РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 26.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 107 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 128 от 01.07.2022 г., постановено по НАХД № 580/2021 г., Ловешкият районен съд, втори наказателен състав, е потвърдил наказателно постановление № НП-82 от 14.05.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране - гр.София, с което е наложено на "****" АД гр. Ловеч, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр. Ловеч, ул."****, представлявано от изпълнителния директор Д.К.С., административно наказание на основание чл. 31, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ - имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение на чл.11, ал.5, във вр. с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ, като законосъобразно.
Срещу соченото решение е постъпила касационна жалба от "****" АД гр. Ловеч, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр. Ловеч, ул."****, представлявано от изпълнителния директор Д.К.С. подадена чрез адв. В.Н. от ЛАК, в която се твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено неправилно, при нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в съдебното решение няма мотиви по отношение на обстоятелството, че АУАН е бил предварително изготвен и не е съставен в присъствието на нарушителя, както изисква нормата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че не е спазен давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, като сочи, че срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушението, като счита, че нарушението е открито на 16.04.2020 г., на която дата дружеството е представило доклада за изпълнение на бизнес-плана за 2019 г. и срокът за съставяне на АУАН е изтекъл на 16.07.2020 г., като в случая издаденото наказателно постановление е въз основа на съставен АУАН на 10.12.2020 г. Сочи се, че АУАН не е съставян в присъствието на представляващия дружеството, като той не го е подписвал, нито е упълномощавал някой изрично да го подпише – съществено нарушение на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Сочи се, че в АУАН и НП не са посочени мястото на извършване на нарушението, които са императивни реквизити съгласно нормата на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и липсата им е съществено нарушение. Счита се, че има непълно посочване на нарушените правни норми и в АУАН и в НП. На следващо място се излагат съображения във връзка с приложимостта на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение. Счита се, че нарушение не е извършено, тъй като бизнес-планът е приет едва на 22.08.2019 г. от КЕВР, т.е. за един продължителен период, който е включен в състава на административното нарушение, като фактически този бизнес-план не е бил действащ и няма как да се налагат санкции за неспазването му. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от адв. В.Н. – ЛАК, който поддържа касационната жалба и моли да се отмени първоинстанционното решение и НП. Претендира възстановяване на направените разноски за двете съдебни инстанции по представените списъци.
Ответникът по касационната жалба – Комисия по енергийно и водно регулиране, София, редовно призован, представлява се от ю.к. Д., който оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представя писмени бележки по същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърдено наказателно постановление № НП-82 от 14.05.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране - гр.София.
Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд е приел за установено, че с Решение № БП-Ц-5/22.08.2019 г.
/л.70-112 от делото на РС/
Комисията за енергийно и водно регулиране е одобрила на „****" АД -
гр.Ловеч бизнес-план за развитие на дружеството за периода 2017 г. - 2021 г.
(бизнес план), с включени в него индивидуални годишни целеви нива на
показателите за качеството на ВиК услугите по години.
В одобрения план за развитие, за показателя ПК4б - общи загуби на вода във
водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване (в %), за 2019 г. бил
одобрен разчет със заложено годишно целево ниво от 53,53
%.
На 15.04.2020
г., с писмо изх. № ИД-992-3/15.04.2020 г. /л.65 от делото на РС/, на основание
чл.32, ал.1 от Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и
канализационните услуги (НРКВКУ), „****" АД - гр.Ловеч е предоставило в
КЕВР (вх. № В-17-34-5/16.04.2020 г. на Комисията) годишен доклад на дружеството
за изпълнението на бизнес плана за 2019 г. и таблични справки в електронен
носител, в които се съдържа и отчет за постигнатите годишни целеви нива на
показателите за качество на ВиК услугите за 2019 г.,
спрямо заложените показатели по бизнес плана на дружеството.
Видно от
приложената към годишния доклад справка № 3 „Показатели за качество на
предоставяните ВиК услуги за 2019 г." /л.66 от
делото на РС/ на „****" АД - гр.Ловеч, за ВС Основна (ВС „Област Ловеч -
основна)", „****" АД - гр.Ловеч е отчело към 31.12.2019г. постигнато
годишно ниво на показател ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи
и срокове за тяхното намаляване (в %) от 55,71 %. Според доклада, тези
загуби са били формирани при подадена вода на вход ВС Основна - 9 049 870 м3
и неинкасирани количества питейна вода - 5 041 864, видно от приложена справка
№ 4 „Отчет за достигнато ниво на потребление за 2019 г." /л.67 от делото
на РС/ на „****" АД - гр.Ловеч за ВС „Област Ловеч - основна". Така
данните показвали неизпълнение с 3,91
% спрямо заложеното годишно ниво на показателя в одобрения бизнес план на ВиК оператора.
