФ „Земеделие“, представляващи
несеквестируем доход. Жалбоподателят сочи, че отказът на ДСИ да вдигне
наложения запор върху банковата му сметка в „И.”, АД е незаконосъобразен,
тъй като по тази сметка дружеството получава несеквестируем доход. Сочи,
че дружеството е регистриран земеделски стопанин и като такъв получава по
откритата сметка в „И.”, АД държавни субсидии от ДФЗ.. В подкрепа на
тезата си се позовава на нормите на чл. 96, ал. 1 от ЗДБРБ за 2020 г.; чл. 94,
ал. 1 и 2 от ЗДБРБ за 2019 г. ; § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП; чл. 444, т. 8 и чл. 393,
ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
ДСИ изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като
според него средствата,които се изплащат от ДФЗ в случая не са от
държавния бюджет,а са такива от ЕС и те не формират държавен
бюджет.Развити са съображения,че в чл.11 регламент ЕС 1306/2013 няма
1
норма за несеквестируемост на плащанията към бенефициентите.,както и
няма такова в националното ни законодателство.Счита,че жалбата е
неоснователна.
Жалбата е допустима.Подадена е от лице с правен интерес, в
предвидения от закона срок, срещу подлежащо на атакуване действие на
съдебния изпълнител – по см. на т. 2 на чл. 435, ал. 2 ГПК, предвиждащ
възможността за длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо.
БлОС съобрази материалите по изп.д., от което се установява следното:
По молба на „Д.К.”, ЕООД е образувано изп.д. №500/20 по описа на
ЧСИ Ш.Д. на основание два изпълнителни листа,издадени против
жалбоподателя „В-Л.”, ЕООД за заплащане на главници и разноски по
водените между тях дела,като едно от исканите изпълнителни действия е
запор на сметките на длъжника в „И. „ АД .Такъв е наложен със запорно
съобщение с изх.№ 15461 от 17.11.2020г.
На 04.01.2021г. по изпълнителното дело постъпва молба от „В-Л.”,
ЕООД с искане за частично вдигане на запора, тъй като по сметката му в „И.”,
АД дружеството получава суми от ДФЗ, които счита за несеквестируем
доход, като представя карта за регистрация на земеделски стопанин, издадена
от Областна дирекция „Земеделие”, Бл.; анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин ,както и копие от решението по гр.д.№ 758/20 по описа
на ОС Бл.,в който е разрешен въпроса дали постъпленията от ДФЗ са
несеквестируеми,във връзка с действия по друго изпълнително дело на ДСИ
.От представените с молбата и жалбата доказателства се установява, че
дружеството е регистриран земеделски стопанин, който получава преводи от
ДФЗ по сметката си в „И.” АД.
При жалба, в която длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна
или частична / на запорирано имущество за събиране на определено парично
вземане, съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения
обект. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават /са несъвмести с/
несеквестируемостта като отменя наложения запор върху несеквестриуми
2
потребими вещи, върху изцяло несеквистируемо вземане /като указва за кои
кредиторови вземания важи тя/ или указва, как се определя
секвестируематата част при частична несеквестируемост /при запорвърху
тр.възнаграждение, пенсия/, без да отменя запора.
Задължението за съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта
възниква, от момента когато бъде уведомен за произхода на постъпленията по
сметката, било то от банката, било то от длъжника.ЧСИ Д. е изразил както в
отказа си,така и в мотивираното становище виждането си относно
несеквестируемостта на конкретния доход.
ОС Бл. намира становището му за незаконосъобразно по следните
съображения:
Настоящият състав е изразил мнението си по разрешението на спора
относно несеквестируемостта на преведени от ДФЗ субсидии и в
решението,което жалбоподателят е приложил по изпълнителното дело – гр.д.
№ 758/2020 по описа на ОС Бл.,което поддържа и по настоящето дело.
Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са предвидените в друг
закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. С
чл. 94, ал. 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019 г. и
чл.99 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2020г.е въведена забрана
целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени
от държавата дейности и услуги да се използват за обезпечения или за
принудително погасяване на публични и частни държавния вземания, както и
на вземания на трети лица. Разпоредбата е от императивен характер и в
обществен интерес. Целта й е да се осигури безпрепятствено извършване на
законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани
дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции,
гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани,
независимо от неизправността на субекта на такива задължения.
Земеделските производители според § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ са физически и юридически
лица,които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или
животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови
3
предприятия. Създадения с чл. 11 от ЗПЗП ДФЗ изпълнява функциите на
акредитирана разплащателна агенция, оперираща с финансовите средства
отпуснати от евпопейските фондове. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са
публични. Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от
органа, който ги предоставя. Финансовата помощ от ЕС за земеделските
стопани, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, като нефинансово предприятие, не се предоставят целево от
държавния бюджет, а от ЕС.
Независимо от това, настоящият състав съобрази и практиката на ВКС
в Р.143/25.10.2017 г. по гр.д 4666/16 г. ІІІ, г.о.- ,в което ВКС се е аргументирал
обобщавайки, че: „Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране
целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване
финасовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането
се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на
това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие” … е акредитирана
разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителн начин
овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево
финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на
специален режим и са несеквестируеми.” От изложеното следва, че
наложения запор върху сметка на жалбподателя в „И.”, АД по отношение на
постъпили суми от ДФ „Земеделие” е незаконосъобразен и следва да се
отмени.
Съгласно т. 13 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми
вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение
постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите
секвестируеми постъпления. Затова жалбата срещу отказа за вдигане на
запора е основателна, поради което съдът отменя отказа в частта десежно
постъпилите суми от ДФ „Земеделия”, както и действието на ДСИ по
налагането на запор върху тях.
4
По изложените съображения на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК
съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Ш.Д. инкорпориран в разпореждане от
13.01.2021г. по изп.д.№500/2020 да вдигне частично запора,наложен върху
банковата сметка на „В-Л.”, ЕООД в „И.”, АД за сумите, постъпили от
Държавен фонд „Земеделие”, както и действието на ЧСИ Ш.Д. по налагане на
запор върху тези вземания.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5