Присъда по дело №202/2014 на Окръжен съд - Силистра

      П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

                                                        №29          

 

                                         гр. Силистра 10.11.2014г.

 

 

                               В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

                    Силистренски окръжен съд  - наказателна колегия - в открито заседание на десети ноември  през две хиляди и четиринадесета година, като разгледа докладваното НОХ дело № 202/14г. г описа на СОС за 2014 г. с оглед на закона и данните по делото:

 

 

                                               П    Р    И    С    Ъ    Д    И  :

 

                   ПРИЗНАВА подсъдимата Г.Р.А. за ВИНОВНА в това, че през периода 23.01.2010 г. – 24.02.2014 г. в гр. Дулово, обл. Силистра , в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 587,56 лв. като не е подала съответните декларации по чл. 49, ал.3 от ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи” към Община Дулото в нито един от случаите на получени дарения от различни лица на обща стойност 102 434, 12 лв., поради което и на осн. чл. 255, ал.1, т.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от една година, , което на осн. чл. 58а, ал.1 от НК намалява на лишаване от свобода за срок от осем месеца и наказание глоба в размер на 500 лв.

                        На осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години  

                        ОСЪЖДА подс. Г.Р.А. да заплати на гр.ищец сумата от 3 587,56 лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изпащане на сумата.

                        ОСЪЖДА подс. Г.Р.А. да заплати по транзитната сметка на Окръжен съд гр. Силистра сумата от 143,50 лв. представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 10 лв. представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.

                        ОСЪЖДА подс. Г.Р.А. да заплати в полза на Държавата сумата от  300 лв., представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза.

                       

                        Присъдата подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок, от днес, пред Варненски апелативен съд.

 

 

 

 

На основание чл. 309, ал.2   от НПК, съдът :

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                   ОТМЕНЯ  взетата по отношение на подсъдимата Г.Р.А. мярка за неотклонение „ПОДПИСКА”.

                        Определението подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок,  от днес , пред Варненски Апелативен съд.

 

 

                                                                                 

                                                                                                         

 

МОТИВИ към присъда № 29 от 10.11.2014 г. ,

                                                           постановена по НОХД № 202/14 г. по описа на СОС

 

 

Подс. Г.Р.А. е предадена на съд за това, че през периода 23.01.2010 г. – 24.02.2014 г. в гр. Д., обл. Силистра , в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 587,56 лв. като не е подала съответните декларации по чл. 49, ал.3 от ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи” към Община Дулото в нито един от случаите на получени дарения от различни лица на обща стойност 102 434, 12 лв.

Престъпление по чл.255, ал.1,т.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК

 

                        В съдебно заседание ,подсъдимата  се явява лично и със служебен защитник.

                       

            Окръжна прокуратура поддържа така повдигнатото и предявено обвинение.

 

            Предявения от страна на Община Д. гр. иск в размер на 3 587,56 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата е приет за съвместно разглеждане.

            При допусната процедура по чл. 371 от НПК подсъдимата  признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което производството приключи по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК.

                        Съдът след като съобрази становищата на подсъдимата и защитата, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт като се позова  на направеното от страна на подсъдимата самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

                        За установена се приема следната фактическа обстановка:

Подс. Г.Р.А. е безработна и не е регистрирана в „Бюрото по труда” в гр. Дулово. От ДСП Д. на подсъдимата са били изплащани социални помощи за периода от 01.01.2007 г. до 31.08.2013 г. Подсъдимата живее на семейни начала, като има четири деца, за които полага грижи. През различен период от време се е запознавала с множество чужди граждани в социалните мрежи, от които е получавала различни суми в евро и долари, като дарение, които е използвала за издръжка на семейството си.

Паричните преводи са били осъществяване чрез системата „ W. U.”, „ M.” и финансова къща „ К. е. с.” ЕООД и са получавани лично от подс. А.. Общата сума на получените парични преводи  е в размер на 107 343, 25 лв. като при повдигане на обвинението сумите получени през 2007г. не са включени, като отделните деяния са били отчетени само като административни нарушения.