В изпълнение
на Заповед № З-В-7/01.06.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № З-В-8 от
03.06.2020 г., Заповед № 3-В-13 от 30.07.2020 г. и Заповед № 3- В-16/13.08.2020
г. на Председателя на КЕВР, била назначена и извършена планова проверка на
дейността на „****" АД - гр.Ловеч за 2019 г., както и на отчетния доклад
за изпълнението на бизнес плана на дружеството през 2019 година.
За резултатите
от проверката бил съставен констативен протокол от 14.10.2020 г. /л.33-59 от
делото на РС/, връчен на 14.10.2020 г. на Ц.Ц.-
ръководител Финансов отдел във „****" АД - гр.Ловеч и представител на
дружеството, съгласно пълномощно от 12.10.2020 г. /л.60 от делото на РС/. В
раздел III от протокола е представена информация
за разчетените и отчетените от дружеството нива на показателите за качество със
съответните констатации дали заложените нива са постигнати, включително и за
показателя ПК4б. За последния било установено, че при разчет за 2019 г. от 53,53 % общи загуби на вода във водоснабдителните системи, от
дружеството отчели 55,71 % загуби, което надвишавало с 3,91 % заложените и
одобрени с решението на КЕВР разчети по този показател на качеството на
предоставяните ВиК услуги.
С писмо с вх.№
В-17-34-14/22.10.2020 г. /л.29-32 от делото на РС/ „****" АД - гр.Ловеч е
представило в КЕВР становище на дружеството по направените от Комисията
констатации. Видно от съдържанието на същото, дружеството не е опровергало
изводите относно неизпълнението на годишното целево ниво на показателя ПК4б -
общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното
намаляване (в %) за 2019 година.
С писмо изх.№
В-17-34-15/03.12.2020 г. на КЕВР /л.28 от делото на РС/, изпълнителният
директор на „****" АД - гр.Ловеч Данаил Събевски
бил поканен да се яви в Комисията за енергийно и водно регулиране, на адрес:
гр.София, бул.„Княз Ал .Дондуков" № 8-10, на 10.12.2020 г. /четвъртък/ от 09.30 ч. до
16.00 ч., за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение по ЗРВКУ.
На посочената
в поканата дата - 10.12.2020 г., свидетелката Н.Т.съставила на „****" АД -
гр.Ловеч АУАН № 61 от 10.12.2020 година. В него актосъставителят
подробно описал установените обстоятелства при извършената на дружеството
проверка във връзка с изпълнението на показателите за 2019 г. по одобрения
бизнес-план и в частност относно показателя ПК4б. Приела, че ВиК операторът „****" АД - гр.Ловеч, не е изпълнил
заложеното в одобрения с Решение № БП-Ц-5/22.08.2019 г. на КЕВР бизнес-план за
развитие на дружеството годишно ниво, в частност на показателя за качество ПК4б
- общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното
намаляване (%) за 2019 г., за ВС „Основна" на обособената територия, на
която предоставя услугата „доставяне на вода на потребителите", като по
този начина, на 01.01.2020 г. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ.
АУАН е бил
съставен в присъствието на Ц.Р.Ц., като представител на дружеството, съгласно
нотариално заверено пълномощно № 6606 от 04.12.2020 г. /л.23 от делото на РС/ и
му бил връчен същия ден, като той го подписал.
Срещу
съставеният им акт, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от „****" АД -
гр.Ловеч представили писмено възражение /л.26-27 от делото на РС/, в което
заявили, че за деянието на „****" АД - гр.Ловеч, обявено за
административно нарушение, няма умисъл в действията, а е съвкупност от
обстоятелства и събития, случили се по едно и също време. С оглед изложеното
във възражението е била отправена молба, наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да определи извършеното нарушение като
маловажен случай.
Наказващият
орган не е уважил възражението на дружеството и на 14.05.2021 г. издал
обжалваното НП № 82/2021 г., като в него изцяло възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка и също квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.5, във връзка с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ. Наложил на „****" АД -
гр.Ловеч предвидената в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗРВКУ имуществена
санкция в минималния размер от 20 000 лева.
За да потвърди процесното пред него НП, въззивният съд приел за безспорно установено описаното от обективна страна деяние, като извършено от касатора, позовавайки се на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство и съдържащи се в административно-наказателната преписка. РС посочил, че визираната и установена фактическа обстановка по извършване на конкретното деяние се възприела от АНО като нарушение на чл.11, ал.5 от ЗРВКУ, вр. с чл.9, ал.2 т.4 от с.з., санкционирано на осн. чл.31, ал.1 с имуществена санкция от 20 000 лева.