Безспорно по делото, видно от приложените извлечения от различни банки, е било доказано ,че през 2009 г.  подс. А. е получила сумата от 156,47 лв.

През  2010 г. - сумата от 2 727.80 лв.;

През 2011 г. – 52 087,66 лв.;

През 2012 г. – 30 265,45 лв.;

През 2013 г. – 17 196,73 лв.

Общата сума на получените средства възлиза на 102 434, 12

В нито един от 102 случаите на дарения подс. А. не е подала данъчна декларация изискуема по чл. 49 от ЗМДТ, в съответния двумесечен срок от получаване на безвъзмездното дарение.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза подс. Г.А. е получила общо 102 превода както следва:

През периода 23.11.2009 г. -03.12.2009 г. е получила две дарения в размер на 156, 47 лв., като съгласно Наредба № 15 на ОС на Община Д. дължимият данък по ЗМДТ възлиза на 7.82 лв.;

През периода 02.03.2010 г.-29.11.2010 г. е получила 15 дарения с дължим данък 95,47 лв.;

През периода 03.01.2011– 19.12.2011 г. – 49 дарения с дължим данък 1823.07 лв.;

През периода 30.01.2012-06.12.2012 г – 21 дарения с дължим данък 1059,29 лв.;

 

И през периода 26.03.2013 – 24.12.2013 г. – 15 дарения с дължим данък 601.89 лв.

                        При така възприетата за установена фактическа обстановка, и след като установи, че самопризнанието на подс. А.  се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на производството доказателства / обяснения на обв. А., писмени доказателства/, настоящата инстанция приема , че правните изводи за извършено престъпление по чл. 255, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1, от НК са единствените, до които би могло да се стигне, след анализ на доказателствения материал.

                        Подс. Г.Р.А. е довършила от обективна и субективна страна престъпния състав на посоченото престъпление.

                        Задължението за подаване на съответните данъчни декларации е възникнало като първоначална дата на 23.01.2010 г. и като крайна на 24.02.2014 г., с оглед на което е определен и процесния период, през който подсъдимата в нито един от 102 случаи на получено безвъзмездно дарение не е подала  изискуемата по чл. 49, ал.3 от ЗМДТ данъчна декларация. По този начин подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 587,56 лв. , определени на данъчна основа 102 434,12 лв.

                        Субективният елемент за извършване на престъпление е налице и се доказва безспорно от обясненията на подсъдимата и наличните по делото писмени доказателства – справки от съответните банкови преводи,  които А. лично е получила.

Подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала  настъпването на обществено опасните последици .

Престъпния състав на чл. 255, ал.1 от НК е довършен в условията на продължавано престъпление, като подс. А. с 102 деяние е осъществила поотделно един състав на едно и също престъпление.Деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на  вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

                        Причините за извършеното са ниска правна култура.

                        При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата А., съдът взе предвид и отчете:

                          - като смекчаващи вината обстоятелства – направеното самопризнание и изразеното съжаление, чистото съдебно минало 

      - като отегчаващи вината обстоятелства – стремеж към придобиване и ползване на блага, чрез  незачитане на правовите порядки в страната,

поради което и спазвайки разпоредбите на чл. 58а, ал.1 от НК  наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година , което намали с една трета . Трансформираното наказание в размер на осем месеца  лишаване от свобода бе отложено на осн. чл. 66 от НК за три години, както и глоба в размер на 500 лв.

С налагането на това наказание, по преценка на съда, в пълна степен биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимата А.. С  оглед на високата степен на обществената опасност на деянието , така наложеното ще я постави в условия на морално-волеви задръжки, които да формират у нея достатъчно съзнание за спазване на правовия ред в страната. Това от своя страна би я мотивирало за в бъдеще да се противопоставя на всичко, което би я предизвикало към противоправни прояви.

По отношение на предявения гр. иск съдът прецени, че следва да бъде уважен в пълен размер , ведно със законната лихва от датата на увреждане, до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимата Г.Р.А.  следва да заплати и съответните разноски по делото.

Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си, като призна подсъдимата Г.Р.А. за виновна в извършване на престъпление по чл. 255, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.