Въззивният съд мотивира, че жалбоподателят имал качеството на ВиК оператор, имал одобрен от КЕВР бизнес план, като бил длъжен да го изпълни към 31.12.2019г., вкл. и приетото с този бизнес план ниво на показателя ПК4б - общи загуби на вода във водоснабдителните системи и срокове за тяхното намаляване /%/ за 2019г. Според РС това обаче не било сторено в срока до 31.12.2019г., като вместо дължимото ниво от 53.53% било достигнато ниво от 55.71%, което значително се отклонявало. Това според въззивния съд водело до извода, че чрез бездействие и не достатъчно активни действия наказанията осъществил състава на административно нарушение по чл.11, ал.5 от закона, вр. с чл.9, ал.2, т.4.
РС посочил и, че доколкото се ангажирала отговорността на ЮЛ, то тя била обективна/безвиновна такава, т.е. не се поставял въпросът за наличие на вина в поведението на санкционирания субект. Наложената санкция била в минимален размер и нямало законово основание да се намалява, нямало основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като допълнително мотивирал доводи в тази насока.
В заключение въззивният съд коментирал и наведените от жалбоподателя възражения, като приел същите за неоснователни. Така РС приел, че неоснователно се възразявало, че имало допуснати нарушения на чл.42, т.3-4 от ЗАНН, съотв. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като изложил изводи, че нарушението било конкретизирано по време и място, съответно чрез посочване на крайния срок за изпълнение на задължението, като съответно била посочена и следващата на този срок дата, която се визира като момент на нарушението - 01.01.2020г. По същият начин се сочело и мястото на извършване на нарушението, т.е. там, където се следвало изпълнение на задължението, т.е. в седалището и адреса на управление на дружеството в град Ловеч. Мотивирал доводи и за наличие на всички други императивно изискуеми се реквизити на АУАН и НП, вкл. и посочване на всички факти и обстоятелства релевантни за състава на нарушението, на които била дадена правна обосновка, което мотивирало съда да приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в акта били идентични с тези в наказателното постановление. Така заключил, че нарушението било конкретизирано по място, време и начин на извършването му.
Касационната инстанция споделя тези изводи на РС, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
На следващо място РС приел за неоснователни възраженията на дружеството, че имало допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Мотивирал, че в този случай нарушителят бил ЮЛ и актът бил съставен в присъствието на негов упълномощен представител, на когото бил връчен акта и това било удостоверено с подписа на същия. При съставянето на акта присъствали двама свидетели, които удостоверили това с подписите си. Така РС заключил, че при съставянето и връчването на акта нямало допуснати нарушения.
За неоснователни били възприети от РС и възраженията за не спазени срокове по чл.34 от ЗАНН. РС мотивирал, че годишният доклад бил представен в КЕВР на 16.04.2020г. и след запознаване с него органът предприел действия по извършване на проверка, приключена с Констативен протокол от 14.10.2020г., като това бил моментът на установяване на нарушението и нарушителя. АУАН бил съставен на 10.12.2020г., което било в тримесечния срок. Самото НП също било издадено при спазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Въззивният съд посочил и също, че в обстоятелствената част на НП били изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на нарушението, същото било описано в съответно с правната квалификация, която била дадена в пълнота и така били удовлетворени изискванията на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН. В обобщение съдът приел извод за липса на допуснати нарушения на чл.40-42 от ЗАНН и чл.57. В заключение приел за неоснователен и довода, че не било извършено от наказания нарушение на чл.11, ал.5, вр. с чл.9, ал.2, т.4 от ЗРВКУ. В допълнение на вече изложени мотиви и с оглед възражение на жалбоподателят, РС посочил, че наказаният имал задължение, което следвал да изпълнява през цялата календарна 2019г. С непостигането на предвидените нива на конкретния показател до крайния момент - 31.12.2019г., се стигало до неизпълнение на това задължение и съответно се осъществявал състав на нарушението по така визираните правни текстове. Ето защо извел извод, че АНО правилно и законосъобразно е приел, че "ВиК" АД, гр. Ловеч извършило нарушение на посочените законови текстове, т.е. дадената от него правна квалификация била изцяло правилна. Тъй като наложената санкция била минимална, то нямало законово основание същата да се намаляла.
Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС - Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящият касационен състав и не е необходимо да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Неоснователно е възражението на касатора, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неправилно наказаният приема, че срокът по чл.34, ал.2 от ЗАНН следва да тече от момента, когато в КЕВР е получен доклада от дружеството за изпълнение на бизнес-плана за 2019 г. Изцяло правилно и с оглед практиката, следва срокът да се брои от датата на констативния протокол за проверката, тъй като от тази дата у АНО има ясна представа за обективните предели на конкретното деяние, извършено под формата на бездействие от касатора ЮЛ. Ето защо правилно РС приема, че срокът по чл.34, ал.2 от ЗАНН тече от 14.10.2020 г. и съответно към датата на съставяне на АУАН -10.12.2020 г. не е изтекъл. Не е изтекъл и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено в шестмесечния такъв от съставяне на акта и в едногодишния срок от извършване на нарушението.
Въззивният съд мотивира и доводи, че е спазено правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН, поради което и не е налице претендираната в касационната жалба липса на мотиви. Тълкуването, което прави касаторът, на изискването АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя /чл.40, ал.1 от ЗАНН/ не се споделя за правилно. Чисто технически, при изписването/набирането на съдържанието на АУАН може и да не присъства нарушителят или неговият упълномощен представител, ако става въпрос за ЮЛ. Под изискването следва да се разбира, че когато актът се съставя в хипотезата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, то към момента на съставянето му /като дата/ следва да присъства нарушителят или негов представител. Данните по преписката еднопосочно сочат, че такъв упълномощен представител присъства след надлежна покана на датата на съставяне на акта и същият след техническото му съставяне е връчен на този представител за запознаване и той се запознава със съдържанието на АУАН, така се изпълнява и задължението за "предявяване" на акта. Т.е., целият набор от инструменти, които гарантират правото на защита в този случай са спазени от АНО. Това се вижда и от подаденото възражение с Изх. № ИД-8528-2/14.12.2020 г. /л. 26-27 от делото на РС/ от дружеството, чрез изпълнителния директор, както и от пространствената жалба, която се подава пред РС и пред тази инстанция. Напълно еднопосочна е практиката на административните съдилища, че съществено процесуално нарушение е само това, което води до ограничаване правото на защита на наказания, а в този случай такова не се установява на плоскостта на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не са посочени мястото на извършване на нарушението, които са императивни реквизити съгласно нормата на чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Следва да се добави, че правилно АНО възприема, като място на конкретното нарушение цялата обособена територия, в която конкретно визирания ВиК оператор извършва своята специфична дейност. Това е така, защото задължението му покрива именно цялата територия, на която той предоставя своите услуги, съответно неизпълнението на конкретни показатели от това задължение, засяга цялата тази територия. Ето защо, е налице както задължителен реквизит в акта и в НП, така и се изпълняват императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, така и е налице правилно определяне на мястото на конкретно нарушение, при отчитане на неговата специфика.
Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че в акта и в НП се съдържа ясно и точно описание на всички релевантни обстоятелства и факти от обективната действителност, които дават рамките на конкретното административно-наказателно обвинение, което се повдига на касатора. Така не само се изпълват императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но и се обосновава извод за правилно приложение на закона, който се визира като нарушен. В конкретния случай АНО претендира нарушение на чл.11, ал.5, вр. с чл.9, ал.1, т.4 от ЗРВКУ.
Специалният закон в чл.11, ал.5 вменява, като задължение на ВиК операторите, да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изискванията по ал.1, т.1 на текста, който гласи : комисията одобрява предложения от **** оператора бизнес план в тримесечен срок от постъпването му, ако отговаря на следните изисквания: 1. годишните целеви нива на показателите за качество на **** услугите са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочните нива на показателите по чл. 9, ал. 2, както и с методиката по чл. 9, ал. 4.
В НП конкретно се претендира нарушение на задължението по чл.11, ал.5, вр. с ч.9, ал.2, т.4 от закона, като тази правна квалификация на дадените в АУАН и в НП факти от обективната действителност е изцяло правилна.
В този смисъл не се споделя за основателно възражението, наведено в касационната жалба, че наказаното лице изобщо не следва да носи административно-наказателна отговорност, защото изготвеният от него бизнес план за 2019г. е одобрен от КЕВР едва на 22.08.2019 г. и същият фактически не е можел да спази заложените и одобрени в този план показатели, за което нямал вина. Следва да се посочи, че, тъй като наказаният е ЮЛ, то въпросът за неговата "вина" не стои, а отговорността е обективна, т.е. с проявление на фактите от хипотезата на нарушената норма, се следва и санкциониране. Санкционната норма пределно ясно сочи, че при неизпълнение на задължението по чл.11, ал.5 от закона, на нарушителя се налага санкция в размер от 20 000-50 000лв., като конкретната такава е в минималния размер и правилно РС сочи, че тя е съобразен с целите по чл.12 от ЗАНН и няма основание да бъде намалявана. Напълно правилен и изводът, че няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като изцяло се споделят доводите на РС, което не налага тяхното преповтаряне в настоящото решение.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този изход на делото и с оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ то следва да бъде определено в размер на 80 лева.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 01.07.2022 г., постановено по НАХД № 580/2021 г. на Ловешкия районен съд, втори наказателен състав.
ОСЪЖДА "****" АД - гр. Ловеч, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. "****, представлявано от изпълнителния директор Д.К.С., да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: